Решение № 138 от 24.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 511/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на „ПСТ Г.“ ЕАД, с която срещу ответниците „Д4 К.“ ЕООД и „Ф-С.Г.“ ЕООД (в несъстоятелност) се предявяват кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, вр. чл. 72 ЗС за установяване, че „Д4 К.“ ЕООД не е кредитор на „Ф-С.Г.“ ЕООД на вземания в общ размер на 211 361, 51 лв., от които: 1) 156 952, 37 лв. – стойност на подобрения, извършени в недвижим имот, представляващ Магазин № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“ № 1, бул. „•••••••, партер, с площ от 166, 03 кв. м., 2) 47 917, 90 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на подобренията за периода от 11.10.2018 г. до 13.10.2021 г., 3) 4 960 лв. – разноски, присъдени с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД № 3/2018 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, 4) 354 лв. – разноски за снабдяване с изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение и 5) 1 177, 24 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на подобренията от 14.10.2021 г. до момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност. С исковата молба се твърди, че с Определение № 686/02.03.2022 г., постановено по т. д. № 1119/2021 г., СГС на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е променил и одобрил в рамките на производството по несъстоятелност на ответника „Ф-С.Г.“ ЕООД списък на претите от синдика вземания, като след възражение, постъпило от ответника „Д4 К.“ ЕООД по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, е включил вземанията, предмет на настоящия спор. Вземанията са установени с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД № 3/2018 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, основано само на споразумение от 08.05.2018г, сключено между двамата ответници, с което „Ф-С.Г.“ признава вземането на „Д4 К.“ ЕООД за извършени подобрения в имота на стойност 130 793, 64 лева без ДДС, че ответника „Д4 К.“ ЕООД е добросъвестен подобрител, тъй като към момента на извършване на подобренията, осъществявал фактическата власт върху имота по силата на предварителен договор за покупко-продажба от 17.08.2017г., че има право на задържане върху имота до възстановяване на подобренията. Ищецът оспорва действителното извършване на подобренията като счита, че това е установено с решения постановени по други дела с участието на двамата ответници. Твърди, че както предварителния договор от 17.08.2017 г., така и споразумението от 08.05.2018г са симулативни, тъй като са съставени, за да увредят кредиторите на несъстоятелния длъжник, като създадат в патримониума на свързано с него лице привилегировано вземане. Арбитражното производство също се оспорва като симулативно, доколкото ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е провел адекватна защита, а видно от мотивите на самото решение предварителният договор дори не е бил представен от ищеца. Твърди също така, че двете ответни дружества са свързани лица както по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ, така също и по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4, респ. на ал. 2 от ДР на ТЗ, тъй като, от една страна, управителят на ответника „Д4 К.“ ЕООД е съпруг на дъщерята на управителя на ответника „Ф-С.Г.“ ЕООД (т. е. между тях съществува родство по сватовство от първа степен по аргумент от чл. 76, ал. 2 СК). От друга страна, двете ответни дружества са били съдружници в гражданско дружество „Д4 К.“ по смисъла на чл. 357 ЗЗД с БУЛСТАТ •••••••. Излага доводи, че дори вземането за подобрения действително да съществува, то същото не се ползва с визираната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, тъй като „Д4 К.“ ЕООД никога не е било във владение на имота, а и същият впоследствие е бил продаден на публична продан, извършена по изп. д. № 381/2018 г., по описа на ЧСИ Г.Д., № 781, район на действие СГС, следователно е невъзможно лице, което не упражнява фактическа власт да упражнява право на задържане по смисъла на чл. 72, ал. 3 ЗС. Ответникът „Д4 К.“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че са недопустими, тъй като въпросът за съществуването на процесните вземания е предварително разрешен с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД 3/2018 г., по описа на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, и доколкото същото е влязло в сила, спорът не подлежи на преразглеждане. Отрича процесните споразумения да са нищожни. Твърди, че въпросът относно наличието или липсата на привилегия по чл. 722 ТЗ върху процесните вземания не е част от предмета на делото. С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба доводи. По отношение на възражението на ответника за ирелевантност на момента на придобиване на фактическа власт върху имота, ищецът пояснява, че същият е важен за преценката за приложимата материалноправна норма с оглед достоверната дата на предварителния договор, доколкото размерът на вземанията за подобрения на добросъвестния подобрител и недобросъвестния владелец е различен. С отговора на допълнителната искова молба ответникът „Д4 К.“ ЕООД не прави нови възражения или фактически твърдения. Ответникът „Ф-С.Г.“ ЕООД не депозира отговор, но в становище от 19.01.2023г заявява, че счита исковете за неоснователни, като потвърждава сключването на предварителния договор от 17.08.2017г, предаването на владението, споразумението от 08.05.2018г с ответник „Д4 К.“ ЕООД и воденото арбитражно дело. Синдикът на „Ф-С.Г.“ ЕООД счита исковете за основателни. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявените искови претенции са допустими. Искът по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ по своята същност представлява отрицателен установителен иск, с който се преследва отричането на облигационни права на кредитори на несъстоятелността, включени в одобрения списък по чл. 692 ТЗ. В конкретния случай ищецът е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/, поради което се явява надлежно активно процесуално легитимиран да предяви исковете. Предмет на неговите искове са вземания на друг кредитор, които го конкурира в производството по несъстоятелност и при разпределение на събраните в рамките на производството по универсално принудително изпълнение суми значително биха затруднили удовлетворяването на вземанията на ищеца. Следователно е налице правен интерес от предявяването на исковете от последния. Поддържаното от ответния кредитор становище, че искът за отричане на претендираните в производството по несъстоятелност подобрения е недопустим поради наличие на предходно влязло в сила решение (абсолютната процесуална пречка, предвидена в чл. 299, ал. 1 ГПК) е неоснователно. Пречката по чл. 299, ал. 1 ГПК обхваща само страните по спора и техните частни и универсални правоприемници. В конкретния случай, действително предмет на Решение от 26.11.2018 г. по ВАД № 3/2018 г. по описа на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ е именно вземането за подобрения, извършени от „Д4 К.“ ЕООД в собствения към 2018 г. имот на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/. То е постановено в производството, в което участие са взели само ответниците „Д4 К.“ ЕООД и „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/. Ищецът в настоящото производство „ПСТ Г.“ ЕАД не е страна в процеса пред арбитража, не се твърди и да правоприемник на някоя от страните, обхванати от силата на пресъдено нещо на решението на арбитража, поради което и не попада в обхвата на субективните й предели и не е обвързан от нея. При това положение за него не важи забраната за пререшаемост на спора. Предявените искове освен допустими са и основателни. При отрицателните установителни искове ответникът доказва съществуването на оспореното с иска субективно право, а ищецът доказва фактите и обстоятелствата, въведени като възражения, които според него изключват пораждането на спорното право, прекратяват го или го погасяват, поради което то не съществува. Ответникът „Д4 К.“ ЕООД твърди, че предявените от него вземания в производството по несъстоятелност на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ произтичат от сключеното между тях споразумение от 08.05.2018г, с което уреждат последиците от неизпълнението на задълженията на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2017г да сключат окончателен договор до 30.04.2018г за правото на собственост върху МАГАЗИН №3, находящ се в град София, ж.к. •••••••, с площ 166 кв.м. и идентификатор 68134.4082.238.85, с което последният се задължава да заплати на „Д4 К.“ ЕООД извършените ремонти и подобрения в имота, подробно описани в приложение №1 към споразумението на обща стойност 156 952, 37 лева в срок до 15.05.2018г, което вземане е установено с решение от 26.11.2018г по арбитражно дело № 3/2018г по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, въз основа на което в последствие е издаден и изпълнителен лист от 12.12.2018г по ч.т.д. № 2595/2018г на СГС, ТО, 2-ри състав. За доказване на твърденията „Д4 К.“ ЕООД представя предварителен договор от 17.08.2017г, съгласно който „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ поема задължение да сключи окончателен договор за покупко-продажба правото на собственост върху МАГАЗИН №3, находящ се в град София, ж.к•••••••, с площ 166 кв.м. и идентификатор 68134.4082.238.85 в срок до 30.04.2018г, при поето насрещно задължение за продажна цена в размер на 190 000, 0000 евро. Между страните е постигнато съгласие в деня на сключване на предварителния договор да бъде предадено владението (фактическата власт) върху имота, за което страните се задължават да съставят и приемо-предавателен протокол. Уговорена е неустойка в размер на 1% от продажната цена при отказ на купувача и в размер на 10% при отказ на продавача. С договора е съставен и приемо-предавателен протокол от 17.08.2017г, съгласно който несъстоятелното дружество предава фактическата власт върху МАГАЗИН №3, находящ се в град София, ж.к. •••••••, с площ 166 кв.м. и идентификатор 68134.4082.238.85 в деня на съставянето му. Договорът е частен диспозитивен документ, който при липса на оспорване на авторството на изявленията в него съставлява доказателство, че двете страни по него са изявили воля за пораждане на целените с договора правни последици. Ответникът „Д4 К.“ ЕООД да придобие собствеността върху обещания имот срещу заплащане на уговорената в договора продажна цена, а „Ф-С.Г.“ ЕООД да прехвърли собствеността и получи уговорената в предварителния договор сума. С договора в отклонение от типичните за тези отношения случаи е уговорено и изпълнено съгласно съставените между ответниците доказателства, предаване на фактическата власт върху имота. Причините за тези нетипични уговорки между страните по договора могат да бъдат оправдани с твърдяната от ищеца и неоспорена от ответниците свързаност на управителите на двете дружества по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 и т. 4, респ. на ал. 2 от ДР на ТЗ (т. е. между тях съществува родство по сватовство от първа степен по аргумент от чл. 76, ал. 2 СК, а от друга, двете ответни дружества са били съдружници в гражданско дружество „Д4 К.“ по смисъла на чл. 357 ЗЗД с БУЛСТАТ •••••••). Представено е и споразумение от 08.05.2018г, съгласно което „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ в качеството му на собственик признава извършването на подобренията описани като приложение №1 към договора от „Д4 К.“ ЕООД в имота предоставен му с предварителния договор от 17.08.2017г, като се съгласява да заплати тяхната стойност (вложените материали и труд) в срок до 15.05.2018г, а при забава да заплати и неустойка в размер на общата дължима сума за всички извършени подобрения от подобрителя, а последният се задължава да преустанови и върне владението върху имота на неговия собственик след тяхното заплащане. Като приложение №1 към споразумението е съставен протокол за установяване на извършени строително-ремонтни дейности в МАГАЗИН №3, находящ се в град София, ж.к. •••••••, с площ 166 кв.м. и идентификатор 68134.4082.238.85 на обща стойност 130 793, 64 лева. По правната си същност споразумението представлява един установителен договор, тъй като е насочен към установяване на действителното правно положение между страните по него към дата на неговото сключване. Това не е договор за спогодба, тъй като с него не са постигнати взаимни отстъпки за избягване на съществуващ правен спор, т.е. не се ползва с преобразуващо за вземането действие. Той представлява едно признание от страна на несъстоятелното дружество за извършване на описаните в него строително-ремонтни дейности като вид, обем и стойност от страна на подобрителя. С него се цели доказване на основанието и размера на вземането за подобрения на „Д4 К.“ ЕООД. Макар да не е изрично посочено, но е част от основанието на вземането за подобрения, с него се признава и че предварителният договор от 17.08.2017г е прекратен. Това е така, защото вземането за заплащане на подобренията за подобрителя по предварителния договор се поражда само и единствено в случай, че не може да се стигне до сключване на окончателен договор. Законодателната логика да признае владелеца в чл. 70, ал.3 ЗС по един предварителен договор за добросъвестен подобрител, следва от разбирането, че последният извършва подобренията с очакването да придобие собствеността върху подобряваната вещ, респ. само ако това не е възможно, последният има вземане за тяхната равностойност, съответно за увеличената стойността на имота, ако такава е налице в резултат на тяхното извършване. Този извод следва и от уговорката в споразумението, че владението ще бъде върнато на собственика след тяхното заплащане, което връщане купувачът по предварителния договор дължи само при отпадане на основанието за получаването му. С исковата молба се твърди, че сключеният предварителен договор от 17.08.2017г, допълнителното споразумение към него от 08.05.2018г са симулативни и следователно нищожни. Според настоящия състав използвания израз „симулативни“ и „абсолютна симулация“ са правни квалификации дадени от страната на възраженията й, че подобренията не са действително извършени, че тяхната стойност не е установена със споразумението, че владението на ответника „Д4 К.я“ ЕООД не е добросъвестно и че не са извършени на посочената в тях дата. Като само за пълнота, ако се приеме че такива възражения са направени, то те са неоснователни по следните съображения: Симулацията като основание за нищожност на правните сделки съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД предпоставя твърдения за сговор между страните по сделката, които не целят изобщо настъпването на нейните правни последици (абсолютна симулация) или се опитват чрез нея, да прикрият друга сделка, чиито правни последици ще прилагат в отношенията помежду си (относителна симулация). Обикновено симулативната сделка е насочена към трети лица и цели да създаде у тях невярна представа за действителното правно положение. За разкриване на симулацията е необходимо страната, която я твърди, при условията на пълно и главно доказване да установи какви са действителните намерения между страните по симулираната сделката. При разкриване на симулацията, когато лицето, което се домогва да я установи, не е страна по сделката, той не е ограничен в средствата за доказването й, като може да извърши това включително и чрез свидетелски показания, дори и при липса на начало на писмено доказателство и обратно писмо – арг. от чл. 165, ал. 1 изр. 2 ГПК. Разкриването на симулацията не може да почива само на доказаната свързаност на страните (безспорно изключваща приложението на презумпцията за добросъвестност при действието на свързаните лица), а следва при условията на пълно и главно доказване, макар и с косвени доказателства, да се установят фактите, от които се извежда симулативността в оспорените отношения (какви са нежеланите правни последици, които се избягват със сключване на привидния договор или какви са прикритите отношения, за които страните имат воля). Такива факти не представляват решенията по други съдебни производства водени с участието на ответниците, макар и за същите отношения, тъй като ищецът не е бил страна по тях и не е правоприемник на силата на пресъдено нещо, която те формират. Извод за симулативност не следва и от оспорването на датата на споразумението и предварителния договор. Първо следва да се направи посочи, че съгласно чл. 181 ГПК оспорване на достоверната датата на частен диспозитивен документ е допустимо само от трето лице в хипотеза на конкуренция на права, когато от достоверната дата зависи, дали оспорващия може да придобие правата по оспорената сделка или не, каквото не е настоящата хипотеза. Въпреки това и съгласно Решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, ІV г.о., частните документи се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството си. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени, удостоверените от тях факти, подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). От изложеното следва извода, че дори и да се приеме, че възражение за симулативност е направено, то то е неоснователно. Това обаче не освобождава ответника „Д4 К.“ ЕООД от задължението да докаже при условията на пълно и главно доказване извършването на подобренията в имота, тяхната стойност и че в резултата на това се е стигнало до увеличаване на стойността на имота на ответника „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/. Както се посочи по-горе споразумението от 08.05.2018г, имащо характер на установителен договор, не обвързва ищеца и кредиторите на масата на несъстоятелността с признаното от несъстоятелния длъжник вземане, а и признанието съдът е длъжен да цени с оглед всички събрани по делото доказателства. В опит да докаже извършването на СМР в първото открито съдебно заседание по делото ответникът „Д4 К.“ ЕООД представя: разпечатка от Строителната камара, за това че е регистриран като строител и извършва такава дейност още преди 2016 г.; справка от НАП за броя на наетите лица от 2016 г., за установяване, че дружеството е разполагало с необходимия персонал /работници/ да извърши описаните СМР; 93 бр.фактури за закупувани строителни материали, за които се твърди, че част от тях са вложени в имота на ответника „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ и е направено искане за изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза с въпроси в отговора на исковата молба. Разпечатките от НАП и Строителната камара не са приети като доказателства по делото, като е признато за безспорно между страните, че към 2016г ответникът „Д4 К.“ ЕООД е регистриран в строителната камара като дружество което по занятие извършва строително-монтажни дейности, респ. има персонал, който може да извършва такава дейност. Следователно ответното дружество разполага с необходимия капацитет за изпълнение на дейностите, със знание, умения и персонал да изпълни процесните СМР. Искането за приемането на представените 93 броя фактури, съдът е оставил без уважение, като е счел същото за преклудирано, с оглед на което не гради фактически и правни изводи въз основа на тя. Само за пълнота намира за нужно да посочи, че дори да се приеме, че преклузия за доказателственото искане на ответника не е настъпила и те следва да се приемат в производството, това не може да доведе до извод, нито, че материалите са закупени в действителност, нито че са вложени именно в процесния имот. След като ответникът „Д4 К.“ ЕООД извършва СМР по занятие, очевидно не е затруднено да представи фактури за закупуване на строителни материали от различно естество и количество.Но дали те са използвани за извършване на процесните СМР, остава недоказано по делото, като за това обстоятелството не са сочени конкретни доказателства. Следва да се посочи и че сам ответникът при представянето на фактурите твърди (без да конкретизира), че само част от материалите закупени с тях, са вложени в твърдените да са изпълнени СМР ан обекта на ответника „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/. Недоказана е и причинно-следствената връзка между евентуално закупените с фактурите материали и тяхното влагане в имота на ответника. Извършената публична продан на имота на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ към трето за отношенията лице преди завеждане на делото има за своя последица, че вещото лице не би могло да установи с извършването на оглед към настоящия момент дали твърдените СМР са изпълнени и в какъв обем, а дори и да има изпълнени такива СМР би се поставил въпросът дали те са извършени от ответника „Д4 К.“ ЕООД или от третото лице, купувач на имота по публичната продан. Въз основа на горното следва да се приеме, че ответниците не доказват съществуването на оспорените с исковете вземания за главница от 156 952, 37 лева и исковете за тяхната недължимост са основателни. Основателността на исковете за недължимост на главното вземане, поради недоказаността на пораждането му, води до основателност и на исковете за несъществуване на вземанията за обезщетение за забава. Същите представляват акцесорни задължения и зависят пряко от съществуването на изискуемо главно вземане (в конкретния случай подобренията), което не се установява. Основателни са и исковете за признаване несъществуването на претендираните вземания за деловодни разноски по ВАД № 3/2018 г. по описа на Софийски арбитражен съд и разноски за снабдяване с изпълнителен лист по гр.д. № 2595/2018г на СГС, ТО, 2-ри състав. В исковата молба се поддържат твърдения за симулативност на проведения между ответниците арбитражен процес. Симулативен е този съдебен процес, в рамките на който насрещните страни постигат съгласие посредством процесуални действия и бездействия да затвърдят по такъв начин една привидна фактическа обстановка, че същата да подтикне съда до изводи, които не съответстват на действителното правно положение (в този смисъл Решение № 50239 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 4528/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Съгласно приетото с ТР № 106 от 07.09.1964 г. по гр. д. № 76/1964 Г., ОСГК на ВС защитата на третите лица срещу решение по симулативен процес може да бъде реализирана чрез предявяването на установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. По делото не е направено искане за установяване нищожността на арбитражното решение, поради което съдът не дължи произнасяне с диспозитив по този въпрос, но същият е от съществено значение за достигане до краен извод относно дължимостта на присъдените с решението разноски. От решението на арбитражния съд и мотивите към него се установява, че в производството пред арбитража не е представен предварителния договор за покупко- продажба, не са представени, фактури и други доказателства установяващи признанието обективирано в споразумението между ответниците за извършване на процесните подобрения. Отделно от това ответникът „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ не е предприел абсолютно никакви процесуални действия, с които да упражни правото си на защита срещу предявеното вземане. Следователно страните в арбитражното производство чрез своето поведение са подтикнали съда към доказателствен извод досежно привидна фактическа обстановка за съществуване на вземането, от което следва и неправилен краен акт, решение за неговото установяване, с което са присъдени и разноски в полза на ответника „Д4 К.“ ЕООД. С оглед на горното, решението пред арбитражния съд се явява постановено по симулативен съдебен процес и присъдените с него разноски като негова последица не се дължат от ответника „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/. Такива разноски не се дължат и за производството по издаване на изпълнителния лист въз основа на симулативното решение пред арбитража. По разноските: В тежест на кредитора с оспореното вземане следва да се възложат разноските за производството съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ в размер на 2113, 62 лева. С оглед изхода от делото на ищеца „ПСТ Г.“ ЕАД следва да се присъдят разноски в размер от 300, 00 лв. Така мотивиран, съдът