РЕШЕНИЕ

№ 12115

гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110107292 по описа за 2022 година Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът – М п, твърди, че ответниците са осъдени с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК. Твърди, че престъплението, за което ответниците са признати за виновни, попада в обхвата на ЗПФКПП, поради което с решение № 22/2021 г. на НСПКПП на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3ЗПФКПП е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 3300 лв. на Х И С, в качеството на наследник на починалия в резултат на престъплението лице ММС, което е изплатено на 09.09.2021 г. Ето заща и на основание чл. 16 ЗПФКПП М п предявява регресен иск спрямо ответниците, в качеството на извършители на престъплението, за което е изплатена финансовата компенсация, като претендира солидарното им осъждане за сумата в размер на 3300 лв. Претендира също така при условията на солидарна отговорност на ответниците мораторна лихва за периода от 09.09.2021 г. до 20.01.2022 г. в размер на 122, 83 лв., както и законната лихва и разноските по делото.

Ответникът – А. И. Г., оспорва исковете. Твърди, че не са били налице предпоставките за изплащане на финансова компенсация. Освен това, твърди, че ищецът не е доказал реалното изплащане на финансова компенсация, поради което претенциите са неоснователни.

Ответникът – Р. Л. К., оспорава исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 16 ЗПФКПП е уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Съгласно тази разпоредба, М п незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената парична сума.

За да се породи правото на М на п на този регресен иск, следва да са налице следните предпоставки - влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП), молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от закона), както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление.

Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления е предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол (чл. 24, ал. 5 от закона). Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V от закона и който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби затова. В негова компетентност е да извърши проверка на данните, предоставени от молителите, налице ли са предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол.

В мотивите на решение от 21.06.2018 г. на ВКС по н.д. № 1258/2017 г. е посочено, че с присъда от 22.06.2016 г. по н.о.х.д. № 3766/2013 г. по описа на СГС, НО, 28 състав, ответниците са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 30.09.2008 г. в съучастие като съизвършители са умъртвили умилшлено ММС. Присъдата е изменена с решение от 12.07.2017 г. на САС по в.н.о.х.д. № 84/2016 г. и с посоченото решение на ВКС в частта, касаеща наложените наказания на подсъдимите, като решението на ВКС не подлежи на обжалване. Съгласно мотивите на решението на ВКС, Х И С е майка на пострадалия от престъплението ММС.

Видно от решение № 22/2021 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, постановено във връзка с молба за финансова компенсация от Х И С, като наследник на починалия следствие на престъпление ММС, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗПФКПП, НСПКПП е разрешил предоставянето на финансова компенсация в размер на 3300 лв.

Съгласно бюджетно нареждане от 08.09.2021 г., на 09.09.2021 г. определената финансова компенсация в размер на 3300 лв. е заплатена на Х И С От посоченото следва извод, че са налице всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки за уважаването на предявения регресен иск по чл. 16 ЗПФКПП – налице е влязла в сила присъда, с която ответниците са признати за виновни в извършването на престъпление, молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен следва да бъде уважен. По аргумент от чл. 53 ЗЗД ответниците носят солидарна отговорност за дължимата сума, предмет на регресната претенция.

За основателност на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

Изплатената финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, поради което длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, М п встъпва в правата на пострадалия против делинквентите, в това число и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това ответниците дължат солидарно лихва за забава върху главницата за периода от изплащането на компенсацията – 09.09.2021 г. до 20.01.2022 г., която лихва е в размер на 122, 83 лв. Ето защо, исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважат изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 282 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

Така мотивиран, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав