Решение № 945 от 28.7.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 728/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН. Образувано по жалба на К. В. Д., с ЕГН •••••••••• от гр. Варна, ул.“••••••••••“ № ••, против Наказателно постановление (НП) № 24-0819- 002357/27.08.2024 г. на Началник група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“- Варна. Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно, като твърди, че товара, които превозвал бил асфалтов отпадък / изрязани асфалтови парчета /, които отпадък не представлявал опасност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.Процесуалния му представител адвокат Д., ВАК, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител, депозирани са писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното: На 17.06.2024 г. в 13: 17 часа, служителите на ОД МВР Варна, сектор „ПП“ – свидетелите Т. Б. и Е. Г. спрели за проверка движещият се по ул. "Атанас Москов" в посока магазин "Метро" до пътен възел с автомагистрала "Хемус" товарен автомобил "Газ 33023 571" с рег. № ••••••••••, собственост на фирма "Акватех Инженеринг" ООД, с водач жалбоподателя- Д., тъй като по време на управление на автомобила не използва обезопасителен колан с който е оборудван автомобилът. При проверката констатирали и че автомобилът извършва превозва на насипен товар, за който приели, че не е покрит и може да бъде разпилян на пътното платно. За констатациите от извършената проверка св. Т. Б. – мл. автоконтрольор съставил против водача на МПС – жалбоподателя Д., АУАН сер. GA, № 1274156/17.06.2024 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.137А., ал.1 от ЗДвП и по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без да има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения против АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 24-0819- 002357/27.08.2024 г., с което при идентичност на описанието на нарушения и тяхната правна квалификация, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137А. от ЗДвП с налагане на "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева; на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП за нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП с "глоба" в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева. От показанията на свидетелите Е. Г. и Т. Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. и Б. и от писмени доказателства – справка за нарушител, заповед, справка- регистрация на МПС и др., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице. По пункт 1 от НП. Съдът приема, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137А., ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на пътно превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се наказва с глоба в размер на 50. 00 /петдесет/ лева – чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Извършените от страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е доказано по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна. Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО. Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето и мястото на извършването му, както и авторството му. Съдът счита, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателят е доказано със събраните по делото доказателства. От показанията на разпитаните по делото полицейски служители се установява, че същите са възприели извършеното нарушение непосредствено. В тази връзка свидетелят Г. е категоричен, че в гр. Варна на ул. "Атанас Москов" до магазин "Метро", жалбоподателя като водач на процесния автомобил е управлявал същия без поставен обезопасителен колан по време на движение, като в тази връзка сочи, че визуално е забелязал, че жалбоподателя е без поставен обезопасителен колан докато същия е управлявал автомобила, преди да бъде спрян. Свидетелят Б. заявява, че подкрепя написаното от него в АУАН. Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители – очевидци на деянието, включително и в частта им, в която св. Г. сочи, че водачът е бил без обезопасителен колан по време на движение. Тези показания сами по себе си са последователни и непротиворечиви в хода на процеса. Съдът счита тази група гласни доказателства за безпристрастни и в достатъчна степен обективни. Показанията на тези двама свидетели не са изолирани от доказателствената маса и изцяло се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не намира причина да не кредитира показанията на полицейския служител Г., които изпълнявайки служебните си задължения по никакъв начин не е заинтересован да посочи жалбоподателя Д. за водач на МПС, който по време на движение не използва обезопасителен колан. С оглед всичко гореизложено, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недоказаност на извършеното нарушение и неговия автор. Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че същият е бил поставил обезопасителния колан, който откопчал, за да вземе документите от жабката на автомобила. Такива възражения жалбоподателят навежда едва с настоящата жалба, като липсва каквато и да е конкретика кое е наложило преди полицейските служители да приближат до автомобила му и да му поискат документите, същия да откопчае обезопасителния колан. Също така, съдът приема административното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, визирано в НП за виновно осъществено, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по – горе, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение по отношение на описаното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление по отношение на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Поради това, че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата справедливост. По изложените съображения състава на съда намира, че следва да потвърди НП в тази му част. По пункт 2 от НП. Вменената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП предвижда специална санкция за лице, което управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара. По делото не се спори, че именно процесният ден и час, жалбоподателят е бил спрян от служителите на автомобилна администрация, и че именно той е управляван процесния камион, за който служителите са констатирали описаните в акта и в НП нередовности. Първият спорен въпрос по делото, е наведеното възражение в жалбата, дали е бил покрит и необесобасен товара или не, както твърдят служителите инспектори, като съдът дава вяра именно на техните показания, като обективни и безпристрастни, съответни на писмените доказателства по делото, още повече, че и двамата свидетели, разпитани в с. з. сочат, че самият водач им е казал –"че покривалото не работи". Поради което и възраженията в този аспект в жалбата, съдът намира за неоснователни. Отделно от това, фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административно наказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Съдържащото се описание на нарушението е достатъчно от гледна точка ефективно упражняване правото на защита, като акта и НП са издадени и в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Законът не поставя изискване за излагане на мотиви от АНО при издаване на наказателното постановление. По същество: По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателя К. В. Д., с ЕГН ••••••••••, е управлявал на 17.06.2024 г. в 13: 17 часа, служителите на ОД МВР Варна, сектор „ПП“ – свидетелите Т. Б. и Е. Г. спрели за проверка движещият се по ул. "Атанас Москов" в посока магазин "Метро" до пътен възел с автомагистрала "Хемус" товарен автомобил "Газ 33023 571" с рег. № ••••••••••, собственост на фирма "Акватех Инженеринг" ООД, като извършва превоз на насипен товар /сух бетон/ като съдът приема, че действително при проверката било установено, че: Водачът извършва превоз на насипен товар /сух бетон/, като насипния товар не е покрит, по начин за превоз на насипен товар. Степента на неизправността за обезопасяване на превозвания товар е "значителна", като не са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар, определени в приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, в нарушение на изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари - нарушение на чл. 127, ал. 4, от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, каквото е и вмененото нарушение на жалбоподателя, като следва да се посочи, че съгласно чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДВП Който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: т. 2. хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара; тоест тази разпоредба съдържа в себе си, както санкция, така и правило за поведение, доразвито съгласно чл. 127, ал. 4 ЗДВП именно в процесната НАРЕДБА № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, като действително АНО е можел освен като санкционна да посочи тази норма и в самото нарушение, но в случая този пропуск, съдът намира за несъществен, тъй-като е ясно описано и приведено под основните релевантни правни разпоредби описаното нарушение, а именно като такова по чл. 127, ал. 4, от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, като на водача на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, му е било наложено административно наказание глоба 1000.00 /хиляда/ лева. Приетите за безспорно установени факти по-горе са относими към обективните признаци от състава на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП наказва се, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. К. Д. е субект на визираното нарушение, тъй като съгласно разпоредбите на визирания подзаконов нормативен акт отговорността за укрепването на товарите е на водача на превозното средство. На същия са вменени конкретни задължения във връзка с обезопасяването преди натоварването, по време на товаренето и по време на превоза на товара, неизпълнението на които се наказва на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с Наредбата, с различно по тежест административно наказание, диференцирано по размер в три точки, в зависимост от естеството на неизправността - дали се касае за незначителни /т. 1/, значителни /т. 2 или опасни /т. 3 неизправности при обезопасяването на товара. Понятията са дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Така законодателят приема, че "незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия; "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а "опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, към която препраща нормата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП, правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. В ал. 5 от същата разпоредба е предвидено, че неизправностите, свързани с укрепването на товари по ал. 4, се класифицират в три групи според степента на риска, както следва: незначителна неизправност - когато товарът е бил обезопасенправилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; значителна неизправност - когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него, и опасна неизправност - когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората. Според съдържащата се в приложението класификация и предвид естеството на неизправността, предмет на процесното нарушение, същата е съотносима с т. 20.1.3. 4. и 20.5.2. Във всяка от двете хипотези оценката на неизправността може да се класифицира като значителна, но и опасна в зависимост от това дали мрежите и платнищата / покривалото/ не са достатъчно подходящи за обезопасяване на товара или са напълно неподходящи, както и дали насипния товар не е подходящо обезопасен или загубата на товара създава опасност за трафика. В конкретния случай въпреки загубата /изсипване/ на товар и създадената опасност за движението, както сочат и свидетелите в с. з., на жалбоподателя, контролните органи са класифицирали неизправността при укрепването на насипния товар само като значителна, не и като опасна, каквито предпоставки е имало. Оценката обаче на неизправността при укрепването на товара се осъществява по правилата, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. и в определена степен /извън заложените обективни критерии/, е предоставена на преценката на проверяващия. В този аспект, независимо дали са били налице достатъчно основания за класифицирането на неизправността като опасна, нарушителят е поставен в по-благоприятно положение, доколкото е приложен закон за полеко наказуемо нарушение. Предвид инициирането на производството по негова жалба, преквалифициране на нарушението, като осъществено при констатирана опасна неизправност при укрепването на товара, е недопустимо с оглед забраната reformatio in pejus, тъй като е свързано с утежняване на положението му - следва да понесе наказание в по-висок размер на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите на посочения правопораждащ фактически състав, с горната бележка, като нарушението се явява и доказано. Неприлагането от АНО на закон за по-тежко наказуемо нарушение, ако такъв е бил приложим, не съставлява основание за отмяна на наказателното постановление, каквато последица се обосновава от страна на жалбоподателя. При конкретните обстоятелства безспорно е било констатирано управление на пътно превозно средство с неукрепен товар, в нарушение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, за което водачът е наказан в по-благоприятната за него хипотеза, предвид класифициране на неизправността като значителна. Волята на АНО относно нейния характер и съобразените правнорелевантни факти е формулирана ясно, поради което не е налице противоречие между описанието на нарушението и правното му квалифициране, с какъвто довод се аргументира искането за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. По тази причина описанието на фактическия състав на нарушението, е ясен и напълно достатъчно е било описанието на фактите и правато, за да разбере привлеченото към административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е привлечен към отговорност. Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват състава на административното нарушение, вменено във вина на П., съдът приема, че същото е действително извършено, доказано е по несъмнен начин и е квалифицирано точно, съгласно материалния закон. Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН. Извършеното нарушение не е маловажно и от гледна точка дефинициите в § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а и с оглед особеностите на конкретния случай. Както се посочи, в резултат на неукрепването на насипен товар, по време на движение по автомагистрала, е могло да се причинят материални щети на други автомобили и на други участници в движението, което категорично не дава основание да се счете, че отклонението от нормативно предписаното поведение е незначително, респ. че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Предвид всичко дотук изложено НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. / в този см. Виж Решение № 91 от 4.05.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 51/2023 г. По отношение вида и размера на наложеното административно наказание: За управление на пътно превозно средство с констатирани значителни неизправности при укрепването на товара нормата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП предвижда наказване с глоба от 1 000.00 /хиляда/ лв. Наказанието за административното нарушение е определено от законодателя в абсолютен размер и тъй като такова е наложено в случая, наказването на жалбоподателя е законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на глобата под законоустановения размер е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай съдът намира, че следва да уважи претенцията процесуалния представител на АНО. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80.00 /осемдесет/ лева. Водим от горното, съдът: