Решение № 228 от 17.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7650/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 08.10.2024 г. по НОХД № 2795/2024г., СРС, НО, 129 състав е признал подсъдимия О. И. Д., за ВИНОВЕН в това, на 26.08.2021 г., около 10: 30 часа в гр. София, офис на дружество „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „Булина Ливада“, до бл.132А, избутал с ръка тялото на Ц. В. Ф., в следствие на което той паднал на земята, като по този начин по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата предходилна кост на дясното стъпало, което увреждане реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение в движението на десния долен крайник - престъпление по чл.133, пр.2 от НК, поради което и на основание чл.133, пр.2, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК като съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия О. Д. да заплати разноските за експертизи, направени в хода на досъдебното производство в размер на 266.70 / двеста шестдесет и шест лева и 70 ст./ лева, в полза на държавата и по сметка на СДВР; разноските, направени в съдебната фаза на процеса за възнаграждения на вещи лица в размер на 340.00 /триста и четиридесет/ лева, в полза на държавата и по сметка на Софийски районен съд; разноските, направени от частния обвинител Ц. В. Ф. в размер на 7000.00 /седем хиляди/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НОХД № 11423/22 г. по описа на СРС, по ВНОХД №5549/23 г. по описа на СГС и по настоящето НОХД №2795/24 г. по описа на СРС. С присъдата съдът е разпоредил веществените доказателства по делото - технически носители /СД на л. 134 от ДП и флаш памет на л.45 от ДП/ - да останат по делото до изтичане на срока на неговото съхранение. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подс.О. Д. - адв. К., с която се оспорва размерът на присъдените разноски и се претендира тяхната прекомерност. Моли съда да бъде намален размерът до справедливия такъв с оглед фактическата и правна сложност на случая. В разпоредително заседание на 10.12.2024г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства. В хода на съдебните прения в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подс. О. Д.- адв. К. поддържа въззивната жалба и посочва, че присъдените разноски по отношение на неговия подзащитен е един вид допълнително наказание спрямо него. Посочва, че независимо от липсата на конкретен текст, освен съществуващия чл.189, ал.3 НПК, не е пречка, както е видно и от съдебната практика, да се приложи един вид по аналогия чл.78, ал.5 ГПК и да се коментира евентуална прекомерност на така представеното адвокатско възнаграждение от страна на повереника на ЧО. Представителят на СГП предлага съдът да потвърди първоинстанционната присъда като правилна. Повереника на ЧО Ц. Ф.- адв. П. моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като правилна. Прави искане за присъждане на разноски. Подсъдимият О. Д. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума поддържа възражението относно размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждения от страна на ЧО Ц. Ф.. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения: Първоинстанционната присъда е постановена при подробно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния правен извод. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото и прие за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият О. И. Д. е роден на ••••••• г. в гр. София. Същият е българин, с българско гражданство, неосъждан, вдовец, с висше образование, пенсионер, с постоянен адрес: гр. София, ул. ••••••• с ЕГН ••••••••••. Подсъдимият О. Д. бил съдружник и законен представител на търговско дружество „МХ ЕЛВЕКО“ ООД с ЕИК 130532985, чийто основен предмет на стопанска дейност бил дялово разпределение на топлинна енергия в сгради с централно топлоснабдяване - общоизвестно като топлинно счетоводство. Дружеството стопанисвало офис за обслужване на клиенти на адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „Булина ливада“ № 32, където се предоставяли услуги по плащане на текущи задължения, приемане на възражения срещу издадени сметки, извършване на справки за налични задължения и други. Локацията на офиса била постоянното местонахождение за осъществяване на работните задължения на подсъдимия, който в качеството си на управител извършвал ръководна работа, както и такава, свързана с управление на имуществото на юридическо лице. Потребител на услугите по топлинно счетоводство, предоставяни от „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, бил частният обвинител Ц. В. Ф.. В сутрешните часове на 26.08.2021 г. той решил лично да посети офиса на дружеството за да предяви оплакването си от издадената му изравнителна сметка за изразходена топлинна енергия. За целта бил оформил възражението си в писмена жалба, която имал намерение да депозира на регистратурата на обекта. Около 10: 00 часа Ф. влязъл в горепосочения център за обслужване на клиенти с поставена на лицето си маска, с оглед на въведените в този период противоепидемични мерки, целящи предотвратяване разпространението на развиващата се вирусна инфекция. В офиса той идентифицирал разположението на обособено гише, което било остъклено, и в него се намирал служител с бяла коса, по-късно установен като свидетеля В. В.. Последният заемал длъжността директор „Производство“, като в кръга на ангажиментите му влизало приемането и отговарянето на жалби от клиенти на дружеството. След като взел писменото възражение на Ф., свидетелят В. извършил справка в системата за наличие на дължими, но незаплатени суми, в резултат на която установил, че потребителят има висящо изискуемо задължение в размер на 21 лева. Тъй като в дружеството била установена неписана практика подобни падежирали вземания да се претендират от съответните длъжници, свидетелят настоял клиентът да заплати задължението си, като поставил това обстоятелство като отлагателно условие за входирането на предявената жалба. Същевременно свид. В. разпознал частния обвинител, тъй като предходната година същият бил проявил активност с обжалването на дейността на топлинния счетоводител пред Комисията за защита на личните данни, за което били образувани многобройни преписки. Ц. Ф. възприел бурно отказа да му бъде приета за разглеждане жалбата, като с цел да дисциплинира обслужващия го служител извадил мобилния си телефон и имитирал заснемане на видеоклип. След това позвънил на центъра за спешни телефонни повиквания, като на дежурния диспечер обяснил за ситуацията и поискал съдействие. Ф. позвънил и на Регионалната здравна инспекция, където подал сигнал за неспазване на въведените в страната противоепидемични и санитарни мерки, като заявил, че затвореното помещение не е оборудвано с дезинфектанти, а работещите в офиса служители са без поставени на лицата си защитни маски. След като не му било оказано изисканото съдействие от страна на свидетеля В., частният обвинител, воден от непоколебимото си решение да депозира своята писмена жалба, се насочил към намиращия се в съседство на обслужващото гише коридор. Той имал намерение да осъществи достъп до друго помещение, което било формално обособено като колцентър, и в което работела свидетелката В.К.-Д.а. В този момент свидетелят В. излязъл от своето гише и се насочил към Ф., като го уведомил, че няма работа в тази стая и няма да го допусне до нея. Продължителните неразбирателства между двамата били съпътствани с взаимна размяна на викове и крясъци, като генерираният шум бил доловен от управителя на дружеството - подсъдимия О. Д., който взел решение да се намеси. Той излязъл от служебния си кабинет и с повелителен тон неколкократно и настойчиво наредил на частния обвинител Ф. да напусне офиса. Този подход на подсъдимия не предизвикал търсения ефект, тъй като Ф. се възпротивил на намерението му да го изгони, като изявил безпокойството си от факта, че Д. не бил поставил маска на лицето си. Това предизвикало още по-настъпателни действия от страна на подсъдимия, който със стремителни движения започнал да изтласква частния обвинител от помещението, избутвайки тялото му в гръб по посока изхода на обекта. Междувременно свидетелят В. се придвижил до външната врата на офиса, като я отворил за да улесни напускането на Ф.. Вратата била солидна, метална и тежка и се отваряла навън, а след нея била разположена покрита с изкуствена трева площадка, последвана от три на брой стъпала, по които се слизало до нивото на земната повърхност. Достигайки до прага на вратата под упоритото физическо въздействие на подсъдимия, частният обвинител се опитал да се обърне към него за да му каже, че ще напусне офиса доброволно и не е нужно да бъдат използвани подобни силови методи. В момента, в който се извърнал настрани, Ф. бил избутан в рамото от подсъдимия, което нарушило равновесието му, при което той с един разкрач прескочил трите стъпала пред входа и се приземил на площадката пред тях. Тъй като в едната си ръка частният обвинител държал хартиения лист, на който била отпечатана жалбата му, а другата му ръка била заета от мобилния му телефон, той бил лишен от съпротивителни способности и не могъл ефективно да се защити нито от насоченото спрямо него физическо посегателство, нито от травмиращият ефект на падането върху твърдата гладка повърхност. При съприкосновението си с асфалта на улицата Ф. травмирал стъпалото и подбедрицата на десния си крак, както и лакътя, предмишницата и дланта на лявата си ръка. След вредоносното си приземяване на земята той се изправил и със затруднения в придвижването си се насочил към автомобила си, но силната болка и осезаемото подуване на крака му го мотивирали да повика спешна медицинска помощ чрез обаждане на телефон 112. След направеното съобщение за случилото се, на място пристигнал полицейски екип в състав от старши полицай Г. Т. и полицай И. С.. Те констатирали нараняванията по тялото на Ц. Ф. и след като изслушали версията му, снели самоличността на свидетеля В. като служител от офиса на топлинния счетоводител. Не след дълго пристигнал и екип на Центъра за спешна медицинска помощ, които провели първичен преглед на пострадалия и изразили съмнения относно счупването на крака му. Ф. бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за провеждане на рентгенографски изследвания, през което време полицейските служители останали на място за да реагират съобразно поставената на пациента диагноза. В обедните часове подсъдимият О. Д. напуснал офиса на дружеството, при което му било разпоредено от органите на реда да остане на място до изясняването на обстоятелствата по случая. Д. отказал категорично да изпълни даденото му нареждане, като заявил на полицаите да го оставят на мира. Това му своеволие наложило предприемането на действия по задържането на лицето, при което той оказал съпротива и отправил закани спрямо свидетелите Т. и С.. След поставяне на помощни средства - белезници, подсъдимият бил транспортиран до сградата на 03 РУ-СДВР, където бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа, като при предявяването му на съставените за това документи той отказал да ги подпише. След приемането му в болничното заведение, частният обвинител Ц. Ф. бил подложен на рентгенография на дясната глезенна става, дясното ходило и дясната лакътна става, чиято образна диагностика разкрила фрактура на петата метатарзална кост на дясното ходило. Това наложило предприемане на оперативна интервенция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тарзални и метатарзални. В хода на операцията е извършена репозиция на фрактурата, като са поставени плака и интрафрагментарен винт, след което е положена и гипсова шина. В хода на лечебния си престой пострадалият Ф. споделил в общодостъпните групи на кв. „Красна поляна“ в мобилната платформа Фейсбук публикация, с която потърсил съдействието на евентуални очевидци на инцидента, при който бил счупен глезенът му. Още на същия ден с Ф. се свързало непознато за него лице, което му заявило, че познава домоуправителя на входа на намиращата се в непосредствена близост жилищна сграда, като му предоставил негов телефон за контакт. След осъществена комуникация със съответното лице, Ф. се снабдил с видеозапис от охранителната камера на входа, който също качил в онлайн пространството, осигурено от приложението Фейсбук, а впоследствие го записал и върху флаш памет, която предоставил на разследващите органи по образуваното досъдебно производство с протокол за доброволно предаване от 11.02.2022 г. На следващия ден публикацията в групата на кв. „Красна поляна“ била забелязана от свидетеля Ц..Ц, който също откликнал на зова на Ф., като му съобщил, че е станал случаен очевидец на неговото падане. Докато изчаквал свой приятел да слезе от входа на намиращия се в близост блок № 31, Ц.ов възприел слухово виковете от офиса на „MX EJIBEKO“ ООД, при което се обърнал към входа на обекта и забелязал как двама души с общи усилия избутват трето лице от помещението, като единия го блъска и затваря входната врата след него. Ц.ов доловил ясно падането на Ф., както и отдалечаването му от мястото, но не предприел никакви действия по оказване на помощ на пострадалия, тъй като преценил, че такава не е нужна, а и в първия момент не разбрал, че това е Ц. Ф., когото към този момент познавал само бегло покрай близостта в местожителството им. По случая било образувано досъдебно производство, като в хода на разследваното е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза на частния обвинител Ц. Ф., видно от заключението на която е, че в резултат на настъпилия инцидент при пострадалия са наблюдавани следните травматични увреждания: кръвонасядане по задната повърхност на десния лакът, охлузвания на десния лакът и дясната предмишница, пръснати охлузвания по гръбната повърхност на дясната длан, дълбоки охлузвания на петия пръст на дясната ръка, дълбоко охлузване и пръснати дребно-петнисти охлузвания на лявата длан, охлузване на дясната подбедрица и счупване на петата предходилна кост на дясното стъпало. Последното е довело до констатация за причиняване на трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни. По отношение на останалите травматични увреждания е отбелязано, че са причинили на пострадалия болка и страдания, като те се дължат на действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети. Вещото лице е достигнало и до извод, че същите могат да се получат по времето и начина, съобщени от пострадалия, и отразени в медицинската документация. В хода на разследването е проведено разпознаване на лице по снимки, резултатите от което са обективирани в съставения протокол от 11.02.2022 г. ведно с приложния към него фотоалбум /л. 37-38 от ДП/, също както е извършена и очна ставка между свидетелите В. В. и Ц. Ф. - за което свидетелства протоколът от 26.04.2022 г., приложен на л. 35 от ДП. Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия О. Д. /дадени в хода на съдебното следствие и налични на л. 95 (гръб) - 96 от настоящото дело/, показанията на пострадалия Ц. Ф. /дадени в хода на съдебното следствие - л. 42-44 от делото/, показанията на св. В. В. /дадени в хода на съдебното следствие - л. 69-71 от делото, както и част от тези, които е дал в хода на ДП - л. 23-24 от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/, на св. И. С. /дадени в хода на съдебното следствие - л. 71 (гръб) - 72 от делото, както и тези, които е дал в хода на ДП - л. 32 от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/, на св. Ц..Ц /дадени в хода на съдебното следствие - л. 72 (гръб) - 73 от делото, на свидетелката В.К.-Д.а /дадени пред друг състав на съда - л. 46 от НОХД № 11423/2022 г. по описа на СРС, НО, 110. състав, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, и тези, дадени на досъдебното производство - л. 26-27 от ДП, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК/, както и показанията на св. Г. Т. /дадени в хода на съдебното следствие — л. 93 от делото, и тези, които е дал в хода на ДП - л. 33 от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК/; писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за очна ставка /л. 35 от ДП/, протокол за разпознаване на лица /л. 37-38 от ДП/, удостоверения за актуално състояние на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД от Търговския регистър /л. 52-57 от ДП/, дружествени документи, касаещи учредяването на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД и назначаването на подсъдимия за негов управител /л. 58-90 от ДП/, медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ /л. 92-134 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 135 от ДП/, заповед за задържане на лице /л. 144 от ДП/, справки за съдимост /л. 159 от ДП и л. 12 от настоящото дело/; способите на доказване - съдебно-медицинска експертиза /л. 41-43 от ДП/; веществените доказателства - компактдиск с образни изследвания на пострадалия /л. 134 от ДП/ и флаш памет с прикачен видео файл /л. 45 от ДП/. Фактическите констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати логически грешки. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включена в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Налице е прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон обсъждане на доказателствените източници, в рамките на което са обсъдени и противоречията между някои от тях и са изложени конкретни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои не. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата или протеста ( Решение № 181/2012г. на ВКС, I НО, решение № 372/2012г. на ВКС, III НО, Решение № 513/2012г. на ВКС, I НО, Решение № 371/2016г. на ВКС, III НО). Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че в събрания по делото доказателствен материал не се констатират противоречия, които да налагат обсъждането на доказателствата отделно или преповтаряне на същия в настоящото решение, както и предвид обстоятелството, че настоящият състав е изразил съгласието си с направения доказателствен анализ от първостепенния съд, както и че същият не се претендира от страна на защита на подсъдимия. Обосновано, първата съдебна инстанция е поставила в центъра на своята оценъчна дейност показанията на неизантересованите от изхода на делото свидетели и изготвените СМЕ на пострадалото лице, а именно показанията на св. Ц..Ц. Посочила е, че неговите показания най-точно пресъздават инкриминираните събития, в отсъствие на пристрастност и тенденциозност. Приела, че те кореспондират с изложеното от пострадалия Ц. Ф., които очертават механизма и авторството на процесния инцидент. Гореизброените доказателствени източници кореспондират с изслушаните и приетите по делото СМЕ на пострадалия. Първият съд е разгледал подробно приетите по делото СМЕ, наред с допълненията на вещите лица, направени в хода на съдебното следствие, като е приел, че същите са компетентни и не съществуват съмнения за тяхната правилност. Този извод се споделя и от настоящата инстанция, която също намира, че назначените СМЕ са изследвали всички релевантни за предмета на доказване на въпроси и са дали изчерпателен отговор на всички спорни факти, в това число за медико-биологичната характеристика на процесната травма и периода на лечение. Обосновано, първата съдебна инстанция е отказала да кредитира показанията на свидетелите В. и К.-Д.а, както и обясненията на подсъдимия. Посочила е, че същите противоречат в основни пунктове на останалите доказателствени източници относно механизма на причиняване на процесния инцидент, поради което не се отличават с необходимата степен на достоверност. Не без значение е и факта, че тези свидетели принадлежат към приятелския кръг на подсъдимия, поради което е обяснимо заявеното от тях да кореспондира със защитната му теза. Вярно е, че обясненията на подсъдимия са важно доказателствено средство, тъй като възпроизвеждат възприятията на непосредствен участник в инкриминирания инцидент. В същото време обаче, те са и основно средство за защита и към тях следва да се подхожда с особено внимание, като се отчита доколко те се подкрепят от останалите доказателства по делото и доколко сами по себе са логични и убедителни. Настоящият състав споделя оценката на СРС, че обясненията на подсъдимият не отговарят именно на тези критерии, тъй като противоречат на показанията на пострадалия и останалите доказателства по делото, които първия съд е кредитирал и на заключенията на СМЕ. Твърдението на подсъдимият, че не е съпричастен към травмата на пострадалия се опровергават от останалите доказателствени източници, извън тези на св. В. и св.К.-Д.а. Законосъобразно, действията на подсъдимият са квалифицирани като престъпление по чл. 133 от НК, тъй като полученото от пострадалия травматично увреждане се субсумира под признаците на средна телесна повреда, причинена по непредпазливост. Действията на подсъдимият не са били умишлени, а непредпазливи, с оглед механизма на процесния инцидент, който е установен от първия съд. Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание на подсъдимият е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчетени са като смекчаващи обстоятелства - добрите му характеристични данни, липсата на други общественоопасни прояви, напредналата му възраст и фактът, че понастоящем е пенсионер. Отегчаващо отговорността му обстоятелство правилно е отчетено длъжностното му качество, произтичащо от законното му представителство на процесното дружество като негов управител, което не може да обуслови по-тежка квалификация на процесното деяние предвид формата на вината. Ето защо правилно е отчетено, че за извършеното непредпазливо престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“; няма причинени от престъплението съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, като и настоящата инстанция констатира, че са налице основанията на чл. 78а от НК и му е определено правилно административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева, което ще способства в максимална степен за постигане на тези цели, а същевременно е съобразено с имущественото състояние на подсъдимия, който е пенсионер. По отношение на направените разноски от страна на ЧО и присъдени в тежест на подсъдимия Ф. настоящата инстанция е на мнение, че законосъобразно СРС се е произнесъл относно тези разноски, които следва да бъдат в тежест на частния обвинетел, предвид изхода на наказателното производство. В тази връзка отправеното възражение от страна на защитата относно наличието на прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да бъде оставено без уважение. Мотивите на въззивния съд са, че в наказателното производство за този съдебен състав не намира приложение чл. 78, ал. 5 от ГПК. За това обстоятелство е последователна практика и на Върховния касационен съд, в това число - Решение № 121 от 13.07.2018 г. по н. д. № 501/2018 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 266 от 13.12.2017 г. по н. д. № 896/2017 г., н. к., І н. о. на ВКС. Законосъобразно веществените доказателства - технически носители и флаш памет съдът на осн. чл. 112, ал. 4 от НПК е постановил да останат към делото. С оглед изхода на делото първоинстанционният съд законосъобразно е решил и съпътстващите осъждането по обвинението въпроси, като е възложил на подсъдимия да заплати разноските по делото в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК. По направеното искане от страна на повереника на ЧО – адв.П. за присъждане на разноски направени пред въззивната инстанция съда установи, че с оглед изхода на спора, на основание чл. 190, ал. 1, пр. 2 НПК, право на разноски възниква в полза на повереника на ЧО, а сторените от подсъдимия разноски остават в негова тежест. От представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от 05.01.2025 година се установява, че ЧО е сторил разноски за повереник във въззивното производство в размер на 1000 /хиляда/ лева, които следва да присъдени в тежест на подсъдимия. Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и като такова следва да се потвърди. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски