Решение № 147 от 1.8.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 310/2025 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба вх.№16144/02.05.2025г. от П. на Р.Б. срещу Решение №469/22.04.2025г. по гр.д. № 20245300102233 по описа за 2024г. на Окръжен съд гр. Пловдив, XV гр.състав, в частта му, с която се осъжда П. на Р.Б., ••• да заплати на Т. С. Т., ЕГН ••••••••••, сумата от 18 000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК по ДП № 70/2019 г. на отдел „КП“ ОДМВР Пловдив и НОХД № 2449/2020 г. на ОС-Пловдив, за което Т. С. Т. е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1413.21 лева- разноски по делото.. В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни съображения. Сочи се, че решението е неправилно, тъй като е несъобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика и доказателствата по делото. Възразява се, че първоинстанционният съд напълно безкритично е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели относно отражението на наказателното производство върху ищцата. Посочва се, че показанията на тримата свидетели са твърде общи, лишени от всякаква конкретика, която да докаже по категоричен начин наличието на причинна връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и твърдените за настъпили за него негативни последици, както и че същите не съдържат обективни данни за изключителна степен и интензивност на преживяванията на ищцата. Възразява се също, че по делото не са били събрани доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от воденото срещу ищцата наказателно производство. Сочи се, че съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Поддържа се, че паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост определяне на парично обезщетение, по-голямо от нужното за обезщетяване на претърпените вреди, както е упоменато в Решение № 832/10.12.2010г. по гр. дело № 593/2010г., ВКС, 4-то ГО. Сочи се, че според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. В настоящия случай, липсвали доказателства в този смисъл. Позовава се на Решение № 480/23.04.2013г. по гр. дело № 85/2012г. на ВКС, 4-то ГО, според което, размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия Поддържа се, че при определяне на размера на обезщетението, съдът следва да отчита и икономическата конюнктура в страната, като в периода 2020 - 2023г., размерът на минималната месечна работна заплата за страната е в диапазон между 610 лева - 780 лева. Затова, според жалбоподателя, присъденият размер от общо 18 000 лв. не кореспондира нито с обема на вредите, нито с икономическата конюнктура в страната за посочения период. Ето защо, се счита, че уважената претенция на ищеца в размер на 18 000 лева обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди е неоснователна, прекомерно завишена и несъобразена с принципа на чл.52 ЗЗД, както и с меродавната съдебна практика по подобен род дела. Иска се решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо това да се отхвърли предявеният иск, евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение. В законния срок, от ищеца Т. С. Т. не е подаден отговор на жалбата. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното: Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на П. на Р.Б. да заплати на Т. С. Т., ЕГН •••••••••• сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на водено срещу нея наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК по ДП № 70/2019 г. на отдел „КП“ ОДМВР Пловдив, НОХД № 2449/2020 г. на ОС-Пловдив и ВНОХД №409/2023г. на АС-Пловдив, за което Т. С. Т. е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане. Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от страните в частта по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както и по иска за неимуществени вреди, над сумата от 18 000 лв, до пълния предявен с ИМ размер от 100 000 лв, като е влязло в сила в тази част, тези претенции не са предмет на разглеждане във въззивното производство. По делото не е спорно, а и материалите по приложеното по настоящото дело НОХД 2449/2020 г. на ОС-Пловдив се установява, че досъдебно производство №70/2019г. по описа на ОД на МВР-Пловдив е било образувано с постановление на 29.03.2019 г. На 13.06.2019 г., Т. Т. е разпитана по досъдебното производство като свидетел. На 29.05.2020г., с постановление на прокурор при ОП-Пловдив, Т. Т. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 203, ал.1, във вр. с чл. 202, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК и спрямо нея е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева. На 22.06.2020 г. е извършен разпит на обвиняемата, при който същата дала подробни обяснения. Нови обяснения са дадени на 25.06.2020 г. и са извършени нови действия по разследването- разпити на свидетели. На 19.08.2020г. е направена очна ставка между Т. Т. и свидетел по делото, а на 04.09.2020 г. е извършено предявяване на разследването. Поради извършване на нови процесуални действия, на 23.09.2020 г. е извършено ново предявяване на разследването. На 03.12.2020 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу Т. Т., с който същата е обвинена за престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК - длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, по който е образувано НОХД № 2449/2020г. на ОС-Пловдив. Проведени за о.с.з. на 22.01.2021 г. (не е даден ход, поради нередовно призоваване на подсъдимата Т. Т.), 17.02.2021 г., 17.03.2021 г.; 24.06.2021г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 13.09.2021 г. 15.10.2021 г.; 04.11.2021г..; 13.01.2022 г. (не се явява подсъдимата, отложено); 07.02.2022 г.; 21.03.2022г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 19.04.2022 г.; 13.06.2022г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 09.09.2022 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 01.11.2022 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата) и 19.12.2022 г. С присъда от 19.12.2022 г. по НОХД №2449/2020г. на ОС-Пловдив, ищцата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. чл. 93.т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода и е оправдана по обвинението по чл. 203, ал. 1 НК длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 НК. Присъдата е обжалвана от подсъдимата в осъдителната част, като също така е протестирана и от прокуратурата в оправдателната част, с искане от ПРБ подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.203, ал.1 НК или да бъде увеличено наложеното й наказание за престъплението по чл.202, ал.1, т.2 НК, за което е призната за виновна. Във въззивното производство са проведени о.с.з. на 23.10.2023 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата) и на 20.11.2023 г. С присъда от 20.11.2023 г. по ВНОХД № 409/2023 г. на АС-Пловдив е отменена присъдата в осъдителната част и вместо това Т. Т. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите й обвинения, на основание чл.304 НПК. Срокът за подаване на протест е изтекъл на 05.12.2023 г. На 06.12.2023 г. е постъпил касационен протест по електронна поща, който е върнат с разпореждане на съда. Предвид това, присъдата е влязла в сила на 06.12.2023 г. Съвкупната преценката на горепосочените доказателства води до извод, че са осъществени първите два елемента от фактическия състав на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно - срещу Т. Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК - длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда. Ето защо, следва да се прецени дали ищцата е претърпяла посочените в ИМ неимуществени вреди в пряка причинно-следствената връзка с воденото срещу нея наказателно производство. В тази връзка, съдът съобрази, на първо място, че в трайната съдебна практика на ВКС се приема, че наказателното преследване винаги се отразява негативно на психиката и на личния живот на обвиняемия/подсъдимия под формата на притеснение, страх, стрес и несигурност за бъдещето, свързани с възможността от осъждане, накърняване на моралните и нравствените й ценности на личността, както и на социалното общуване. Това означава, че в настоящия случай, ищцата, като участник в същото, в позицията на обвиняема в досъдебната фаза и подсъдима в съдебната, безспорно е претърпяла обичайните неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство, изразяващи се в притеснение, страх, стрес и несигурност, свързани с възможността от осъждането й, накърняване на моралните и нравствените й ценности, както и на социалното й общуване. Настъпването на тези вреди в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищцата наказатално производство за извършено престъпление по чл.203, ал.1 НК се доказват и от показанията на разпитаните по делото преди първата инстанция свидетели. Свидетелят И.Д.П. (без родство с ищцата) заявява, че са близки приятели с ищцата и се познават от ученици, тя била кръстница на детето му. Сочи, че знае за образуваното срещу нея наказателно производство. Преди това, свидетелят я познавал като общителен и весел човек. След образуването му, психиката на ищцата се разхлабила, започнала да трепери, затворила се в себе си, страхувала се много, че е я грози затвор. Тъй като се притеснявала да кара автомобила си, помолила св.П. да я кара във връзка с разпитите по делото, което той многократно направил с личния си автомобил. Свидетелят посочва, че когато я карал за разпити, й трябвало известно време, за да слезе от колата. Според показанията на свидетеля С., същият е във фактическо съжителство с Т. Т. от 2019г. Сочи, че от 2019г. почнали да я викат и да й се обаждат по телефона от И. п. П.. Първоначално я викали като свидетел. Според свидетеля, след това, към края на 2019г., тя вече разбрала какво се случва и вече й разяснявали нещата. Сочи, че тогава започнал тормоз спрямо нея, не можело да я викат по делегация да дава обяснения, а трябвало лично да идва всеки път до П. до полицията. Всичко това започнало да й влияе много зле психически. През 2020 година, я обвинили и като разбрала за какво става въпрос и че най– тежкото наказание, което трябва да лежи в затвора, ако я приемат за виновна, е от 20 години, това я съсипало тотално. Затворила се в себе си, започнали проблемите със здравето й. Първоначално имала главоболие и не спяла по цели нощи. Свидетелят сочи, че веднъж ищцата му се обадила по телефона да я закара в „С. к.“, защото имала много високо кръвно. Приели я по спешност и от там се отключили и други заболявания. През 2020 година била бременна и от целия факт загубила детето. Свидетелят сочи, че ищцата емоционално била срината. Нейни приятели и близки я забравили. Ищцата имала консултантска фирма, но много хора спрели да й вдигат телефона и загубила клиенти. Постоянното идване по дела й се отразило много зле. Тя имала две момичета, които тогава още били непълнолетни, от които пазела в тайна, че се води наказателно производство и се притеснявала кой ще ги гледа, ако я осъдят. Тъй като трябвало по някакъв начин да се учат тези деца и да има средства, се наложило да продадат апартамент, който бил собственост на майка й. Търговската дейност, която ищцата развивала, намаляла драстично, клиентите се отдръпнали от нея. Приятелите й спрели да общуват с нея. Според показанията на третия свидетел К.К. (без родство с ищцата), Т. Т. била силно притеснена от воденото срещу нея досъдебно производство и от голямото наказание, което се предвиждало. Била притеснена за децата си и го помолила, ако се случи нещо с нея, да им помага. След повдигане на обвинението, била доста разстроена и постоянно получавала паник атаки. Когато веднъж отишъл в дома й, била припаднала и заедно със свидетеля С. я завели в болница. Заявява, че след обвинението и до ден днешен е друг човек. Свидетелят сочи, че ищцата била бременна, но загубила детето в края на 2020г. Съвкупната преценка на събраните гласни доказателства потвърждава изложеното в ИМ, че по време на процесното наказателно производство, ищцата е изпитвала силни притеснения и безпокойството от повдигнатото й обвинение и голямото наказание, което се предвижда, страх от възможността за евентуална осъдителна присъда и влизането й в затвора. От същите се установяват и твърденията в ИМ за появилите се при ищцата потиснатост, напрегнатост, стрес и емоционален дискомфорт, вследствие участието й в наказателното производство и поставянето й в нетипична за нея среда, за чувството на унижение и неудобство от повдигнато обвинение, за необходимостта да крие от децата си, че срещу нея се води наказателно производство, с цел да ги предпази от неприятните емоции и негативната обществена реакция. От свидетелските показания се установява също, че голяма част от клиентите, колегите и познатите на ищцата, както и част от приятелите й са променили отношението си към нея и са започнали да странят, че ищцата е била силно разстроена, потисната и угнетена, със срината психика. Установява се също, че вследствие воденото срещу нея наказателно производство, ищцата започнала да страда от безсъние и често главоболие, понякога вдигала високо кръвно. Настоящата инстанция намира, че доколкото показанията на горепосочените свидетели са основани на техни преки впечатления относно отражението на наказателното производство върху ищцата и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, същите следва да се кредитират, тъй като са обективни, логични и незаинтересовани. Фактът, че св.С. е във фактическо съжителство с ищцата от 2019г. насам, сам по себе си, не е основание да не се дава вяра на показанията му, доколкото същите не противоречат на показанията на останалите свидетели и на другите събрани по делото доказателства. Не могат да бъдат споделени възраженията в жалбата, че показанията на тримата свидетели са твърде общи, лишени от всякаква конкретика, която да докаже по категоричен начин наличието на причинна връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и твърдените за настъпили за него негативни последици. Напротив, в показанията на всеки от свидетелите има изложени техни конкретни възприятия относно състоянието на ищцата и отражението на наказателното производство върху личността й. Ето защо, неоснователни са и възраженията, че по делото не са били събрани доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от воденото срещу ищцата наказателно производство. Следва да се отбележи, че независимо че двама от свидетелите сочат, че ищцата е загубила дете през 2020г., такива твърдения липсват в ИМ, вкл. че това се явява следствие от воденото срещу ищцата наказателно производство по обвинение, за което впоследствие е оправдана, поради което и този факт не е релевантен по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. По делото са представени 11 бр. болнични листове за временна неработоспособност поради различни заболявания, издадени на ищцата в периода 2020-2024г., но не бе доказано по делото тези заболявания да са възникнали в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу нея наказателно производство. От материалите по делото се установява, че продължителността на наказателното производство от момента на привличането на ищцата като обвиняем (29.05.2020г.) до влизането в сила на оправдателната присъда на въззивния съд – 06.12.2023г. е общо 3г., 6 месеца и 7 дни. Производството се е развило в досъдебна (около 6 месеца) и в съдебна фаза на две инстанции (общо около 3г.). Ищцата Д.П.А. не е била задържана по ЗМВР, нито с МНО задържане под стража или домашен арест. С постановлението й за привличане като обвиняема от 29.05.2020г., спрямо нея е взета МНО парична гаранция в размер на 2000 лв. От обсъдените по-горе данни за хода на досъдебното и съдебното производство е видно, че ищцата е участвала в множество процесуално-следствени действия на досъдебното производство (разпити, очни ставки, привличане като обвиняем, предявяване на разследване), както и в множество съдебни заседания на две инстанции. Съдът взе предвид, че престъплението, за което ищцата е била привлечена като обвиняема и за което е бил внесен обвинителен акт в съда е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, като за същото се предвиждане съществено по размер наказание – лишаване от свобода от 10 до 20г., както и кумулативно конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК. Без съмнение, тежестта на предвиденото наказание лишаване от свобода, с минимална долна граница от 10г., както и предвидената едновременно с това конфискация на цялото или част от имуществото на ищцата, са повлияли изключително негативно на ищцата, която се е страхувала от възможността да бъде осъдена, както и за това кой ще се грижи за двете й деца, което се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. С постановената от първата инстанция присъда, ищцата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. чл. 93.т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК (по-лек състав на длъжностното присвояване, в сравнение с този, за който е внесен ОА, с квалифициращ елемент „присвояване в големи размери“), като е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3г., на основание чл.66, ал.1 НК. С присъдата, ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 203, ал. 1 НК за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Присъдата е обжалвана от прокуратурата, с искане да бъде отменена в оправдателната част и подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.203, ал.1 НК или да бъде увеличено наложеното й наказание за престъплението по чл.202, ал.1, т.2 НК, за което е призната за виновна. Посочената активност на ПРБ при обжалването на присъдата следва да се отчете като източник на допълнителни негативни душевни изживявания за ищцата, въпреки оправдаването й по повдигнатото й по-тежко обвинение, тъй като това е дало възможност въззивната инстанция евентуално да я признае за виновна по обвинението за по-тежкото престъпление по чл.203, ал.1 НК, за което се предвижда наказание от 10 до 20г. лишаване от свобода или ако не стори това, да завиши наложеното й наказание за престъплението по чл.202, ал.1, т.2 НК, за което ищцата е била призната за виновна от първата инстанция. От материалите по първоинстанционното дело се установява, че през релевантния период на воденото срещу Т. Т. наказателно производство, срещу нея е образувано и друго такова. Така, с постановление за привличане на обвиняем от 18.03.2022г. на следовател при ОСО при ОП-Пловдив по сл.дело №170/2020г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, ищцата е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1 от НК. По посоченото досъдебно производство, по отношение на ищца е извършено предявяване на разследването на 11.11.2022 г. На 14.09.2023 г. и 02.10.2023 г., с нейно участие са проведени очни ставки. На 10.11.2023 г., ищцата отново е привлечена като обвиняем. Извършени са впоследствие още 2 предявявания на разследването на 30.11.2023г. и на 31.05.2024 г. На 11.07.2024 г. в ОС-Пловдив е внесено споразумение, което е одобрено от съда (Споразумение №101/18.07.2024г. по НОХД №1482/2024г.), с което обвиняемата Т. Т. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 1, предл. 2 във вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 6, т. 6, предл. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 1 НК, като й е наложено наказание глоба от 500 лева. Наличието на друго наказателно производство срещу ищцата през част от релевантния период (около 1г. и 8 месеца) на воденото срещу нея производство по обвинение за престъпление по чл.203, ал.1 ГПК, по което същата е била призната за виновна с влязъл в сила съдебен акт несъмнено сочи, че в периода след привличането й като обвиняем по същото - 18.03.2022г., ищцата е търпяла негативни емоционални изживявания и вследствие въпросното производство, които не се свързани с процесното наказателно производство, което следва да се отчете при определяне размера обезщетението за неимуществени вреди. Съвкупната преценка на установените факти относно периода, през който е продължило наказателното преследване, интензитета на същото спрямо ищцата в досъдебната и съдебната му фаза, тежестта на взетите мерки за процесуална принуда, характера на престъплението по повдигнато й обвинение, тежестта на предвиденото за същото наказание, броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, установените по делото негативни последици за ищцата вследствие воденото срещу нея наказателно производство, наличието на друго наказателно производство срещу през част от процесния период, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди е в размер на 18 000 лв, ведно със законната лихва от 06.12.2023г., до окончателното изплащане. Този размер на обезщетението е съобразен както с икономическата конюнктура към датата на влизане в сила на оправдателната присъда (06.12.2023г.), така и със съдебната практика в сходни случаи. Неоснователни са възраженията в жалбата, че размер от общо 18 000 лв. не кореспондира нито с обема на вредите, претърпени от ищцата, нито с икономическата конюнктура в страната в периода 2020 - 2023г., през който размерът на минималната месечна работна заплата за страната е в диапазон между 610 лева - 780 лева. При обща продължителност на наказателното производство срещу ищцата от около 42 месеца, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени от 18 000 лв има помесечен еквивалент от 428 лв, което е дори под минималната заплата за страната през този период, поради които в никакъв случай не може да се счита като източник на неоснователно обогатяване за ищцата. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от Т. С. Т., ЕГН •••••••••• иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на П. на Р.Б. да й заплати обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на водено срещу нея наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК по ДП № 70/2019 г. на отдел „КП“ ОДМВР Пловдив, НОХД № 2449/2020 г. на ОС-Пловдив и ВНОХД №409/2023г. на АС-Пловдив, за което Т. С. Т. е оправдана с влязла в сила присъда, се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 18 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2023 г., до окончателното изплащане. Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод, Решение №469/22.04.2025г. по гр.д. № 20245300102233 по описа за 2024г. на Окръжен съд гр. Пловдив, XV гр.състав, ще се потвърди в обжалваната част, с която се осъжда П. на Р.Б., ••• да заплати на Т. С. Т., ЕГН ••••••••••, сумата от 18 000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК по ДП № 70/2019 г. на отдел „КП“ ОДМВР Пловдив и НОХД № 2449/2020 г. на ОС- Пловдив, за което Т. С. Т. е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1413.21 лева- разноски по делото. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на Т. С. Т. ще се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 1850 лв., които П. на Р.Б. ще бъде осъдена да й заплати. Водим от горното, съдът