Решение № 10 от 26.1.2023 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 515/2022 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на глава ХХ VІІІ, чл.376 и сл. НПК. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр.Враца, ТО Бяла Слатина е внесла постановление от 22.11.2022г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Х. Р. Р. с постоянен адрес село Б., обл.Враца, ул.“9-т с.“ № 24, с настоящ адрес с.Б., ул.“9-т с.“ № 33 и местопребиваване в Република Северна Македония, с ЕГН ••••••••••. По делото е приложено досъдебно производство № 1459/2020 год. по описа на РП- Бяла Слатина, а на РУ на МВР-Бяла Слатина ДП № 637/2020 год. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Обвиняемата Х. Р. Р. е родена на 18.12.1993г. в град Бяла Слатина, обл.Враца. Същата е българка, български гражданин, с постоянен адрес село Б., обл.Враца, ул.“9-т с.“ № 24, с основно образование, омъжена, безработна, не осъждана, с ЕГН ••••••••••. На проведеното разследване е установено, че обвиняемата Х. Р. Р. е с постоянен адрес в село Б., ул.“9 - ти септември“ №24, настоящ адрес с.Б., ул.“9-т с.„ №33, но от повече от 5 години тя живее в Република Северна Македония, където е омъжена. Р. не е осъждана. Срещу лицето Х. Р. Р. в РП-Бяла Слатина е било заведен досъдебно производство №1401/2018 година по описа на РП-Бяла Слатина, №591/2018 година по описа на РУП-Бяла Слатина за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, образувано по жалба на П.П.Д. от село Б., с данни, че Х. Р. не е заплащала дължима издръжка за малолетните си деца П. П. и М. П.а. С Постановление от 22.01.2019 година досъдебното производство е било прекратено на основание чл.183 ал.3 от НК, като е прието, че деецът, след като е изпълнил задължението си, не следва да бъде наказван и производството следва да бъде прекратено, поради липса на престъпление, тъй като дължимите суми са погасени. Свидетелят П.П.Д. е с постоянен адрес в село Б., обл.Враца, ул.“9-т с.“№33, но постоянно пребивава в чужбина, където работи. По тази причина той предоставил пълномощно на майка си - свидетелката М.И.Ц. от село Б., да го представлява него и малолетните му деца. Свидетелят П.П.Д. през 2011 година заживял на семейни начала с Х. Р. Р. и двамата живели заедно 6 години и половина. От съвместното си съжителство те имат две деца – П.П.П. роден на 04.07.2012 година и М.П.П. родена на 12.05.2016 година. След това двамата се разделили и Р. заминала да живее в чужбина. Тогава П.Д. подал искова молба в РС-Бяла Слатина и било образувано гражданско дело №506/2018 година по описа на РС-Бяла Слатина. Гражданското дело приключило с Решение №228 от 12.07.2018 година, с което решение упражняването на родителските права над малолетните П. и М. били предоставени на бащата П.Д.. С това Решение майката Х. Р. Р. била осъдена да плаща месечна издръжка в размер на 180 лева за П. и 130 лева месечно за М. чрез бащата П.Д.. Съдебното решение по гражданското дело влязло в сила на 08.08.2018 година. След това обвиняемата Р. често пъти не изплащала дължимите за отглеждането на децата си издръжки. По тази причина срещу нея било образувано и изпълнително дело №370/2018 година по описа на ДСИ при РС-Бяла Слатина. Р. през месец април 2020 година отново спряла да плаща дължимата издръжка за малолетните си деца П. и М., защото живеела в чужбина и рядко се прибирала в България. Свидетелката М.И.Ц. –баба на малолетните, при която същите са настанени със Заповед от 17.02.2022 година на Директор ДСП Бяла Слатина и майка на П.Д., отглеждала децата, тъй като синът й живеел и работел в чужбина. По тази причина тя отглеждала децата и се грижила за техните нужди. Според свидетелката Ц., обвиняемата Х. Р., въпреки че според съдебното решение имала право на свиждане с децата си, тя не ги търсила, обаждала им се много рядко, не ги взимала, не се интересувала от децата. Тъй като през 2020 година децата вече били пораснали, а П. П. бил с хронично заболяване и често постъпвал в болница за лечение, а свидетелката Ц. не разполагала с големи средства и средствата от издръжката били необходими, тя подала сигнал до прокуратурата, от името на своя син и законен представител на децата. Според обясненията, дадени от обвиняемата Х. Р., след влизане в сила на съдебното решение, тя се стараела редовно да погасява задълженията си за издръжка в размер на 310 лева общо, за двете деца. Тъй като през месец април 2020 година тя не работела, заради обявената пандемия, закъсняла с изплащането на издръжките за малолетните деца. През месец юни 2022 година тя заплатила всичките дължими вноски, а именно 28 броя месечни вноски за двете деца в общ размер на 8680 лева, за издръжката на малолетните си деца и завява, че редовно е започнала да изплаща дължимите суми. Същото потвърждава в показанията си и М. Ц., която завява, че е получила всички дължими суми за издръжка на двете деца, настанени в нейното семейство и няма претенции към Р.. Обвиняемата Х. Р. Р. не е регистрирана в Бюро по труда гр.Бяла Слатина. Р. не е подпомагана от Дирекция „Социално подпомагане”. Обвиняемата е безработна и няма действащ трудов договор към настоящият момент, не притежава недвижими имоти и мпс. Обяснява, че към момента работи в чужбина и продължава да изплаща дължимата за малолетните си деца издръжка. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че задължението на обвиняемата за 28 месечни вноски за издръжка на децата й за периода от месец април 2020 до месец юли 2022 година, възлиза на 8680 лева, изплатени изцяло. Разпитана в качеството на обвиняем, в присъствието на защитник обвиняемата се признава за виновен по повдигнатото й обвинение и дава обяснения по случая. Горната фактическа обстановка се установява както от обясненията на обвиняемия, дадени по време на досъдебната фаза, така и от приложените към досъдебното производство останали писмени и гласни доказателства. От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи: Предвид изложеното и преценяйки всички доказателства в съвкупност и по отделно съдът приема, че от правна страна се налага изводът, че обвиняемата Х. Р. Р. от обективна и субективна страна е извършила престъпление против брака, семейството и младежта, осъществила състава на чл. 183, ал. 1 от НК, като след като е осъдена, с влязло в сила на 08.08.2018год., решение по гр. д. №506/2018год. на РС Бяла Слатина, да изплаща в с.Б., месечна издръжка на свои нисходящи-130 лева месечно на малолетната М.П.П. и 180 лева месечно на малолетния П.П.П., чрез бащата и законен представител на децата-П.П.Д. от с.Б., обл.Враца, действащ като техен законен представител, съзнателно не е изпълнила задълженията си за период от над две месечни вноски за времето от месец април 2020 година до месец юли 2022 година - 28 месечни вноски за двете деца в общ размер на 8680 лева, като преди приключване на производството, задълженията са изплатени, но спрямо лицето вече е била прилагана разпоредбата на чл.183, ал.3 НК по ДП№1401/2018 година по описа на РП Бяла Слатина. От обективна страна, обвиняемата, след като е била осъдена да изплаща ежемесечна издръжка за децата си / Решение - Спогодба по гр. дело № 514/2014 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина/ и не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, с бездействието си е осъществила състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК. От субективна страна, същата е извършила деянието си с пряк умисъл, понеже е знаела от една страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имала воля да заплати задължението си, което безпротиворечиво се установи по-горе. Видно от обясненията на обвиняемия, дадени по досъдебното производство, тя не отрича, че не е изплащала описаните в обвинителния акт вноски за издръжка на децата си, и че е сторила това в по-късен момент. Обвиняемата е следвало да намира начин да изплати неплатените издръжки по-рано в сроковете, в които е дължала съответните суми. Да намери начин да ги плати, така както е сторила това при угрозата да бъде предадена на съд. От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл – обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното и е целяла настъпването на общественоопасни последици. Не се доказаха обстоятелства, които да сочат на фактическата невъзможност да заплаща издръжката и да изключват ангажирането на наказателната отговорност. Причина за извършване на деянието е липсата на чувство за отговорност и родителски дълг, незачитане на закона и ниското правосъзнание. До колкото обвиняемата вече веднъж се е ползвал от привилегията на чл.183, ал.3 от НК, съдът прецени, че същата не може да се приложи повторно. Ето защо, съдът призна за виновна обв.К.. Освен това съдът прие, че в случая са налице условията и предпоставките на чл.78а от НК, а именно, за извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода„ до една година или „пробация”, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, и от престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо, съдът прие, че обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление, като й се наложи административно наказание. При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът отчете критично отношение на обвиняемия към извършеното престъпление и чистото му съдебно минало. Предвид изложеното, съдът прие превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и счете, че наказанието „глоба” следва да бъде определено, съобразно нормата на чл.78а ал.1 от НК, в минимален размер от 1000лв. С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита че ще бъдат постигнати целите на личната и на генералната превенции на закона, като се въздейства предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото. При този изход на делото, обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР Враца направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 210, 00 лв./Двеста и десет лева/. Водим от горното, съдът