Решение № 465 от 24.3.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 2/2025 г.

Производството е по реда на чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), във връзка с чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Н.-ХРАНИНЖЕНЕРИНГ“, представлявано от управителя – Ю. Н. Р. - М., срещу Решение № РД-21-301/ 19.12.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Програмата „Развитие на човешките ресурси“ и главен директор на ГД ЕФМПП, Министерство на труда и социалната политика, с което е отказано сключването на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 346 567.41 лв. по проектно предложение с рег. № от ИСУН BG05SFPR002-1.004-0807, подадено от кандидата „Н.-ХРАНИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК 124021267, в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“. Решението се оспорва като незаконосъобразно поради липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, прието в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. На първо място се възразява, че решението съдържа два подписа – от В. Д. В. на стр. 1 и от Ц. С. – гл. директор на ГД ЕФМПП и РУО на ПРЧР на стр. 5, което се възприема като неспазване на установената форма, тъй като право да издаде решението има само управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“, т.е. трябва да съдържа решението само подписа на компетентното лице. Жалбоподателят продължава, че подписването по електронен път е направено по начин, който не позволява да се идентифицират притежателите на подписите, тъй като липсвало обозначаване на дата и номер на електронния подпис, което според него е липса на подпис. Счита, че нито едно от двете лица, разписали административния акт, не представлява валиден управителен орган по Програма „Развитие на човешките ресурси" и съответно не разполагат с нужната компетентност да издаде решението. Според него в документите по процедурата липсват доказателства за овластяването по законоустановен начин на двете лица за управителен орган по Програма „Развитие на човешките ресурси". Прави възражение, че дружеството е отговорило на изискванията и е представило в срок исканите документи. В тази връзка обяснява, че на 07.11.2024 е получил покана за сключване на договор, с краен срок за подаване на необходимите документи - 09.12.2024. В поканата било указано, че едно от ключовите изисквания е липсата на задължения към НАП и МДТ, или ако такива има, да не надвишават 50 000 лв. и 1 % от приходите за предходната финансова година. Добавя, че на стр. 3 от поканата било посочено, че управляващият орган вече е извършил служебна справка в НАП и е установил наличие на задължения на дружеството, актуални към 06.11.2024 г., което наложило заплащането на всички задължения към държавата. На 06.12.2024 били подадени изискваните документи, включително удостоверение за липса на задължения към НАП с дата 12.11.2024 г., поради което настоява, че е било изпълнено условието, което му е указано в поканата, както и изискването на чл. 7, ал. 7 от Постановление № 23 на МС от 13.02.2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г. Изтъква, че в оспорения акт административният орган се е позовал и на двете условия за отказ по смисъла на чл. 38, т. 3 от ЗУСЕФСУ, като настоява, че тези условия не са налице и ако административният орган не докаже наличието на едно от тях, то това означава незаканосъобразност на акта. Прави оплакване, че незаконосъоразно и несъобразено с целите на закона е извършването на последващи служебни справки за наличие на задължения към НАП, които съвсем нормално може да установят наличие на нови задължения. Счита, че незаконосъобразно е бил поставен в неизгодно положение, като се е наложило да доказва плащане на данъчни задължения, възникнали след издаването на удостоверението за липса на такива. Набляга, че се касае за работещо дружество, поради което възникването на задължения за данъци е един динамичен процес. С оглед на това сочи, че законодателят не е предвидил правна възможност на управляващия орган да прави служебни справки в предпоследния работен ден и в последния ден от изтичане на 30-дневния срок и дава указания за представянето на официални документи, какъвто е настоящия случай. Възразява, че на 06.12.2024 г., петък, 3 дни преди изтичане на крайния срок за подаване на документи, административният орган е поискал да бъде представен документ, издаден от НАП, от който да е видно какъв е размерът на задълженията за данъци и какъв е размерът на задълженията за осигурителни вноски или да бъде представен погасителен план за отсрочване или разсрочване на задълженията, който е одобрен от НАП, съгласно чл. 184 от ДОПК, или документ, доказващ обезпечение на задълженията, или доказателство, че задължението е по акт, който не е влязъл в сила, както и че му било указано, че ако междувременно погаси задълженията, следва да информира управляващия орган чрез ИСУН. Указанието му било дадено след извършена служебна проверка, която установила наличието на задължения. Настоява, че административният орган няма нито право, нито задължение да извършва такава проверка, след като с удостоверение за липса на задължения, издадено от НАП, дружеството е доказало, че към 12.11.2024 г. няма публични задължения. С оглед новото искане, жалбоподателят изтъква, че независимо, че според него указанията били незаконосъобразни, то добросъвестно се е опитал да ги изпълни и същия ден, на 06.12.2024 г., направил банков превод за погасяване на задължения, за да сведе стойността им под 50 000 лева. На 09.12.2024 представил справка от сайта на НАП, удостоверяваща размера на задълженията му, както и документация за направения превод. Според жалбоподателя, независимо, че справката не е официален документ, то тя е извадка от официалния сайт на НАП, където административният орган може да направи служебна проверка, а предоставянето на платежен документ по своят същност представлява уведомяване на административния орган за извършеното плащане, но на 09.12.2024 получил устна информация, че предоставената справка от сайта на НАП не е официален документ. С оглед на това подал молба за удължаване на срока за представяне на документите с 4 дни, но така и не получил отговор на тази молба. В първия обективно възможен момент, когато разполагал с документ - на 10.12.2024 г., предоставил същия на административния орган, но на 20.12.2024 г. получил отказ за сключване на договор. При горните доводи иска отмяна на оспорения акт и присъждане а сторените по делото разноски. С молба вх. № 641/ 04.03.2025 г. жалбоподателят, чрез адв. П. А., ДАК, излага допълнителни доводи и аргументи в подкрепа на жалбата. След проследяване на хронологията на представяне на исканите документи се позовава на т. 25.7 от Условията за кандидатстване и счита, че процедурата в тази точка съдържа три етапа и представянето на допълнителни документи не е част от 30-дневния срок след поканата, а от 14-дневния срок, течащ след изтичане на първия срок, от което извежда, че официалното удостоверение от НАП и платежният документ са представени именно в този срок и кандидатът е изпълнил всички условия за сключване на договор. Обръща внимание на използваните от административния орган формулировки, а именно, че искането е именувано „допълнителни документи за договор", от което извежда, че сам управляващият орган изрично е посочил, че се касае за допълнителни документи, а не за такива, които тепърва да доказват, че отговаря на условията за бенефициент и които се представят в срока по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Обръща внимание и на формулировката, касаеща срока за представяне на тези документи, тъй като било записано: „моля да имате предвид, че е във Ваш интерес да представите изисканите документи във възможно най-кратък срок след поискването им". От тази формулировка счита, че се налага извод, че срокът за представяне на допълнителните документи започва да тече от датата на поискването им, както и че искането за представяне на допълнителни документи е от 09.12.2024 г., а дружеството е представило исканото удостоверение на 10.12.2024 г., т.е на следващия ден, като преди това е представило и справка от портала на НАП и е уведомило управляващия орган, че е поискало издаването на такъв документ, но е нужно техническо време за издаването му. В този смисъл настоява, че е изпълнило точно и коректно указанията на административния орган, иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П. А., който поддържа жалбата. Претендира разноски и представя списък за такива. С вх. № 734/ 13.03.2025 г. жалбоподателят, чрез адв. А., в Писмена защита развива подробни съображения за основателността на жалбата. Ответникът - Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" (ОП РЧР) в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез процесуалния си пълномощник, при изпращане на жалбата, представя преписката по издаване на оспорения акт, като сочи, че предвид факта, че цялата преписка е водена по електронен път, посредством ИСУН и на основание чл. 183, ал.1, във връзка с чл. 183, ал. 2 от ГПК и във връзка с чл. 144 от АПК, представя същата на електронен носител, съдържащ като електронен образ на всички документи, заверен с [жк], като електронните документи на магнитния носител са именувани съгласно точките, в които са описани в приложен опис. На първо място излага становище, че жалбата е нередовна, тъй като към нея липсва заплатена държавна такса по обжалването. Сочи, че предмет на жалбата е отказ да се предостави безвъзмездна помощ по проектно предложение с обща стойност на исканата с проектното предложение безвъзмездна финансова помощ в размер на 346 567.41 лв., което е материалният интерес на търсената съдебна защита, а тъй като към жалбата е приложено платежно нареждане за 50 лв.. а таксата, изчислена по реда на чл. 27. ал. 6 от ЗУСЕФСУ, е в размер на 1 700 лв., то липсва положителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. Настоява, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, като се позовава на чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 г., съгласно който министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори, като в рамките на своята компетентност, със своя заповед № РД-03-31 от 15.09.2022 г., представена в преписката, Министърът на труда и социалната политика е оправомощил Ц. С. да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ПРЧР в пълен обхват. Счита за неоснователно наведеното в жалбата оплакване, че актът съдържал повече от един подпис, което водело до нарушение на изискванията за форма. Съгласно изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, актът съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В тази връзка намира за очевидно, че решението е издадено от Ц. С. - главен директор на ГД ЕФМПП и Ръководител на Управляващия орган на ПРЧР. За положения втори подпис обяснява, че е на деловодител в МТСП и удостоверява поставения деловоден номер на акта. Обръща внимание на т. 2 от раздел III на Инструкцията за организация и изпълнение на деловодните дейности в МТСП, приложение към Вътрешните правила за организация на хартиения и електронен документооборот в МТСП, одобрени със заповед № РД-01-59/28.02.2024 г. на Министъра на труда и социалната политика, съгласно които деловодният номер на такъв тип административни актове се полага от деловодител в специално предвидено за целта поле на електронния документ, което е и сторено в конкретния случай. По отношение твърдението, че подписът не съдържал дата на електронния подпис, сочи, че от представеното от него решение в електронен вид е видно, че то съдържа надлежна дата като част от положения електронен подпис на ръководителя на УО на ПРЧР. Настоява, че правилата на административното производство по издаване на акта са спазени и обосновава това с анализ на относимите от ЗУСЕФСУ норми. Според ответника оспореният административен акт е подробно мотивиран, като съдържа както установените от административния орган обстоятелства, така и правните основания, под които фактите са подведени. Посочва, че в решението изрично е указано, че в преклузивния срок по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ кандидатът не е представил документ, удостоверяващ съответствието му със законовите изисквания да бъде бенефициент. С оглед на това настоява, че правилно му е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. експерт М. Т., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя. С вх. № 819/ 21.03.2025 г. представя Писмени бележки, в които настоява, че оспореният административен акт е подробно мотивиран, като съдържа както установените от административния орган обстоятелства, така и правните основания, под които фактите са подведени. Счита, че оплакването за необоснованост на акта противоречи и на собственото процесуално поведение на жалбоподателя, тъй като всички изложени в жалбата твърдения са за неправилност на установените факти, както и за неправилно прилагане на закона, от което извежда, че актът съдържа както изложение на факти, така и на правни основания, съответно е спазено изискването за форма, въведено в императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК. Дали установените факти са правилни и дали те законосъобразно са подведени под посочената правна уредба, е предмет на преценка на материалната законосъобразност на акта и не е свързано с неспазване на изискването за форма. Сочи, че в решението изрично е посочено, че в преклузивния срок по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ кандидатът не е представил документ, удостоверяващ съответствието му със законовите изисквания да бъде бенефициент. Изтъква, че изискванията към всеки кандидат, които той следва да покрива, за да може да сключи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, са законово регламентирани, съответно, че е законово регламентиран и срокът, в който даден кандидат може да установи съответствието си с изискванията да бъде бенефициент. Добавя, че в чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕФСУ са поставени основните законови изисквания, даващи възможност на даден кандидат да бъде допустим да получи безвъзмездна финансова помощ, като обръща внимание, че в процедура чрез подбор, каквато е процедурата, по която жалбоподателят е класиран, не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ. Указва, че разпоредбата на ЗУСЕФСУ е детайлизирана в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 23/ 13.02.2023 г., където е разписана императивната забрана за получаване на безвъзмездна финансова помощ от кандидати, за които са налице основанията по чл. 54 от ЗОП и основанията, които УО е предвидил в Условията за кандидатстване по чл. 55 от ЗОП. В случая е необходимо да се подчертае, че цитираните разпоредби на ПМС № 23/2023 г. изрично и конкретно препращат към точно определени текстове от ЗОП, съдържащи обстоятелствата, които следва да не са налице, за да е допустим даден кандидат като бенефициент по оперативна програма. Сочи, едно от изискванията, на което следва да отговаря всеки кандидат, за да бъде допустим неговият проект за финансиране, е изискването на чл. 54, ал.1, т. 3 от ЗОП, като кандидатът следва да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника, или аналогични задължения съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган. Продължава, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, при одобрен оценителен доклад, както е в случая, тъй като оценителният доклад е одобрен на 15.07.2024 г. на Ръководителя на УО на ОП РЧР, кандидатите от списъка по чл. 35, т. 1 се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Постановление на МС № 23 от 2023 г. съответствието на кандидата с изискванията по чл. 7, ал. 1, 2 и 6 се доказва: 1. при кандидатстване - с декларации; 2. при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ: а) с официални документи, издадени от съответните компетентни органи, или заверени копия от тях - за обстоятелствата, за които такива документи се издават; б) с декларации - за всички останали обстоятелства, които не са били декларирани на предходен етап, или когато е настъпила промяна във вече декларирани обстоятелства. Настоява, че срокът по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е преклузивен за кандидата, тъй като в чл. 38, т. З от ЗУСЕФСУ е поставено задължението в 14-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2, ръководителят на управляващия орган да издаде мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Счита, че текстът на чл. 38. т. 3 от ЗУСЕФСУ е императивен и в УО действа в хипотеза на обвързана компетентност, като е длъжен да издаде мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Според ответника законът не предоставя възможност УО да спира или продължава посочения срок, а само да провери дали кандидатът отговаря на изискванията на закона или не. В тази връзка обръща внимание, че неизпълнението на задължението на УО по чл. 38, т. 3 от ЗУСЕФСУ в посочения от закона срок е скрепено и с административна санкция за Ръководителя на УО, тъй като в чл. 78, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е предвидена глоба за Ръководителя на УО, в случай че виновно допусне нарушаване на предвиден в този закон срок. Счита за очевидно, че доказателствената тежест за установяване на благоприятните за него факти е възложена именно на кандидата. Позовава се на практика на ВАС като Решение № 10164 от 26.07.2018 г. по адм. д. № 1 183/2018 г., VII отд. на ВАС и Решение № 3674 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 10042/2018 г., VII отд. на ВАС. С оглед проверката дали даден кандидат отговаря на изискванията за бенефициент и конкретно по отношение на наличието на публични държавни или общински вземания, следва да се отбележи, че дори и да са налице такива публични задължения, УО може да прецени, че даден кандидат отговаря на изискванията по чл. 54 от ЗОП, ако за този кандидат може да се установи, че е изпълнил мерките за доказване на надеждност по чл. 56 от ЗОП. Това е така, тъй като в чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ изрично е указано, че безвъзмездна финансова помощ не може да се предостави на кандидати, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно ЗОП. В чл. 56 от ЗОП се съдържат правила, които обуславят допустимост на участниците, дори и когато за тях е налице някое от обстоятелствата по чл. 54 от ЗОП. Прави възражение, че УО е длъжен да изследва не само дали е налице някое от обстоятелствата, водещи до отстраняване по ЗОП, но също така дали и по отношение на такова обстоятелство кандидатът не е предприел някоя от предвидените мерки за надеждност, което би довело до неговото съответствие с изискванията на ЗОП, съответно с изискванията на чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, но за да може да осъществи такава проверка обаче, УО следва да получи в цялост информацията от данъчно-осигурителната сметка на лицето, а поради наличието на данъчна тайна тази информация е невъзможно да бъде предоставена в цялост на УО по служебен път. Позовава се на чл. 87, ал. 11 от ДОПК, че за целите на комплексното административно обслужване компетентните органи и други правоимащи лица изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници" и общините информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, при което информацията, която НАП би предоставила по този ред, не съдържа цялата необходима информация, за да се прецени дали в хипотеза на наличие на задължения са спазени мерките за надеждност. Добавя, че УО не би могъл да получи информация за разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. По този ред не се представя и информация за размера на задълженията, ако има такива, за да може да се прецени дали те попадат в изключението на чл. 54, ал. 5 от ЗОП. От изложеното извлича, че единственият субект, който може да представи пълна информация, е самият кандидат и именно по тази причина е поставено изискването той да представи удостоверение от общината по неговото седалище, като счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 8 от Постановление на МС № 23 от 2023 г. Позовава се на адм. д. № 371/ 2024 по описа на Административен съд - Кърджали. Изтъква, че моментът, в който се преценява дали даден кандидат е допустим или не е допустим, е моментът на евентуално сключване на административен договор. Към тази дата, а не към произволно избрана минала дата от 30 - дневния срок но чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, кандидатът трябва да отговаря на изискванията на закона и именно в този момент, след представяне на всички изискуеми документи и в определения от чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ срок, УО прави и служебната проверка, при която се установява наличието на публични задължения. Набляга, че с оглед спазване на изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 35 от АПК, УО е предоставил възможност на кандидата да предприеме действия, с които да установи, че отговаря на изискванията да бъде бенефициент, но възразява, че такива действия не са предприети в преклузивния срок. В заключение настоява, че безспорно е налице непредставяне на необходим документ в този срок и в съответствие не само с изричната разпоредба на чл. 38, т. 3 от ЗУСЕФСУ, задължаваща УО да издаде решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, когато кандидат не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това, но и с оглед спазване на основния принцип на равнопоставеност на кандидатите, прогласен в чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, органът е издал законосъобразен и съответстващ на целта на закона административен акт. При тези доводи иска да бъде постановен съдебен акт, с който да се отхвърли постъпилата жалба като неоснователна и недоказана и да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Административен съд - Добрич, III състав, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: „Н. ХРАНИНЖЕНЕРИНГ“ е кандидат по процедура за подбор на проекти за кандидатстване с референтен № BG05SFPR002-1.004-0807-R010 и с наименование „Гарантиране здравето и безопасността на заетите в Н. ХРАНИНЖЕНЕРИНГ“ ООД" по процедура за подбор на проекти № BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда" в рамките на Приоритетна ос „Насърчаване на заетостта" Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 (ОПРЧР). Проектното предложение на кандидата е включено в списъка на проектни предложения, одобрени за финансиране. На 07.11.2024 г. във връзка с одобряването му за финансиране и предстоящо сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ на кандидата е изпратено писмо с покана за представяне на документи за сключване на административен договор по процедура за подбор на проекти № BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ (л. 1882 – 1883, т. IX), изброени в десет точки. В т. 11 от Поканата е записано, че в резултат на служебни проверки от УО на ПРЧР е установено, че кандидатът има задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Посочено е, че информацията е по данни от Портала за електронни услуги на НАП, актуални към 06.11.2024 г. Указано е, че съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), задължително се отстраняват участници, които имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника, или аналогични задължения съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган, както и че ал. 1, т. 3 на чл. 54 от ЗОП не се прилага, когато размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е до 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година, но не повече от 50 000 лв. В тази връзка от кандидата е изискан документ, установяващ липсата на задължения, издаден от НАП, от който да е видно какъв е размерът на задълженията за данъци и и какъв е размерът на задълженията за осигурителни вноски или да представи погасителен план за отсрочване или разсрочване на задълженията, одобрен от НАП, съгласно чл. 184 от ДОПК, или документ, доказващ обезпечение на задълженията, или доказателство, че задължението е по акт, който не е влязъл в сила. Допълнено е, че ако междувременно задължението бъде погасено, то кандидатът следва да информира за това УО чрез модул „Комуникация с УО“ на ИСУН, след което ще му бъде извършена повторно служебна проверка в информационната система на НАП. В писмото - покана изрично са посочени документи и обстоятелства, които УО ще проверява по служебен път. Видно от Преглед на комуникация с кандидат (л. 1882), срокът за представяне на изисканите документи е 30-дневен, като писмото е получено по електронен път от кандидата на 08.11.2024 г. Кандидатът е представил отговор с приложени към него документи на 06.12.2024 г., т.е. в указания срок. Между тях са Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № 70-00-2233#2/ 14.11.2024 г., издадено от Община [населено място], в което е удостоверено, че дружеството няма изискуеми задължения (л. 1898) и Удостоверение с изх. № 080202400308141/ 12.11.2024 г., издадено от ТД на НАП Варна, офис Добрич, в което е удостоверено, че дружеството няма задължения (л. 1899). Във връзка с представените документи е извършена служебна проверка още на 6.12.2024 г. в Електронния портал на НАП и е изписано, че дружеството има задължения към бюджета (л. 1901). На 09.12.2024 г. и 10.12.2024 г. е извършена отново проверка и е установен резултат за задължения на дружеството към бюджета (л. 1902 - 1903). На 06.12.2024 г. е изпратено писмо за изискване на документ за липса на задължения (л. 1924). На 09.12.2024 г. към отговора на това писмо е приложен Отчет за приходите и разходите (ОПР) (л. 1920), Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях за периода от 01.12.2024 г. до 08.12.2024 г., към дата 09.12.2024 г. (л. 1921), Справка за задълженията на дружеството към дата 09.12.2024 г., в която са отразени задължения в общ размер на главница и лихви от 49 607.29 лв. От кореспонденция с кандидата е видно, че на 09.12.2024 г. му е изпратено друго писмо (л. 1918) с искане за допълнителни документи за подготовка на договор, като му е указано, че е в негов интерес да представи изисканите документи във възможно на-кратък срок. В писмото на МТСП до кандидата е посочено, че във връзка с предоставените на 09.12.2024 г. чрез модул „Комуникация“ на ИСУН2020 документи за подготовка на административен договор е необходимо кандидатът да представи допълнително документ, издаден от НАП, от който да е виден размерът на задълженията за данъци и размерът на задълженията за осигурителни вноски, като е обърнато внимание, че представената от кандидата справка от НАП (има се предвид от Портала на НАП) не представлява официален документ. Указано е, че ако не се представи документът до края на срока – 09.12.2024 г., ще последва отказ. В деня на получаване на писмото дружеството е отговорило, че моли да бъде удължен срокът за представяне на документите, като е описало, че е успяло да погаси част от установените задължения, което може да се установи от Портала на НАП, както и че наличните към момента са под 50 000 лв. Посочено е, че кандидатът е заявил искане за получаване на удостоверение (на хартиен носител), с оглед на което му е необходимо удължаване на срока с 4 работни дни, понеже издаването е обвързано с няколко работни дни. На искането за удължаване на срока произнасяне няма. На 10.12.2024 г. на дружеството е издадено Удостоверение с изх. № 080202400343052/ 10.12.2024 г. (л. 1917), в което са отразени задълженията на дружеството по видове и техният общ размер от 49 625.47 лв. Удостоверението е изпратено чрез ИСУН и получено от административния орган на 11.12.2024 г. (л. 1916). С оглед обстоятелството, че Удостоверението е представено извън указания по чл. 36, ал. 2 срок, на основание чл. 38, т. 3 от ЗУСЕФСУ, е издадено Решение № РД-21-301/ 19.12.2024 г. на Главния директор на ГД ЕФМПП и Ръководител на Управляващия орган (РУО) на ПРЧР, Ц. С., с което е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на жалбоподателя. Жалбата е регистрирана с вх. № 97-00-466/ 31.12.2024 г. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в рамките на срока за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес, срещу акт, за който изрично е предвидено в чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, че подлежи на обжалване пред съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ при одобрен оценителен доклад кандидатите от списъка по чл. 35, т. 1, а в случаите по чл. 37, ал. 2 - и от списъка по чл. 35, т. 2, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Според чл. 38, т. 3 от ЗУСЕФСУ в 10-дневен срок от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2 ръководителят на управляващия орган (РУО) издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Видно от цитираната разпоредба, решението, с което се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, се издава от ръководителя на УО. Видно от представената заповед № РД-03-31 от 15.09.2022 г., съдържаща се в преписката, Министърът на труда и социалната политика е оправомощил Ц. С. да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ПРЧР в пълен обхват, поради което съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. От приетия по делото диск, копие от който е предоставено и на жалбоподателя, се установява, че Решението е подписано с валиден електронен подпис, а вторият подпис е на деловодителя, удостоверил деловодния номер на акта. По разбирането на настоящия състав решението е постановено обаче при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са следните: Според изложеното в Решението, правното основание за отказа за предоставяне на безвъзмездната помощ е чл. 38, т. 3 от ЗУСЕФСУ - кандидатът не е представил в срок доказателства за съответствието си с изискванията за сключване на договор с него, с оглед на което е прието, че не отговаря на изискванията за бенефициент. Посочено е в Решението, че до кандидата е изпратена покана за представяне в 30-дневен срок на доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент, вкл. на Условията за кандидатстване (УК), т. 25.7., по конкретната процедура с определен краен срок – 09.12.2024 г., като е уведомен кандидатът, че в резултат на служебни проверки, извършени от УО на ПРЧР, е установено, че има задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съгласно информация от Портала за електронни услуги на НАП, актуални към 06.11.2024 г. Отразено е, че от кандидата са постъпили документи, вкл. издаденото от НАП Удостоверение на 12.11.2024 г. със съдържание, че кандидатът няма задължения, но че към 06.12.2024 г., датата на постъпване на Удостоверението, служебната проверка е установила отново задължения. Отново му е изпратено писмо с искане за представяне на доказателства за липса на задължения и съответни указания. Отбелязано е, че на 09.12.2024 г. кандидатът е отговорил, че представя доказателства, от които е видно, че задълженията му са под 50 000 лв., поради което отговаря на условията и е представил справка от Портала за електронни услуги на НАП, справка за извършени плащания към 09.12.2024 г., погасени задължения за периода 01.12.2024 г. – 08.12.2024 г., както и ОПР към 31.12.2023 г. В Решението е посочено, че към 09.12.2024 г. отново е извършена служебна справка и отново са установени задължения на дружеството, но не е указан установеният размер. УО е изпратил ново писмо със същите като предходните указания. Отразено е, че на 09.12.2024 г. в 16.57 кандидатът е обяснил в отговора си, че е извършил погасяване на задължения и останалите са под 50 000 лв., което е съобразно изискванията за допустимост, заявил е издаване на официално Удостоверение от НАП, с оглед на което е поискал удължаване на срока за представяне с 4 дни, съответно е прикачил справки в подкрепа на изложеното. В резултат е издадено оспореното Решение. При така изложеното се налагат следните изводи: На първо място, в указания 30-дневен срок кандидатът е представил Удостоверение, издадено на 12.11.2024 г. от ТД на НАП, офис Добрич, в което е удостоверено, че дружеството няма задължения. Доколкото се касае за работещо дружество със задължение да подава декларации обр. 1 и обр. 6 всеки месец, то до 6.12.2024 г. са му възникнали нови задължения. Именно в тази връзка отново са му поискани доказателства, че отговаря на условията. Видно от приложения от дружеството ОПР за 2023 г., 1% от оборота му отговаря на сумата от 146 640 лв. Дружеството е приложило справка, че непогасените му задължения са в размер на 49 607.29 лв. към 09.12.2024 г. (л. 1922). Вярно е, че тази справка не е обективирана върху официална бланка на НАП, а е разпечатка от Портала за електронни услуги. Няма основание обаче да не ѝ се довери административният орган, доколкото от същия Портал той извършва своите служебни справки. В Решението обаче въобще не са обсъдени представените от дружеството доказателства, още по – малко пък Отчетът за приходите и разходите. Липсата на това обсъждане е довело до изискване на нов документ, с указание да бъде представен в най – кратък срок и под заплахата, че ще бъде постановен отказ. Съгласно т. 25.7 от Условията за кандидатстване УО отказва сключване на договор, когато кандидатът на отговаря на условията за бенефициент или не е представил доказателства за това. В случая административният орган е отказал на кандидата, като се е позовал на чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, чл. 7, ал. 1 и ал. 7 от ПМС № 23/ 23 г. и т. 11.1 от УК по конкретната процедура. Изписал е, че в рамките на 30 – дневния срок, изтекъл на 09.12.2024 г., не е представен изисканият от кандидата документ, издаден от НАП, от който да е видно какъв е размерът на задълженията за данъци и за осигурителни вноски, както и че не бил представен погасителен план, одобрен от НАП, съгласно чл. 184 от ДОПК. Отказът е обоснован с това, че поради липса на официален документ от НАП не можело да се извърши проверка дали размерът на задълженията е над 1 %, поради което нямало как да се приложи хипотезата на чл. 54, ал. 5 от ЗОП. Според съда този извод на административния орган не почива на събраните по административната преписка доказателства. От надлежно представените от кандидата доказателства – Отчет за приходите и разходите (ОПР) и справка от Портала за електронни услуги на НАП, може да се направи обоснован извод за това, че размерът на задълженията е под 1% от годишния оборот и е в рамките на допустимото – под 50 000 лв. Като не ги е обсъдил, а директно ги е игнорирал, административният орган е постановил акт, който е в противоречие с целта на закона. Целта на закона е да не се допускат кандидатите, по отношение на които са налице обстоятелства за отстраняване на участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 54 от Закона за обществените поръчки и по-точно, че кандидатите не могат да участват в процедура по подбор на проекти и да получават безвъзмездна финансова помощ, в случай че имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихвите по тях, към държавата или общината по седалището на УО и на кандидата/партньора, или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатите/партньорите са установени и не е допуснато разсрочване, отсрочване и обезпечение на задълженията или задължението не е по акт, който не е влязъл в сила или размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е повече от 1 на сто от сумата на годишния оборот за последната приключена финансова година. В случая е представен ОПР, който доказва, че задълженията са под 1 % от годишния оборот. Кандидатът е извършил всичко възможно да докаже, че отговаря на условията и целта на закона. Съгласно Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ към момента на кандидатстване кандидатите декларират тези обстоятелства, а преди сключване на административния договор декларираните обстоятелства се доказват и се извършва проверка от УО относно същите. В т. 11.1 от УК е предвидено, че преди сключване на административния договор декларираните обстоятелства се доказват и се извършва проверка от УО с официални документи от съответните органи за обстоятелствата, за които такива документи се издават. От страна на административния орган е извършена служебна справка за задължения към държавата за данъци и задължителни осигурителни вноски по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихвите към тях и е установено, че кандидатът има задължения. В Решението не е посочено какъв е бил установеният размер на задълженията, нито е приложено служебно удостоверение от НАП за проверката. В Писмените си бележки ответникът сочи, че поради данъчната тайна нямал право да извърши проверка на размера на задълженията на кандидата, т.е. установява се принципно само наличие на задължения. В случая кандидатът не спори, че в последващ на издаденото му на 12.11.2024 г. Удостоверение момент са се формирали публични задължения за дружеството, но същият е предприел действия за погасяването им с цел съответствие на изискванията. Административният орган посочва, че е извършил проверка в НАП, но проверката е извършена само в база „има задължения“. Освен това при представени доказателства от Портала за електронни услуги за размер и вид на задълженията, вкл. Справка за погасяване, то административният орган е следвало да съобрази тези доказателства. Вярно е, че тежестта на доказване с оглед УК е на кандидата, но в случая последният се оказва в омагьосан кръг, след като в изпълнение на поканата е представил официално Удостоверение, впоследствие са се формирали нови задължения и той отново следва да отправя искане за официално Удостоверение, при което при липса на конкретно възражение от страна на административния орган за размера на задълженията, води до объркване и невъзможност за дружеството да се защити в същия този 30-дневен срок. След като е установил, че дружеството има публични задължения, а същевременно е получил ОПР и справките от Портала за електронни услуги на НАП, в съответствие с принципа на истинност по чл. 7 от АПК и с изискването за упражняване на правомощията добросъвестно и по разумен начин съгласно чл. 6, ал. 1 АПК, административният орган при отправеното искане за срок от 4 дни за представяне на официално удостоверение в подкрепа на данните от Портала, е следвало да даде на дружеството възможност да представи доказателства за наличието на обстоятелства, при които безвъзмездната финансова помощ би била допустима. Вярно е, че удължаването на срока по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е предвидено само за случаите, когато е необходимо да се съберат документи от чужбина, но то касае изначалния 30-дневен срок, а в случая, в изпълнение на поканата, в този срок вече е бил представен такъв документ, впоследствие обаче фактите, отразени в него, са се изменили, поради което не би следвало да важи същият срок, а да бъде предоставен конкретен такъв за събиране на документите. Освен това, договорът се сключва в 14-дневен срок от изтичане на 30-дневния срок по поканата, което предвиждане е именно за такива случаи, в които има постоянни промени в обстоятелствата. Няма как на 09.12.2024 г. УО да поиска от дружеството да му представи Удостоверение от НАП и последното да е в състояние да стори това същия ден, ако се съобразява 30-дневният срок (л. 1918 – 1919), още повече, че пък от Портала за електронни услуги е било извлечено в срок такова и то доказва годността на бенефициера. В този смисъл отново е налице противоречие с целта на закона, която, както беше вече посочено, е да не се допуснат кандидати, които имат публични задължения в размер, противоречащ на нормата на чл. 54, ал. 5, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В случая кандидатът е представил ОПР и справки от Портала за електронни услуги на НАП, които удостоверяват съответствието му с изискванията. При това положение необосновано административният орган е приел за осъществена хипотезата на чл. 38, т. 3, като е счел, че кандидатът не отговаря на изискванията, тъй като непредставянето на официално удостоверение от НАП пречело на проверката за това. В тази връзка изписването, че справката, представена от кандидата, не е издадена от НАП, не отговаря на фактите, доколкото е извлечена и разпечатана, както вече беше отразено, именно от Портала за електронни услуги на НАП. Изпратеното чрез ИСУН и получено от УО на 11.12.2024 г. сканирано Удостоверение от НАП с изх. № 080202400343052/ 10.12.2024 г. (л. 1888) е идентично по вид с това, разпечатано от Портала за електронни услуги на НАП (л. 1922), като съдържанието и на двете касае вид на задълженията, размер, документ, въз основа на който са образувани. При така изложените съображения настоящият състав приема, че жалбата се явява основателна, с оглед на което оспореното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ следва да бъде отменено и административната преписка да се изпрати на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Човешки ресурси“ за ново произнасяне. При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение, както следва: държавна такса за разглеждане на делото в размер на 1700.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 9600.00 лева, за заплащането на което е представено платежно нареждане. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Още в отговора по жалбата административният орган е посочил, че материалният интерес в случая е в размер на 346 567.41 лв. При този материален интерес минималният размер на адвокатско възнаграждение е от 18 512 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), а договореното и заплатено е в много по – малък размер. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София - Добрич, III състав