Решение № 1550 от 26.9.2011 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2263/2011 г.

Производството по делото е образувано по повод жалбата на “Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.А., ЕИК..., представлявано от управителя Г. Х. М., ЕГН •••••••••• против наказателно постановление №79/06.06.2011г., издадено от Началника на М. гр.Б., с което за извършено нарушение на чл.234 ал.2 т.1 от Закона за митниците (ЗМ) на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 298, 45 лева, представляващи 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание 234 ал.4 ЗМ е присъдено “Д.” ЕООД да заплати и на основание чл.234 ал.4 ЗМ сумата от 2487, 10 лева, представляващи 100% от равностойността на стоката-предмет на нарушението по митническа стойност. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител представя нови доказателства. Процесуалният представител на М.-Б. намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Представя нови доказателства. По делото в качеството й на свидетел е разпитан актосъставителя В.К.М. и свидетелките по акта М.С.И. и И.Г.Ш. Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН според чл.225, ал.1 от ЗМ, жалбата е подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея пред РС-гр.Бургас е редовно образувано. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 10.02.2009г. в М. – Б. е представен ЕАД с комплект документи, изискуеми съгласно чл. 130, ал. 1 от ППЗМ, вр. чл. 68 от ЗМ за оформянето на режим „допускане за свободно обръщение и крайно потребление" /внос/ на стока - 1 брой употребяван пътнически автомобил, марка „ОПЕЛ", модел „АСТРА", с рама № WOLOTJF69X5034426 и получател -"Д." ЕООД, гр.А., ЕИК по БУЛСТАТ... Подаденият ЕАД за режим „допускане за свободно обръщение и крайно потребление" /внос/ е приет и регистриран под № 09BG001000H0005574/10.02.2009r. Като декларатор в кл.14 и лице разписало се в кл.54 в регистрирания ЕАД фигурира името на управителя на дружеството - получател на стоката –Г. Х. М., ЕГН ••••••••••. На 16.11.2010 г. отдел "Митническо разузнаване и разследване" при М. – Б., е уведомен с писмо наш вх.№ 6600-1689/16.11.2010г. от Агенция, , Митници", за резултатите от извършена проверка по линия на международното сътрудничество на договори за покупко-продажба и фактури за пътнически автомобили, които не са предмет на освободена доставка по ДДС, с държава на изпращане Конфедерация Швейцария, които са били представени за митническо оформяне на режим „допускане за свободно обръщение и крайна употреба" /внос/ в Митница Бургас. Проверката е инициирана на база Заповед № ЗАМ-241/14.05.2010г. на Директора на Агенция „Митници и осъществена от служители на Дирекции "Последващ контрол" и " Митническо разузнаване и разследване" при ЦМУ- гр.С. При извършена проверка на договор за покупко-продажба /фактура с изготвен текст „декларация върху фактура"/ от 21.01.2009г., сключен между дружеството Shami Autoland, СН-8105, Регенсдорф и "Д." ЕООД гр.А., Швейцарските митнически власти ни уведомяват, че дружеството Shami Autoland, СН-8105, Регенсдорф /издател на фактурата/ не е предлагало за продажба или продавало автомобила, за който е издаден въпросният договор за покупко-продажба. Не е установено кой е продал това превозно средство. Актосъставителят, съвместно с М. С.И. - служител към отдел "МРР" изискват наличните документи по митническото оформяне на превозното средство с ЕАД № 09BG001000H0005574/ 10.02.2009г., съхранявани в отдел „Митническо оформяне" при М. Б. Извършват анализ на предоставената от Агенция „Митници" информация по проверените договори за покупко-продажба и фактури за пътнически автомобили и съпоставят с документите налични в М. Б. Установяват, че с ЕАД № 09BG001000H0005574/ 10.02.2009г., на база на представения към него договор за покупко-продажба (фактура с изготвен текст „декларация върху фактура") от 21.01.2009г., сключен между Shami Autoland; СН-8105, Регенсдорф и "Д." ЕООД, гр.А., получателят на стоката е декларирал митническа стойност в размер на 2487, 10 лева и е ползвал преференциално тарифно третиране на горецитирания автомобил при митническото му оформяне, т. е. не е заплатено мито за него. Начислените и заплатени от "Д." ЕООД, гр.А. публични държавни вземания, дължими при вноса на горецитирания автомобил от Швейцария, са както следва: мито - 0, 00 лева и ДДС - 497, 42 лева, общо 497, 42 лева. Вследствие на констатациите на Швейцарските митнически власти се установява, че провереният договор за покупко-продажба /фактура с изготвен текст „декларация върху фактура"/ от 21.01.2009г. на употребяван пътнически автомобил, марка „ОПЕЛ", модел „АСТРА", с рама № WOLOTJF69X5034426 е неистинска фактура, тъй като същата е издадена от лице, различно от действителния продавач. В случая се касае за доказана липса на авторство от дружеството Shami Autoland, СН-8105, Регенсдорф на издадената фактура, което води до нищожност на издадената декларация върху фактура, ползвана за преференциално тарифно третиране на внесения от Швейцария употребяван лек автомобил. Същата не отговаря на изискванията на Протокол 3 към споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската- конфедерация и като последица от това обстоятелство е налице основание за непризнаване на преференциалния произход на стоката. Съгласно чл.35 от същия протокол санкции се прилагат спрямо всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа неточна информация с цел получаване на преференциално третиране на продукти. Във връзка с така установените факти са снети писмени обяснения от собственика и управител на "Д." ЕООД, гр.А. – Г. Х. М., ЕГН ••••••••••. В обясненията си същият е посочил следното: От съществуването на фирма „Д." ЕООД М. е бил в контакт с швейцарските фирми, като първоначално избирал колите по интернет, след което се свързвал по телефона посочен в обявата и договарял подробностите по закупуването. Не извършвал плащания по банков път, а превеждал капарото на посочено физическо лице от арабски произход. Останалата сума плащал в брой при посещението си в Щвейцария. Автомобилите се отчислявали от швейцарските авто-къщи, след което с отчислен талон ги регистрирал за експорт на свое име. В М. Б. автомобилите се оформяли от него или от съпругата му, която имала пълномощно. Транспортирането на автомобилите ставало през Италия и Гърция, като там не е бил извършван нито паспортен, нито митнически контрол. До този момент, когато са били извършвани проверки не били констатирани нарушения нито от швейцарска, нито от италианска страна. Във връзка с направените констатации е издадено Решение № 6600-1689-Г/10/19.01.2011 г. на Началника на М. Б., в което са определени размерът на възникналото митническо задължение и дължими държавни вземания за митнически режим допускане за свободно обращение по ЕАД 09BG001000H0005574/10.02.2009r. и длъжникът за заплащането им в лицето „Д."ЕООД гр. А. Определеното задължение с общ размер 298, 45 лева е взето под отчет с рег.№ 238/19.01.2011 г. и следва да бъде заплатено от „Д."ЕООД гр. А., в качеството му на декларатор по смисъла на чл. 4, т. 18 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. На база установените нови факти и доказателства митническата стойност на декларираната стока е 2487, 10 лева, а размерът на дължимите държавни вземания, изчислени на база новите елементи за митническо облагане/ произход на стоката, тарифно класиране и митническа стойност/, са: мито - 248, 71 лева при митническа ставка 10% и ДДС - 547, 16 лева. При митническата оформяне на стоката на 10.02.2009г. начислените и платени от вносителя мито и ДДС са: мито - 0, 00 лева и ДДС - 497, 42 лева, т.е. размерът на избегнатите от вносителя дължими държавни вземания, са както следва: мито - 248, 71 лева и ДДС - 49, 74 лева /общо 298, 45 лева/. В конкретния случай, видно от фактическата обстановка, безспорно е установено, че „Д." ЕООД, гр. А., ЕИК... е извършило административно нарушение, като е избегнало частично заплащането на дължими публични държавни вземания /мито и ДДС/, събирани от митническите органи, като е представило неистинска фактура, което е довело до нищожност на издавената декларация върху фактурата, с което е осъществило състава на чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, за което е съставен акт. Дата на извършване на нарушението е датата на приемане на ЕАД 09BG001000H0005547, а именно 10.02.2009г. Мястото на извършване на нарушението е митническото учреждение, в което е приет ЕАД 09BG001000H0005547/10.02.2009r., а именно М. Б., код BG001000. Срещу акта е постъпило възражение от Г. Х. М., в качеството му на управител на „Д." ЕООД, в което същият излага аргументи, че дружеството не носи административно-наказателна отговорност и че не е налице умисъл. Тези възражения са неоснователни, тъй като се касае за нарушение, извършено не от физическо лице, а от юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна. Още повече в случая се касае за юридическо лице в качеството му на търговец, който дължи по-висока грижа - тази на добрия търговец, а не само на добрия стопанин. Горното се потвърждава от съставения акт и приложените към преписката документи, като и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. В конкретния случай, видно от фактическата обстановка, безспорно е установено, че „Д." ЕООД, гр. А., ЕИК... е извършило административно нарушение, като е избегнало частично заплащането на дължими публични държавни вземания /мито и ДДС/, събирани от митническите органи, като е представило неистинска фактура, което е довело до нищожност на издадената декларация върху фактурата, с което е осъществило състава на чл. 234, ал.1, т. 1 от Закона за митниците, за което е съставен акт. От фактическата обстановка и начина на действие, описани в обстоятелствената част на акта и постановлението се установява, че на 10.02.2009г. "Д." ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ..., със седалище и адрес на управление - гр. А., управлявано и представлявано от Г. Х. М., ЕГН •••••••••• при митническото оформяне на стока - употребяван пътнически автомобил, марка „ОПЕЛ", модел „АСТРА", с рама № WOLOTJF69X5034426 с ЕАД № 09BG001000H0005547 от 10.02.2009г. е осъществило състава на чл. 234, ал. 1 т.1 от Закона за митниците, изразяващо се избягване частично заплащане на дължими публични държавни вземания-мито - 248, 76 лв. и ДДС- 49, 74 лв., общо 298, 45 лв., събирани от митническите органи и следва да носи административно-наказателна отговорност по този текст. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на дружеството. Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото. Актът за нарушение съдържа описание на нарушението в достатъчна степен относно елементите от обективна страна на констатираното неизпълнение на задължения към Държавата от страна на търговското дружество, поради което направените възражение в тази посока са неоснователни. По тези съображения и предвид нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН правилно наказващият орган е изготвил обжалваното наказателно постановление. Настоящата съдебна инстанция намира, че дружеството- жалбоподател не е изпълнило задълженията към Държавата, визирани в чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, като посредством представяне на неистински документ – фактура за покупко-продажба на пътнически употребяван автомобил въвело в заблуждение представителите на митническата администрация относно факта на закупуване на автомобила, именно от посочената във фактурата швейцарска фирма и относно автентичността на депозирания документ, като по този начин формирало неверни представи в контролните органи за действителната митническа облагаема стойност, съответно избегнало частично заплащането на дължимите към бюджета публични държавни вземания- мито и ДДС. Приемайки тази фактическа обстановка не е необходимо да се посочват конкретните правни основания от Протокол 3 към споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската конфедерация. Не признаването на преференциалния произход на стоката не поради само поради некоректно направено отбелязване във фактурата, а се касае за неистинност на целия документ, което е довело до санкциониране на жалбоподателя. Възраженията направени от жалбоподателя относно субективната страна на нарушението също са неоснователни, тъй като ангажираната отговорност е обективна и не се разглежда виновно поведение, наложена е имуществена санкция, касаеща неизпълнение на определени задължения към Държавата, които имат юридическите лица. Имуществената санкция е определена в минималния посочен от чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ размер, а именно: 298, 45 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Наложеното наказание е съобразено със съответната административнонаказателна разпоредба и е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл.12 от ЗАНН, като съответства на степента на обществена опасност на извършеното. Административнонаказващият орган, прилагайки разпоредбата на чл.234 ал.4 от ЗМ, препращаща към нормата на чл.233 ал.4 от ЗМ е присъдил дружеството-жалбоподател да заплати 100% от равностойността на стоките-предмет на нарушението по митническа стойност, а именно сумата от 2487, 10 лева. Съдът смята, че в конкретния случай нарушението се изразява, както правилно е констатирал и наказващия т орган, в избягване на плащане на част от дължимите към държавата митни сборове и представлява митническа измама в първата форма на изпълнителното деяние, посочено в чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ. Като е съобразил това административнонаказващия т орган е наложил наказание по чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ. При определяне на наказанието в диспозитива по т.2 от НП е записано, че жалбоподателя т следва да заплати “100% от равностойността на сток а т а, предмет на нарушението” т.е. прието е, че сток ата е предмет на нарушението. Видно обаче от всички събрани доказателства, включително и направените констатации от митническата администрация- нарушението се изразява в частично незаплащане на дължимите към държавата сборове, а не в недеклариране на стоката пред митницата или неплащане на дължимите митни сборове по повод внос на пътнически автомобил. Напротив по делото са събрани достатъчно материали и не се спори за това, че стоката е декларирана пред митницата и вземанията на държавата по повод на този осъществен от жалбоподателя внос са били реализирани в частта им и в размера, изчислен първоначално с оглед декларираното от дружеството. Редно е да се отбележи освен това, че само във втората проявна форма на изпълнителното деяние на митническата измама се говори за внос или износ на стоки, докато първата такава, към която безспорно спада и извършеното нарушение е свързана с незаплащане на митни сборове. Н астоящ ият състав намира, че след като нарушението се изразява в незаплащане на част от митните сборове, дължими от вносителя към държавата, нормата на чл.234 ал.4 от ЗМ не би следвало да намери приложение в случая, като наказателното постановление трябва да бъде отменено в частта, с която се присъжда левовата равностойност на веща в размер на 2487, 10 лева. В административното производство не се приложени доказатестава, че АНО се е опитал да приложи вмененото му от закона задължение да отнеме стоката. По делото няма представени доказателства от наказващия орган, от които да е видно, че автомобилът, внесен на територията на страната липсва или е отчужден, за да се прибегне до втората алтернатива на ал.4 на чл.233 от ЗМ, присъждане на левовата м у равностойност, което е още един аргумент за това, че същото се явява незаконосъобразно в частта му, в която е присъдена левовата равностойност на внесената стока. Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд