Решение № 591 от 13.6.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 895/2023 г.

Производството е образувано по повод жалба на Ю. Ю. Ю. с ЕГН••••••••••, с посочен адрес: с.Ч....... Община А......., обл.Бургас, срещу Наказателно постановление № 676053- F676548/15.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, и на основание чл. 178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лева. Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, без обаче да са посочени конкретните измерения на тези нарушения. Отречена е правилността и законосъобразността на фактическите изводи в наказателното постановление с въведената в неопределена светлина претенция за две последователно извършвани проверки на жалбоподателя, с идентичен предмет /справки, банкови, извлечения фактури/, финализирани с противоречиви правни изводи. Формулирана е и претенция за несъставомерност на нарушението предвид необлагаемост на извършваните от ЗС Ю. Ю. Ю. доставки съотносима с нормативната хипотеза на чл.47 ЗДДС.. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа становището в жалбата за незаконосъобразност на НП предвид факта, че в протокол от извършена повторна проверка с № П – 02000222180052-073-001 от 09.12.2022 г. е закрепена констатация на наказващия орган, че жалбоподателят не е извършвал облагаеми доставки, т.е. доставките му са освободени по смисъла чл. 47 от ЗДДС, което предпоставя извод за липса на възникнала щета за фиска. В заключение настоява за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и присъждане на направените разноски по делото. За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К..... Т........, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 7 /гръб/ – НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 03.02.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана на 13.02.2023 г./видимо от пощенското клеймо, с което е изпратена- л.5/. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: На 05.09.2022 г. Ю. Ю. Ю. подал в ТД на НАП заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023912203560928 на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС с оглед осъществяване на предпоставките за задължителна регистрация във вр. с облагаем оборот /деклариран облагаем оборот за период от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. в размер на 199 327, 00 лв. По заявлението била извършена документална проверка от св. С. С. – ст. инспектор по приходите, в хода на която проверка на база представени документи от задълженото лице се е установило, че Ю. Ю. Ю. с ЕИК..........с регистрация в регистър Булстат като земеделски производител, е реализирал облагаем оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия /от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г./-199 327, 00 лв., от които за периода от 01.07.2022 г. до 03.08.2022 г., включително реализирало облагаем оборот в размер на 104 000, 00 /съгласно фактура № 0000000038/03.08.2022 г./, който представлява период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия съгл.чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС. В акт за регистрация по ЗДДС №020422203657384/14.09.2022 г. е посочено, че земеделският производител Ю. Ю. на осн. чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в седемдневен срок от датата, на която е достигнат оборота – т. е. от 04.08.2022 г. до 10.08.2022 г.включително, но заявлението не е подадено в законоустановения срок, а е подадено заявление за регистрация едва на 05.09.2022 г. Старши инспектор по приходите С.на С. извършила правна оценка на горните обстоятелства, като ги квалифицирала под нормативния регламент, на чл. 96, ал. 1, изр.2 ЗДДС в съставения против земеделския производител Ю. Ю. АУАН с № F676548/19.09.2022 г., в който описала горните факти. АУАН бил връчен лично на Ю. Ю., който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не подал писмени възражения. Въз основа на съставения акт на 19.09.2022 г. било издадено и обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с описаната в АУАН. Административнонаказващият също счел, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 96, ал. 1, ирз.2 ЗДДС, поради което и на основание чл. 178 ЗДДС му наложил глоба в размер на 800 лева. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП след цялостна проверка и внимателна индивидуална и комплексна преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност. Съдът изгради фактическите си изводи в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, в т.ч. и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които формират единна и безпротиворечива логическа верига от факти, които съдът кредитирани изцяло. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Обжалваното наказателно постановление, противно на персоналното несъгласие, обективирано в жалбата, според съда е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 28 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2. При издаване на АУАН и НП е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, като съдът счита, че лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставяне на АУАН е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано с фактическа детайлизация, задълбочена до степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. Не са допуснати бланкетно заявените в жалбата съществени нарушения на процедурните правила, с оглед съотношението на цифрова и словесна тъждественост във фактическите параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за организиране правото му на защита. Максимално пълното, ясно и точно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, чрез конкретизиране на датата /10.08.2022 г./, до която пасивното поведение не е било съставомерно и индивидуализираната нарушена законова разпоредба в АУАН са възпроизведени в НП, т.е. налице единство и тъждественост, в контекста на които правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма. И в двата документа изрично е посочено, че лицето е следвало да подаде заявление за регистрация в периода 04.08.2022 – 10.08.2022 г., но не го е направило. По този начин точно и ясно е очертан законодателно уреденият период, в който лицето е трябвало да действа, както и крайната дата, до която е можело да изпълни задължението си. Посочено е също и кога реално е било подадено заявлението – 05.09.2022 г. При това положение съдът счита, че актосъставителят и АНО са изложили достатъчно факти, които да позволят на санкционирания, а и на съда, да разбере, от кога бездействието му е осъществило състава на административното нарушение, поради което и не са допуснати съществени пороци в тази насока, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство. По възраженията от материалноправно естество следва да се посочи следното. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в относимата към разискваното в настоящото производство административно нарушение редакция/ всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Във втората нормативна хипотеза на чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС – достигнат оборот за период не по- дълъг от два последователни месеца, вкл. текущия, която административнонаказващият орган твърди, че е реализирана, срокът е отново 7-дневен и започва да тече от датата, на която е достигнат оборота, а според административнонаказващият орган това е 03.08.2022 г., когато жалбоподателят е реализирал облагаем оборот в размер на 104 000 лв. от продажба на пшеница съгласно цитирана в АУАН и НП фактура №0000000038/03.08.2022 г. В тази хипотеза лицето е следвало да подаде заявление за регистрация от 04.08.2022 г. до 10.08.2022 г. включително, в който контекст подаденото заявление на 05.09.2022 г. се явява закъсняло. В НП са конкретизирани доказателствата /справки, банкови извлечения, фактури и др./, послужили като фундамент на доказателствената преценка на административно- наказващия орган и обусловили изводът, че облагаемият оборот от 50 000 лв. и повече, е достигнат в рамките на два последователни месеца, за да се приложи разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Тези доказателства са описани, както в акта, така и в наказателното постановление в обобщен вид и с конкретизация фактура №0000000038/03.08.2022 г., удостоверяваща продажба на пшеница на стойност 104 000 лв. от земеделския производител, с което е достигнат нормативно фиксирания праг в чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС. А с оглед наличието и на кумулативната темпорална специфика на изискването за достигане на този оборот за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия и предвид анализа на допълнително представените писмени доказателства към административнонаказателната преписка, следва, че наказващият орган е постигнал пълна доказателствена обезпеченост в подкрепа на тезата, че е налице нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. В случая съдът в доказателствената си дейност е изискал и жалбоподателят е представил процесната Фактура №........../03.08.2022 г., материализираща извършване на доставка от жалбоподателя ЗП Ю. Ю. на стойност 104 000 лв. със съконтрагента О....... ИНК ЕООД и съответстващото постъпило по разплащателна сметка на Ю. Ю. в „А..... Б..... Б......“ плащане в размер на 104 000 лв., постъпило по сметка на жалбоподателя на 04.08.2022 г. и наредено от получателя по фактурата О.........ЕООД. Правно несъстоятелно е възражението, че посочената доставка на пшеница, документирана с Фактура №0000000038/03.08.2022 г., въз основа на която е прието плащане от жалбоподателя /л.32 гръб/ е призната за необлагаема такава по см. на чл.47 ЗДДС въз основа на Протокол №П-02000222180052-073-001/09.12.2022 г. от извършена проверка от ТД на НАП –Бургас. Видимо от съдържанието на този протокол т.4 Констатации периода на последващата проверка обхваща 01.08.2022 г.-09.12.2022 г., като материализираният в протокола извод за извършени необлагаеми доставки от ЗП Ю. Ю. в размер на 58 652, 70 лв. обхваща времевия период 25.08.2022 г.-14.09.2022 г. и касае единствено фактури - №0000000040/30.08.2022 г.с данъчна основа 59 250.00 лв. за продажба на 50 т. слънчоглед и КИ №0000000041/20.09.2022 г. данъчна основа 687, 30 лв. към ф-ра №0000000040/30.08.2022г. за върнати 580 кг. слънчоглед. Органите по приходите са приели, че на основание чл. 163 а, ал. 2 от ЗДДС данъкът за получените от „М.....Ф........." ООД доставки на стоки е изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът ЗП Ю. Ю. е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, като така обособените от проверяващите органи фактурирани доставки попада в обхвата на независимата икономическа дейност на получателя, за които се прилага системата на т. нар. "обратно начисляване" на ДДС, и именно за получателя възниква задължение да начисли ДДС като издаде протоколи съгласно чл. 117 ЗДДС. Въпросът за субекта на задължението за начисляване и плащане на ДДС в двустранните възмездни отношения от обсега на икономическата дейност на Ю. Ю. е дистанциран от предмета на спора в настоящото производство, доколкото третира проблем, генерално несъотносим със съдържателните нормативни характеристики на нарушението по чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС, която разпоредба инкриминира достигнат праг на оборота от данъчно задълженото лице за период не по –дълъг от два последователни месеца, в т.ч. и текущия и изтичане на 7-дневен срок от датата на достигане на този праг, в който ДЗЛ бездейства по отношение на задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Дистанцирано от фактологичната истина е и възражението за вътрешно противоречиви фактически констатации в процесното НП с изводите в Протокол №П-02000222180052-073-001/09.12.2022 г., т.к, в протокола данъчните органи не са окачествявали като необлагаема доставката по Ф-ра №0000000038/03.08.2022 г.Напротив, тази доставка по процесната фактура е прието, че отразява формирания оборот в размер на 104 000, 00 лв. и попада във времеви период от 01.07.2022 г.- 03.08.2022 г./период не по-дълъг от два последователни месеца/, с което включително и в процесния протокол е обективирана констатация за реализиране състава на административното нарушение по чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС. Поради изложеното, законосъобразно в НП е прието, че за жалбоподателя е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС, в 7 -дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът над 50000 лева.В случая седемдневният период е изтекъл на 10.08.2022 г., а жалбоподателят в разрез с вмененото му задължение е проявил неправомерно пасивно поведение /бездействие/, като е подал заявление едва на 05.09.2022 г., поради което и правилно е ангажирана отговорността му на основание чл. 178 ЗДДС, предвиждащ, че данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.Законодателят не е въвел нормативно дефинирана класификация чрез фиксиране на различен размер/ различно лимитиран диапазон на размера на глобата за физически лица и на имуществената санкция за юридически лица и ЕТ, следователно за всички правни субекти размерът на глобата или имуществената санкция се индивидуализира в рамките от 500 до 5000 лв. Въпреки това съдът счита, че АНО необосновано е наложил глоба в размер от 800 лева, вместо в миималния размер от 500 лв., като изложената от него в подкрепа на това разрешение мотивация е доказателствено необоснована. Сам по себе си периодът, който дели времето на последния ден от срока, в който нарушителят е могъл да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в съобразие с указанието на чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС /10.08.2022 г./, от момента, в който е изпълнил това свое задължение /05.09.2022 г./ не може да служи като фактор за драстично завишаване размера на административната санкция.Не са приведени и доказателства в полза на упоменатата в мотивите при индивидуализиране на наказанието закономерната последица от нергистрацията в срок, свързана с неначисляване на ДДС. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният завишен размер на глобата е правилен и законосъобразен. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението (в НП е посочено, че нарушението е първо на жалбоподателя), намира, че следва да бъде коригиран размера на наложената глоба към минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който съдът счита за съразмерна, пропорционална и справедлива мярка за административнонаказателно въздействие. Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно- наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В случая нарушението е на просто извършване, поради което не може да бъде извършвана преценка за липсата или незначителността на вредни последици, доколкото обществената опасност, тежестта и правна неприемливост на нарушението са същностна негова характеристика, предпоставила включването му в нормената система на ЗДвП. Следователно конкретният случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното от Ю. Ю. осъществява признаците на състава на чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС, което е формално нарушение, чийто състав не предвижда настъпване на неправомерен резултат, а се задоволява с очертаване само на типичните признаци на общественоопасното деяние. След като съставът на административното нарушение не предвижда резултат, за да се прецени, дали деянието е "маловажен случай", следва се съобрази, дали при конкретните условия то е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или засягането при условията, в които е извършено деянието е минимизирано до незначителна степен. В тази връзка е от значение характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за определено засягане на този обект.Касае се за правно защитените отношения, свързани със спазването на установения в страната режим на регистрация на стопанските субекти при достигане на съответния праг на облагаем оборот за указания в чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС период, позволяващо своевременно проследяване на стойността на облагаемите доставки и дължимия и начислен ДДС. В случая проявлението на конкретното деяние сочи на засягане на тези обществени отношения. Следователно, деянието е оказало отрицателно въздействие върху защитения обект, като това въздействие не е в такава ниска степен, че да изключи обществената му опасност. Не са приведени конкретни по своята съдържателна насоченост твърдения или писмени доказателства за наличие на смекчаващи обстоятелства, способни да доминират над изтъкнатото за обществената опасност на административното нарушение. Ето защо съдът приема, че настоящият случай не носи характеристиките на маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН. Всичко горепосочено води до извода, че единствено поради неправилно определения размер на наказанието съдът следва да упражни функциите си по чл. 63, ал. 2, т.4 ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали размера на наложената глоба. В производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.Предвид спецификата на изхода на делото, съдът съобразява актуалната практика на касационната инстанция, изразена в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к. н. а. х. д. № 2374/2021 г. на АдмСБургас, с което разяснено, че разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН е специална норма в ЗАНН, уреждаща въпроса за разноските и дерогираща приложимостта на субсидираната- чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл. 143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл. 144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и сл. от ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъди разноски съразмерно уважената/отхвърлената част от жалбата. Настоящият състав счита, че следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да присъди на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията. В случая и двете противопоставени по спора страни са поискали присъждане на разноски. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, предвид което и на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид невисоката правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева, като този размер следва да бъде намален пропорционално с уважената част от жалбата и по този начин се формира крайна сума от 50, 00 лева, която следва да бъде присъдена в полза на НАП гр.София. Пропорционално с отхвърлената част от жалбата следва да бъде редуцирана претендираната от жалбоподателя сума за разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно представения ДПЗС от 05.04.2023 г., до крайната сума от 150, 00 лева, която следва да бъде присъдена на жалбоподателя. Така мотивиран, Бургаският районен съд