Решение № 633 от 17.10.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 825/2023 г.

Апелативен съд17.10.2023 г.докладчик Зорница Гладилова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1037/18.08.2023 г. по т.д.№ 1368/2023, Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ. С решение № 1037/18.08.2023 г. по т.д.№ 1368/2023, Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав е потвърдил отказ с рег.№ 230707154803/11.07.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията - Търговски регистър по заявление с вх. № 230707154803 за първоначална регистрация „Солекстра“ ЕАД (в процес на регистрация), представлявано от изпълнителния директор П. Н.. Съдът е приел, че вносителят не се легитимира като собственик на правото, което апортира. Срещу това решение е жалба от „Солекстра“ ЕАД (в процес на регистрация), представлявано от изпълнителния директор П. Н., чрез адв. Н. А. САК, което моли то да бъде отменено като Софийски апелативен съд допусне регистрацията. Поддържа, че за оценка на непаричната вноска на „Солекстра“ АД, е представена Заявка за патент за изобретение с вх. № 113392 със заявител е П. Т. Н., както и доклад з а преценка на допустимостта на патента. Представено било и удостоверение от Патентното ведомство от 23.06.2023 г. Съгласно чл.13 ЗПРПМ, правото на заявяване на изобретението принадлежало н а изобретателя или на неговия правоприемник. Това право било дадено от закона, регламентиращ правоотношенията възникващи при създаването, закрилата и използването на патентоспособните изобретения и на полезните модели. Правото можело да бъде оспорено и отменено само по съдебен ред. Докато не бъде отменено по съдебен ред се считало, че същото принадлежи на заявителя П. Н.. Разпоредбата на чл.14, ал.1 на ЗПРМ сочела, че правото на патент принадлежи на лицето, което е подало завлението. Следователно П. Н. се ползвал с право на временна защита от публикуване на заявката за патент до издаване на патента. От Удостоверение от 23.06.2023 г. на Патентно ведомство на Република България се установявало, че в Патентно ведомство е била подадено заявка за патент за изобретение с вх. № 113392 със заявител П. Т. Н.. Поради продължителността на процеса по регистрация на изобретението, законът изрично предвидил защита на заявителя на изобретението като в периода от публикацията за заявката до публикацията за издаване на патента се предоставяла временна закрила, чийто обхват се определял от претенциите, така както са формулирани в заявката. П. Н. като заявител на изобретението се ползвал с дадената му от закона защита. От съдържанието на издаденото от Патентното ведомство Удостоверение от 23.06.2023 г. се установявало, че нематериалните блага предмет на непаричната вноска са обект на заявка, подадена от П. Н., и са обект на временна закрила до публикуване на патента. Удостоверението, издадено от Патентното ведомство легитимирало по безспорен начин П. Т. Н. като собственик на изобретение и ноу- хау предмет на непарична вноска в капитала на „Солекстра“ ЕАД (в процес на регистрация). Извършената оценка на непаричната вноска, чиито предмет е изобретението, била приета от Агенция по вписванията. Съставът на Софийски апелативен съд като обсъди представените по делото доказатества, намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба № 20230718174444 от „Солекстра“ ЕАД (в процес на регистрация), представлявано от изпълнителния директор П. Н., чрез адв. Н. А. САК, срещу отказ № 230707154803/11.07.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията - Търговски регистър по заявление с вх. № 230707154803 от 11.07.2023 г. за първоначална регистрация на дружеството поради липса на достатъчно доказателства за правата на вносителя върху патенстоспособно изобретение, предмет на непаричната вноска в капитала Интелигентна усилена хибридна слънчева система за термопомпено подгряване на вода и климатизация и не е налице ноу-хау за реализация на изобретението доколкото към момента липсва патент за изобретението. Агенция по вписванията - Търговски регистър е депозилата становище, с което оспорва жалбата с доводите изложени и в обжалвания отказ. Със заявление с А 5 вх. № 20230707154803 е поискано вписване на акционерното дружество в ТРРЮЛНЦ - „Солекстра“ ЕАД, учредено с непарична вноска в капитала на дружеството и устав. Към заявлението са приложени описаните в същото документи, от които се установява взето решение за учредяване на еднолично акционерно дружество с капитал в размер на 90 1825 лв., формиран чрез непарична вноска, представляваща правото на носителя върху „Изобретение на Интелигентна рефлекторно усилена хибридна слънчева система за подгряване на вода и климатизация“; Ноу-хау за реализация на изобретение на Интелигентна рефлекторно усилена хибридна слънчева система за термопомпено подгряване на вода и климатизация; Домейн и сайт solextra.tech за техническата същност на изобретението; Търговска марка "COЛEKCTPA-SOLEXTRA" /на осн. Свидетелство за регистрация на марка изд.от Патентно ведомство на Република България, рег.№ 163534 и квитанция към приходен касов ордер № 2100000579/11.05.2021 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса. Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за вписване обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Характерът на тази проверка следва от охранителния характер на регистърното производство. Формалната проверка, която извършва длъжностното лице е свързана с преценка за външна редовност на представените документи и се извършва чрез съпоставка на заявените от заявителя обстоятелства с приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съгласно чл. 23, ал. 2, б. (б) от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ при непарична вноска следва да се приложат - заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон, освен в изрично предвидените със закон случаи; декларацията по чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (при извършване на непарична вноска с предмет вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство); доказателствата, че вносителят е съобщил на длъжника за прехвърляне на вземането с изключение на случаите, когато вземането е срещу самото дружество (при извършване на непарична вноска с предмет вземане); доказателствата, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска, и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (при извършване на непарична вноска на права, за учредяването или за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма). Заявлението е подадено от оправомощено по смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ лице и по образец, съответен на исканото вписване, но въззивният съд също намира, че липсват доказателства, че вносителят е носител на правата върху внесеното в капитала на учредяваното дружество имущество. Едно от задълженията на съдружниците/акционерите, в търговските дружества е да направят вноски, които могат да бъдат парични и непарични. Непаричните вноски се извършват по реда, предвиден с чл.72 и сл. от ТЗ. Предметът на непаричната вноска следва да се намира в гражданския или търговския оборот и да може да бъде предмет на сделка, както и да има пазарна цена. Всякакви имуществени права могат да бъдат предмет на дружествен апорт, включително: собственост върху движими вещи и недвижими имоти; ограничени вещни права като право на ползване и право на строеж; вземания върху такива вещи; права върху нематериални блага – патент, търговска марка, авторско право, ноу-хау; право върху ценна книга; собственост върху имуществена съвкупност – например наследство или търговското предприятие, което съдържа фактически отношения, права и задължения в състава си. В конкретния случай предмет на апорта са изобретение; ноу-хау; заявителски; интернет домейн; интернет сайт; търговска марка. Терминът изобретение се свързва с акт на създаване, проектиране или открване на устройство, метод, процес, който не е съществувал преди. Изобретението е идея, резултат на интелектуална/творческа/изобретателска дейност. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно ал.3 действието му върху трети лица е от публикацията в официалния бюлетин на ПВ. Ноу-хау представлява специфично знание, необходимо за изпълняването на определена задача или дейност. То се различава от теоретичното знание с това, че включва практически опит /личен или колективен/, който може да бъде приложен директно за постигането на определен резултат. Основните характеристики на това специфично знание, е че то: е съществено за решаването на дадена задача, може да бъде обособено и описано, пази се в тайна. Вносителят трябва да се легитимира като собственик на съответно право, което апортира като при търговки марки и патенти това става чрез свидетелство за регистрация от Патентното ведомство. Към заявлението е представено удостоверение от 23.06.2023 г. на Патентно ведомство на Република България, от което се установява, че в Патентно ведомство е подадено заявка за патент за изобретение с вх. № 113392 със заявител П. Т. Н.. Това удостоверение не удостоверява, че вносителят е носител на правата върху изобретението. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗП правната закрила на изобретението се предоставя с патент, а съгласно ал.2 патентът удостоверява наличието на патентоспособно изобретение, приоритета, авторството и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението. Без патент изобретението не може да се закриля юридически, може само да се държи в тайна. От друга страна обаче се казва, че патентът “удостоверява”. Това води до спор за действието на патента - конститутивно или удостоверително. Патентът има удостоверитерно действие и неговата закрилата се основава на факта на авторство, а участието на държавния орган, който издава патента, е предназначено да провери дали са налице предпоставките за правна закрила. Патентът има удостоверително действие в няколко насоки: 1./ удостоверяване на наличието на патентоспособно изобретение и 2./ удостоверява авторството. Разбира се авторството не може да се учреди от Патентното ведомство. Авторството възниква със създаване на изобретението. За изобретател да се смята авторът на изобретението - авторството /лично право/ не се учредява с патента. Личните права не се учредяват. От друга страна до издаване на патента липсва сигурност дали създаденото решение е изобретение, затова решението за издаване на патент стабилизира правото на авторство. Това обаче не означава конститутивно действие. Както обаче е посочено по-горе регистърното производство е охранително производство, в което длъжностното лице по вписванията извършва формална проверка на представените писмени доказателства, която има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за вписване обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Формалната проверка, която извършва длъжностното лице е свързана с преценка за външна редовност на представените документи и се извършва чрез съпоставка на заявените от заявителя обстоятелства с приложените към заявлението документи. От представеното Удостоверение от 23.06.2023 г. на Патентно ведомство на Република България се установява, че в Патентно ведомство е подадено заявка за патент за изобретение с вх. № 113392 със заявител П. Т. Н., която предоставя приоритет на изобретението, но единственият начин да се удостовери изобретението е патентът. В правната теория М. П. приема, че решението за издаване на патент има действието на условие, при наличието на което другите два елемента от фактическия състав (авторство и подаване на заявка) пораждат изключителното право на използване и разпореждане с изобретението като единствено в този смисъл може да се говори за конститутивно действие. По изложените съображения съставът на Софийски апелативен съд споделя становището на първоинстанционния съд, че към заявлението за вписване на „Солекстра“ ЕАД (в процес на регистрация), че доколкото не е патентовано изобретението, предмет на Заявка за патент за изобретение с вх. № 113392 със заявител е П. Т. Н. не може да бъде предмет на апортна вноска. Изготвянето и приемането на експертиза за оценка елементите на апортната вноска, не може да обоснове изводи, че вносителя е техен носител. При липса на доказателства за собственост на правата, предмет на непаричната вноска, Уставът на АД също се явява приет в противоречие с изискването на чл. 72, ал. 1 от ТЗ. Предвид изложеното жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

Цитирани разпоредби

17