Решение № 3067 от 28.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 31/2024 г.

Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР. Образувано е по жалба на К. Г. А. чрез процесуалния си представител срещу Заповед за задържане рег.№ 229зз-1112/27.11.2023г., издадена от М• А. К• – командир на отделение при 05 РУ-СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Жалбоподателят оспорва заповедта за задържане като твърди, че същата била незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че заповедта за задържане не била мотивирана. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за задържане рег.№ 229зз-1112/27.11.2023г., издадена от М• А. К• – командир на отделение при 05 РУ-СДВР, като неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят К. Г. А. се явява в съдебно заседание с процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът М• А. К• – командир на отделение при 05 РУ-СДВР не се явява в съдебно заседание. Депозира писмени бележки чрез процесуалния си представител като оспорва жалбата. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на адвокатско възнаграждение.. Съдът приема за установено: По допустимостта на жалбата: Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на Софийски районен съд на 13.12.2022г. - в законния срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана. На 27.11.2023г., около 15, 20 часа, на автобусна спирка на бул.“Сливница“, в близост до кръстовището с ул.“Веслец“, по сигнал за вероятни бъдещи блудствени действия с непълнолетно лице, бил задържан К. Г. А.. На същата дата 27.11.2023г. била издадена Заповед за задържане рег. № 228зз-1160/27.11.2022г. от М• А. К• – командир на отделение при 05 РУ- СДВР в качеството си на полицейски орган. Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на компетентността на издалия заповедта за задържане /Удостоверение № 513р-5496/15.01.2024г., издадено от Началник отдел „Човешки ресурси“ - СДВР/, М• А. К• – командир на отделение при 05 РУ-СДВР е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР. Съдът приема, че Заповед за задържане рег.№ 229зз- 1112/27.11.2023г. е издадена от оправомощено за това действие длъжностно лице по смисъла на чл.57, ал.2 ЗМВР. Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма. Изискана и приложена е пр.пр.№ 127/2024г. по описа на Софийска районна прокуратура, която съдържа и Заповед за задържане 229зз- 1112/27.11.2023г. Сравнявайки приложената към жалбата Заповед за задържане рег.№ 229зз-1112/27.11.2023г., издадена от М• А. К• – командир на отделение при 05 РУ-СДВР, и тази – представена от Софийска районна прокуратура, съдът констатира, че връчената на жалбоподателя заповед за задържане е идентична по съдържание с постъпилата от Софийска районна прокуратура Заповед за задържане рег.№ 229зз-1112/27.11.2023г., макар да съдържат ръкописни текстове, написани от различни лица, вкл. и на ответника М• А. К•. Т.е. от формална гледна точка процедурата по издаване на процесната заповед за задържане не е опорочена, което не е основание за нейната отмяна. Заповед за задържане рег.№ 229зз-1112/27.11.2023г., издадена от М• А. К• – командир на отделение при 05 РУ-СДВР, мотивира задържането на К. Г. А. с чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Съдът намира: Съгласно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Заповедта по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок до 24 часа се явява принудителна административна мярка, която цели чрез задържането да се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпления или да се укрие. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Тя е и с цел – предприемане на действия по разследване срещу вероятен извършител на престъпление. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи обосновано предположение за обвързване на конкретно лице с извършване на престъпление и за наличието на обективна необходимост от прилагане на принудителната административна мярка, като тази ПАМ е с превантивна функция - цели да се попречи на конкретното лице да извърши друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване. В случая тези критерии не са спазени – липсва всякаква идентификация на заявителския материал, по която може да се извърши изискуемата проверка. Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България /КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл.30, ал.2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл.30, ал.3, изр.1 КРБ единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7 септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност. Тази разпоредба защитава физическата свобода на лицето, която Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ разглежда заедно с правата по чл.2, чл.3 и чл.4 ЕКПЧ като първите по степен сред основните права, които защитават физическата сигурност на лицето. След прогласяването му и за да го гарантира, чл.5, §1, изр.2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. В юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на изключенията по чл.5, §1, изр.2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими /решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба № 11152/84 - § 41/. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна. В случая не са представени никакви доказателства, че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление. При това положение заповедта за налагане на ПАМ превишава и целта на закона, поради обстоятелството, че липсват данни за извършено от жалбоподателя престъпление, което да налага задържането му за срок от 24 часа /пр.пр.№ 127/2024г. по описа на Софийска районна прокуратура е приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство/. При липсата на изложени фактически обстоятелства не може да се направи и извод, че в случая приложената ПАМ оправдава законовите цели за задържане – обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Като се има предвид целта на издаване на административния акт, нарушен е принципът на съразмерност по чл.6 АПК, тъй като правата и законните интереси на задържания са засегнати в много по-голяма степен от необходимото /арг., Решение № 13336 /24.10.2012 г. по адм. д. № 13969/2011 г. на ВАС, V отд., решение № 3475 /09.03.2012 г. по адм. д. № 5290/2011 г. на ВАС, V отд., решение № 4768 /02.04.2012 г. по адм. д. № 6326/2011 г. на ВАС, V отд./. Поради тези причини съдът намира, че жалбата срещу Заповед за задържане рег.№ 229зз-1112/27.11.2023г., издадена М• А. К• – командир на отделение при 05 РУ-СДВР, е основателна и следва да бъде уважена. По отношение на възражението за прекомерност на претендираните разноски за адвокат, съдът намира, че същото е неоснователно – процесуалният представител на жалбоподателя е участвал активно във всички проведени съдебни заседания. Представеният договор за правна защита и съдействие документира плащане в брой на сумата от 1 200 лв., които следва да бъдат заплатени. На жалбоподателя следва да бъде заплатена и сумата от 100 лв. – платен депозит за проведената комплексна техническо-документна и графическа експертиза. Ответната страна следва да заплати по сметка на Софийски районен съд и сумата от 170 лв. – разноски за изготвената комплексна техническо- документна и графическа експертиза. Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.5 вр.ал.1, т.1 ЗМВР съдът