Решение № 241 от 15.7.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 348/2023 г.

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД. Образувано по искова молба от И. В. Й. от с.Тъжа срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК •• - гр. С. с цена на иска 26 000 лв. – частичен иск от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3303, 54 лв. обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба е посочено, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца И. В. Й., на 36 години. Изложено е, че на 28.04.2023 г. около 10: 50 ч., в гр. К., по ул. „••“, се е движил л.а марка „Опел“, модел „Корса“ с peг. № ••, управляван от водача И. Р.З., който нарушил правилата за движение по пътищата, като на кръстовище не се е съобразил с наличието на пътен знак „Б - 2“, отнел предимството на участник 2 - мотоциклет марка „Сузуки“, модел „РФ900Р“, с peг. № ••, управляван от И. В. Й. и настъпил удар. Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП И. Й. е получил множество телесни увреждания. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 284 ЗМ 786/2023 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 4604/2023 г. на ТО-К. към РП С.З., което към настоящия момент не е приключено с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. нарушения на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че в конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Заявява се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на И. З. и настъпилите общественоопасни последици - причинени телесни увреждания на И. Й.. Посочено е, че за увреждащият л.а. с peг. № ••, управляван от И. З. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗД „Б.И.“ АД, з.п. № BG/02/122003272977, със срок на валидност една година, считано от 10.11.2022 г. до 09.11.2023 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 28.04.2023 г. Заявено е, че в конкретния случай, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение и е представил всички документи, с които е разполагал пред ЗД "Б.И." АД, които са получени от застрахователя на 23.05.2023 г., видно от приложената обратна разписка. По случая е заведена щета № 2310016861, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Ищецът счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД "Б.И." АД за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че при процесното ПТП И. В. Й. е получил следните травматични увреждания: многофрагментна фрактура на проксимална подбедрица (счупване на горния край на тибията); множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес и др. След инцидента на 28.04.2023 г. пострадалият И. Й. е постъпил по спешност за лечение в отделение по травматология към МБАЛ „Т.“ ЕООД с транспорт от ЦСМП с наличие на оток, болка и силно ограничено движение в областта на подбедрицата. Назначени са извършване на изследвания, ехография, образни изследвания, КТ, рентгенографии, консултативни прегледи. От направената рентгенография на колянна става е констатирано многофрагмента фрактура на тибията в проксималния край с вътреставна комуникация. След обсъждане на данните от направените изследвания е взето решение за извършване на оперативна интервенция в спешен порядък. Сочи се, че на 28.04.2023 г., видно от оперативен протокол № 403, е извършена операция на пострадалия - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на проксималната част на тибията. Направена е репозиция, поставени са 2 броя интрафрагментарни винта, поставяне на плака от медиално, която е прикрепена със заключващи винтове, репозиция на латералния кондил на тибията, след което е поставена латерално плака, която също е прикрепена с кортикални винтове. Направени са контролни рентгенографии. След обсъждане на данните от извършените изследвания е взето решение И. Й. да бъде изписан на 04.05.2023 г. Назначено е медикаментозно лечение. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим, да свали шевния материал на 14-тия следоперативен ден, да не натоварва крайника за срок от 90 дни, да използва патерици. Посочено е, че за проведеното лечение И. е извършил разходи в общ размер на 3303.54 лв. Заявява се, че И. е бил работоспособен и в добро здравословно съС.ие преди инцидента. Работил през целия си живот и се доказвал като човек, на който може да се разчита, справял се перфектно с работата си, израствал в йерархията. Твърди се, че пътният инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С усилия се справял в ежедневието си и силно е ограничил социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Над три месеца се е придвижвал с патерици, а към настоящия момент продължава да се придвижва с помощни средства. Преди процесното ПТП ищецът е работил на длъжност шофьор лекотоварен автомобил. След инцидента обаче е в невъзможност да работи. Твърди се, че нараняванията значително затрудняват нормалното ежедневие на ищеца, както и всички физически активности. Изпитвал дискомфорт и силна болка в травмите. Не можел да спи спокойно от болките в областта на ребрата и крайниците, получавал задух, сърцебиене и сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Сочи се, че търпи изключителни и поС.ни болки. Оплаквал се от замайване, нестабилност в походката и главоболие. Твърди се, че получените увреждания са затруднили значително ежедневието на И. и са повлияли отрицателно на психологическото му съС.ие. Същият за дълъг период от време е временно нетрудоспособен, което се отразява негативно на изпълнение на служебните му задължения. Силният стрес изживян, както при самото ПТП, така и при лечението, което продължава, се отразяват зле емоционално върху психиката на младия мъж. Изпитвал страх от автомобили. Заявява се, че травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни съС.ие и напрегнатост все още не са отминали. Към настоящия момент страданията персистират, като възстановяването му все още не е приключило. За времето на възстановяване, той е разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва сам, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен причинените физически и психически болки и страдания, ищецът е получил силен стрес и страх по време на инцидента, които ще останат в съзнанието му завинаги. Заявява се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Твърди се, че вредите са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия автомобил с peг. № ••, а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД "Б.И." АД, гр. С.. Излъгат се доводи съгласно чл. 432 от КЗ. Сочи се, че претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли, да де осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД, да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, частичен иск от 100 000 лева, за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 3303.54 лева за причинените му имуществени вреди, за извършените разходи за лечение. Претендира законна лихва върху сумите, считано от 05.05.2023 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ад. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да се счита настоящата молба за списък на разноски. В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на искова молба, с който оспорва изцяло предявените обективно съединени искове. Направено е искане за спиране на основание чл.229. ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Посочва, че във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е образувана прокурорска преписка № 4604/2023 г. по описа на Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение - К. и досъдебно производство № 284-3M-786/2023 г. по описа на РУ - К.. След справка в деловодството на прокуратурата, е установил, че наказателното производство не е приключило към настоящия момент. Сочи, че с исковата молба тези факти се признават. Заявява, че самият ищец твърди, че е било извършено деяние, с което са били нарушени правилата за движение по пътищата, вследствие на което са му били причинени телесни увреждания. Твърденията в исковата молба, респ. деянието, с което се твърди да са причинени твърдените телесни увреждания и неимуществените вреди обобщено, изцяло покриват състава на престъпление по транспорта (чл. 342 и сл. НК). Отбелязва, че деяние, с което са нарушени правилата за движение по пътищата, в резултат на което са били причинени телесни увреждания или смърт на лице във всички случаи съставлява престъпление по чл. 342 НК. Счита, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК съгласно която „Съдът спира производството по делото когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор“. Счита, че е налице идентичност между фактите и обстоятелствата за ангажиране на деликтната и наказателната отговорност на водача на МПС, сочен от ищеца за делинквент в настоящото производство. Сочи, че тези факти и обстоятелства не могат да бъдат разграничени, доколкото става дума за нарушения на правилата за движение при управление на МПС, довели до увреждане на лице, които във всички случаи са елементи от престъпен състав. Счита, че е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването правото на иск и развитието на производството по настоящото дело. Заявява, че към момента е висящо наказателно производство, което се води за установяване виновното лице, причинило процесното ПТП, както и за установяване дали изобщо е налице виновно противоправно деяние от страна на водача на автомобила. Посочва, че съгласно практиката на ВКС, постановяване на решение при наличие на висящо досъдебно производство, би имало за резултат недопустим съдебен акт. Сочи, че съгласно задължителната практика на ВКС, наличието на висящо досъдебно производство, което се води за деянието, предмет на настоящия иск за непозволено увреждане, съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и развитието на процеса по обусловеното дело. Тоест, при наличието на висящо досъдебно производство, настоящото производство следва да бъде спряно. В този смисъл посочва съдебна практика и излага съображения. Моли, да се спре производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, евентуално на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до приключване на прокурорска преписка № 4604/2023 г. по описа на Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение - К. и досъдебно производство № 284-3M-786/2023 г. по описа на РУ - К.. Счита, че исковата молба е нередовна по няколко причини. Намира, че не е описан точният механизъм на ПТП - дали автомобилът е ударил мотоциклета или обратното, нито в коя част на двете превозни средства е настъпил ударът. Според ответника, не е ясно, дали водачът на автомобила вече е бил навлязъл в кръстовището и впоследствие мотоциклетистът се е ударил в автомобила. Заявява, че няма ясни твърдения дори за точното място на настъпване ПТП. Счита, че няма твърдения за начина, по който ищецът е получил травматичните увреждания. Сочи, че в исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило поради нарушаване правилата за движение по пътищата от водача И. З., но не е посочено в какво точно се изразява твърдяното нарушение на закона. Заявява, че липсата на точно описан механизъм прави невъзможна преценката за относимите и допустими доказателствени средства. Твърди, че в исковата молба липсва яснота на кое точно кръстовище е настъпило твърдяното от ищеца ПТП. Не е посочено в коя част на платното за движение е настъпило съприкосновението между автомобила и мотоциклета. Намира, че на практика липсва описание на механизма, а той съставлява основният факт, чието доказване или недоказване има значение за крайното решение на съда. Посочва, че механизмът на ПТП включва всички елементи от фактическия състав на генералната клауза на деликта, поради което начинът, по който е настъпил пътният инцидент следва точно и ясно да бъде описан с конкретни фактически твърдения на ищеца. Заявява, че ищецът не е посочил по какъв механизъм твърди, че е получил травматичните увреждания, а само е описал какви са констатираните при прегледите и каква интервенция е направена. Посочва, че липсата на твърдения за точния механизъм на ПТП затруднява особено съществено защитата на ответното дружество. Моли, ищецът да бъде задължен да посочи точно и ясно твърдения за това какви са травмите и нараняванията, които е получил на главата, на тялото и на крайниците. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена банкова сметка на ищеца и моли да бъде оставена без движение до изпълнение на това законово предвидено задължение на ищеца - да посочи открита на негово име банкова сметка, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК. Моли, да се остави без движение исковата молба до уточняване на посочените по-горе обстоятелства. Моли, след уточненията от ищеца да му се даде възможност да вземе становище и да направи съответните доказателствени искания. По допустимостта на предявените искове е изложено следното: Намира, че предявените обективно съединени искове са недопустими по следните няколко отделни причини. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължителната процедура, уредена в чл. 380 КЗ, и не е отправил писмена застрахователна претенция пред застрахователя. Посочва, че предявяването на писмена застрахователна претенция пред застрахователя съставлява задължителна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за ищеца. Тоест, предмет на делото могат да бъдат само и единствено фактите и обстоятелствата, за които ищецът е предявил надлежна писмена застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество. Твърди, че предмет на настоящото производство не могат да бъдат факти и обстоятелства, които не са заявени пред застрахователното дружество в рекламационното производство. Приложено към отговора представя предявената от адвокат Б., като пълномощник на ищеца, претенция /именувана молба/ до застрахователното дружество щета, от която е видно, че адвокат А.Б. не е бил надлежно упълномощен да предявява застрахователна претенция от името на ищеца. Посочва, че адвокат А.Б. е представил пълномощно, с което ищецът го е упълномощил да го представлява по определено досъдебно производство. Твърди, че с това пълномощно адв. А.Б. не е бил надлежно упълномощаван, респ. не е имал представителна власт да предявява писмена застрахователна претенция от името на ищеца срещу ответното застрахователно дружество. Счита, че ищецът не е предявил надлежна писмена застрахователна претенция по установения в чл.380 от Кодекса за застраховането ред. Заявява, че по тази причина, за ищеца не е възникнало, респ. не е било надлежно упражнено, правото на иск, предявено с процесната искова молба. Излага доводи съгласно чл.498, ал.3 КЗ. Отделно от това се сочи, че в застрахователната претенция не са заявени твърдения за претърпени вреди, които да съответстват на претендираните с исковата молба вреди. Тоест, освен наведените по- горе доводи за недопустимост поради пълна липса на задължителна положителна процесуална предпоставка, предявените от ищеца искове за неимуществени и имуществени вреди са недопустими и по друга причина, а именно затова, че се основават на твърдения, свързани с факти и обстоятелства, за които ищецът изобщо не е предявил надлежна писмена застрахователна претенция. Посочена е задължителна съдебна практика на ВКС. Счита, че предявените искове следва да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими, исковата молба да бъде върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено. Заявява, че на основание чл.78, ал.1, т.4 ГПК ответното застрахователно дружество има право на разноски, които моли да му бъдат присъдени. В случай, че не се прекрати производството в посочената му част, то счита, че за тези факти и обстоятелства, за които ищецът не е предявявал застрахователна претенция пред ответното дружество, не следва да бъдат допускани и събирани доказателства, тъй като същите се явяват неотносими към правния спор. По основателността на предявените искове е взето следното становище: Заявява, че предявените обективно съединени искове са изцяло неоснователни. Оспорва изцяло както главните искове, така и акцесорните за лихва. Оспорва всички обстоятелства, на които се основават исковете на ищеца. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на генералната клауза на деликта, респ. наличието на основания за ангажиране отговорността на застрахователя. Според ответника, претендираното обезщетение за неимуществени вреди е несъответно на твърдените по вид, характер и интензитет негативни засягания на неимуществената правна сфера на ищеца. Счита, че размерът на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди не съответства на установените в задължителната съдебна практика критерии, изразяващи принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Намира, че претенцията за неимуществени вреди не е съобразена и със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС по приложението на последно посочената правна норма. Оспорва изцяло, всички заявени с исковата молба твърдения на ищеца. Оспорва твърдението, че процесното ПТП е настъпило на посоченото място и по описания от ищеца начин. Оспорва твърдението на ищеца, че водачът на лек автомобил марка и модел „Опел Корса“, с peг. №•• - И. Р.З., е извършил посоченото в исковата молба деяние. Счита, че изключителна вина за настъпване на процесния пътен инцидент и свързаните с него вреди има само и единствено ищецът, тъй като не е притежавал необходимата правоспособност да управлява мотоциклет и не е контролирал по надлежния ред управлявания от него мотоциклет, както и поради това, че с оглед липсата на свидетелство за управление на мотоциклет е бил наясно с този факт и по негово желание и преценка е поел този неоправдан риск. В продължение на казаното, счита, че ищецът не е притежавал необходимите умения да управлява мотоциклет, нито пък е познавал правилата за движение по пътищата, поради което и не ги е спазил. Заявява, че видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ищецът И. Й. не притежава правоспособност категория „А“, която да му дава право да управлява мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW /без ограничения в кубатурата/. Посочва, че мотоциклетите „Сузуки“, какъвто е управлявал ищецът, са с много по-голяма мощност и той изобщо не е имал умения да управлява този мотоциклет. Твърди се, че поради липса на умения за управление и контролиране на мотоциклет в движение, ищецът е извършил технически неправилни действия, залитнал е, паднал е заедно с мотоциклета и при притискането от тежестта на мотоциклета е получил травмата на проксималния дял на тибията. Счита, че по този начин сам е поставил живота и здравето си в опасност, а и този на останалите участници в движението. Твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета в нарушение на ЗДвП и в частност на чл.20, ал.2 ЗДвП, като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и не е контролирал непрекъснато управлението над мотоциклета. Според ответника, ищецът е нарушил задължението му при избиране на скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие. При приближаването и преминаването през кръстовището ищецът е нарушил задължението му да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Твърди, че ищецът не е намалил скоростта на движение на мотоциклета при приближаването на кръстовището, скоростта му не е била съобразена с конкретната пътна ситуация и с останалите участници в движението. Твърди, че, вина за настъпване на инцидента и травматичните увреждания, както и претендираните с исковата молба неимуществени вреди, има само и единствено ищецът. Твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета със скорост над допустимото по закон ограничение за конкретния пътен участък. Оспорва твърденията в исковата молба, че виновен за ПТП е И. З., включително и че той е управлявал посочения от ищеца автомобил, че ПТП е настъпило на посоченото в исковата молба място. Счита, че в случая се касае за случайно събитие, до невиновно (случайно) деяние по смисъла на чл.15 ИК, тъй като водачът на МПС не е бил длъжен или не е могъл да предвиди общественоопасните му последици, нито пък е имал техническа възможност да предотврати настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че изключителна вина за настъпване на ПТП и респ. за вредите има самият ищец. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило поради нарушаване правилата за движение по пътищата от водача И. З., както и че е настъпило по описания в исковата молба начин. Оспорва твърденията на ищеца, че са налице, тоест, че реално е претърпял твърдените от него по вид, характер и интензитет неимуществени вреди. Оспорва твърденията в исковата молба, че са налице и други негативни отражения върху правната сфера на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че съС.ието му не се е променило и към днешна дата продължава да е същото, както при настъпване на инцидента, както и че е имал нужда и продължава да има нужда от чужда помощ. Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с инцидента ищецът не може да работи, че продължава да се придвижва с помощни средства, че търпи изключителни и поС.ни болки, че сънува кошмари, че получава замайване, нестабилност на походката и главоболие, че изпитва дискомфорт и силна болка в травмите, че е нарушено нормалното му ежедневие. Оспорва също така останалите твърдения на ищеца, че по посочения от него начин, отрицателно било засегнато психологическото му съС.ие, че е претърпял травматичен шок, че страда от тревожност, депресивни съС.ия, напрегнатост, страх и стрес, които все още не били отминали. Оспорва, че възстановяването на здравословното му съС.ие все още не е приключило. Оспорва твърдението, че ищецът не е можел да се грижи сам за себе си. Отделно от горното, оспорва твърдението, че ищецът бил получил „...множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници.". Оспорва и всички останали, неупоменати изрично твърдения на ищеца в исковата молба, касаещи вида, характери и интензитета на претърпените от него неимуществени вреди. Оспорва твърденията, че претендираните от ищеца имуществени вреди са изобщо претърпени, отделно от това, оспорва, че имуществените вреди са в причинно-следствена връзка с инцидента. Оспорва твърдението, че ищецът е депозирал надлежна писмена застрахователна претенция, която да отговаря на изискванията на КЗ, което се отнася и за двете претенции - тази за обезщетение за имуществени вреди и тази за обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, като твърди, че ищецът вече е получил обезщетение за трудова злополука или медицински разноски от работодателя му или от застрахователя на този вид отговорност, във връзка с процесния инцидент, поради което настоящите му претенции следва да бъдат изцяло отхвърлени. Ответникът прави възражение за съпричиняване: Счита, че с поведението си (действия и бездействия) ищецът обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в частност за травматичните му увреждания, както и изобщо за претърпените от него неимуществени вреди, както и за всички други твърдени от него в исковата молба негативни засягания на неимуществената и имуществената му правна сфера. Счита, че липсата на СУМПС за управление на тази категория мотоциклети и неадекватните действия на ищеца са основната причина за настъпване на произшествието и вредите. Счита, че ищецът не е притежавал необходимите умения за управление и контролиране на мотоциклет в движение, поради което при движението му преди и при настъпване на ПТП действията му са били технически неправилни, загубил е контрол на управлението на мотоциклета, не е задействал своевременно спирачната система, не е успял да овладее мотоциклета, залитнал е, паднал е заедно с мотоциклета и от притискането на тежестта на МПС е получил фрактурата на тибията. Счита, че ищецът е нарушил правилата за движение като не е пропуснал вече навлезлия в кръстовището лек автомобил. Ищецът не е бил с поставена предпазна каска на главата и не е бил облечен с необходимото за управление на мотоциклет предпазно облекло, с което е нарушил законовото задължение по чл. 137е от ЗДвП. Отделно от посоченото се твърди, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е управлявал мотоциклета с висока скорост в тъмната част на денонощието, или в светлата част, но при силно ограничена видимост (мъгливо време), когато видимостта е била ограничена. Посочено е, че мотоциклетът не е бил с включени светлини, което обстоятелство е затруднило възприемането му от другия участник в ПТП. Счита, че като цяло поведението на ищеца в конкретната пътна ситуация е било неадекватно, технически неправилно и с това е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че ищецът е нарушил следните разпоредби: на чл. 47 от ЗДвП, на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и това негово поведение е в причинна връзка с настъпване на инцидента и вредоносния резултат. Счита, че поведението на ищеца на платното за движение като цяло е било неадекватно на конкретната пътна ситуация и именно това негово поведение е станало причина за настъпване на ПТП и причиняване на твърдените от него травматични увреждания и претърпените от него вреди. Излага доводи, че в съдебната практика на ВС и ВКС е прието, че допринасяне от пострадалия е налице винаги, когато с определени негови действия или бездействия (поведение) той обективно е допринесъл за настъпване на вредите. Посочва, че съгласно тази практика е достатъчно конкретното действие, респ. бездействие, с което пострадалият е допринесъл, да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, без със същото да се нарушават определени правни норми. Намира, че степента на допринасяне (съпричиняване) на вредите следва да бъде отчетена от съда и при определяне размера на обезщетението, то да бъде намалено до размера на приетата степен на съпричиняване. Счита, че в конкретната пътна ситуация ищецът И. Й., с поведението си (действия и бездействия), обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в степен не по-малка от 75%, поради което и в случай че съдът приеме, че е налице основание за присъждане на обезщетение, то същото следва да бъде намалено със съответно приетата от решаващия състав степен на допринасяне от И. Й. (съпричиняване). С настоящия отговор заявява евентуално възражение за съпричиняване, което моли да бъде прието за съвместно разглеждане заедно с предявените срещу ответника искове и в случай, че съдът приеме, че на ищеца се дължи обезщетение, то размерът му да бъде намален със степен не по-малка от 75% или със съответно приетия от съда процент на допринасяне (съпричиняване) от страна на И. Й. чрез подробно описаните по-горе негови действия. Моли, да се отхвърлят изцяло, като неоснователни, предявените от ищеца искове за осъждане на застрахователното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от посочената в исковата молба дата, като неоснователни. Евентуално, в случай че ищецът е получил обезщетение за неимуществени вреди, свързани с трудова злополука, моли да се отхвърлят предявените в настоящото производство искове като неоснователни. Евентуално, в случай че се приеме, че на ищеца се дължи обезщетение, ответникът моли да се уважи заявеното с настоящия отговор възражение за съпричиняване и да се намали с не по-малко от 75% определеното от съда обезщетение. Претендира разноски. Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба /молба/, с която изразява следното становище: По отношение възражението на ответника относно допустимостта на иска заявява, че исковата молба не е недопустима и подлежи на разглеждане в настоящото производство. Посочва, че единственото условие за допустимост, което законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищеца, видно от заведената по случая преписка пред ответника. Отбелязва, че по делото е установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ и е изтекъл предвидения 3- месечен срок, видно от приложената към ИМ обратна разписка и от приложената от самия ответник към ОИМ извънсъдебна претенция. Намира, че няма пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника чрез предявяване на настоящия иск за определяне на справедлив размер на обезщетение от съда. Отбелязва, че видно от извънсъдебната претенция, в същата изрично е посочено, че се претендират и имуществени вреди, за което към същата са приложени фактури. Ответникът е адресирал всичките писма до пълномощника на ищеца - адв. Б., когото приема за надлежен такъв. С оглед на което счита, че направеното възражение от процесуалния му представител има само за цел някакво неоснователно противопоставяне, което е ирелевантно за спора. Във връзка с оспорването на уведомяването си, моли ответника да бъде задължен да представи под опис и в заверен препис цялата преписка образувана по случая. По възраженията на ответника относно редовността на ИМ е изложено следното: Заявява се, че в обстоятелствената част на същата са изложени твърдения за фактическата обстановка по делото, както и е описан механизма на ПТП. В ИМ е посочена и причината за настъпване на ПТП и вредните общественоопасни последици, а именно виновното и противоправно поведение на водача на л.а. Освен това заявява, че механизмът на ПТП не касае редовността на иска. В тази насока посочва съдебната практика. Що се отнася до конкретизиране претърпените от ищеца неимуществени вреди, се посочва, че с исковата молба е направено доказателствено искане - назначаване по делото на СМЕ с поставени към нея въпроси, поради това, че с оглед обстоятелството, че конкретните травматични увреждания трябва и могат да бъдат установени само от вещо лице медик. Освен това се сочи, че същите са надлежно изброени в ИМ. Поддържа това доказателствено искане, като в случая са и налице основанията на чл.195 от ГПК за назначаване по делото на исканата СМЕ. Обръща внимание, че предмет на доказване в настоящото производство е размерът на търпените от пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП. Моли, също така да се има предвид, че ищецът не е длъжен да изброи изчерпателно всички негативни изменения на здравословното си съС.ие, за да получи обезщетение за тях, достатъчно е те са установени /в т.ч. и със СМЕ/ по делото и същите следва да бъдат обезщетени като част от общата претенция за вреди от твърдяното влошено здравословно съС.ие. В този смисъл посочва съдебна практика. Заявява, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане, следва да се обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Посочва, че в чл.129, ал. 1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива при неизпълнение на ал. 4 на чл. 127 ГПК. Заявява се, че при отсъствие на такова изрично препращане, непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане, не може да се квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. Освен това се сочи, че ответникът не предлага никакво плащане, за да бъде нужно да бъде представена банкова сметка или посочен друг начин на плащане, даже напротив, видно от отговора на исковата молба същият оспорва предявения иск изцяло - както по основание, така и по размер. В тази насока посочва съдебна практика. Освен това, не счита за задължително и необходимо да бъде представена банкова сметка по делото и поради причината, че ответникът не предлага никакво плащане. Заявява се, че в случай, че направи подобно предложение и готовност за плащане, евентуално постигане на споразумение, и ищецът ще изяви готовност за посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите. По отношение искането на ответника за спиране на производството на основание чл.229. ал.1, т.4 и т.5 от ГПК: Ищецът счита, че не са налице основанията на чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на настоящото дело. Твърди, че няма данни образуваното по случая ДП да се води срещу конкретно лице по конкретни правни норми или да има привлечено лице към наказателна отговорност, няма данни да е повдигнато обвинение срещу сочения деликвент. Намира, че е невъзможно да се твърди и преюдициалност при липсата на посочените по - горе данни, като сочи съдебна практика на ВКС. Счита, че по процесното гражданско дело не са събрани доказателства, въз основа на които да се установят престъпни обстоятелства. Посочва, че в случая Гражданският съд по това дело не е събрал доказателства за съществуване на престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на настоящия спор. Намира, че дори разследването да е във връзка с процесното ПТП това не доказва предпоставките на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК. Счита, че единственото релевантно обстоятелство е, че в досъдебното производство няма привлечено лице като обвиняем. Освен това се сочи, че предвид презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а именно, че вината на деликвента се предполага до доказване на противното, в конкретния случай е установен увреждащия автомобил и вината на водача му. Твърди, че е без значение фактът дали има влязла в сила присъда или ДП е прекратено, тъй като понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право. Посочва, че присъдата или решението се отнася до осъждане или оправдаване само за конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК, но те могат да са различни от установените в гражданското производство нарушения на правилата за движение, а за последните нарушения присъдата няма действие. В тази връзка сочи съдебна практика. Моли, да се остави искането на ответника за спиране на делото без уважение. С оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за увреждащия л.а., моли на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, да се обяви това обстоятелство за безспорно и не нуждаещо се от доказване. В случай, че не стори това, поддържа направеното в ИМ искане за задължаване на ответника да представи застрахователната полица на л.а. Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. За неоснователно намира оспорването от страна на ответника вината и противоправността на извършеното от водача на л.а. „Опел Корса“, както и механизма на настъпване на същото. Посочва, че представеният по делото Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В този смисъл посочва съдебна практика. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, счита, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма. Заявява, че ще се ползва от КППТП. Оспорва деянието за водача на л.а. да е случайно по см. на чл. 15 от НК. Заявява, че с оглед установяване на противоправното поведение на този водач са представени доказателства, направени са и доказателствени искания, а по - долу прави допълнително такива с оглед направените от ответника оспорвания. Намира за неоснователно оспорването от страна на ответника на получените от ищеца травми при процесното ПТП и тяхната причинно- следствената връзка. Твърди, че всички описани в исковата молба травматични увреждания, болки и страдания, стрес, техният интензитет и проявление при ищеца са настъпили следствие процесното ПТП. Сочи се, че с исковата молба са представени медицински документи, установяващи това, както и са направени доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с поставени към нея въпроси. Счита, че ответното дружество неоснователно прави възражение за получено от ищеца обезщетение за трудова злополука. Намира за неоснователни възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец. Заявява, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства. Освен това сочи, че видно от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извода, че ищецът е извършил нарушения, които да са в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Счита за неоснователно оспорването на претендираните лихви за забава. Сочи, че тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 05.05.2023 г. Според ищеца, най - късният момент, от който възниква задължение за лихви е 23.05.2023 г., за която дата са представени доказателства - вкл. и от самия ответник-приложената към ОИМ извънсъдебна претенция, че от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя. Прави възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски. По делото е депозиран допълнителен отговор от ответника, с който оспорва изцяло подадената допълнителна искова молба. Счита, че с аргументите, заявени в т.1 от допълнителната искова молба, ищецът не е опровергал доводите на ответното застрахователно дружество за недопустимост на предявените от него искове. Заявява, че като е посочил, че с нормата на чл.432, ал.1 КЗ е установено единственото условие за допустимост на иска, на практика ищецът е потвърдил основателността на възражението на ответното дружество за недопустимост на предявените искове. Отбелязва, че както вече подробно е посочено в отговора на исковата молба ищецът не е провел редовно процедурата по чл.380 КЗ, поради което исковете му са недопустими. Намира, че невярно е посоченото, че по делото било установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция. Точно обратното, по делото са налице доказателства в противоположната посока - че редовна и надлежна застрахователна претенция не е била изобщо отправяна. Изтъква, че фактът дали ответното дружество е образувало преписка по щета не съставлява юридически факт, който да доказва наличието на редовно проведена процедура по чл.380 КЗ. Сочи, че съгласно разпоредбите на КЗ ответникът образува преписка по всяка една молба, защото такъв е редът и това не зависи от редовността на молбата, от липсата на надлежно упълномощаване и прочее. Приемането на молбата и образуването на преписка по щета е технически процес, в който всички тези факти и обстоятелства, които са наведени като основания за недопустимост на исковете не се изследват. Без значение е и посоченото от ищеца, че той бил представил към молбата му пред застрахователя констативен протокол и всички документи, с които е разполагал. От правна страна ищецът изобщо не е предявявал застрахователна претенция, нито пък е представял каквито и да било документи. Посочва, че подробни аргументи за липса на представителна власт на подалия молбата и документите адвокат Б. са изложени в отговора на исковата молба, които поддържа. Заявява, че неприемлива от правна страна е тезата на ищеца, че след като някакви документи са адресирани до адвокат Б., то с това ответникът едва ли не признавал валидността на неговото упълномощаване. Посочва, че образуването на щетата, размяната на кореспонденция, са все технически и фактически действия, които нямат отношение към валидността на упълномощаването на адвокат Б., нито към цялостната редовност на рекламационното производство. Сочи се, че така или иначе в допълнителната искова молба липсват каквито и да било аргументи, които да оборват възражението на ответника за недопустимост на исковете, свързана с липса на надлежно проведена извънсъдебна процедура по чл.380 КЗ. Заявено е, че законодателят е предвидил провеждането на рекламационно производство по чл.380 КЗ като задължителна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Твърди се, че тази предпоставка в случая липсва, което има за резултат недопустимост на предявените искове. Поддържа изцяло всички, вече заявени с отговора на исковата молба възражения за недопустимост. По точка II от допълнителната искова молба се заявява, че в тази част на допълнителната искова молба ищецът нито е допълнил, нито е уточнил исковата му молба по начина, по който би следвало, за да изправи нередовностите й. Ответникът намира, че фактите и обстоятелствата, както и реално извършените от ищеца процесуални действия са изопачени и невярно представени и/или интерпретирани. Така например, счита, че е невярно посоченото, че в исковата молба са наведени твърдения за фактите и обстоятелствата, които ищецът е посочил. Общественоопасните последици, като елемент от състава на престъпно деяние, не съставляват елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което, посоченото от ищеца, че е посочил причината за настъпването им е категорично неуместно от правна страна. Заявява, че правно несъстоятелно е становището, че ищецът няма задължение да описва механизма на ПТП, както и че неописването на механизма на ПТП не съставлява нередовност на исковата молба. Точно обратното, механизмът на ПТП е от съществено значение в няколко аспекта. На първо място се сочи, че той има значение за установяване твърдяната в исковата молба противоправност на действията на посочения като виновен водач. На второ място, механизмът има значение за преценка дали е възможно травмите на ищеца да настъпят при точно такъв механизъм. На трето място, механизмът има значение за установяване дали пострадалият с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП или пък дали е допринесъл за вредоносния резултат. Не на последно място, механизмът има значение за съпоставка и преценка на травмите на ищеца и за начина на тяхното настъпване. Посочва се, че в конкретния случай, механизмът на ПТП има основно значение и за установяване възраженията на ответника. Според ответника, механизмът на ПТП е „крайъгълният камък“ в настоящия спор, тъй като от него зависи установяването на всички елементи от сложния фактически състав на генералната клауза на деликта по чл.45 ЗЗД. Посочва, че от описанието на механизма зависи обвързаността на ищцовата страна от фактите и обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. Счита, че от описанието на механизма на ПТП зависи съдържанието на доклада по делото, респ. разпределянето на доказателствената тежест на страните в процеса, както и евентуално отделянето на спорното от безспорното от съда. Сочи, че точното описание на механизма на ПТП определя предмета на правния спор. Освен това намира, че описанието на механизма има пряко значение за упражняване процесуалните права на ответника - заявяване на оспорвания и възражения, както и доказателствени искания. От друга страна посочва, че липсата на точно и ясно описание на механизма неоправдано и в противоречие с ГПК затруднява и дори нарушава правото на защита на ответното дружество. Счита, че цитираната в тази връзка от ищеца съдебна практика е неотносима и посочва такава. Ответникът счита, че на първо място, предмет на доказване в настоящото производство категорично не е само размерът на претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие причинените му телесни увреждания. Сочи, че неимуществените вреди по своето същество съставляват най- различни по вид, характер и интензитет негативни засягания и отражения, на и върху неимуществената правна сфера на един субект и в никакъв случай не се заключават и изчерпват само с травматичните увреждания. Счита, че телесните увреждания следва да бъдат обсъждани и преценени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Тоест, на доказване подлежи видът на телесните увреждания и техният характер, претърпените от ищеца болки и страдания, както и всички други, твърдени от ищеца неимуществени вреди. Сочи, че теоретично, болките и страданията, които едно лице е претърпяло в резултат на деликт може изобщо да не са свързани с травматични увреждания, а да имат например психологически, емоционален или друг генезис. Заявява, че съжденията касателно задължението на ищеца за посочване на банкова сметка са правно несъстоятелни. Поддържа изцяло възраженията за нередовност на исковата молба на всички, отделно посочени, основания. Счита, че аргументите за липса на основания по чл.229 ГПК за спиране на настоящото производство са правно несъстоятелни. Намира, че със същия характер са и пространните съждения на другата страна по този въпрос. Според ответника са наведени многократно, механично повторени разсъждения, които нямат нищо общо с искането на ответното застрахователно дружество. Заявява, че в този аспект цитирана съдебна практика е изцяло неотносима. Отделно сочи, че са налице непреодолими вътрешни противоречия в тезата на ищеца по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.229 ГПК. Заявява, че от една страна той твърди, че няма данни ДП да се води във връзка с процесния деликт. От друга страна, е посочил, че „Дори разследването да е във връзка с процесното ПТП това не доказва предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.". Счита, че аргументите за правното значение на презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД във връзка с приложението на чл.229 ГПК са абсурдни и правно незащитими. Поддържа изцяло искането за спиране на посочените в отговора основания. Ответникът счита, че категорично произволно е искането за отделяне на определени факти и обстоятелства като безспорни, поради това, че ответното дружество не ги оспорва. Намира, че посоченото е очевидно невярно, тъй като с отговора са оспорени абсолютно всички твърдения в исковата молба, без изключение. В този аспект изрично се противопоставя да се отделят като безспорни каквито и да било факти и обстоятелства по делото. Поддържа всички, вече заявени с отговора, оспорвания. Счита, че неотносими към оспорванията на ответника са доводите на ищеца за доказателствената сила на констативния протокол за ПТП с пострадали лица. Посочва, че констативният протокол е оспорен в тези негови части, в които той не се ползва със задължителна доказателствена сила. Поддържа оспорванията касателно травматичните увреждания на ищеца в частност, а генерално оспорва наличието на всички твърдени с исковата молба от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на основание за плащане на обезщетение. Заявява, че направените допълнения на исковата молба на стр.5 от допълнителната искова молба следва да бъдат приети. Счита, че оспорването на възражението за съпричиняване е неоснователно. Заявява, че доводите на другата страна, че нямало данни за нарушения от ищеца, както и че неимуществените вреди не били в причинно-следствена връзка с неговото поведение, са в противоречие със задължителната съдебна практика по въпроса, съответно и в противоречие със закона. Поддържа изцяло възраженията за съпричиняване, надлежно заявени и обосновани в отговора на исковата молба. Счита, че изложените доводи касателно оспорванията на ответното дружество на претенцията за лихва са неоснователни. Поддържа изцяло всички оспорвания, включително и оспорването на иска за законна лихва. Поддържа изцяло отговора и заявените с него аргументи, доводи, възражения, оспорвания, становище и доказателствени искания. В последното съдебно заседание на 25.06.2024 г. по делото съдът е допуснал увеличение на предявения иск за неимуществени вреди, като същия вместо за сумата 26 000лв., частичен от 100 000 лв., да се счита предявен за сумата от 80 000 лв., частичен от 100 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 28.04.2023г., ведно с законната лихва върху сумите от 05.05.2023г. до окончателното плащане. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Между страните не се спори относно наличието на наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122003272977, със срок на валидност една година, считано от 10.11.2022 г. до 09.11.2023 г., за процесното МПС. Съгласно одобрено от съда споразумение от 15.04.2024 г. по АНД № 511/2024 г. по описа на Районен съд К. обвиняемият И. Р.З. е извършил виновно, при форма на вината непредпазлвост, деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 2 28.04.2023 г. около 10.50 часа по бул. „••“ в град К., област С.З., като правоспособен водач за категория „В", при управление на моторно превозно средство, лек автомобил, марка и модел „Опел Корса" с регистрационен номер •• е нарушил следните правила за движение, установени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; - чл. 6, т. 1 от ЗДвП; - чл. 20 ал. 2 от ЗДвП; - чл. 37 ал.