Решение № 1200 от 13.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2299/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.145 ТЗ.

Ищецът „А.П.“ ООД, ЕИК •••••••, твърди, че В. Р. Д. е бивш съдружник и управител в „А.К.” ЕООД, ЕИК •••••••. Сочи, че с предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ В. Д. е уведомила „А.К.” ООД, че прекратява членството си в дружеството, считано от изтичането на тримесечен срок от получаването на предизвестието, което е връчено на „А.К.” ООД на 28.05.2021 г., чрез нотариус Н.Л., peг. № 536. Излага твърдения, че членственото правоотношение на В. Д. е прекратено на 28.08.2021 г. с изтичане на срока по чл. 125, ал. 2 от ТЗ.

Ищецът поддържа, че с решение от 30.08.2021 г. Р.Н.Р. /към онзи момент единствен съдружник в „А.К.” ООД/ е поел освободените от г-жа Д. дружествени дялове и е заплатил тяхната номинална стойност, а В. Д. е освободена като управител на дружеството. Заявява, че подлежащите на вписване в търговския регистър обстоятелства са заявени за вписване със заявление от 20210830120409 и са вписани на 03.09.2021 г. с вписване № 20210903104233.

Сочи, че на 20.08.2021 г. В. Д., тогава все още управител на „А.К.” ООД, наредила сумата от 4 000 000 щатски долара от сметката на дружеството в „Ю.Б.” АД по своя лична банкова сметка в същата банка, с посочено основание за превода „аванс за изпл. на друж. дял чл. 125, ал. 3 от ТЗ”.

Ищецът намира, че към датата на извършване на превода - 20.08.2021 г., не съществува вземане на В. Д. към „А.К.” ООД в размер на стойността на дружествените й дялове, тъй като не е изтекъл срокът по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, поради което това действие представлява неправомерно разпореждане с дружествени активи. Сочи, че преводът е извършен без съгласието на дружеството, без основание и при грубо нарушение разпоредбите на дружествения договор на „А.К.” ООД, договора за управление и закона. Счита, че В. Д. е нарушила вменените й по закон, с договора за управление и с дружествения договор задължения да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона, решенията на общото събрание и в интерес на последното, възползвала се е от качеството си на управител и гласуваното й от дружеството доверие, като е действала в свой интерес и в своя полза против интереса на дружеството.

Съгласно исковата молба, преди извършване на процесния превод салдото по сметката на „А.К.” ЕООД с ••••••• е било 8 345 683, 75 щатски долара, а след извършване на превода наличността по цитираната сметка е в размер на 4 345 682, 25 щатски долара, поради което счита, че е налице имуществена вреда в размер на 4 000 000 щатски долара. Изчислява, че към датата на извършване на превода левовата равностойност на сумата от 4 000 000 щатски долара по курса на БНБ /1, 6758 лева за 1 щатски долар/ възлиза на 6 703 200 лева.

Поради изложеното, намира, че е налице е и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на В. Д. и последвалото обедняване на „А.К.” ООД със сумата от 4 000 000 щатски долара /6 703 200 лева/.

Поддържа, че на 09.09.2021 г. едноличният собственик на капитала на „А.К.” ООД е взел решение да бъде предявен иск срещу В. Д. с правно основание чл. 145 от ТЗ, с искане за осъждане последната да заплати на дружеството сумата от 4 000 000 щатски долара - имуществени вреди, произтичащи от посочения неразрешен банков превод.

Ищецът сочи, че с договор за цесия от 17.09.2021 г. „А.К.” ЕООД е прехвърлило на „А.П.” ООД вземането си към В. Д. в размер на 4 000 000 щатски долара, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, поради което считано от 17.09.2021 г. титуляр на процесното вземане е „А.П.” ООД, като на 01.11.2021 г. уговорената в договора за цесия цена е заплатена от цесионера-ищец на цедента. Твърди, че цесията е съобщена на В. Д. на 15.10.2021 г., но дължимата сума в размер на 4 000 000 щатски долара не била заплатена на „А.П.” ООД.

При тези твърдения, ищецът моли В. Р. Д., ЕГН •••••••••• да бъде осъдена да му заплати сумата от 4 000 000 щатски долара, ( с равностойност по курса на БНБ за 20.08.2021 г. в размер на 6 703 200 лева), представляваща обезщетение за нанесени от ответницата, в качеството й на управител, имуществени вреди на „А.К.” ЕООД, заедно със законна лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

От ответника по делото - В. Р. Д., ЕГН ••••••••••, е депозиран отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва представения договор за цесия от 17.09.2021 г. като нищожен по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД - поради липсата на действителни права, които да се прехвърлят с него. Оспорва съществуването на вземане на „А.К.“ ЕООД към нея, породено от банков превод на 20.08.2021 г. на сумата от 4 000 000 щатски долара, поради което счита, че не съществува вземане, което да се прехвърли с договора за цесия от 17.09.2021 г., който намира за нищожен.

Сочи, че тя има вземане към „А.К.“ ЕООД в размер на 4 835 800 лева, представляващо остатъкът (неизплатената част) от общото задължение в размер на 11 539 000 лева, след прихващане на авансовото плащане в размер на 4 000 000 щ.д., направено с банковия превод от 20.08.2021 година.

Заявява, че сумата, която претендира ищецът по настоящия иск, представлява авансово плащане, направено 7 дни преди падежа на основното задължение на „А.К.“ ООД към нея в размер на 11 539 000 лева, наредено от В. Д. в качеството й на управител на дружеството, в нейна полза като напускащ съдружник. Счита, че вземането й е възникнало още на 28.05.2021 г., с факта на подаване на предизвестието по чл.125 ал.2 от ТЗ до „А.К.“ ООД за напускане на дружеството с оглед неоттегляемия характер на предизвестието. Сочи, че неговият точен размер се определя в по-късен момент, а именно с изтичане на тримесечния срок по чл.125, ал.2 от ТЗ, съобразно изготвен нарочен баланс в месеца, през който е настъпило напускането.

Не оспорва твърдението, че е била съдружник в „А.К.“ ООД за периода от 03.09.2010 г. до 28.08.2021 г., като членството й е прекратено автоматично, поради напускането й чрез предизвестие, а заличаването й като съдружник и управител е вписано на 03.09.2021 г. Сочи, че за периода 03.09.2010 г. - 03.09.2021 г. е била и управител на дружеството в режим заедно и поотделно с другия управител.

Не оспорва, че е притежавала 50% от капитала в „А.К.“ ООД, а именно 1005 дружествени дяла, а останалите 50% е притежавал Р.Р., като основният предмет на дейност на „А.К.“ ООД е бил организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети по ЗСч.

Излага, че е била и финансов мениджър на дружеството по силата на трудов договор, като в това си качество е организирала цялостната счетоводна дейност на дружеството, включително и съставянето на годишните финансови отчети до 11.05.2021 г., на която дата договорът й е бил прекратен по взаимно съгласие, като след тази дата същата е продължила да осъществява задълженията си като управител до 03.09.2021 г. и като съдружник в дружеството до 28.08.2021 година. Заявява, че дружеството няма задължения към трети лица.

Сочи, че с Р.Р., с когото живеели съвместно, имали успешен общ бизнес чрез няколко търговски дружества, в които са били съдружници на паритетен принцип, като сред тях било и „А.К.“ ООД. Твърди, че при раздялата с Р.Р., той поискал да му прехвърли безвъзмездно нейните дялове, но тя не била съгласна да се оттегли от дружеството без да получи своята част от печалбата.

Поддържа, че натрупана неразпределена печалба на „А.К.“ ООД за периода от 2015 г. - 2020 г. е в размер на 22 043 000 лева, а текущата печалба за 2021 г. към май месец възлизала на 431 000 лева, която печалба се е съхранявала като парични средства по сметките на дружеството.

Твърди, че поради упражнен натиск от съдружника й решила да напусне дружеството чрез тримесечно предизвестие по чл.125 ал.2 от ТЗ. Сочи, че предизвестието е връчено на 28.05.2021 г., следователно, считано от 28.08.2021 г. е прекратила членството си в дружеството.

Ответницата поддържа, че съгласно изготвен от нея временен баланс към 31.08.2021 г., дружеството притежава активи на стойност 23 078 000 лева, в това число натрупаната неразпределена печалба от минали години в размер на 22 043 000 лева, текущата печалба в размер на 431 000 лева, собствения капитал 20 000 лева, като печалбата към 31.08.2021 (натрупаната + текущата + собствен капитал) възлиза на 22 494 000 лева. Заявява, че дружеството няма задължения към 31.08.2021 г. Описва и притежаваните от дружеството активи съгласно обявения в Търговския регистър и одитиран баланс към 31.12.2020 г., видно от който дружеството притежава активи на стойност 22 201 000 лева, от които финансови активи на стойност 21 771 000 лева, недвижими имоти и ДМА на стойност 403 000 лева, натрупаната неразпределена печалба от минали години в размер на 24 098 000 лева. Излага финансовите показатели на дружеството и съгласно междинни баланси, изготвени към 31.03.2021 г. и към 30.06.2021г.

Обобщава, че чистата стойност на дружествените дялове към датата на напускането й е в размер на 23 078 000 лева, от която й се полагат 50% или 11 539 000 лева. Счита, че този размер е бил определяем към датата на процесния превод, поради което и направеното авансово плащане на част от вземането, направено една седмица преди падежа на същото, не съставлява увреждащо действие спрямо дружеството. Поради посоченото, оспорва като невярно твърдението на ищеца, че към датата на превода не съществува вземане в нейна полза.

Поддържа, че на „А.К.“ ООД са връчени две нотариални покани да й бъде заплатена разликата до пълния размер на задължението, а именно сумата в размер на 4 835 833, 70 лева.

Твърди, че не може да се приеме, че превода е без основание и че съставлява увреждащо действие спрямо дружеството. Намира, че плащането не е в нарушение на закона, тъй като липсва законодателна забрана за плащане на аванс на съдружник за притежавано от същия вземане спрямо дружеството.

Оспорва твърдението на ищеца, че предизвестието за прекратяване на членството в ООД на основание чл. 125 ал. 1 и 2 от ТЗ може да бъде оттеглено по всяко време, след като вече е заявено, като счита същото за неоттегляемо.

Сочи, че на 23.08.2021 г. и 24.08.2021 г. съдружникът Р.Р. е изпразнил сметките на дружеството, като е превел всички налични суми на дружеството по своите лични сметки в Ю.Б. АД, Тексимбанк и ДСК АД - общо суми в размер на 11 488 000 лева, с цел да не позволи изплащане на дължимите средства на напусналия съдружник.

Излага, че в отговор на връченото й на 15.10.2021 г. от „А.К.“ ООД уведомление по чл.99 ал.2 от ЗЗД, още на същия ден изпратила отговор, получен лично от Р.Р., чрез който е оспорила съществуването на вземане на „А.К.“ ООД към нея и отново е поканила дружеството да й заплати остатъка от задължението му към нея, възникнало от напускането й като съдружник, намалено с размера на платената авансово сума.

Поради изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност, в случай че искът бъде приет за основателен, прави възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми със сумата от 11 539 000 лева, представляваща стойността на притежаваните от нея 1005 дружествени дяла от капитала на същото дружество на основание чл.125, ал.2 и ал.3 ТЗ към датата на напускането й.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва твърденията на ответницата за нищожност на договора за цесия и липсата на вземане на „А.К.” ЕООД към нея. Оспорва твърдението, че вземането на В. Д. е възникнало на 28.05.2021 г., с подаване на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Обобщава, че качеството на съдружник на В. Д. е прекратено на 28.08.2021 г., а качеството на управител е прекратено на 30.08.2021 г. с освобождаването й, като сочи, че същата не е освободена от отговорност. Поддържа, че ответницата не е изпълнявала никаква дейност в дружеството през 2021 г., дезинтересирала се е от дейността му, напуснала е офиса му на 16.12.2020 г. и от този момент нататък не е имала достъп до счетоводната програма на предприятието, като единствено е изготвила ГФО за 2020 година.

Твърди, че В. Д. не е имала право да изготвя междинни баланси на „А.К.” ЕООД към 31.08.2021 г., като сочи, че записванията в него, както и тези в междинния баланс към 30.06.2021 г., не отговарят на действителното състояние на дружеството. Приема, че от действителния баланс към 31.08.2021 г. се установява, че ответницата няма вземане към дружеството.

Възразява срещу заявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане, като счита, че такова е недопустимо предвид липсата на идентичност на страните.

От ответната страна е подаден допълнителен отговор, с който поддържа изложеното в отговора на ИМ.

Пояснява, че поддържа нищожност на договора за цесия на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД - поради липса на действително прехвърлени права, което счита, че означава невъзможен предмет на договора. Оспорва процесния договор за цесия като нищожен и поради привидност, тъй като намира, че с него се цели заобикаляне на закона и създаване на вземане, което е спорно и е предмет на отделен съдебен спор по търговско дело № 20211100902045 на СГС, VI-9 състав. Сочи, че цената по договора за цесия не е платена, тъй като направения банков превод от 3 000 000 щатски долара представлява превод на парични суми, собственост на „А.К.“ ООД, които първоначално Р.Р. е прехвърлил неправомерно лично на себе си, след което сумата е предоставена на „А.П.“ ООД, което прави договорът за цесия е симулативен.

Оспорва твърдението на ищеца, че се е била дезинтересирала от дейността на дружеството и не изпълнявала никаква дейност в него през календарната 2021 г., като твърди, че освен като съдружник и управител, е изпълнявала и дейността „финансов мениджър“ и съставител на финансови отчети, по силата на трудов договор, като в това си качество същата е организирала цялостната счетоводна дейност на дружеството, включително и съставянето на годишните финансови отчети.

Оспорва твърденията на ищеца, че балансът на дружеството е отрицателен към 31.08.2021 г., като твърди, че представеният от ищеца баланс към същата дата е неверен и съдържа неверни счетоводни записи.

Възразява срещу твърдението, че изготвените междинни баланси на „А.К.“ ООД към 31.03.2021 г. и 30.06.2021 г., както и изготвената пазарна оценка на независимия оценител „Б.К.“ ООД са неотносими към предмета на делото, като счита, че от същите може да се проследи движението на активи, парични потоци, дейност и да се състави извод за достоверността на междинния баланс към 31.08.2021 г. Излага твърдения, че съдружникът Р.Р. без правно основание е разпределил в своя полза цялата печалба на дружеството към 31.12.2020г. в размер на 22 064 000 лева, генерирана в периода 2015-2020 г., като след това е и задължил дружеството с 9 460 000 лева, като счита, че тези действия са извършени с цел да я увредят.

Сочи, че от името на „А.К.“ ООД Р.Р. е извършил парични преводи и е подписал договори в неин ущърб през периода 28.05.2021 г. – 28.08.2021 г. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че на 20.08.2021 г. В. Д., като управител на „А.К.” ООД, наредила сумата от 4 000 000 щатски долара от сметката на дружеството в „Ю.Б.” АД по своя банкова сметка, с посочено основание за превода аванс за изплащане на дружествен дял по чл. 125, ал. 3 от ТЗ; че е отправила писмено предизвестие до „А.К.” ООД, връчено на 28.05.2021 г. на дружеството, за прекратяване на членството си в него след изтичане на тримесечен срок; че с решение от 30.08.2021 г. на едноличния собственика на капитала на „А.К.”, преобразувано в ЕООД, е освободена като управител на дружеството, като решението е вписано в търговския регистър на 03.09.2021 година.

Съгласно представения протокол от 09.09.2021 г., едноличния собственик на ищцовото дружество е взел решение за предявяване на иск срещу бившия управител Д.. С договор за цесия от 17.09.2021 г. „А.К.” ЕООД е прехвърлило на „А.П.” ООД вземането си към В. Д. в размер на 4 000 000 щатски долара, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, като цесията е съобщена на В. Д. на 15.10.2021 г. По делото са представени два баланса към 31.08.2021 г., изготвени от управителя на ищцовото дружество, подписани от счетоводителя, както и изготвен от ищцата, като тяхното правно значение ще бъда обсъдено по долу.

Изготвено е заключение на ССЕ, във варианти съобразно различните баланси.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Във връзка с възражението за наличие на предявен иск за вземането на ответницата, предмет на възражението за прихващане, съгласно Опр. № 479/ 08.06.2012 г. по ч. т. д. № 347/2012 г. ТО на ВКС, решение № 193 от 18.12.2009 г. по т. д. № 13/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 134 от 11.11.2011 г. по т. д. № 61/2011 г. на І т. о., при надлежно направено искане за съдебна компенсация, съдът следва да установи доколко са налице условията за прихващане - правото на прихващане и наличието на изискуемо вземане на ответника. Своевременно упражнената защита на ответника срещу първоначалния иск задължава съда да се произнесе в мотивите на решението по предмета на възражението за прихващане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.), сега чл. 298, ал. 4 ГПК насрещното право на ответника срещу ищеца едва тогава става предмет на силата на пресъдено нещо. С оглед разрешаването на евентуалното възражение за прихващане, съдът, пред който е висящо делото по предявения самостоятелен осъдителен иск, би следвало да зачете силата на пресъдено нещо и съответно да прецени неговото значение за правилното решаване на спора. Поради това е направен извод за допустимост на едновременната висящност на делата по възражението за прихващане и по осъдителния иск, имащи един и същ предмет. Посоченото разрешение на въпроса за съотношението между възражението за прихващане и предявен отделен иск за същото вземане налага, от своя страна, извод за липса на преюдициалност между двете дела.

Съгласно нормата на чл. 145 от ТЗ управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.

Правилото е приложимо и към бивши управители, като решението на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управител - заличен от регистъра в това му качество (РЕШЕНИЕ № 129 ОТ 02.09.2016 Г. ПО Т. Д. № 1002/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС) Специалната имуществена отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление.....Не само с Решение № 177/2014 г. по т.д. № 66/2012 г. на ІІ т.о. ВКС се е произнесъл, че отговорността по чл. 145 ТЗ е за т.нар. "управителски деликт", а не същински деликт. С по-ранната си практика, а именно Решение № 14 от 29.04.2009 г. по т.д. № 669/2008 г. състав на І т.о. е посочил, че специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Поради това законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иск за обезщетение срещу управителя, поради неизпълнение на задълженията му по договора по чл. 141, ал. 7 ТЗ. Този договор е особен вид договор за поръчка поради което правната симетрия изисква както отговорността за вреди по общия закон - чл. 82 вр. чл. 280 ЗЗД е под режима на чл. 111 б. "б. " ЗЗД, така тази разпоредба да се прилага и спрямо мандатното правоотношение между дружеството и управителя. Отговорността по чл. 145 ТЗ е особен вид договорна такава и би следвало по отношение на нея да са приложими правилата за договорите. Няма пречка отговорността на управителя спрямо дружеството да бъде ангажирана и на деликтно основание (напр. при длъжностно присвояване) в който случай приложими биха били правилата на непозволеното увреждане. (РЕШЕНИЕ № 128 ОТ 13.01.2021 Г. ПО Т. Д. № 2167/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).

Фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.н. "управленски деликт". Отговорността по чл. 145 от ТЗ като специална отговорност включва установяване на натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата, по основание и размер. В случай, че е налице вреда следва конкретно да се посочи как е реализирана, кое е действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, какво конкретно нарушение на кое правило е извършил. А в случай, че се приеме възражение за изключване отговорността му кои са точно фактите, които се свързват с правило, изключващо отговорността му. В случай, че липсва основание за изключване на отговорността, то следва да се установи налице ли е причинно-следствена връзка между установената вреда и действието/бездействието на управителя.(РЕШЕНИЕ № 125 ОТ 15.01.2020 Г. ПО Т. Д. № 1204/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).

В настоящия случай противоправното поведение на ответницата, осъществено в качеството й на управител на дружеството, се изразява в превеждане на парична сума като „авнас за изпл. На друж. Дял чл.125, ал.3 от ТЗ” в размер на 4 000 000 щ.д. по личната си банкова сметка, при липса на вземане с такъв характер към 20.08.2021 г. При липса на спор относно наличието на договорно и органното правоотношение между ответницата и търговеца в качеството й на управител; наличието на членствено правоотношение като съдружник в дружеството до изтичане на предизвестието на 28.08.2021 г.; наличието на взето решение за предявяване на иск, установяващо се и от представения документ с такъв характер; както и извършване на превода на 20.08.2021 г., спорът се свежда до наличието на вреда за дружеството, а именно съществуало ли е вземане на ответницата в качеството й на съдружник за стойноста на дружестсвен дял, във връзка с прекратеното от нея членствено правоотношение или сумата е преведена без основание.

На основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, стойността на дружествения дял, като стойност на имуществото на дружеството, се определя съгласно счетоводството, водено от дружеството към месеца на прекратяване на участието на съдружника. Определянето на равностойността на дела става на основание нарочен (междинен) баланс, съставен от дружеството, отразяващ имуществото на дружеството към края на месеца, в който настъпва прекратяването на участието на съдружника. Имуществото на дружеството се определя съгласно счетоводните записвания, намиращи отражение в нарочния (междинен) баланс( РЕШЕНИЕ № 160 ОТ 03.12.2020 Г. ПО Т. Д. № 2634/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКСРЕШЕНИЕ № 73 ОТ 17.10.2017 Г. ПО Т. Д. № 1465/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).

Законодателят императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружника. Изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение на пасива над активите на дружеството по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието(РЕШЕНИЕ № 100 ОТ 07.02.2013 Г. ПО Т. Д. № 665/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС) В конткста на редакцията на нормативния текст, както и на посочената съдебна практика, настоящата инстанция не споделя тезата на ответника, че изготвеният в края на месеца баланс следва да отразява икономитческото състояние на дружеството към предходен момент – този на реалното прекратяване на членственото правоотношение.

Доколкото изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение на пасива над активите на дружеството по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието(РЕШЕНИЕ № 100 ОТ 07.02.2013 Г. ПО Т. Д. № 665/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС), а към момента на извършване на превода нито членственото правоотношение е било прекратено, нито е бил изготвен баланс към края на месеца, съответно е липсвала яснота относно наличието на превишение на актива над пасива, липсва основание за имущественото разместване, а сумата няма характер на авансово плащане.

Горното налага извода, че е налице противоправно поведение на ответницата в качеството й на управител, довело да вреди за дружеството в размер на извършения превод.

Съгласно представения договор за цесия, вземането е прехвърлено на ищеца, като длъжникът е уведомен от цедента. Това мотивира съда да приеме за неоснователно възражението на ответника за нищожност на двустранната сделка поради липса на предмет, като ищецът се легитимира като кредитор на ответника.

Това налага да се разгледа възражението за прихващане основано на вземане за стойността на дружествения дял на ответницата в качеството й на съдружник в дружеството.

По делото са представени 2 баланса изготвени към 31.09.2021 г. Единият е изходящ от ищеца, подписнан от управителя на дружеството. Вторият носи подписа на ответницата в качеството й на управител. Правомощието й да прави изявление то името на дружеството тя извежда от факта, че макар и да е освободена като управител, това обстоятелство е вписано в ТР на едва на 03.09.2023 г., от когато е произвело своето действие.

Съдът не споделя това становище. Съгласно разрешението дадено с Решение № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, II т. о., „…в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които и чл.140, ал.4 ТЗ се включва, вписването има конститутивен ефект. Явява се елемент от правопораждащия фактически състав – условие за настъпване на целената правна промяна. Но дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата законова хипотеза- чл.140, ал.4 ТЗ, правновалидният за търговеца и неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от върховния орган на ЮЛ- ОС на съдружниците решение, промени е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното.В този смисъл решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица.“ Следователно ответницата към 31.09.21 г. не се е явявала законен представител на търговеца, тъй като е била освободена от едноличния собственик на капитала преди това - на 30.08.2021 г. Следователно представеният от нея междинен баланс няма такъв характер, тъй като не е подписан от законен представител на дружеството и не е съставен въз основа на негово вълзагане, каквото е изискването на ЗСч.

Релевантен за делото се явява междинния баланс изготвен от ищцовото дружество и носещ подпис на неговия управител.

Той обаче няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична проверка от вещо лице (РЕШЕНИЕ № 73 ОТ 17.10.2017 Г. ПО Т. Д. № 1465/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).

В контекста на заявеното оспорване на междинния баланс, съдът е попуснал изслущване на съдебно счетоводна експертиза.

Съгласно експертното заклюмение, чистата стойност на дружествените дялове на „А.К.“ ООД към 31.08.2021 г съгласно приложеният с допълнителна искова молба от „А.П.” ООД с вх. № 20263/05.04.2022 г Междинен финансов отчет към 31.08.2021 г с дата на съставяне 24.09.2021 г, носещ подписите на съставител – счетоводител А.И. и управител Р.Р. възлиза на - 3 464 х.лв.

Общият размер на активите на дружестово възлиза на 7 662 х.лв в т.ч. - нетекущи (дълготрайни активи) 387 х.лв - отсрочени данъци 25 х.лв - вземания 7 214 х.лв - парични средства 34 х.лв - разходи за бъдещи периоди 2 х.лв Общият размер на пасивите на дружестово възлиза на 11 126 х.лв в т.ч. - задължения към доставчици 406 х.лв - други задължения 10 720 х.лв - за съучастия 9 460 х.лв - към персонала 55 х.лв - осигурителни задължения 3 х.лв - данъчни задължения 1 106 х.лв - други задължения 96 х.лв Разликата между актива и пасива (чист актив) възлиза на - 3 464 х.лв.

Оспорването на счетоводните записвания е в следните пунктове:

• извършените парични преводи от името на „А.К.“ ООД, чрез управител Р.Р., в полза на „А.П.“ ООД, дружество в което Р.Р. е съдружник с 50% участие като физическо лице, а останалите 50 % отново са контролирани от него чрез едноличното му дружество „А.Н.“ ЕООД, като в основанието на преводите е посочено „плащане по договори от 01.03.2021, 15.03.2021 и 01.06.2021 г“. Тези преводи са на обща стойност от 1 412 336, 24 щ.д. и са извършвани на дати 26.07.21г., 04.08.21г., 05.08.21г., 10.08.21г., 18.08.21 г. - извършените парични преводи на 23.08.2021 г. и 24.08.2021 г. от името на „А.К.“ ООД в полза на Р.Р., като физическо лице, на стойност 11 488 000 лв с посочено основание „Съхранение“.

• Извършеното разпределение на дивидент в полза на Р.Р. през месец август 2021 г на стойност 22 млн. лв;

По отношение на извършеното, след разпределението на дивидента в края на месец август 2021 г., задлъжняване на ответното дружество с 9 460 000 лв.:

Съгласно заключението, извършените парични преводи от името на „А.К.“ ООД, в полза на „А.П.“ ООД, в основанието на които е посочено „плащане по договори от 01.03.2021, 15.03.2021 и 01.06.2021г“, а издадените фактури от „А.П.” ООД на „А.К.” ООД са във връзка с подписани договори между „А.К.” ООД като възложител и „А.П.” ООД като изпълнител на обща стойност 2 745 050, 94 лв., а по фактури, както следва:

Фактура № / дата Стойност в щ.д. без ДДС Курс Сума в лв 20 % ДДС Обща ст/ст с ДДС 0000000080/27.07.2021100 000, 00 1, 65608165 608, 00 33 121, 60 198 729, 60 0000000082/05.08.2021176 947, 12 1, 65049292 049, 45 58 409, 89 350 459, 34 0000000083/05.08.2021100 000, 00 1, 65049165 049, 00 33 009, 80 198 058, 80 ••••••••••/05.08.2021200 000, 00 1, 65049330 098, 00 66 019, 60 396 117, 60 0000000085/10.08.2021100 000, 00 1, 66851166 851, 00 33 370, 20 200 221, 20 0000000086/10.08.2021200 000, 00 1, 66851333 702, 00 66 740, 40 400 442, 40 0000000087/18.08.2021200 000, 00 1, 66837333 674, 00 66 734, 80 400 408, 80 0000000088/18.08.2021100 000, 00 1, 66837166 837, 00 33 367, 40 200 204, 40 0000000089/18.08.2021200 000, 00 1, 66837333 674, 00 66 734, 80 400 408, 80 Общо: 1 376 947, 12 2 287 542, 45 457 508, 492 745 050, 94 Фактурите са осчетоводени като задължение към доставчика по кредита на сметка 401 „Доставчици”, аналитичната партида на „А.П.” ООД и по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги” - 2 287 542, 45 лв и 4531 „Начислен данък покупки” - 457 508, 49 лв.

Съгласно Акт за прихващане или възстановяване № П-29002921184085-004-001 /03.11.2021 г на ТД на НАП, във връзка с подадена справка декларация по ЗДДС, след извършена проверка в системата на НАП, при която е констатирано, че към 03.11.2021 г дружеството няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения, поради което на проверяваното лице следва да се възстанови ДДС в размер на 457 855, 34 лв. Данъчният кредит за проверявания период е формиран основно от разходи за консултантски услуги, услуги по търговско представителство и посредничество, консумативи, вода, газ, интернет услуги и др. Основен доставчик от страната е А.П. ООД с ЕИК BG•••••••.

Или към 28.08.021 г като разход за „А.П.” ООД е отнесена сумата 2 288 х.лв.

Горното налага извод, че счетоводните записвания отговарят на търговския оборот на дружеството и изготвените пръвични счетоводни документи, като дори е извършена проверка от НАП в процедулата по възстановяване на ДДС.

Относно извършените парични преводи на 23.08.2021 г и 24.08.2021 г от името на „А.К.“ ООД в полза на Р.Р., като физическо лице с посочено основание „Съхранение“ на стойност 11 480 836, 05 лв:

Същите към 28.08.2021 г са осчетоводени по с/ка 422 - 1 „Подотчетни лица“ – аналитичната партида на Р.Н.Р. като вземане от него. След като сумата е на дружеството и е отчетена в баланса като вземане от Райков, то е налице редовно осчетоводяване в актива.

По с/ка 422 - 2 „Подотчетни лица“ – аналитичната партида на В. Р. Д. е осчетоводена и сумата от 4 000 000 щ.д., като вземане от нея, преведена по сметка на В. Д. в „Ю.Б.” АД по курса на БНБ за 1 щ.д./1, 6758 лв или сума в размер на 6 703 200 лв. Сумата е неоснователно преведена на ответницата и правилно фитурира като вземане, включено в актива.

Относно извършеното разпределение на дивидент в полза на Р.Р. през месец август 2021 г. на стойност 22 млн.лв:

Счетоводната операция за това разпределение е взета след 28.08.2021 г, т.е. с дата 31.08.2021 г на основание Протокол за взети решения на едноличния собственик на капитала на „А.К.“ ООД и фигурира в приложеният с допълнителна искова молба от „А.П.” ООД с вх. № 20263/05.04.2022 г Междинен финансов отчет към 31.08.2021 г с дата на съставяне 24.09.2021 г, носещ подписите на съставител – счетоводител А.И. и управител Р.Р.. Относно извършеното, след разпределението на дивидента в края на месец август 2021 г., задлъжняване на ответното дружество с 9 460 000 лв.:

Счетоводната операция за прихващане на вземането по разпределения дивидент и прехвърлените парични средства с основание „съхранение“ е взета след 28.08.2021 г, т.е. с дата 31.08.2021 г на основание Споразумение за прихващане по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД и фигурира в приложеният с допълнителна искова молба от „А.П.” ООД с вх. № 20263/05.04.2022 г Междинен финансов отчет към 31.08.2021 г с дата на съставяне 24.09.2021 г, носещ подписите на съставител – счетоводител А.И. и управител Р.Р.. Съдът намира, че в тази част е налице нередовност на баланса.

Съобразно нормата на чл. 133, ал.1 от ТЗ, съдружниците не могат да искат дяловете си, докато дружеството съществува. Те имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено.

Юридическият състав на правото на дивидент включва: изтичане на финансовата година, реализиране на печалба / положителен финансов резултат /, решение на съдружниците за приемане на годишния финансов отчет и решение за разпределение на печалбата и съответно изплащане на дивидент на съдружниците (РЕШЕНИЕ № 60160 ОТ 11.02.2022 Г. ПО Т. Д. № 1934/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).

В контекста на това по делото не се установи наличието на посочените по горе предпоставки пораждащи право на съдружника на дивидент и следователно това вземане не съществува, налагащо увеличение на актива.

При така установеното, съдът кредитира варианта на изчисления по т.3 от експертизата, но при отчитане на констатираното относно дивидентите.

Вещото лице е извършило корекция на междинния финансов отчет към 28.08.2021 г, но това е релевантния резултат към 31.08.21 г., тъй като след първата дата са осчетоводени единствено несъществуващите вземания на едноличния собственик на капитала за девиденти.

Използвайки коригирания вариант на експертизата, с осъществена корекция на финансовия резултат с отнесената като разход сума в размер на 2 288 х.лв, вземанията по начисления ДДС в размер на 457 х.лв, преведените парични средства в размер на 2 345 х.лв и останалото задължение в размер на 400 х.лв, по цитираните по-горе договори между „А.К.” ООД и „А.П.” ООД в т.1, съгласно изготвената таблица, но при отпадане на вземанията за девидент, отразени в табличен вид:

Актив Пасив Стойност хил.лв.

Стойност хил.лв.

Коригиран към 28.08.2021 съгл.ОВ от Коригиран към Раздели Раздели Корекция Корекция 28.08.2021 счет.програма 28.08.2021 А.Записан - А.Собствен капитал 20697 невнесен капитал - записан капитал -Загуба от пред.период -2054 -натрупана печалба 24097 - текущапечалба(загуба) - 1366 2288 Б.Нетекущи Б.Провизии 221 (дълготрайни) активи - ДМА -Отсрочени данъци В.Текущи 20614 18726 В.Задължения 113 -400 (краткотрайни) активи 18245 -457 18702 -вземания 2369 2345 -парични средства Г.Разходи за бъд.периоди 2 2 Г.Фин..прих. бъд. п-ди Сума на актива 21031 1888 19143 Сума на пасива 21031 1888 Или стойността е 18 409 000лв.

Тъй като сумата на актива надвишава таза на пасива, дружеството дължи изплащане на дружествения дял на съдружника.

Ответницата притежава 50 % от капитала. Следователно нейният дял е 9 204 500 лв., надвишаващ получената без основание сума от 4 000 000 щ.д. (по курса на БНБ за 1 щ.д./1, 6758 лв, е сума в размер на 6 703 200 лв., съгласно заключението).

Съгласно нормата на чл. 103, ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В съответствие с правилото на чл. 104, ал.1 от ЗЗД, прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

В контеста на горното, прихващането се явява способ за погасяване на две или по-вече еднородни парични задължения до размера на по-малкото чрез едностранно изявление на една от страните.

В настоящия случай нормативните предпоставки за прихващане са налице. В хода на процеса се установи, че ответникът има спрямо ищцовото дружество активно парично вземане, надхвърлящо вземането на ищеца, т.е. налице е насрещност и еднородност на престациите. Активното вземане е изискуемо, както и пасивното, макар да е достатъчно последното да е изпълняемо. Възражението е направено под допустимото условие по чл. 104, ал.1 от ЗЗД, като ликвидността е установена в хода на процеса.

В чл. 103, ал. 3 ЗЗД се установява правото на длъжника, независимо от настъпилата спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД смяна на титуляра на вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента). Очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, ако длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията или по - късно изрази съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира (РЕШЕНИЕ № 247 ОТ 02.03.2018 Г. ПО Т. Д. № 1873/2016 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС). В случая не се твърди ответникът да е изразил съгласие. Следователно правото на длъжника да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента) съществува.

Горното налага извода за неоснователност на предявения осъдителен иск, тъй като вземането е погасено чрез прихващане, като при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо( т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 18.03.2022 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2020 Г., ОСГТК НА ВКС).

Воден от гореизложеното съдът