Решение № 179 от 17.5.2021 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 1928/2020 г.

производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение и прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Специалният закон съдържа правила относно специфичните въпроси на съдебното исково производство по установяване на трудов и осигурителен стаж - процесуалната легитимация, реквизитите и приложенията към исковата молба, допустимите доказателствени средства, държавните такси и разноските в процеса. В действащата нормативна уредба са предвидени два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж: -с определени документи, в които трудовият стаж се вписва от работодателя; -в нарочно съдебно производство, когато тези документи липсват. Производството по установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се разглежда по реда на ЗУТОССР, с който е отменен Указ№527/1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред(§.1 от ПЗР на ЗУТОССР). В чл.1 от ЗУТОССР са предвидени три самостоятелни искови претенции, в които е допустимо установяването на трудов и осигурителен стаж, като в чл.3 от ЗУТОССР ввр. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР е уредена хипотезата на установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби. За неуредените в специалния ЗУТОССР въпроси относно съдебния исков процес се прилагат разпоредбите на ГПК като общ процесуален закон, по силата на пряко препращащата норма на чл.10 от ЗУТОССР. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт(ТП на НОИ), а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното ТП на НОИ. Предвид прекратената дейност на осигурителя в случая Окръжен комитет на ДКМС гр.В.Търново, пасивно легитимиран, като страна-ответник по делото се явява ТП на НОИ гр.В.Търново. Съгласно чл.5 ал.1 от ЗУТОССР трудов стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя, при който е придобит стажа, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Наличието на удостоверение по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на предявения иск, но това следва да стане в случаите, когато работодателят не съществува, респективно е заличен. Съгласно чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл.5 ал.13 oт КСО, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Това изискване представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и обуславя наличието на правен интерес от иска. Цитираните разпоредби дефинират две хипотези досежно издаването на удостоверението по чл.5 от ЗУТОССР: - удостоверението се издава от работодателя/осигурителя или от негов правоприемник или от юридическо/физическо лица, съхраняващо документацията; -удостоверението се издава от ТП на НОИ при прекратена дейност на осигурителя и при иззети от него документи по реда на чл.5 ал.2 от КСО. В настоящия случай ищецът поддържа да е полагал труд при Димитровски комунистически младежки съюз(ДКМС) - Общински комитет гр.Лясковец(чийто правоприемник е Българската демократична младеж, съответно Общински съвет на Българската демократична младеж гр.Лясковец), като няма спор между страните, че посоченият работодател е прекратил дейността си без правоприемник. Следователно са налице специалните изисквания на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск, респективно същият е допустим, а възраженията на ответника в обратна насока - неоснователни. За успешното провеждане на претенцията ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период/периоди е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране, т.е. ищецът да проведе пълно и главно доказване на всички правнорелевантни факти, за които носи доказателствената тежест, определена от материалноправната норма. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. Според Тълкувателно решение№59/01.06.1962г. по гр.дело№54/1962г. на ОСГК ВС, приложимо и след приемането на ЗУТОССР(Решение№401/22.02.2016г. по гр.дело№228/2015г. - IVг.о. ВКС) преценката, която следва да се прави на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на претендирания стаж или не. В случая ищецът е представил трудовата си книжка. В чл.6 ал.2 т.5 от ЗУТОССР трудовата книжка, която представлява официален свидетелстващ документ, е посочена като годно писмено доказателствено средство, от което може да се приеме за установен фактът на съществуването на трудовото правоотношение и полагането на трудовия стаж. Ищецът излага доводи за нередовност на вписванията в нея, доколкото в нарушение на чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение, макар да имало своевременно извършено отбелязване за трудовия стаж за посочените периоди с положени подписи на съответните длъжностни лица от ОК на ДКМС- В.Търново, но имало непоправим пропуск – не бил поставен кръгъл печат върху щемпела на посочената организация. Действително, в трудовата книжка липсва удостоверяване по изисквания от наредбата начин на продължителността на стажа, с оглед на което не е могла да послужи като документ за пенсионирате на ищеца, което пък обуславя правния интерес да установява стажа по съдебен ред. Наличието на писмено доказателство предпоставя допустимостта на събирането по делото на гласни доказателства - доколкото обаче е налице ограничение относно кръга на лицата, които могат да бъдат допуснати като свидетели, а именно такива, които, от своя страна, притежават писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж. В настоящия случай са разпитани трима свидетели, като допустимостта на свидетелските показания произтича от представените в съдебно заседание извлечения от трудовите книжки на свидетелите, които удовлетворяват изискванията на чл.6 ал.1, ал.2 т.5, т.9 от ЗУТОССР. Свидетелите са били трудово ангажирани при работодателя, при който ищецът твърди, че е придобил трудов стаж. Разпитаните по делото свидетели безспорно установяват, че ищецът е работил като първи секретар на Общинския комитет на ДКМС гр.Лясковец към ОК на ДКМС гр.В.Търново. Свидетелите установяват още, че през процесните периоди ищецът не е напускал работа, че работната седмица била петдневна(с работно време от 08h00min. до 12h00min. и от 14h00min. до 18h00min) и всеки месец е получавал заплатата си, за която от касиера е водена ведомост и която се оставяла на съхранение в ОК на ДКМС гр.В.Търново. Съдът кредитира посочените показания като обективни и убедителни, доколкото впечатленията на разпитаните свидетели от работата на ищеца са лични, непосредствени и достоверни, като се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства. С оглед на изложеното, съдът намира, че упражняваната от ищеца трудова функция по своята същност е била установена - упражняване на труд по трудово правоотношение, поради което приема за доказано, че за периода: 01.03.1979г.- 31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г. ищецът е работил като „секретар“ на Общинския комитет на ДКМС гр.Лясковец към Окръжния комитет на ДКМС гр.В.Търново, които периоди следва да му се зачетат за трудов стаж за пенсиониране по смисъла на чл.76 б.“а“ от ППЗП(отм.). Цитираната разпоредба предвижда, че за трудов стаж по смисъла на ЗП(отм.) се счита времето, прекарано на работа по трудов договор от работници/служители, независимо от начина на заплащане. Съгласно разпоредбата на §.9 ал.1 от ПЗР този стаж следва да му се признае и за осигурителен по смисъла на КСО, тъй като за това време ищецът е бил осигурен съгласно чл.145 и сл. КТ(1951г.-отм.), в какъвто смисъл е изискването на чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР. Освен изложеното основание, за процесните периоди, ищецът е придобил и осигурителен стаж и поради прякото приложение на чл.2 и чл.7 от ЗУТОССР. Съгласно чл.7 от ЗУТОССР осигурителен стаж може да се установи само, ако в хода на съдебното производство се докаже, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл.2 от ЗУТОССР и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая, ищецът Д. е от кръга на лицата по чл.2 от ЗУТОССР и след като е бил в трудово правоотношение с Общинския комитет на ДКМС гр.Лясковец към Окръжния комитет на ДКМС гр.В.Търново, за процесните периоди и това време се признава за трудов стаж по изложените по-горе съображения, то за тези времеви периоди са били дължими осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби. По тези съображения съдът намира за доказано, че за периода: 01.03.1979г.- 31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г., И. Р. Д. е работил в Общинския комитет на ДКМС гр.Лясковец към Окръжен комитет на ДКМС/впоследствие ОС на БДМ/ гр.В.Търново на длъжност „първи секретар”, което време следва да се счита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране и се включва в общия му осигурителен стаж. Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът