Решение № 807 от 30.6.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 327/2025 г.

Постъпила е молба с вх. №21347/12.06.2025г. подадена от А. А., чрез пълномощника му по делото адв. Б., с искане до съда да отмени и при условията на евентуалност да измени постановеното по делото съдебно решение и издадената въз основа на него заповед за защита в частта досежно наложената мярка по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, тъй като се твърди, че същата противоречи на режима на лични отношения между жалбоподателя и дъщеря му Е. А. определен по гр.д.№10182/2024г. по описа на РС-Пловдив. Пловдивският окръжен съд, при анализ на твърденията и след проверка на постановеното по делото и влязло в законна сила на 18.03.2025г. съдебно решение, намира молбата на жалбоподателя за неоснователна поради следното: Със съдебното решение съдът разрешава възникналия между страните правен спор.Затова по делото съдът следва да постанови само едно решение, с което да създаде в общественото мнение увереност в неговата безусловна правилност и справедливост. От деня на обявяване на съдебното решение се слага край на съдебното производство и съдът се десезира с отнесения до него правен спор. Неизменимостта или неоттегляемостта на решението е забрана да се отменя или изменя решение от съда, който го е постановил(чл.246, ал.1 ГПК).Тази забрана влиза в сила от деня на обявяването на решението.Докато не е обявено решението, даже и да е подписано, може да бъде заменено с друго.Логическото основание за неизменимостта на решението е изчерпването на правосъдната власт на съда по делото, след като той е постановил решение.Правно-политическото оправдание на неизменността е опасността за доверието в правосъдието и за стабилитета на съдебните актове, която би се създала, ако съдът би могъл сам по всяко време да изменя или отменя собствените си решения. Затова неизменимостта на решението важи без ограничение във времето.То е неизменимо както по почин на страната, така и по почин на съда.Забраната на чл.246, ал.1 от ГПК не се накърнява при поправка на очевидна фактическа грешка, при допълване или при тълкуване на решението, защото при тях изразената в решението воля на съда остава непокътната. Ако съдът въпреки неизменимостта на решението го измени или отмени, неговият акт ще бъде нищожен.Нищожен ще бъде и новият акт, който би постановил вместо предишното решение./В този смисъл проф. д-р Живко Сталев „Българско гражданско процесуално право”, 6-то изд., стр.339- 342/. Така дадените разяснения досежно забрана да се отменя или изменя решение от съда, който го е постановил, пренесени спрямо постановеното от въззивния съд и влязло в законна сила на 18.03.2025г. съдебно решение, обосновават извод за неоснователност на молбата на жалбоподателя до съда да отмени и при условията на евентуалност да измени постановеното по делото съдебно решение и издадената въз основа на него заповед за защита в частта досежно наложената мярка по чл.5, ал.4 от ЗЗДН. С оглед изложеното, съдът