Решение № 3812 от 24.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 190/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на П. П. П., [ЕГН], чрез адвокат С. К., АК – [населено място], със съдебен адрес в [населено място], [улица]партер, офис 2, против решение № 1014 от 18.12.2024 г. постановено по АНД № 4180/2024 година на Районен съд Бургас (БРС), с което е потвърден електронен фиш серия К № 5318199 на ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2 т. 4 от ЗДвП на П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че в случая е приложима „тригодишната погасителна давност“ по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК. Поддържа, че административнонаказващият орган не е установил по несъмнен и безспорен начин, че нарушителят действително е извършил твърдяното нарушение и че ЕФ съдържа нормативно определените реквизити. Сочи, че органите за контрол по ЗДвП е следвало да го уведомят по реда на чл. 188 ал. 2 от ЗДвП за извършеното нарушение и да поискат да бъде посочено кой е управлявал автомобила. Заявява, че при приспадане на т.н. „техническа грешка“ от 3 %, скоростта с която е управляван автомобилът става 107.67 км/ч, което води до друга нарушена разпоредба и съответно друго наказание. Иска отмяна на решението и на електронния фиш. Претендира разноски за първата инстанция. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и на електронния фиш. Претендира разноски за първата инстанция. Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил ЕФ серия К № 5318199 на ОД на МВР - Бургас, с който на П. П. П., за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС и справка, снимков материал и справка за собствеността на автомобила. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 05.09.2021 г. в 13: 41 часа в област Бургас, второстепенен път ІІ-99 км 3+900, местност „Ченгенескеле“ в посока от [населено място] към [населено място], при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място до 80 км/ч, е управлявал лек автомобил [Марка], модел „М760ЛИ ХДРАЙВ“ с рег. № СВ 79 99 НХ със скорост от 111 км/ч. Нарушението е засечено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 644, като е отчетен толеранс от - 3 % на измерената скорост. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от П. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. РС е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието. Приел е и че, не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. С тези съображения, районният съд е потвърдил обжалвания пред него електронен фиш. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Възраженията на касатора са неоснователни. Оспореният електронния фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи. В случая разпоредбите на ЗАНН и по-точно изискванията за съдържание на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления, не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС посредством електронен фиш, при нарушение установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП (л. 7, стр.2), а именно движение с превишена скорост, като нарушението е установено с АТС – мобилна система за видеоконтрол „TRF1-M“ (л. 9). От ОД на МВР – Бургас са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология и протокол за проверка № 7-4-21/16.06.2021 г. (л. 10) от които се установява, че АТС е одобрен тип средство за измерване, с установена изправност. Не се констатират нарушения, допуснати в производството по установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност, нито ограничаване правото на защита на дееца. Извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. Съобразно установеното превишение на скоростта то осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. От съдържащите се в делото доказателства се установява, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. С чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, при което тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в производството по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Т. производство не е инициирано от касатора при което по безспорен начин за целите на административната санкция се явява установен извършителят на противоправното деяние. Доколкото няма спор, че П. П. е законен представител на дружеството „Бета груп“ ЕООД, което е собственик на автомобила, чиято скорост е измерена с АТС то и законния представител е субектът, който подлежи на наказание съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че органите за контрол по ЗДвП е следвало да го уведомят по реда на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за извършеното нарушение и да поискат да посочи кой е управлявал автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От така цитираните разпоредби се достига до извод, че органите за контрол по ЗДвП нямат задължение да уведомяват нарушителя по реда на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и да изискват от него да посочи кой е управлявал автомобила. Нарушителят разполага с нормативно разписана възможност в 14-дневен срок от получаване на ЕФ да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което касатора не е сторил. Нарушението за което е ангажирана отговорността му и за което е издаден процесният електронен фиш касае превишаване на разрешената скорост от 31 до 40 km/h, ограничение на скоростта за движение в извън населено място – ясно посочено в електронния фиш, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е текстът на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост от 111 км/ч от автоматизирано техническо средство № 644, в извън населено място. Превишението на разрешената скорост от 31 км/ч попада в стойностите определени в нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която е и посочена в ЕФ. Неоснователно е възражението на касатора, че при приспадане на т.н. „техническа грешка“ от 3 %, скоростта с която е управляван автомобилът става 107.67 км/ч, което води до друга нарушена разпоредба и съответно друго наказание. Посочената в ЕФ установена скорост от 111 км/ч е скоростта след отчитане на толеранса от – 3 % на измерената скорост. От приложената по делото снимка към оспорения ЕФ се установява, че измерената скорост с автоматизираното техническо средство № TRF1-M 644 е 114 км/ч и след отчитане на толеранса от – 3 % на измерената скорост, наказуемата скорост става 111 км/ч, т.е. нарушената разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е правилно посочена. Възражението на касатора за изтекла погасителна давност е неоснователно. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014 г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който, титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. С оглед изложеното, следва изводът, че макар при издаването на електронни фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност. Давностният срок се изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е 05.09.2021 г., и зависи от предвиденото за нарушението наказание. За извършване на визираното в електронния фиш нарушение, както към момента на довършването му, така и към настоящия момент, законодателят предвижда налагане на административно наказание "глоба". Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от същия нормативен акт, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (т. нар. обикновена давност). По делото са налице доказателства, че давността е била прекъсната на 05.10.2021 г. (л. 8-гръб), когато е изготвен фиша, като след този момент започва да тече нова тригодишна давност, която изтича на 05.10.2024 г. След този момент са налице данни за прекъсване на давността с връчване на ЕФ на дата 26.09.2024 г., поради което съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК не е изтекла. Както бе посочено, фишът е връчен на жалбоподателя на 26.09.2024 г. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, и към настоящия момент не е изтекла (изтича на 05.03.2026 година). Затова с издаването на ЕФ не е допуснато нарушение на правилата за давността, както твърди касатора. Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,