Решение № 2557 от 29.3.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 78/2024 г.

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Регионална здравна инспекция – Бургас (РЗИ – Бургас), представлявана от директора д-р Г. П. против решение № 211/27.11.2023 година по н.а.х.д. № 542/2023 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е отменено наказателно постановление № РД-05-7/15.06.2023 година на директора на РЗИ - Бургас (НП). С НП по отношение на Целодневна детска градина „Моряче“, [ЕИК], с адрес в [населено място], община Несебър, [жк], представлявана от директора М. Н. И., за нарушение на чл.44 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл.212 ал.1 във връзка с ал.3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и като необосновано. Иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът пледира недопустимост на решението на РС. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна, а решението на РС недопустимо. Детска градина „Моряче“ – [населено място] е институция по смисъла на чл. 24 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и самостоятелно юридическо лице предвид разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от ЗПУО, съгласно която институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Директорът на детската градина е управителен и представителен орган на детското заведение (чл. 257 ал. 1 и ал. 2 от ЗПУО). Разпоредбата на чл.61 ал.2 т.3 от ЗАНН предвижда, че в производството пред районния съд страните могат да се представляват от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в наказващия орган при учрежденията, предприятията, организациите, юридическите лица и едноличните търговци. От така цитираната разпоредба се установява, че юрисконсултът, който може да представлява съответното юридическо лице, следва да е служител на това юридическото лице, което представлява. В настоящият случай, жалбата пред РС е подадена и подписана от В. П. – старши юрисконсулт при община Несебър, в качеството и на пълномощник на детска градина „Моряче“. Доколкото същата е юрисконсулт при Община Несебър, т.е. същата е служител на общинската администрация, а не на детска градина „Моряче“, то жалбата пред РС е била подадена от лице без представителна власт, тъй като същата не е била надлежно упълномощена. Настоящият състав не споделя доводите на РС, че доколкото детската градина е общинска собственост, то е налице специфичен вид юридическо лице, действащо в рамките на учреждението – община Несебър, поради което е допустимо юрисконсулт в учреждението да я представлява след изрично учредена представителна власт от юридическото лице. Законодателят е определил за самостоятелни юридически лица както общините (чл. 136 ал. 3 от Конституцията на Република България), така и детските градини (чл. 29 от ЗПУО), поради което и предвид разпоредбата на чл. 61 ал. 2 т. 3 от ЗАНН всяко едно от тези юридически лица би могло да се представлява от юрисконсулт, от друг служител в юридическо образование, които да са назначени в съответното юридическо лице, или от нарочно упълномощен процесуален представител - адвокат. В конкретния случай – при подаване на жалбата до РС – нито една от тези хипотези не е налице. РС е следвало да остави жалбата без разглеждане предвид направеното от ответника възражение за недопустимост на оспорването. Решението следва да се обезсили, а съдебното производство – да се прекрати. По изложените съображения, съдът