Решение № 461 от 16.1.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 209/2024 г.

Жалбата е насочена срещу Заповед за премахване на незаконен строеж, имаща характер на индивидуален административен акт и подлежащ на оспорване по реда на АПК, според изричната разпоредба на чл.215 от ЗУТ. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалваната заповед. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4, изр.І от ЗУТ и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от Заместник - кмета на Община Бургас, който е материално и териториално компетентен орган да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части от тях - чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Кметът на Община Бургас предоставил по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ на Заместник-кмета с ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ определени функции по ЗУТ, вкл. и да издава заповеди за премахване на незаконни строежи.

Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и защо е приел, че строежът е незаконен, като е посочил правното основание за премахването му. Описани са вида и характеристиките на обекта, времето на извършването му, основанието за квалифицирането му като незаконен строеж и подлежащ на премахване, данните за лицата, задължени за премахването му. Указан е срок за доброволно изпълнение, както и предприемане на принудително изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресатите. Посочени са реда и сроковете за оспорването пред съда. Това обосновава извода, че заповедта е мотивиран административен акт, с необходимите реквизити, съобразен е с чл.59, ал.2 от АПК, с изискванията за форма и съдържание и не е налице основание по чл.146, т.2 от АПК за отмяна или за обявяване на нищожност.

Съдът не установи съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Спазена е специфичната, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ, процедура по констатиране на незаконно строителство. Съставен е по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, който е послужил като основание за издаване на заповедта. Според чл.225а, ал.2 от ЗУТ, констативният акт се съставя от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ – за контрол по строителството в администрацията на общината. Че съставителите на акта притежават особеното качество по чл.223, ал.2 от ЗУТ се установява от длъжностната характеристика – листове 91-93.

Правата на засегнатите от заповедта лица са били защитени, като са били уведомявани за всички предприети от органа фактически и правни действия и са имали възможността да защитят правата си в пълен обем, като възразят и представят доказателства в подкрепа на възраженията си.

Оспорваната заповед е постановена в съответствие с материалноправните норми.

Според чл.225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях, въз основа на констативен акт.

Обектът, разпореден за премахване, безспорно е строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ.

Строежът е описан такъв какъвто съществува на място и няма никакво съмнение кой е обектът, който трябва да бъде премахнат.

Съставен е констативен акт, в който категорията на строежа правилно е определена като пета по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. Категорията на строежа е от значение за определяне на компетентния орган, по което обстоятелство по делото липсва спор.

Не е спорно и обстоятелството, че строежът е изграден без строителни книжа и документи, каквито безспорно се изискват за строеж от категорията на процесния. Обективно невъзможно е да се изготви инвестиционен проект и да се издаде разрешение за строеж, тъй като строежът е изграден върху земеделска територия, за която няма одобрен ПУП.

В заповедта е посочено, че строежът не е търпим и по делото жалбоподателката не твърди приложимост на разпоредбите § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г. Спорното по делото обстоятелство е дали жалбоподателката е извършител на строежа и дали административният орган правилно е определил адресатите на акта.

Разпоредителната част на процесната заповед е с делим предмет, тъй като обхваща волеизявление за премахване на строежа като незаконен и възлагане на премахването върху определени лица. Обстоятелството дали жалбоподателката е извършител на незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта за премахването му и е от значение за разноските по изпълнението на заповедта. Незаконният строеж подлежи на премахване независимо кой е неговият извършител или възложител – така решение № 3631 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 342/2021 г., II о.

Адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ могат да бъдат две категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа и/или правна – неговият извършител и носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден този строеж, като компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж.

Тъй като процесният строеж е построен върху земя, собственост на Община Бургас, то жалбоподателката и заинтересованата страна Т. няма как да имат качеството на възложители, въпреки че в текста на заповедта (стр.2-ра, ред 20-ти) е използвано това понятие, с което обаче не се внася никаква неяснота във волята на органа, че двамата адресати на акта са не възложители, а извършители. В Констативния акт адресатите са наречени извършители и са изложени мотиви защо са такива. В заповедта са обсъдени и са отхвърлени възраженията на жалбоподателката, като органът се е обосновал защо възприема установяванията от Констативния акт. Следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателката е в срок, в противовес на приетото от административния орган, че е подадено извън 7-дневния срок. Препис от Констативния акт е връчен на пълномощника на жалбоподателката на 01.09.2023г. и в 7-дневния срок пълномощникът е изпратил възражението чрез ССЕВ – лист 25. От значение за срочността на действието е не кога то е достигнато до знанието на административния орган, а кога е било извършено от задълженото лице.

Доводите на жалбоподателката, че не е извършител на строежа, са неоснователни. Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, обсъдени с писмените такива, приобщени по административната преписка, непререкаемо установяват възприетото от органа – че разпореденият за премахване строеж, наименован „Сезонна постройка“, е изграден по време на брака между вече бившите съпрузи. Този извод се налага при анализ на документите за закупуване на фургона, които впрочем не бяха оспорени и от които се установява, че фургонът е закупен през месец май 2009г. Данни за поставянето му се съдържат най – вече в показанията на свидетеля Х.-И. Т., който към 2009г. е бил на 12 години и има относително ясни спомени за тогава случилото се. Този свидетел беше достатъчно изчерпателен в показанията си, в които сочи, че фургонът бил поставен върху бетонов фундамент, изграден заради силната денивелация на терена. Свидетелят пресъздаде с необходимата яснота и последователност семейната история през тези години, като показанията в тази им част не се конфронтират с останалите доказателства, вкл. и гласни такива. Този свидетел уточни, че докато цялото семейство посещавало имота – някъде до около средата на 2012г., строежът бил придобил завършен вид – фургонът бил трайно прикрепен върху бетонов фундамент, което предполага и свързване с ел и ВиК инсталациите, била изградена и покривна конструкция. Тук е мястото да се подчертае, че щом към него момент построеното вече е имало характеристиките на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, е без значение какви допълнителни довършителни работи е извършил заинтересованата страна Т. след фактическата раздяла. Съдът подложи показанията на свидетеля Х.-И. Т. на внимателен анализ с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото (в случая с две от страните по делото), може да се засегнат в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под страх от наказателна отговорност показания от заинтересован свидетел само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно установено в процеса обстоятелство. Такива обстоятелства по делото не бяха установени. Показанията на свидетелката С. Т. не внасят и най – малко съмнение в достоверността на показанията на брат й, тъй като по същество показанията на тази свидетелка се свеждат по изясняване на емоционалното отношение на майка й към имота в [населено място] – че майката никога не била харесвала това място, а винаги били ходили там само поради желанието на бащата и че майката не искала да бъде обвързана емоционално с това място. Показанията на свидетеля Х.-И. Т. са в унисон в показанията на свидетеля Г. Ц. – приятел на заинтересованата страна Т., който също сочи, макар и в по – общ план, данни за строежа и за поддръжката му.

Изцяло несподелими са пространно изложените в жалбата доводи за необоснованост на извода на административния орган за съпричастност на жалбоподателката към строежа затова защото били игнорирани показанията на различни свидетели, дадени по множество други водени между бившите съпрузи дела, и изявленията, най – вече на заинтересованата страна Т., в различни процесуални документи, пак по други дела. Според чл.7, ал.2 от АПК, истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в АПК. Доказателствените средства са изброени в чл.38 от АПК – обяснения на страните, декларации на страните или техни представени, сведения, писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Протоколите за разпити по други дела могат да бъдат ценени като писмени доказателства, съобразно придадените им доказателствена сила – че изявленията изхождат от тези лица, които са ги направили. Още по – малко административният орган може да основе изводите си, възприемайки мотиви от съдебни актове, в които се интерпретират свидетелски показания. В хода на съдебното следствие по настоящото дело не се събраха при условия на непосредственост доказателства, които да опровергаят извода на административния орган, че строежът е извършен от двамата съпрузи. Напротив, показанията и на тримата свидетели бяха еднопосочни в потвърждение на мотивите в заповедта досежно извършителите на строежа. Изцяло без значение са обстоятелства с чии средства е изграден строежът и какво е било субективното отношение на вече бившите съпрузи към имота в [населено място] и в частност към строежа.

По тези съображения съдът приема, че жалбоподателката се явява извършител на строежа, разпореден за събаряне, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

Предвид неоснователността на жалбата, следва да се отхвърли и претенцията на жалбоподателката за разноски, претендирани в размер на 10.00 лева, платени за държавна такса, както и определяне на адвокатско възнаграждение в размер по реда на чл.38 от ЗАдв.

Пълномощникът на ответника е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението за административни дела без материален интерес е от 100.00 до 240.00 лева. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, което следва да се присъди в полза на Община Бургас.