Мотиви към Решение № 5059 от 7.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7483/2023 г.

Мотиви към решение № 5059 от 07.11.2023 г. по НОХД № 7483/2023 година по описа на СРС, НО, 108- ми състав С обвинителен акт, внесен в СРС, Софийска районна прокуратура е обвинила Р. Й. Й. в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, а именно в това, че на 06.10.2021 г., около 17.30 часа, в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, ул. „Епископ Евгени Босилков“ в близост до номер 4, нанасяйки удар с крак по предна лява /шофьорска/ врата на лек автомобил, марка „Хонда“, модел „FRV“ /ЕфЕрВе/ с рег. № •••••••••••, причинил на Д. П. К. чрез удар с вратата в областта на лицето лека телесна повреда, изразяваща се в оток на горната устна с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната й повърхност, което нараняване реализирало медико-биологичния признак – „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, осъществено на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност/ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. В проведеното разпоредително заседание съдът е приел, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК и с определение е постановил разглеждането на делото да се извърши по посочения процесуален ред. В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като намира същото за несъмнено доказано. Намира, че са налице всички предпоставки за приложение на чл. 78а от НК, поради което пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева. Упълномощеният защитник на подсъдимия Й. – адв. Т. Й. пледира за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен. Намира, че обвинителната теза се основава единствено на свидетелските показания на пострадалия, които обаче не следва да се кредитират, тъй като при всеки разпит в хода на досъдебното производство пострадалият добавял нови твърдения. Посочва, че нито един от останалите свидетели не твърди да е очевидец на нанесени удари. Намира, е не е налице хулиганство, тъй като няма други лица, които да са се възмутили, а съгласно закона се изиска наличието на поне две лица да са възприели деянието и то да ги е възмутило, което изискване в случая не е изпълнено. Според адв. Й. обстоятелството, че медицинското удостоверение е издадено 12-16 часа след събитията компрометира извода за наличие на причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия и получените телесни увреждания. Акцентира върху добрите характеристични данни на подсъдимия, както и че не е ясно дали вече бившата му съпруга не е опитала да му навреди чрез свидетелските си показания. С оглед изложеното иска съдът да оправдае подсъдимия. В съдебно заседание редовно призованият подсъдим се явява лично. Депозира кратки обяснения във връзка с инцидента, в които посочва, че е възникнал пътен конфликт, породен от неправилната маневра на пострадалия, при който имало размяна на по-груби думи. След като продължил пътя си забелязал, че другият участник в конфликта му присветва с фарове, поради което завил наляво и спрял. Заявява, че възприел как другият участник рови в жабката на автомобила си, поради което се притеснил и му попречил да отвори вратата. Заявява, че не е бил мотивиран от хулигански подбуди и се чувства обиден от това, че прокуратурата му е сложила такъв етикет. В правото си на лична защита подсъдимият Й. се солидаризира със становището на своя защитник. В последната си дума иска от съда да отмени принудителната му полицейска регистрация. Съдът, като анализира събраните по делото доказателствата намери за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият Р. Й. Й. е роден на 27.03.1975 г. в гр. София, ЕГН ••••••••••. Същият е българин, български гражданин, разведен, с висше образование, трудово ангажиран в собствен бизнес, с постоянен адрес гр. София, бул. „••• и Христо Г.и“ № 173, ет. 1, ап.1. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава XXVIII от НПК. На 06.10.2021 г., около 17.30 часа пострадалият Д. П. К. – служители на „Общинска полиция“ управлявал лек автомобил, марка „Хонда“, модел „FRV“ /ЕфЕрВе/ с рег. № ••••••••••• в гр. София по бул. „Ломско шосе“. Преди светофарната уредба на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хан Кубрат“ той спрял в средна лента зад други спрели автомобили. В този момент до него в дясна лента на булеварда се приближил лек автомобил, марка „Тойота“ с рег. № ••••••, управляван от подсъдимия Р. Й. Й., който подавал продължителен звуков сигнал. В автомобила с подсъдимия пътувала и свидетелката М. В. Й. и малолетното им дете. Подсъдимият изравнил автомобила си с този на пострадалия, извадил ръката си през отворения прозорец на шофьорската си врата и ударил дясното странично огледало на автомобила на пострадалия К.. От поведението на подсъдимия пострадалият установил, че подсъдимият смята, че той с шофирането си е създал условия за възникване на пътно транспортно произшествие и че желае да спре, за да говорят. Когато светофарът сменил сигнала си от червен в зелен цвят, подсъдимият Й. потеглил и завил наляво по ул. „Епископ Евгени Босилков“, ж.к. „Надежда 1“, гр. София. Пострадалият К. го последвал, тъй като останал с впечатление, че подсъдимият иска да разговарят. Подсъдимият Й. спрял управлявания от него автомобил на ул. „Епископ Евгени Босилков“, в близост до номер 4, а пострадалият спрял автомобила си зад неговия. Подсъдимият Й. слязъл от автомобила си и се приближил към пострадалия, който в този момент се опитвал да излезе от автомобила си. При приближаването до автомобила на пострадалия подсъдимият нанесъл удар с крак по предна лява /шофьорска/ врата на лекия автомобил на пострадалия - марка „Хонда“, модел „FRV“ /ЕфЕрВе/ с рег. № •••••••••••, която ударила пострадалия К. в областта на лицето, в резултат на което на К. бил причинен оток на горната устна с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната й повърхност, което нараняване реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на пострадалия. След това подсъдимият отворил широко шофьорската врата на автомобила на пострадалия, притиснал го с коляно в областта на хълбока, с едната си ръка хванал ръката на пострадалия, а с другата си ръка свита в юмрук започнал да му нанася удари в областта на лявото рамо на пострадалия. Тъй като якето, част от полицейската униформа на пострадалия бил оставено на дясната предна седалка, подсъдимият го забелязал и попитал дали е полицай, на което пострадалият отговорил утвърдително. През това време свидетелката М. В. Й. също излязла от автомобила на подсъдимия, държейки малолетното си дете в ръце и започнала да призовава подсъдимия Й. да преустанови действията си спрямо пострадалия, като започнала и да го дърпа. След това тя, малолетното дете и подсъдимият се качили в автомобила и се оттеглили от местопроизшествието. За случилото се свидетелят К. подал сигнал на телефон 112, а на следващия ден 07.10.2021 г. в 09: 30 часа посетил „Клиника по съдебна медицина“, където му бил извършен преглед от съдебен лекар и издадено съдебномедицинско удостоверение № 674/2021 г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал, а именно показанията на свидетелите Д. П. К., М. В. Й., И. С. В., В. Г. В., обясненията на подсъдимия Й., протокол за разпознаване, заключение на съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинско удостоверение № 674/2021 г., заключение на съдебнотехеническа експертиза; справка за съдимост, справка от УИС на Прокуратурата на Република България, писмо от началника на регионален център 112-София. От съществено значение за изясняване на релевантната фактическа обстановка са показанията на свидетеля Д. П. К.. След като прецени дадените от свидетеля показания и ги съпостави с целия наличен доказателствен материал съдът не констатира основания за дискредитиране на твърденията му било поради заинтересованост от изхода на делото /същият не е страна по него, но не е обективирал и искане да бъде конституиран като страна/, било поради противоречие с други доказателствени източници, а напротив, съдът намери, че показанията на пострадалото лице са изключително подробни, последователни и логични, намиращи подкрепа в останалия доказателствен материал, с изключение на част от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля В. Г. В., но тези доказателствени средства съдът ще обсъди по- нататък в мотивите си. От показанията на свидетеля К. се извлича информация досежно времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и относно неговия извършител. Показанията на свидетеля представляват строен и детайлен, хронологически подреден разказ на осъществилите се събития, без тенденция за преувеличаване или стремеж за засилване на негативните последици за подсъдимия, нито хиперболизиране на собствените си страдания, вследствие на полученото увреждане, напротив, свидетелят добросъвестно пресъздава събитията такива, каквито са се случили. В разказа си свидетелят К. посочи причините, поради които е последвал автомобила на подсъдимия, а именно, че е останал с впечатление, че последният иска да говорят във връзка със ситуация, възникнала на пътя. Свидетелят подробно пресъздава конкретните действия на подсъдимия – нанесения удар с крак по предната шофьорска врата, която се блъснала в лицето му и последващте действия на подсъдимия, свързани с нанасяне на удари с юмрук, които тъй като пострадалият се бил навел надясно към вътрешността на автомобила всъщност попадали в областта на лявото му рамо. Неоснователни са възраженията на защитника срещу достоверността на показанията на свидетеля К., като твърдението му, че при всеки следващ разпит пострадалият започвал да си спомня все повече детайли, което противоречи на житейската логика, че човек с изминаване на времето забравя детайли от събития. В хода на досъдебното производство пострадалият е бил разпитван три пъти - първият път на 07.01.2022 г. тоест три месеца след събитията, за които се отнасят показанията му. В този си разпит пострадалият е изключително ясен, детайлен и последователен, без да се констатират вътрешни противоречия или несъответствия в показанията му. Посоченият времеви период от 3 месеца не е със значителна продължителност, още повече се касае до събития, при които свидетелят пряко е бил засегнат и е нормално към датата на неговия разпит същият да е имал ясен и подробен спомен. При следващия разпит на свидетеля – 10 месеца след първия единствените нови обстоятелства, за които той свидетелства се отнасят до това, дали е възприел поведение на трети лица, тоест на лица различни от подсъдимия. В тези показания, които са значително по-кратки от първите не се твърди нито различно място, нито различни участници в инцидента, нито различни действия на лицето, което е причинило на пострадалия телесните увреждания. Пострадалият сочи, че е възприел женски глас, който е викал „Р.е, Р.е“, но не е възприел каквито и да било действия на това лице от женски пол. Третият разпит на пострадалия всъщност е проведен в изпълнение на законовото изискване по чл. 170 НПК непосредствено преди извършване на разпознаване /при което пострадалият е разпознал подсъдимия като лицето, което го е нападнало/ и при този разпит свидетелят е посочил белезите, по които може да разпознае лицето, което го е нападнало, като следва да се отбележи, че пострадалият дава напълно идентично описание на нападателя при този разпит и при разпита, проведен на 07.01.2022 г. На следващо място невярно е твърдението на защитника, че нито един от разпитаните свидетели /извън пострадалия/ не е очевидец тоест не е възприел лично нанасяне на удар от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, напротив, такъв има и това е свидетеля Й., която в показанията си от 30.03.2022 г. заявява, че „човекът се опита да си отвори шофьорската врата, но Р. някак си блъсна вратата в лицето му и видях, че на този човек му потече кръв от носа“. От друга страна дори и свидетелката да не беше възприела тези обстоятелства, то това не би било съществено за фактическите изводи на съда - НПК не съдържа изискване за минимален брой лица, които да свидетелстват за даден факт, за да бъде възприет той за осъществен /за разлика от изискването на две поемни лица/ - не количеството на доказателстевните материали е съществено, а тяхното „качество“ – тяхната достоверност, която съдът преценява на база логичност, последователност, вътрешна непротиворечивост и подкрепеност от други доказателства. Що се отнася до използвания от пострадалия израз „колега“ обръщайки се към дежурния полицейския служител, с когото е бил свързан от оператора на тел. 112 освен, че лицата обективно са колеги /сектор „Общинска полиция“ е част от структурата на СДВР/ не се установява това негово обръщение да цели да бъде третиран по привилегирован начин, а отделно от това той не е и бил третиран по такъв начин – на пострадалия е разяснено от дежурния полицейски служител, че в удобно за него време може да посети районно полицейско управление и да подаде писмена жалба. Ето защо съдът намира, че основанията да бъдат дискредитирани показанията на свидетеля К., изтъкнати от адв. Й. категорично не се констатират и това негово искане не може да се уважи. Тук е мястото да се обсъдят обясненията на подсъдимия Й., дадени в хода на съдебното следствие. Съобразявайки характеристиката на обясненията на подсъдим, едновременно като източник на доказателствена информация, но и като средство за защита съдебният състав намери, че в една част заявеното от подсъдимия заслужава доверие. Съдебният състав прие, че тази част от обясненията на подсъдимия Й., в която посочва възникнал пътен конфликт между него и пострадалия, както и че след това е завил наляво по ул. „Епископ Евгени Босилков“, следван от автомобила на пострадалия кореспондира с приобщените доказателства по делото, поради което и следва да се кредитира. Що се отнася до твърденията му, че виждайки пострадалия да рови в жабката се притеснил и именно поради това попречил вратата на автомобила му да бъде отворена представляват собствена интерпретация на осъществилите се събития, но тази интерпретация не отразява обективно случилото се, а цели да оправдае извършеното от него. На първо място, очевидно е, че подсъдимият е излязъл първи от автомобила си, приближил се е до автомобила на пострадалия, който едва в този момент е правил опит да излезе от собствения си автомобил. Обективно не е възможно пострадалият едновременно да е ровил в жабката си и да е опитвал да отвори вратата на автомобила си и да излезе. Още повече, ако подсъдимият е бил притеснен за себе си или за семейството си от евентуално поведение на пострадалия, то логично би било не да слиза от автомобила си и да се приближава до автомобила на пострадалия, за да се разправя с него, а да напусне мястото, като така предотврати ескалиране на инцидента. Твърдението на подсъдимия, че само е попречил вратата да бъде отворена не отразяват по достоверен начин извършеното от него, тъй като освен удара по самата врата подсъдимият е нанесъл и множество други удари с юмрук на пострадалия, за което свидетелства освен самият пострадал и СМУ, а така също и свидетелката М. Й., очевидец на инцидента. На следващо място, дори и да се приеме, че пострадалият е извършил неправилна маневра и с това е създал рискова ситуация на пътя, то това по никакъв начин не оправдава действията на подсъдимия. Те не могат да бъдат оправдани и със загриженост за сигурността на детето му при пътуването с автомобила, доколкото ако това беше така, то подсъдимият, като баща на 3 годишно дете е следвало да го превозва в автомобила си в специално детско столче, съобразно утвърдените стандарти за сигурност на детето, а така също и в съответствие с изискванията на ЗДвП, а не в ръцете на майката на предната седалка на автомобила, където рискът детето да пострада при евентуално ПТП е огромен /в подкрепа на това е и заявеното от подсъдимия, че детето се е ударило при рязкото спиране от негова страна/. Съдът подложи на внимателен анализ показанията на свидетелката М. Й. като отчете, че същата е бивша съпруга на подсъдимия, при разпита й на 30.03.2022 г. същата е заявила, че след 02.11.2021 г. с подсъдимия са преустановили интимните си отношения и не съжителстват заедно. След съпоставка с останалия кредитиран доказателствен материал съдът намери, че следва да се довери на показанията на свидетелката в частта, в която същата посочва мястото на развитие на инцидента, посоката на движение на двата автомобила преди това и отчасти поведението на подсъдимия. Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта, в която посочва, че пострадалият се опитал да излезе от автомобила си, но подсъдимият блъснал вратата на автомобила в лицето на пострадалия, при което потекла кръв. Действително от показанията и на пострадалия се установява, че подсъдимият след това му е нанесъл удари с юмруци, но съдът прие, че подсъдимият е нанесъл ударите докато пострадалият е бил вътре в автомобила, а не отвън, както твърди свидетелката. Съдът намира, че твърдението на свидетелката, че подсъдимият е изкарал пострадалия от автомобила и след това му е нанесъл ударите не цели недобросъвестно и неточно пресъздаване на събитията, а представлява личното възприятие и спомен на свидетелката по отношение на случилото се. Обстоятелството, че повече от година по-късно в разпита си пред съдия свидетелката декларира почти пълна липса на спомен не компрометира заявеното от нея в разпита й на 30.03.2022 г., а е лесно обяснимо с изминалия значителен период от време. Съдът като съпостави показанията на свидетеля В. В. с останалия доказателствен материал намери, че не може да им се довери. Действително същият разказва за инцидент, случил се на улица „Епископ Евгени Босилков“, пред № 4, но целия му разказ за събитията противоречи на останалите доказателства. Установи се, че подсъдимият е управлявал първия автомобил, който е завил по ул. „Епископ Евгени Босилков“, като е бил следван от автомобила на пострадалия, както и че именно подсъдимият е слязъл и отишъл до автомобила на пострадалия – това обстоятелство изрично се заяви освен от пострадалия К. и от подсъдимия. Същевременно противоречащо на тези твърдения свидетелят В. заяви, че шофьорът на втората кола /тази на пострадалия – бел. съд/ е отишъл до първия автомобил и започнал да се кара на другия шофьор. Не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля В. В. и в частта, в която посочва, че лицата от двата автомобила се гонели, като бягащият е викал за помощ – по делото категорично бяха установени участниците в инцидента, а именно пострадалия К. и подсъдимия Й., като нито един от двамата, нито пък очевидецът – свидетелката Й. не заявиха някой да е гонел някого. Ето защо при установяване на осъществилите се събития съдът не се довери на твърденията на свидетеля В.. Кореспондиращи с показанията на свидетеля К. са и заключението на изготвената съдебномедицинската експертиза по писмени данни и съдебномедицинско удостоверение № 674/2021 г. Експертизата е изготвена от вещо лице, притежаващо нужната компетентност и дава убедителен отговор на поставените въпроси относно получените от пострадалия телесни увреждания и механизма на получаването им. Видно от заключението на вещото лице при инцидента на 06.10.2021 г. на пострадалия К. са причинени оток на горната устна с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната й повърхност срединно, което е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и кръвонасядане на дясната буза и към долния десен орбитален ръб, което е причинило на пострадалия болка. Изрично в експертизата е посочено, че посочените телесни увреждания са в резултат на удари с твърди тъпи предмети и могат да се получат по начина, съобщен от пострадалия. Следва да се отговори на възражението на адв. Й., че не е доказано по несъмнен начин наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и поведението на подсъдимия, тъй като СМУ е издадено на 07.10.2021 г. около 12-16 часа след инцидента. Самият пострадал в показанията си от 07.01.2022 г. посочва, че още в същия ден посетил клиника по съдебна медицина, като поради липса на лекар в момента на посещението му отишъл в „Пирогов“, откъдето обаче му обяснили, че преглед от съдебен лекар се извършва само в клиниката по съдебна медицина на ул. „Здраве“№ 2. Видно от отразеното в СМУ посещението на пострадалия в Клиника по съдебна медицина към УМБАЛ „Александровска“ е било в 09: 30 часа на следващия ден. Съдът намира, че по делото липсват каквито и да било данни в периода от инцидента – 17: 30 часа на 06.10.2021 г. до момента на посещение на Клиника по съдебна медицина – 09: 30 часа на 07.10.2021 г. тоест за период от 16 часа, част от който през нощта, пострадалият да е участвал в други инциденти, при които да е получил телесни увреждания. Нещо повече, непосредствено след приключване на нападението от страна на подсъдимия пострадалият К. веднага, в 17: 40 часа е позвънил на телефон 112 и е подал сигнал за случилото се, като е посочил, че лице от мъжки пол изблъскало колата, изкривило предната лява врата, ударил го е му разкървавил устата и носа. Още в първите минути, непосредствено след инцидента пострадалият дава сведения, по същество напълно съвпадащи със заявеното от него при разпита му, а именно, че е нападателят е нанесъл удар с крак в лявата врата на автомобила, пострадалият направил опит да излезе от него, но лицето е бутнало вратата и го е ударило в зъбите. Допълнително следва да се отрази, че в показанията си свидетелят К. посочва, че освен удара с вратата на автомобила нападателят му нанесъл удари с юмруци, които тъй като свидетелят се бил навел надясно към вътрешността на автомобила попадали в областта на лявото рамо. В СМУ като обективни находки е отразена и палпаторно установена болка в областта на лявото рамо. Съответстващи на твърденията на пострадалия и отразеното в СМУ са и показанията на свидетелката И. В. - собственик на магазин, намиращ се на ул. „Епископ Евгени Босилков“ № 4 тоест в близост до мястото, където се били спрели автомобилите на подсъдимия и пострадалия. Показанията на свидетелката са обективни и добросъвестно депозирани, не се установява същата да се познава било то с пострадалия или с подсъдимия, като липсват основания на заявеното от нея да не бъде дадена вяра. Свидетелката посочва, че чула караница, като излизайки пред магазина няколко минути по-късно забелязала мъж, който разговарял по телефона и който я попитал за името на улицата /видно от СТЕ при подаване на сигнала на тел. 112 и след въпрос от оператора в коя част на „Надежда“ се намира пострадалия последният отправя въпрос към някого как се казва улицата, след което повтаря „Евгени Босилков“/. Свидетелката В. е категорична, че мъжът, който разговарял по телефона е имал кръв по лицето си. При тази налична доказателствена съвкупност съдът намира, че е доказано по несъмнен начин, че установените телесни увреждания при пострадалия са в пряка причинно –следствена връзка с действията на подсъдимия, а не се причинени от друго/и лице/а по друго време и на друго място. Съдът кредитира и заключението на СТЕ като обективно, пълно и даващо отговор на поставените задачи. Задачата на експертизата е била да възпроизведе на хартиен носител съдържанието на звукозаписи, съхранени на технически носител –компакт диск, предоставен от Дирекция „Национална система 112“ при МВР и отнасящи се до подаден на 06.10.2021 г. в 17: 41 часа сигнал от Д. К. с тел. 0884498909. Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са обективни и допринасят за изясняване на значимите за предмета на доказване обстоятелства. От представената справка за съдимост на обвиняемия съдът извлече информация, относно липсата на предходни осъждания на обвиняемия, както и че спрямо Й. не е прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Р. Й. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. От обективна страна съдебният състав намира, че в хода на съдебното следствие се доказа с необходимата категоричност и безспорност, че на 06.10.2021 г. около 17: 30 часа подсъдимият Р. Й. Й. с действията си, изразяващи се в нанасяне на удар с вратата в областта на лицето на пострадалия Д. П. К. е причинил на последния оток на горната устна с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната й повърхност. Посоченото увреждане покрива медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът намира, че е налице изискуемата причинно-следствената връзка между нанесения удар и констатираното увреждане, противно на застъпената от защитника теза. Установи се несъмнено от показанията на пострадалото лице, че подсъдимият е нанесъл удар с крак по предната лява врата на автомобила, като по този начин с вратата ударил пострадалия в лицето. На следващо място свидетелят И. В. посочва, че е възприела кръв по лицето на пострадалия, същият незабавно е съобщил на тел. 112 за нанесения му удар, а СМУ, в което е отразено посоченото увреждане е издадено още на следващата сутрин. В показанията си пострадалият подробно е изяснил причината, поради която СМУ не е било издадено в деня на получаване на увреждането, а отделно от това съдът намира, че времевият интервал от 16 часа не е прекомерен и не води до извод, че увреждането е причинено по друго време, още повече при съпоставяне с отразеното в СМУ, че механизмът на получаване на увреждането отговаря на посоченото в анамнезните данни, снети от пострадалия. Съгласно трайната съдебна практика, субективният елемент се извежда от обективните признаци на изпълнителното деяние. Установи се по категоричен начин, че деянието е извършено от подсъдимия Й. с пряк умисъл – при съзнаване от негова страна на общественоопасния му характер и с пряка цел за причиняване на общественоопасния резултат. В случая съдът намира за безспорно установено, че обвиняемият е съзнавал, че нанасянето на удар с крак на предната лява врата на управлявания от пострадалия автомобил ще доведе до причиняване на увреждане на здравето на пострадалия, тъй като в момента на нанасяне на удара с крак по вратата пострадалият се бил облегнал на вратата и се опитвал да излезе. Съдът намира, че пряката и непосредствена цел на подсъдимия е била именно да причини телесно увреждане на пострадалия – в подкрепа на този извод са и последващите действия на Й. - след нанасяне на удара същият е отворил вратата, хванал с едната си ръка ръката на пострадалия /за да му попречи да се предпази/ и започнал да му нанася удари с юмрук. Налице е и хулигански мотив в действията на обвиняемия, доколкото същият не е познавал преди инцидента пострадалия, като засягането на телесната неприкосновеност на К. е израз и демонстрация на пълното незачитане на обществения ред и в никакъв случай не може да се приеме за нормално общуване между хората. Действията на обвиняемия очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, още повече, че деянието е извършено в светлата част на деня, на улицата, където би могло да стане достояние на множество граждани. Неоснователни са възраженията на адв. Й., че не е налице хулиганския мотив, тъй като деянието на подсъдимия не е било възприето от поне две лица, за които извършеното от подсъдимия да е възмутително, съобразно изискванията на закона. Съгласно т. 5 на Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленум на ВС законът не е въздигнал като признак на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК хулиганските действия да бъдат извършени на публично място, поради което е налице хулиганство и тогава, когато „хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица“ тоест водещо е насочеността на действието. След като за самото престъпление хулиганство законът /и задължителната съдебна практика/ не изискват същото да е извършено в присъствието на поне две лица /а да е било възможно да се възприеме от повече лица/ на още по-голямо основание, изложеното следва да бъде отнесено и към причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди, отчитайки, че хулиганските подбуди са елемент от субективната, а не от обективната страна на престъплението. Под хулигански подбуди следва да се разбират такива подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото, незачитане па правилата за нормално човешко общуване и разрешаване на конфликти. В случая действията на подсъдимия, изразили се в нанасяне на удар с крак по вратата на автомобила /а оттук чрез удара с вратата в лицето на пострадалия и на телесно увреждане/ ясно и категорично показват желанието му да изяви себе си над личността на пострадалия, да демонстрира собствената си значимост, да погази установените правила за общуване, зачитане на човешката личност, здраве и достойнство. В допълнение в конкретния случай тези действия са били извършени на публично място /на улицата/ в час с принципно интензивно движение и са били възприети от свидетелката М. Й., а е съществувала и принципната възможност да бъдат възприети от множество други лица. За наличието на хулигански мотив свидетелства самото поведение на подсъдимия преди инкриминирания удар, още при спирането на двата автомобила един до друг на бул. „Ломско шосе“ изразило се в нанасяне на удар по дясното странично огледало на автомобила на пострадалия. Относно индивидуализация на наказателната отговорност: Към дата на извършване на деянието подсъдимият Й. е бил пълнолетен, неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. За престъплението, за което съдът го призна за виновен – по чл. 131, ал.1 т.12 вр. чл.130, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание до три години „лишаване от свобода”, като с деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Съобразявайки наличието на горните обстоятелства първоинстанционният съд намира, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия съдът отчете, че причинената телесна повреда е такава по чл. 130, ал. 1 от НК, а не са причинени единствено болка и страдание, както и че извън инкриминирания удар с врата, причинил съставомерното увреждане подсъдимият е нанесъл и множество удари на пострадалия с юмрук, които несъмнено са му причинили болка. Наред с това, като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете и хулиганските му мотиви при причиняване на увреждането, както и че същото е извършено пред очите на малолетното му дете. Действително, разпоредбата на чл. 56 НК посочва, че не са смекчаващи и отегчаващи отговорността тези обстоятелства, които са взети предвид от законодателя, при определяне на съответното престъпление. Същевременно съдът не може да не отчете, че обстоятелствата, които обуславят приложимостта на диференцираната процедура по глава ХХVІІІ от НПК и които не са свързани с личността на самия деец са формата на вината и предвиденото наказание, като по отношение на наказанието релевантен е максимално предвидения размер /за умишлено престъпление – до три години лишаване от свобода/. Следователно за приложението на чл. 78а от НК е ирелевантно дали за конкретно извършеното престъпление, за което е признат за виновен подсъдимият осъществява квалифициран или основен състав. Същевременно квалифициращото обстоятелство (в процесния случай, че телесната повреда е причинена по хулигански подбуди) повишава обществената опасност на извършеното (което е признато от законодателя с посочването на по-висок максимум на наказанието „лишаване от свобода“ спрямо основния състав по чл. 130, ал. 1 НК), поради което съдът намира, че следва да отчете това квалифициращо обстоятелство, а именно, че телесната повреда е причинена по хулигански подбуди като отегчаващо отговорността на подсъдимия, доколкото същото не е взето предвид от законодателя при определяне размера на административната санкция „глоба”. Или иначе казано ако съдът не отчете това обстоятелство, което принципно е елемент от състава на престъплението като отегчаващо, то би се достигнало до ситуация в която подсъдимият би получил едно и също административно наказание „глоба“ и при причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, по чл. 130, ал. 1 от НК и при причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1 т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Същевременно законодателят, предвиждайки много по-сериозно наказание за престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК отколкото за престъпленията по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК всъщност е изразил разбирането, че първото престъпление /квалифицирания състав/ е много по- обществено опасно от престъпленията по основните състави на леката телесна повреда, поради което и логично следва да бъде санкционирано по-строго. Обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия са липсата на данни за предходни негови противоправни прояви, трудовата му ангажираност и грижите, които полага за децата си. Възрастта на същия не следва да се отчита като смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото именно предвид възрастта си – 48 г. обвиняемият би следвало да е натрупал достатъчно житейски и социален опит, че да разграничава правомерно и неправомерно поведение и да се въздържа от извършването на общественоопасни деяния. С оглед изложеното съдът счита, че следва да наложи на подсъдимия административно наказание „глоба“ в размер надхвърлящ минимума, а именно 2000 /две хиляди/ лева, който ще способства за постигане целите на административното наказание и за осъществяване на генералната и индивидуалната превенция, ще въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимия като го мотивира да спазва законите и да не извършва занапред противоправни деяния. По разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия следва да се възложат сторените в производството разноски в общ размер на 95, 08 лева за изготвяне на съдебно - медицинска експертиза /63, 90 лева/ и съдебнотехническа експертиза /31, 18 лева/. Мотивиран от изложеното съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: