РЕШЕНИЕ

№ 142

гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева Членове: Ивайло П., Георгиев Лилия, М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800501082 по описа за 2024 година С решение № 201 от 15.10.2024 год. по гр. дело № 1158/2022 год., поправено с решение № 203/17.10.2024 год., РС-Самоков е осъдил Д. Л. Т. да заплати на В. Д. Н. сумата 10 784, 67 лева, представляваща припадащата се част на солидарния длъжник от изплатеното от другия солидарен длъжник задължение в общ размер на 21569, 35 лева по договор за потребителски кредит № 1610281948656175 от 08.11.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2022 год. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С решение № 46/19.04.2022 год. по гр.д. № 955/2021 год. по описа на РС-Самоков е прекратен чрез развод сключения на 06.03.2005 год. брак между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Решението е влязло в сила на 04.05.2022 год. По делото не се спори, а и от мотивите на съдебното решение се установява, че фактическата раздяла между страните е настъпила на 28.08.2021 год., когато съпругата Д. Н.а е напуснала семейното жилище. По време на брака на 08.11.2016 год. страните са изтеглили и усвоили изцяло в режим на СИО потребителски кредит № 1610281948656175, отпуснат от „Райфайзенбанк България“ ЕАД в размер на 33 314, 60 лева с краен срок на договора 05.11.2026 год., като общата подлежаща на връщане сума възлиза на 44 353, 69 лева. На 18.01.2021 год. ищецът В. Н. сключил нов договор за кредит № 2101152872520175 с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за сумата 41 800 лева, като общата подлежаща на връщане сума по него е в размер на 52 886, 53 лева с краен срок на договора 05.02.2031 год. На 18.01.2021 год. остатъкът по договора за кредит, сключен на 08.11.2016 год. в размер на 21 569, 35 лева е предсрочно погасен със средствата по отпуснатия втори кредит с кредитополучател В. Н.. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Погасяването е станало като автоматична счетоводна операция от банката, без да има касово изтегляне и повторно внасяне на сумата.

Според показанията на св. Т. – баща на ответницата, средствата по отпуснатия потребителски кредит през 2016 год. били предназначени за ремонт на жилището на ищеца, дарено от родителите му, в което съпрузите живеели, като фактически ремонт не бил извършен. Същото жилище е било семейно жилище на страните.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

По иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 10 784, 67 лева, представляваща половината от сумата, с която е погасен отпуснатия на страните на 08.11.2016 год. потребителски кредит, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

Безспорно е установено, че страните са бивши съпрузи. Бракът между страните е прекратен през 2022 г., а фактическата им раздяла датира от м. август 2021 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Следователно солидарната отговорност на другия съпруг възниква не с получаването на заетата сума, а от това дали сумата е изразходвана за задоволяване нуждите на семейството. Тъй като няма легална дефиниция на "нужди на семейството", то в съдебната практика се приема, че такава дефиниция е дадена от ВКС на РБ по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 293/19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, като за такива следва да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството свързани не само с обикновените, ежедневните и материално-домакински нужди-доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода, електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и здравословни потребности, но и стоки и вещи, необходими за съвместния живот вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

Посочената разпоредба е императивна и предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поети от тях задължения за задоволяване нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството, за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдяните разходи не са извършени или, че с кредита не са удовлетворени семейни нужди. Ако не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди.

Потребителският кредит по презумпция е за задоволяване на битови (жилищни) нужди, а при положение, че страните са били в брак, следва да се приеме, че процесният кредит е задоволявал нужди на семейството.

Когато със заетите средства са покрити нужди на семейството, за да встъпи в правата на удовлетворения кредитор и да придобие регресни права другият съпруг следва да е платил повече от своята част. Докато трае бракът важи чл. 32, ал. 2 от СК, - съпрузите отговарят солидарно и никой не може да претендира, че е заплатил в повече от дължимото, освен ако не са налице други обстоятелства, каквато е например настъпилата фактическа раздяла. Едва когато погасяването на общото задължение е настъпило през фактическата раздяла или след прекратяване на брака следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД и то с оглед на това, че никой не следва да се обеднява за сметка на другия. Докато трае бракът или до настъпване на фактическата раздяла важи нормата на чл. 21, ал. 3 от СК за съвместния принос и платеното с лични средства от единия съпруг се счита за погасено с общи средства на съпрузите, след това – за погасено само от единия съпруг/бивш съпруг/ с лични средства. Поради това другия съпруг – неплатилият, дължи на платилия съответната част, която при солидарните длъжници се понася по равно.

През периода преди прекратяването на брака дори единият съпруг да е погасявал кредита със свои лични средства, той не може да претендира от другия припадащата му се част, макар и кредитът да е ползван за семейни нужди. Това е така, защото по смисъла на чл. 21 ал. 2 от СК съвместният принос се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

Практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и др. приема, че когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т. е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него. Докато страните са в брак обаче платилият съпруг не може да търси от другия за този период връщане на половината от средствата, послужили за погасяване на дълга. Съдебната практика допуска изключение от този принцип единствено в случаите на трайна фактическа раздяла - такова обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. В случая това изключение не е налице - страните са били в брак както към момента на сключване на договорите за кредит, така и към момента на погасяване на задълженията по договора за кредит от 08.11.2016 год. и не са били във фактическа раздяла. Друго би било разрешението за сумите, заплащани от ищеца по договора за кредит от 2021 год. за периода след фактическата раздяла между страните, респ. след прекратяването на брака с негово лично имущество, но такъв иск не е предявен. По изложените съображения предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен.

При този изход на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата сумата 1516 лева, представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Воден от горното, Софийският окръжен съд