Решение № 132 от 9.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11556/2024 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 и чл. 463 ГПК, вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по частни жалби на длъжника П. М. М., както следва: - частна жалба от 12.09.2024 г. срещу насочване на принудително изпълнение по изп.д. №20209230400128 срещу имот на длъжника (½ иделна част от недвижим имот, находящ се в гр.София, бул. „•••••••, вх.•••••••), който счита за несеквестируем - частна жалба от от 16.09.2024 г. срещу разпределение от 13.09.2024 г., извършено с протокол от 13.09.2024 г. по изп.д №20209230400128 на ЧСИ Г.Н., предявено на същата дата.

Жалбоподателят поддържа, че като длъжник по изпълнителното дело притежава единствено 1/2 идеални части от несеквестируем недвижим имот, представляващ ап.13, находящ се в гр.София, бул. „•••••••, вх.•••••••. Сочи, че със съпругата му от 09.10.2020 г. са в законов режим на разделност и придобитите от нея на 17.11.2020 г. идеални части от УПИ със сгради в обл. Враца, общ. Мездра, с.Долна Кремена са нейна изключителна собственост. Твърди, че срещу несеквестируемия имот незаконосъобразно е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, извършване на опис и провеждане на публична продан с обявен купувач. Поддържа, че несеквестируемостта безспорно произтича от факта, че другият член на семейството му – неговата съпруга, за която ЧСИ е установил, че притежава и други имоти, не живее с длъжника. Твърди, че по силата на чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище. Сочи, че през април 2024 г. е получил съобщение за насрочване на имота му, обжалвал е пред СГС действията на ЧСИ, но жалбата му не е уважена, като счита, че актът на СГС не се ползва със сила на пресъдено нещо и не обвързва настоящия състав. Сочи, че при предходното разглеждане на жалбата, основана на несеквестируемост, съдът не е съобразил, че съпругата му е собственик на идеални части от друг имот, а не е изключителен собственик. Моли съдът да отмени действията на ЧСИ Г.Н. по насочване на принудително изпълнение по изп.д. №20209230400128 срещу несеквестируем имот на длъжника, както и всички негови актове за определяне разноските по изпълнението, свързани с принудителното изпълнение срещу несеквестирумия имот. Претендира разноски по жалбата.

По жалбата срещу разпределението поддържа, че изготвеното по изпълнителното дело предварително разпределение е неправилно. Прави оплакване за неправилно изчисляване на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ – твърди, че размерът им е завишен, което е негов ущърб, защото му е разпределена по-малка сума след удовлетворяването на взискателите. Сочи още, че при определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ са включени и авансови такси (две суми в размер на по 105, 00 лв.) в нарушение на забележка 4 към т.26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа, че такса не следва да се начислява за авансови такси, платени по друго изпълнително дело, образувано от присъединения взискател. Прави оплакване и че съдебният изпълнител не е посочил дали е приспаднал такса опис от някоя от тези такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа още, че неправилно е определено купувачът Е.С.С. да внесе пълната сумата от проданта, след като същият, съгласно чл. 495 ГПК, следва да внесе размера на наддавателно си предложение - 162 001, 00 лева, намалено с размера на остатъка от непогасените си вземания. Моли обжалваното разпределение да бъде отменено и съдът да го върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново, а при условията на евентуалност – да направи ново разпределение с правилни изчисления на размера на погасяванията и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски по жалбата.

Взискателят „Ю.Б.“ АД оспорва жалбата срещу насочване на изпълнението срещу имот на длъжника с позоваване на несеквестируемост. Счита жалбата за недопустима, а по същество – и за неоснователна. Сочи, че постановеното при предходното разглеждане на жалба Решение № 3742 от 24.06.2024 г. по възз.ч.гр.д. № 6022/2024 г. на СГС се ползва със сила на присъдено нещо и спорът относно секвестируемостта на имота е разрешен и не подлежи на пререшаване. При условията на евентуалност, поддържа, че всички действия, предприети от ЧСИ Г.Н. са законосъобразни - правилно е насочил изпълнението срещу имота, като е приел, че същият не е несеквестируем. Сочи, че чл.444, т.7 от ГПК не отдава значение дали притежанието на друго жилище от член на семейството на длъжника е в изключителна собственост или в съсобственост, а само и единствено да ти то отговаря на минималните с жилищни нужди, определени с наредба на Министерския съвет, като без значение е обстоятелството дали длъжникът живее в жилището. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане.

По жалбата срещу разпределението взискателят „Ю.Б.“ АД излага становище за неоснователност на същата. Поддържа, че съдебният изпълнител е изготвил разпределението в съответствие със закона и доказателствата по делото, като таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ са определени правилно. Сочи, че при определянето на размера на дължимата от взискателя-наддавач сума, съдебният изпълнител стриктно е спазил изискванията на чл. 495 от ГПК и в изпълнение на указанията на съдебния изпълнител купувачът е внесъл дължимата сума. Моли съда да остави жалбата без уважение.

Присъединеният взискател „Д.П.М.“ АД поддържа, че жалбата в защита на несеквестируемостта, срещу насочване на изпълнението върху процесния имот, е недопустима, тъй като съдът вече е разглеждал жалба на длъжника със същия предмет. Сочи, че същата е и неоснователна, като поддържа, че е ирелеватно за предмета на делото възражението на длъжника, че съпругата му не живее с него, тъй като е сменила своята адресна регистрация. Поддържа, че съдебният изпълнител правилно е преценил, че тези факти са без значение, като е приел, че процесният имот е секвестируем по смисъла на чл. 444, т.7 ГПК, тъй като съпругата на длъжника притежава и други имоти – двуетажна жилищна сграда в с. Кремена, общ. Мездра. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане.

ЧСИ Г.Н. е депозирал мотиви, в които излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, защото е насочена срещу акт на съдебния изпълнител - действие, включено в съдържанието на термина „насочване на изпълнението” спрямо недвижим имот, за който длъжникът претендира несеквестируемост, изрично посочен в нормата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК като подлежащ на пряк съдебен контрол по жалба на длъжника. Поддържа, че спорът относно несеквестируемостта на притежаваната от длъжника 1/2 идеална част в рамките на висящото изпълнително производство е разрешен от съда по повод на предходна негова жалба с окончателен съдебен акт, със сила на пресъдено нещо по отношение допустимостта изпълнението да бъде насочено спрямо конкретния недвижим имот. Поддържа, че длъжникът в жалбата си не се позовава на нови факти, настъпили след постановяване на съдения акт, поради което повдигнатия въпрос не може да бъде пререшаван. Твърди, че безспорно е установено, че съпругата на длъжника притежава 1/2 идеална част от жилище в гр. София и 5/8 идеални части от жилищна сграда в с. Кремена, общ. Мездра, както и че съсобственици в имота на длъжника, обект на принудително изпълнение по делото и в жилищния имот на съпругата му в гр. София са неговите деца. Сочи, че последващата промяна на адреса на съпругата на длъжника е факт без правно значение. Моли за отхвърляне на жалбата.

В мотиви относно жалбата срещу разпределението съдебният изпълнител излага доводи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че законодателят не е предвидил пропорционалната такса да се изчислява върху сбора на всички подлежащи на изпълнение парични притезания, като в хипотезата на множество кредитори, същата следва да се начислява за всеки от тях поотделно за удовлетворяване на отделното негово вземане. Твърди, че в случая начислената пропорционална такса за описа не надхвърля 1/10 от вземането, поради което същата законосъобразно не е приспадната при определяне на таксата по т.26. Сочи, че внесените по делото авансови такси от взискателя не са включени в основата за изчисляване на тази такса, а вземанията на присъединените взискатели са удостоверени по чл.456 ГПК на друг съдебен изпълнител, което се приравнява на изпълнителен титул и е недопустимо неговият размер да се оспорва. Поддържа още, че е недопустимо правата на присъединения взискател-купувач, ако се твърди нарушаването им, да се заявяват пред съда от длъжника. Моли съда да отхвърли жалбата на длъжника.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

В рамките на образуваното по молба на „Ю.Б.“ АД изпълнително производство по изп.д. №20209230400128 съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение върху 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника П. М. М., а именно – апартамент №13, находящ се в гр. София, бул. „•••••••, с площ от 109, 40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение антре и три балкона, заедно с мазе №13, с обща площ от 5, 66 кв.м. и таванско помещение №10, заедно с 0, 657% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място.

На 29.07.2024 г. по делото са присъединени като взискатели Е.С.С. и С.С.С.

Публичната продан е проведена в периода от 26.07.2024 г. до 26.08.2024 г и на 27.08.2024 г. е съставен протокол за постъпилите наддавателни предложения, с който за купувач е обявен Е.С.С., който има качеството на присъединен взискател.

На 28.08.2024 г. е изискал справка за дължимите данъци и такси за недвижимия имот като е получил отговор от Дирекция „Общински приходи“, че няма неплатени задължения.

На 30.08.2024 г. по делото е присъединен взискателя „Д.П.М.“ АД. На 03.09.2024 г. на страните са изпратени съобщения за предявяване на разпределение.

На 13.09.2024 г. е извършено разпределение по реда на чл.495 ГПК.

Разпределението е предявено на същата дата - 13.09.2024 г. По жалбата по чл.435, ал.2. т.2 ГПК: Предвидената в ГПК възможност за обжалване действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания. Съгласно чл. 435, ал. 2 т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС запорът и възбраната, като изпълнителни действия сами по себе си не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

На 10.05.2024 г. длъжникът е подал по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК жалба против насочване на принудителното изпълнение срещу недвижимия имот с твърдения, че същият е несеквестируем. С решение № 3742/24.06.2024 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 6022 /24 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Б, жалбата е оставена без уважение. Съдът е приел, че жилището, към което е насочено изпълнение, не съставлява несеквестируем имот. Съобразил е извършената смяна на адресна регистрация, непосредствено след предприемане на изпълнтелните действия, като е приел, че горното не обосновава преустановяване на съвместното съжителство на съпрузите, като един от законово уредените елементи на брачния съюз. Адресната регистрация от друга страна е предоставена на личната преценка на всяко лице, представлява изпълнение на негово административно задължение, с извършване на което, правното й значение се изчерпва. Приел е за ирелеванетен избраният от съпрузите режим на имуществени отношения, тъй като преценката за несеквестируемост по чл.444, т.7 от ГПК се извършва единствено относно това дали член от семейството притежава друго жилище и е без значение дали същото се притежава в режим на СИО. Съдът е приел, че дължимата от ЧСИ преценка за несеквестериумост се извършва към момента на предприемане на съответното действие – в случая насрочването и извършването на опис, същата е законосъобразна и това прави законосъобразни и всички останали действия на ЧСИ в тази връзка.

Длъжникът в настоящото производство излага същите доводи за несеквестируемост на процесния имот, без да се позовава на новооткрити или новонастъпили обстоятелства. Всички изложени в жалбата съображения са били преценявани от съда при предходното разглеждане на жалба с идентичен предмет. Ето защо следва да се приеме, че втората жалба, основана на идентични съображения (със същото основание) е недопустима. Насочването на изпълнението към несеквестируем имот следва да се оспори в първия момент, в който длъжникът узнае за това, в срока, определен от закона - чл. 436, ал. 1 ГПК, едноседмичен от извършване на действието. Съобразно указанията, дадени в т. 1 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта“. Длъжникът вече е обжалвал насочването на изпълнението след насрочването на опис на имота, като жалбата му е разгледана от съда и отхвърлена. Действително актът на съда няма сила на пресъдено нещо – „Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право“ – така в мотивите на т.3 на ТР № № 7/2014 г. на ОСГТК НА ВКС. Но в същото време, както бе посочено по-горе, предметът на обжалване не е конкретно изпълнително действие, а самото насочване на изпълнението срещу определен имот. Без позоваване на нови обстоятелства, правото на длъжника да се позова на несекверуамост се изчерпва с подаване на жалба и разглеждането й от съда, като няма основание да се приеме, че нова жалба със същия предмет може да се подава при всяко следващо изпълнително действие, включено в способа, за който вече е налице произнасяне, че не нарушава несекверуемостта. В този смисъл е и практиката на САС, напр. определение № 306 от 25.01.2018 г. по ч. гр. д. № 6405/2017 г. на Апелативен съд – София и др. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

По жалбата по чл.463 ГПК: Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 от ГПК от легитимирано лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. „Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. … Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права. … Следователно, само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. … Уважаването на жалбата на един взискател не може да доведе до определяне от съда на по-благоприятен ред (по-предна по ред привилегия) на удовлетворяване за друг взискател, който не е упражнил правото си на жалба относно нея…. Предвид изложеното, относно законосъобразността на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението. “ – така мотивите към в т.1 от ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Направеното от жалбоподателя доказателствено искане за експертиза не следва да се уважава, доколкото за установяване на фактите от значение за делото (изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ), съдът не се нуждае от специални знания и може да извърши и сам.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

От доказателствата по изпълнителното дело се установява, а не е и спорно между страните, че предмет на принудителното изпълнение по изп.д. №20209230400128 са непогасени парични вземания на взискатели, както следва:

1. „Ю.Б.“ АД, ЕИК •••••••, първоначален взискател, с вземане по изпълнителен лист от 16.12.2019 г., издаден по гр.д.№ 68108/2019 г., по описа на СРС, 42 състав, в размер на 16 870, 92 лева.

2. ТД на НАП София - присъединен взискател на основание чл.458 от ГПК за публични вземания на П. М. М., в размер на 691, 63 лева.

3. С.С.С. присъединен взискател на основание чл.456 от ГПК, с вземане по изп. лист издаден на 11.07.2024 г. по ч.гр.д. №3957/2024 г., по описа на РС-Плевен, в размер на 16 719, 81 лева.

4. Е.С.С., присъединен взискател на основание чл.456 от ГПК, с вземане по изп. лист издаден на 11.07.2024 г. по ч.гр.д. №3957/2024 г., по описа на РС-Плевен, в размер на 16 719, 81 лева.

5. „Д.П.М.“ АД - присъединен взискател в качеството му на цесионер на кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на основание чл.456 от ГПК, с вземане по изп. лист издаден на 27.07.2018 г., по гр.д. № 47971/2018 г., по описа на СРС, 30 състав, в размер на 75 637, 64 лева.

Размерът на вземанията на взискателите по изпълнителен лист е изчислен към 13.09.2024 г. (датата на предявяване на разпределението).

С обжалваното разпределение съдебният изпълнител е разпределил продажната цена от недвижим имот на длъжника в размер на 162 001, 00 лв. Публичната продан е проведена в периода от 26.07.2024 г. до 26.08.2024 г, на 27.08.2024 г. е съставен протокол за постъпилите наддавателни предложения, с който за купувач е обявен присъединения взискател Е.С.С., с наддавателно предложение от 162 001, 00 лв. Процесното разпределение е такова по чл.495 ГПК, вр. чл.460 и чл.461 ГПК. Когато в публичната продан вещта е възложена на единственият взискател като наддавач и продажната цена е по-висока от сумата на разноските по изпълнението и вземането на взискателя, последният внася разликата. Постановлението на съдебния изпълнител за възлагане се издава, след като обявеният за купувач взискател установи плащането (чл. 495 във вр. с чл. 474, ал. 5). Ако взискателите са няколко (както в настоящия случай), възлагането се извършва, след като обявеният за купувач взискател внесе следващите се съгласно разпределението суми за другите взискатели, ако такива се дължат (чл. 495, изр. I ГПК). Взискателят, който е обявен за купувач, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност (чл. 461). За целта съдебния изпълнител извършва разпределение, с което определя дължимите такси и разноски и вземания на останалите взискатели, като предоставя на обявения за купувач взискател двуседмичен срок за внасянето им, считано от влизане в сила на разпределението (чл.495, изр. I ГПК).

С обжалваното разпределение по чл.495 ГПК съдебният изпълнител е разпределил продажната цена от недвижим имот на длъжника в размер на 162 001, 00 лв., както следва:

1. към ЧСИ Г.Н. – 10 604, 52 лв. 2. към взискатели: - Ю.Б.“ АД - 19 270, 45 лева. - ТД на НАП София - 691, 63 лева. - Е.С.С. - 16 908, 81 лева. - С.С.С.- 16 908, 81 лева. - „Д.П.М.“ АД - 77 233, 17 лева. 3. към длъжника П. М. М. – 20 383, 61 лв.

Основателно е възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е основателно. На първо място съдът приема, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се определи за целия дълг като сбор от всички вземания по делото, съгласно първата забележка към т. 26 (Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума). Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист за всеки взискател - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват авансови такси, разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателите и други подобни. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумите, посочени в изпълнителните листове, чиито сбор е 126 639, 81 лв. В случая – изчислена в съответствие с б. „е“ пропорционалната такса възлиза на 5 752, 80 лв., а не 9 703, 32 лв., както е определена от съдебния изпълнител.

Основателни са и доводите на жалбоподателя за приспадне на таксата за опис от таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съдът счита, че следва да намери приложение правилото на изр.3 от ал.5 на чл.73 ГПК, според което от таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора нейния размер, определена към момента на извършване на описа. В настоящия случай таксата по т.20 е в общ размер на 302, 23 лв., като след приспадането й, пропорционалната такса по т. 26 следва да се определи на сумата от 5 450, 57 лв.

Не следва да бъде разглеждано оплакването на длъжника относно извършване на прихващане от вземането на взискателя, който е обявен за купувач, от дължимата сума за имота. Както бе посочено по-горе, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права. Ето защо и доколкото правата на длъжника нямат отношение към възможността на взискателя, обявен за купувач, съгласно чл.461 ГПК да прихване от дължимата срещу такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност, жалбоподателят не е легитимиран да повдига подобно възражение.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното разпределението следва да се отмени в частта на т.1, като на съдебния изпълнител за такси следва да се разпредели сумата от 6 351, 77 лв., а не 10 604, 52 лв., както е определена от съдебния изпълнител. Доколкото отсъстват оплаквания относно сумите, разпределени на взискателите, същите не подлежат на преразглеждане и промяна. Изменението на сумата по т.1 води до увеличение на остатъка, който следва да се изплати на длъжника – следва да му се разпредели допълнителна сума от 4 252, 75 лв. или общо 24 636, 36 лв.

По разноските: Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски.

По изложените съображения, съдът