Решение № 46 от 19.6.2025 г. на Районен съд - Айтос по дело № 95/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на „Р И А КРЪСТЕВИ“ ЕООД срещу Електронен фиш серия Г № 0068387 от 30.07.2024 г., издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, с което му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането. В жалбата се излагат съображения, че в електронния фиш липсва надлежно описание на нарушението, както изисква чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Сочи се, че е нарушението е отразено само като „нарушение на Кодекса на застраховането“, без да са описани каквито и да е съставомерни признаци на нарушения състав. Освен това в електронния фиш били цитирани две норми – 483, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 1, т. 1 КЗ, всяка от които имала различно приложно поле. Поради това жалбоподателят счита, че не е ясно какво нарушение му е вменено. Иска се електронният фиш да бъде отменен. Въззиваемата страна Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас не е изразила становище по жалбата и не е заела участие в делото. Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Съобразно данните, изложени в електронния фиш, делото е подсъдно на Районен съд – Айтос. Като съобрази събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: В процесния електронен фиш се съдържа следното описание на извършеното от жалбоподателя нарушение: „На 30.07.2024 г. в Община Айтос, път III-208, км. 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, при ограничение на скоростта, въведена с пътен знак Б26, за движение в извън населено място до 50 км/ч. АТСС е насочено на северозапад и снимащо в двете посоки на движение. Отчетен е толеранс т -3 км/ч на измерената скорост. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът н МПС Фолксваген Голф вид лек автомобил с регистрационен номер СВ 1270 КЕ е установено нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство № 1047F8A4010800E9“. Посочено е, че собственик на моторното превозно средство е жалбоподателят и че за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ му се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени задължителните реквизити на електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Съдът намира, че в процесния електронен фиш липсва описание на нарушението. В него първо се говори за скоростта на движение на автомобила, което евентуално би могло да означава, че е налице нарушение на Закона за движение по пътищата. След това изведнъж, без каквато и да е връзка с предишните изречения, се приема, че е извършено нарушение на Кодекса на застраховането. Описанието е противоречиво до степен на нелогичност. От текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП ясно следва, че в електронния фиш следва да фигурира както описанието на нарушението, така и нарушените разпоредби. Липсата на описание на нарушението е особено съществено нарушение, което не позволява на санкционираното лице да реализира правото си на защита срещу електронния фиш. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в електронния фиш са цитирани норми с различно приложно поле. Наистина по-коректно е първо да се посочи разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ, която е нарушена: с автоматизирано техническо средство е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Но разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ препраща към ал. 1 КЗ. В случая важното е, че са посочени всички релевантни разпоредби. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че му е бил връчен фиш, различен от този по делото. Между двата екземпляра не са налице съществени различия. Очевидно е, че се санкционира юридическото лице, а на него може да се наложи само имуществена санкция. Само за пълнота следва да се отбележи, че по делото наистина са налице данни, че за моторното превозно средство – собственост на жалбоподателя, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Представена е удостоверение от Гаранционния фонд в този смисъл. Всъщност единствената причина жалбоподателят да избегне имуществената санкция, която законът предвижда, е немарливостта на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас. Предвид изложеното, електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а на жалбоподателят да бъдат присъдени деловодните разноски в размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, съдът