Решение № 99 от 13.7.2016 г. на Административен съд - Сливен по дело № 76/2016 г.

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на С.Т.С. ••• против Заповед № 99/15.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" - гр. София, с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител оспорващият е отстранен от длъжност „И." в Областен отдел „Автомобилна администрация" - Стара Загора към Главна дирекция „Автомобилна администрация" до отпадането на основанието за това. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като за да бъде приложена разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител е следвало уведомяването, искането за отстраняване, да изхожда от прокуратурата. Когато служебната проверка била предприета по искане на административния орган той действал при условията на оперативна самостоятелност. Счита, че в случая не е налице основанието за прилагане на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител и издадената заповед е в нарушение на материалноправната и процесуалноправната регламентация. Твърди, че същата противоречи на изискването на чл. 69 от НПК, както и на чл. 16 и чл. 48 от Конституцията във връзка с чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника си а.К. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" - гр. София, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Оспорващият С.Т.С. ••• е заемал длъжността „И." в Областен отдел „Автомобилна администрация" - Стара Загора към Главна дирекция „Автомобилна администрация, на която длъжност е допуснат въз основа на Заповед № 77/22.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" - гр. София. Въз основа на запитване рег.№ 10-00-00-66 от 22.01.2016 г. в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" е получено писмо от Специализираната прокуратура, с което Изпълнителния директор на ИА „АА“ е уведомен, че С.Т.С., ЕГН •••••••••• е привлечен в качеството обвиняем за престъпления по чл. 302, т. 1, предл. 1 във вр. чл. 302а във вр. с чл. 301, ал. 2, предл. 1 и предл. 2, вр. чл. 301, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл, 20, ал. 1 от Наказателния кодекс и за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4 т. 2 вр. чл. 321. ал. 2 от Наказателния кодекс. Към писмото е приложено постановление за привличане на обвиняем от 21.05.2015 г., подписано от М. Д. – с. р. п. при ГДБОП - сектор БОП - град Стара Загора по досъдебно производство № 349БОПзм-3/2015 г. по описа на сектор БОП-Стара Загора. Видно от постановлението, в качеството на обвиняем е привлечен С.Т.С. за престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а" от Наказателния кодекс - „м. и." в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ" гр. Стара Загора към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация". При тези данни Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител за временно отстраняване от длъжност на С.Т.С., поради което със Заповед № 99 от 15.02.2016 г., на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", отстранил С.Т.С., ЕГН ••••••••••, на длъжност „и." в Областен отдел „Автомобилна администрация" - Стара Загора към Главна дирекция „Автомобилна инспекция" в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", с ранг IV м, временно от работа до отпадане на основанието за това. При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от издадения и обжалван административен акт т.е. има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Оспорената заповед е връчена при отказ оформен според изискванията на чл.44 ал.1 от ГПК на 18.02.2016 г. Жалбата е подадена на 07.03.2016 г., която дата е първия работен ден след 03.03.2016 г., на който неработен ден изтича срока по чл.149 ал.1 от АПК. В този смисъл е подадена в срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът провери неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес възведен в нормата на чл. 9 от АПК. Съгласно чл.100 ал.2 от Закона за държавния служител ЗДСл във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. В чл.7 т.13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" е предвидено правомощието на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация да назначава и освобождава държавните служители в агенцията. В този смисъл същият е орган по назначаването и компетентен да издаде заповедта по чл.100 ал.2 от ЗДСл. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Административният орган е събрал относими доказателства към предмета на издадената заповед. В този смисъл съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорения административен акт. При преценката на материалната законосъобразност на издадената заповед, съдът констатира, че с Решение № 5 на КС на РБ от 12.05.2016 г., обнародвано в ДВ бр. 38 от 20.05.2016 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.100 ал.2 от ЗДСл. Решенията на Конституционния съд, с които се обявява една правна норма за противоконституционна имат действие занапред (ex nung). Това тяхно действие обаче не е само по отношение на възникнали след влизане в сила на решението юридически факти, а и по отношение на юридически факти, които са възникнали при действието и въз основа на обявената за противоконституционна норма. Тоест, решението на Конституционния съд има действие и по отношение на висящи, незавършени, но възникнали на основата на обявената за противоконституционна норма правоотношения. Чл. 151, ал. 2 КРБ и чл.22 ал.2 от Закона за Конституционния съд изрично установяват, че обявеният за противоконституционен акт от деня на влизане на решението в сила не се прилага. Тези правоотношения, които са възникнали въз основа на противоконституционната норма и които са приключили не се ревизират, но тези правоотношения, които не са приключили, не могат да бъдат уреждани от противоконституционна норма. Това намира своето оправдание в противоконституционността на нормата, на която се основават. Фактически, макар и да има действие ex nung, решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна една правна норма, с оглед на изричната конституционна разпоредба за неприлагане на закона от датата на влизане на решението в сила, въздейства и върху юридически факти, които са възникнали преди влизането в сила на решението. (Решение № 131 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2014 г., VI о., Решение № 235 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4690/2014 г., VII о.) Съгласно чл. 5, ал.1 от Конституцията на РБ върховен закон е конституцията и другите закони не могат да й противоречат. Съгласно чл. 5, ал.2 от Конституцията разпоредбите й имат непосредствено действие. Съгласно чл. 15, ал.1 от Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и другите нормативни актове от по - висока степен. В този смисъл спрямо висящи правоотношения обявения с решение на КС за противоконституционен закон повече не може да се прилага (в т.см. "Проблеми на Конституцията и на конституционното правосъдие", Сборник от статии, п. д. Ж. С.). Обезсилването на релевантната за казуса разпоредба има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същата. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона въз основа на решението на Конституционния съд, налице са основанията за отмяната на оспорената заповед. При гореизложените разсъждения следва, че е налице отменително основание по чл.146 т.4 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена. Оспорващият е направил искане за присъждане на разноски по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, е договорено и платено възнаграждение от 400 лв., както и държавна такса от 10 лв. На основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът следва да присъди на жалбоподателя сумата от 410 лв. за разноски, които следва да бъдат понесени от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация". Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът