Решение № 601 от 27.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 661/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 961 от 30.06.2025 г., постановено по т.дело № 2321/2024 г. Софийски градски съд, ТО VI-23 състав, е отхвърлил предявените от Национална Агенция за приходите срещу „Интерстройпроект 90“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК 121877053 искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, вр. чл.7, ал.1 КСО и чл.42 ЗДДФЛ за признаване за установено, че ищецът има публични вземания срещу „Интерстройпроект 90“ ООД, в несъстоятелност за данък върху доходите на физически лица, начислен в периода 01.06.2023 г. – 29.02.2024 г. върху трудови възнаграждения по сключени с лицата Ч. К. А. и К. И. А. трудови договори в размер на 3 055, 76 лв., от които 2 857, 36 лв. – главници и 198, 40 лв. – лихви и за задължителни осигурителни вноски за същия период в размер на 11 837, 23 лв., от които 11 068, 72 лв. - главници и 768, 51 лв. – лихви. Недоволен от решението е останал ищецът Национална Агенция за приходите, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът сочи, че декларациите образец № 6 са подадени от лице, редовно упълномощено от управителя на дружеството–длъжник преди прекратяване на неговите правомощия във връзка с откритото производство по несъстоятелност, поради което те следва да бъдат съобразени като документи, установяващи вида и размера на процесните публични задължения по смисъла на чл. 105 ДОПК. Оспорва извода на съда, че по делото не са доказани фактическите обстоятелства, пораждащи претендираните вземания. Твърди, че за процесния период са били сключени и действащи два трудови договора с лицата Ч. К. А. и К. И. А., от което е възникнало задължението за изплащане на трудови възнаграждения и съответно за удържане и внасяне на дължимия по чл. 42 ЗДДФЛ данък и съответните осигурителни вноски. Моли съда да отмени обжалваното решение и за уважи предавения иск. Въззиваемият „Интерстройпроект 90“ ООД, в несъстоятелност не изразява становище по въззивната жалба. Синдикът на „Интерстройпроект 90“ ООД, в несъстоятелност Е. Т. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че с решение от 12.06.2023 г., постановено по т.д. № 427/2020 г. а СГС, ТО, VI - 21 състав, дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, като се прекратени правомощията на органите му на управление. Сочи, че от тази дата единственото лице, което има право да представлява дружеството и предприятието му е синдикът, поради което за да породят валидно задължение, декларациите образец № 6 следва да са били подадени от синдика, или от упълномощено от него лице. Излага, че на двамата работниците не са изплащани трудови възнаграждения за периода 01.06.2023 г. до 29.02.2024 г., поради което и на основание чл. 42 ал.5 вр. чл. 65 ал.11 от ЗДДФЛ данъкът върху доходи от трудови правоотношения се удържа от работодателя при окончателното плащане на трудовото възнаграждение. Сочи, че поради неполагане на труд от двамата работници в очертания период, дружеството не дължи и осигурителни вноски, на основание чл. 7 ал.1 от КСО. Моли съда да потвърди обжалваното решение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от Национална Агенция за приходите срещу „Интерстройпроект 90“ ООД, в несъстоятелност с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на неприети вземания, представляващи данък върху доходите на физически лица, начислен в периода 01.06.2023 г. – 29.02.2024 г. върху трудови възнаграждения по сключени с лицата Ч. К. А. и К. И. А. трудови договори, в размер на 3 055, 76 лв., от които 2 857, 36 лв. – главници и 198, 40 лв. – лихви и за задължителни осигурителни вноски за същия период в размер на 11 837, 23 лв., от които 11 068, 72 лв. главници и 768, 51 лв. – лихви. В исковата молба е наведено твърдение, че претендираните публични задължения са установени с декларации по чл. 105 ДОПК, а именно - Декларация образец 6 вх. № 22000234337945 от 02.08.2023 г. (вътр. вх. № 220022306991121) за месец 06.2023 г.; Декларация образец 6 вх. № 22000234772204 от 02.11.2023 г. (вътр. вх. № 220022309784060) за месец 07.2023 г.; Декларация образец 6 вх. № 22000234772218 от 02.11.2023 г. (вътр. вх. № 220022309784187) за месец 08.2023 г., Декларация образец 6 вх. № 22000234772279 от 02.11.2023 г. (вътр. мх. № 220022309784640) за месец 09.2023 г.; Декларация образец 6 вх. № 22000234862805 от 21.11.2023 г.( вътр. вх. № 220022310343169) за месец 10.2023 г.; Декларация образец 6 вх. № 22000243060164 от 17.01.2024 г. (вътр. вх. № 220022400352007) за месец 11.2023 г., Декларация образец 6 вх. № 22000243679010 от 01.04.2024 г. ( вътр. вх. № 220022403130878) за месец 01.2024 г. и Декларация образец 6 вх. № 22000243680024 от 01.04.2024 г. (вътр. вх. № 220022403136403) за месец 02.2024 г. От приложеното по делото копие от заявлението, с които описаните горе декларации са подадени в съответното териториално поделение на НАП по електронен път, се установява, че същото е подписано от М. И. Я., действаща въз основа на упълномощаване от А. В. Б., в качеството на законен представител на дружеството „Интерстройпроект 90“ ООД. Видно от представената справка от ТД на НАП София, в процесния период са регистрирани два трудови договора с дружеството „Интерстройпроект 90“ ООД – работодател с лицата Ч. К. А. и К. И. А. – работници по трудово правоотношение. От извършена служебна справка по партидата на „Интерстройпроект 90“ ООД, в несъстоятелност в търговския регистър се установява, че с решение № 360 от 30.05.2022 г., постановено по т. дело № 214/22 г. на Апелативен съд - София е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производството по несъстоятелност, като е назначен временен синдик. С решение № 260221 от 12.06.2023 г., постановено по т.д. № 427/2020 г. а СГС, ТО, VI - 21 състав дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, като се прекратени правомощията на органите му на управление. По своята правна природа декларациите образец № 6 по чл. 105 от ДОПК за данъци и осигуровки представляват частни свидетелстващи документи, които удостоверяват неизгодни за подалия ги субект факти и имат правното значение на извънсъдебно признание относно вида и размера на задължението. Правният ефект на признанието на факти обаче може да породи правни последици единствено когато същото е направено от лице, притежаващо валидна представителна власт по отношение на дружеството. От събраните по делото доказателства и данните по електронната партида на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (в несъстоятелност) се установява, че правомощията на управителните органи на дружеството са прекратени с решение № 260221 от 12.06.2023 г., постановено по т.дело № 427/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав. От този момент органите на дружеството са десезирани, и управлението и представителството на дружеството се осъществява само и единствено от назначения синдик, който е единственият орган, овластен да извършва правни и фактически действия и да заявява воля от името на длъжника – чл. 658 ал.1 т.1 от ТЗ вр.