Решение № 61 от 31.7.2015 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 40/2015 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета/ - чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.193, ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/. Образувано е по жалба от „Национална електрическа компания” ЕАД, със седалище и адрес на управление •••, с ЕИК •••••, подадена чрез упълномощения й процесуален представител – юрк.К.К., с която, на основание чл.215, ал.1 от ЗУТ, се обжалва Заповед №208 от 04.03.2015 год., издадена от кмета на община Кърджали, с която е учредено право на преминаване по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ, през поземлен имот с №••••• по КК и КР на землището на ••••, местността „•••••” – собственост на жалбодателя „НЕК” ЕАД град София, с площ 346 кв.метра и местоположение на правото на преминаване „по съществуващ път”, за обслужване на поземлен имот №•••••• по КК и КР на землището на ••••. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, евентуално незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон. Като основания за това се сочи най-напред, че постановената заповед е нищожна, тъй като в нея не е посочено откъде точно през имот №••••• ще преминава учредения сервитут, а освен това, порокът, водещ до нищожност на заповедта, се изразява и в липсата на графична част към нея и поради това, следва да се прогласи нищожността на оспорената Заповед №208/04.03.2015 год. на кмета на Община Кърджали. На следващо място, в случай, че не се приемат доводите за нищожност, в жалбата се твърди, че заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна и се излагат доводи за това, като се твърди най-напред, че чл.192, ал. 2 от ЗУТ дава възможност за преминаване през чужди поземлени имоти в случаите на кумулативно наличие на две предпоставки - непостигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. Твърди се, че в случая, при обжалваната заповед не са налице и двете условия, поради това, че съгласно разпоредбата на чл.192, ал.2 от ЗУТ, при непостигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината, като в конкретния случай, имотът собственост на „НЕК” ЕАД, през които се иска да се преминава, за да се достига до съседния поземлен имот с идентификато𠹕•••••, е с №•••••, а съгласно Решение №6728 от 15.11.2012 год. на ОбСЗ - град Кърджали било отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. В. В., върху имот №••••, с идентификато𠹕••••• по кадастралната карта на •••• и че като мотиви за отказа на ОбСЗ - град Кърджали било посочено, че правото на собственост не се възстановява поради това, че ОбСЗ - град Кърджали, на основание чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, по искане на заинтересованата страна, е отменила свое решение №6663/05.01.2012 год. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на ••••, на наследниците на Д. В. В. и че за имота е издаден Акт за частна държавна собственост №•••/••••• год., със собственик „НЕК” ЕАД. В жалбата се твърди, също, че о свен спазване на чл.192, ал.2 от ЗУТ, при постановяване на обжалваната заповед следвало да се спазят и условията на чл.192, ал.4 на ЗУТ - да не се влошават условията на застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Според жалбодателя, в конкретния случай не са спазени, както изискванията на ал.2, така и изискванията на ал.4, предвид обстоятелството, че имот №••••• е собственост на „НЕК” ЕАД, като преминаването през нейния имот без изрично разрешение за всеки отделен случай би нарушило съществуващия режим на достъп. На следващо място се сочи, че до имот с идентификатор ••••• може да се осигури достъп по наличен път, преминаващ непосредствено до други два съседни имота на имот с идентификато𠹕•••••, а именно до имот с идентификато𠹕•••• 1 и №••••• и наличието на този път изключва задължителното условие за учредяване право на преминаване по чл.192, ал.2 от ЗУТ, а именно - друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. Този път бил отразен в скицата на поземлен имот №••• от ••••год. и бил с идентификато𠹕•••• и наличието на визирания път водело до отпадане на необходимост от преминаване през имота с идентификато𠹕••••, за да се достигне до имот с идентификато𠹕••••• чрез поне още два алтернативни варианта. Сочи се още, че съседен имот на имот с идентификато𠹕••••• бил и имот с идентификато𠹕••••, като би трябвало да се изследва и възможността за достигане до имот №•••••• и преминавайки и през третия съседен на него имот №•••••. Според жалбодателя, посоченото не кореспондирало на отразеното в мотивите към заповедта, че друго техническо решение е явно икономически неизгодно и че не се възпрепятства установения начин на трайно ползване на имота, като видно от разминаването на част от мотивите с фактическата обстановка било в резултат на липса на изследване на други алтернативни варианти, за преминаване до имот №••••••. Жалбодателят твърди, че такива алтернативни варианти съществуват, предвид наличието на пътя с идентификато𠹕•••• и имотите с идентификатор №№•••••, ••••• и ••••• и тези решения били икономически по-целесъобразни. Предвид изложеното и поради липса на законовите предпоставки по чл.192, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, жалбодателят моли в жалбата, на основание чл.97, ал.1 от АПК, съдът да обяви обжалваната заповед за нищожна или да я отмени, като незаконосъобразна. В съдебно заседание, жалбодателят „Национална електрическа компания” ЕАД, със седалище и адрес на управление •••, редовно призован, се представлява от упълномощените процесуални представители – юрк.К.К. и юрк.Е.Х., чрез които поддържа жалбата. Юрк.К. в хода по същество п рави уточнение, че на стр.2 в петитума на жалбата, основанието, с което иска да бъде обявена нищожност или да бъде отменена постановената заповед, като незаконосъобразна, поради допусната техническа грешка, да се чете основанието по чл.172, ал. 2 от АПК. Допълнително изразява доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като сочи най-напред, че същата е постановена в нарушение на административно-производствените правила, като намира, че не е изпълнено задължението по чл.26 от АПК, а именно – жалбодателят, като заинтересована страна в административното производство, не е бил уведомен, вследствие на което не му е дадена възможност да изрази становище по чл.34 от АПК. Освен това твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.146, т.5 от АПК, а именно – в несъответствие с целите на ЗУТ, който предвижда, че за да се издаде подобна заповед, когато има несъгласие между страните, то тя заменя договор между страните. Според процесуалния представител на жалбодателя, в заповедта липсвали реквизити на един издържан договор за учредяване право на преминаване, като няма посочени права и задължения за „НЕК” ЕАД град София, като собственик на поземлен имот №•••• и по никакъв начин не би могло да се определи, какви задължения следва да изпълнява „НЕК” ЕАД град София, съгласно тази заповед. Счита, освен това, че в заповедта ответната страна посочила единствено и само площ, като липсвала сервитутна ивица, което също щяло да доведе до неспазване целта на закона, т.к. след влизане в сила на заповедта, същата следва да бъде вписана, но без сервитутна линия и нямало да е ясно, какво ще се пише всъщност. Твърди също, че не е спазена предписаната от закона форма за постановяване на заповедта, т.е. налице били условията по чл.146, т.2 от АПК, т.к. липсвала разпоредителна част в заповедта, където да се определят правата и задълженията на страните. По тези съображения моли съда да отмени заповедта на кмета на община Кърджали, като незаконосъобразна. Моли да бъде осъдена ответната страна да заплати направените по делото разноски, в т.ч. претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 600 лева, като прави възражение за прекомерност на така претендираните адвокатски възнаграждения и моли съда, при евентуално отхвърляне на жалбата, да ги определи в минимален размер, съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения. Развива подробно същите аргументи в подкрепа на жалбата, в допълнително представени писмени бележки, като отново твърди, че при издаването на заповедта не е спазена установената форма и същата е издадена при нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК – при липса на фактически основания за нейното издаването и при липса на разпоредителна част. Твърди се също, че е налице основанието за отмяна на заповедта по чл.146, т.3 от АПК – съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, като са развити доводи, че са били нарушени изискванията на разпоредбите на чл.26 от АПК, на чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, както и на чл.35 от АПК. На следващо място се развиват подробни съображения и в насока, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона – основание за отмяната й съгласно чл.146, т.5 от АПК. На следващо място, в писмената защита са развити и подробни доводи и съображения за това, че оспорената заповед е издадена в нарушение и на материалния закон, т.е. не са спазени изискванията на чл.192, ал.2 от ЗУТ. Не е спазено изискването на чл.192, ал. 2 от ЗУТ, а именно - друго техническо решение е да явно икономически нецелесъобразно, т.к. до имот №•••••• може да се достигне и през поне още три съседни поземлени имота, единия, от които е с №••••• и именно през този имот заинтересованите страни Д.В. и М.Ш. достигали съвсем свободно до имота си, а от доказателствата се установило, че те са изградили и път, достигащ до вътрешността на имот №•••••• и именно този път, които бил естествено продължение на пътя, минаващ през края на имот №•••••, отразен в жълт цвят в комбинираната скица, изготвена от в.л.К.Й., заинтересованата страна Д.В. ползвала вече близо месец, преминавайки с лек автомобил, трактор, теглещ каравана, товарен автомобил, с които многократно се извършвали товаро - разтоварни дейности и освен че МПС и хора влизали през пътя, оказвало се, че и безпроблемно го напускат, именно преминавайки през него. Същият вече бил изграден, т.е. друго техническо решение, различно от учреденото със заповедта право на преминаване, е изпълнено и ползването на този път обуславяло и очевидната му икономическа целесъобразност, а нямало пречка, този доказано на практика проходим път, като добри стопани Д.В. и М.Ш. да го бетонират или положат друга настилка. Сочи се, че наличието на този алтернативен вариант за достигане до вътрешността на имот №•••••• безспорно се установило в съдебното заседание на 07.07.2015 год. и от приобщените по делото доказателства, а в протокола от заседанието от 07 07.2015 год. заинтересованата страна М.Ш. също потвърдил, че такъв път е наличен, признавайки, че е „изграден”, а на стр.9 от протокола, и заинтересованата страна Д.В. също признала, че този нов път е изграден. В писмената защита жалбодателят моли, по изложените в нея съображения, съдът да отмени заповедта на кмета на община Кърджали, като незаконосъобразна, като отново прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, с искане за тяхното намаляне в размер до минимума, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и моли, също така, с решението да бъдат присъдени направените разноски по делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата – кметът на община Кърджали, редовно призоваван за съдебните заседания, не се явява, представлява се от упълномощения процесуален представител – юрк.Б.Б., който оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Намира, че обжалваната заповед е издадена съобразно материалноправните и процесуалноправните правила. Заявява, че няма постигнато съгласие между страните, за учредяване правото на преминаване и това било видно от приложената нотариална покана на л.88 към административната преписка, както и от констативния протокол от 12.05.2014 год., съставен от нотариус, приложен на л.89 по делото. Счита, че основанието, на което се базира жалбодателят, е неоснователно. Съображения в подкрепа на оспорената заповед излага в допълнително представена писмена защита, в която сочи, че Заповед №208/04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали, представляваща индивидуален административен акт, е издадена при стриктно спазване на Административнопроцесуалния кодекс и по никакъв начин не е нарушено изискването за спазване на установената форма, съгласно чл.59 от АПК и че също така, е спазена и установената форма, съгласно ЗУТ, с която е учредено правото на преминаване на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ. Твърди се, че видно от представените по административната преписка документи, страните „НЕК” ЕАД, Предприятие „Водни електроцентрали”, от една страна и Д.Д.В. и М.И.Ш., от друга, не са постигнали съгласие и не са подписали писмен договор с нотариална заверка на подписите, с който да се учреди правото на преминаване през чужд имот и поради тази причина е изчерпан реда по чл.192, ал.1 от ЗУТ. Сочи, че законодателят дал възможност на кмета на общината да издава по административен ред заповед, с която да учредява право на преминаване до съответния имот при наличие на определени условия, а именно: 1. да не е постигнато съгласие със собствениците на имота, през който ще се осъществи правото на преминаване; 2. друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно; 3. с преминаването да не се влошават условията за застрояване на поземления имот и 4. да не се възпрепятства установения начин на трайно ползване и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, като счита, че в случая всички тези условия са налице. Двете заключения на вещите лица, неоспорени от жалбодателя, по безспорен и категоричен начин потвърдили, че друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно и че не е възможно друго техническо решение, освен това, което е предложено в издадената Заповед №208/04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали, като причините за това били голямата денивелация на терена, големия наклон в процентно отношение при спускане при направа на път и не на последно място - съществуването на път за достъп през поземлен имот №•••••- собственост „НЕК” ЕАД, предприятие „Водни електроцентрали”, а освен това, вещите лица потвърдили, че така учреденото право на преминаване не влошава условията за застрояване на поземления имот идентификато𠹕•••••. По тези съображения счита, че оспорената заповед е законосъобразна, не страда от пороци и е мотивирана, поради което моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена подадената жалба от „НЕК” ЕАД град София, предприятие „Водни електроцентрали” срещу Заповед №208/04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали като неоснователна. Заинтересованата страна М.И.Ш., редовно призован, лично и като процесуален представител на заинтересованата страна Д.Д.В., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че и зтъкнатите в жалбата твърдения не са установени, предвид факта, че няма постигнато съгласие между съсобствениците на недвижимите имоти, за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, което било установено от представената от тях нотариална покана. Също така твърди, че липсва друго техническо решение, което се установило от заключението на вещите лица, изключая съществуващия бетонов път и друга възможност за преминаване нямало. Сочи, че въпреки твърдението, за наличието на изграден черен път, то този път също нямало да бъде използваем, тъй като сега било лято и пътят бил изграден само да се доставят техника и строителни материали в имота, но след идването на есента и зимата, този новоизграден черен път ставал неизползваем, тъй като същият бил много стръмен. Предвид тези съображения, моли съдът да отхвърли подадената жалба, като претендира за присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 1500.00 лева, платени на адв.Д.Д.В., съгласно представеното пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 27.04.2015 год. /л.73 от делото/. Заинтересованата страна Д.Д.В., редовно призована, лично и като процесуален представител на заинтересованата страна М.И.Ш., н амира обжалваната Заповед №208 от 04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали за законосъобразна, а подадената против нея жалба намира за неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Счита, че са налице предпоставките по чл.192, ал.2 от ЗУТ, т.к. не е постигнато съгласие между собствениците на имотите и няма друго техническо решение, защото поземлен имот с пл.сн.№ ••••• граничи единствено и само с имота на „НЕК” ЕАД град София и няма излаз на път. Счита също, че е спазена процедурата по чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.215 от ЗУТ и въпреки изпратените от тях нотариални покани до „НЕК” ЕАД град София и ходенето от тяхна, като собственици на ПИ с пл.сн.№ •••••, представители на „НЕК” ЕАД град София никога не се отзовавали да дойдат на среща при нотариус. Сочи също, че от „НЕК” ЕАД град София, едва в предишното съдебно заседание се представил акт за узаконяване от 2013 год. и всички строителни дейности, които били извършени в техния имот и в част от имот на заинтересованите страни, като например обръщалото, което било направено с бетонова настилка, както и бетоновият път, от който, една част от около 450 - 500 кв.м. от площта на пътя, влизала в собствения им имот. Сочи също, че всички имоти в това землище били земеделски и имало оторизиран орган, който изготвил плана за земеразделяне и „НЕК” ЕАД град София би следвало да обжалва този план за земеразделяне, след като има някакви претенции, както и сочи, че „НЕК” ЕАД град София се е снабдило с акт за частна държавна собственост, независимо че по Закона за земеделските земи нямало право да притежават такъв имот, защото имотът бил земеделски и бил собственост на частник, който заминал за Турция. Твърди, че всички земи наоколо били земеделски, с изключение на новообразуваните имоти, които се намират в северната част и на които им било променено предназначението и че между всички имоти не съществувал никакъв път за влизане в техния имот, а и в другите имоти. Излага и довод, че жалбодателят твърдял, че заинтересованите лица не са собственици на ПИ с пл.сн. №••••••, но те двамата с М.И.Ш. представили нотариални актове, завели дела във ВКС и били признати като собственици, така че имали правен интерес от водене на това дело. На следващо място сочи, че от заключенията и на двете вещи лица се установявало, че действително, наклонът е много стръмен и единствено този бетонов път е с 12% наклон и това е пътят, който следвало да се ползва от тях, а колкото до направата на черния път заявява, че били принудени да го направят и че на база казаното от вещото лице в предишно съдебно заседание, изградили този черен път, за да могат да си приберат техниката, т.к. били в невъзможност и трябвало да освободят имот, за който имали сключен договор със строител и трябвало да плащат голяма неустойка. Твърди, че именно поради това били принудени да направят пътя, но нито са полагали чакъл, нито са бетонирали и нямали такова намерение. Отново сочи, че видно от разпита на вещото лице в същото съдебно заседание, станало ясно, че наклонът е твърде голям - около 20%, а и преди това водили специалисти по пътно строителство, които установили, че действително наклонът е голям и не може да се изгради път, който да ползват целогодишно. По тези съображения моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото - адвокатско възнаграждение, в размер на 1500.00 лева, платени на адв.М.И.Ш., съгласно представеното пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 27.04.2015 год. /л.81/. Възразява за прекомерност относно размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение и предлага същото да бъде определено в минимален размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съображения и доводи в подкрепа на оспорената заповед излага и в допълнително представена, съвместно със заинтересованата страна М. Изен Ш., писмена защита, в която са развити доводи, че така учреденото право на преминаване през поземлен имот с идентификато𠹕••••, учредено със Заповед №208/04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали, не влошава условията за застрояването му и не възпрепятства установения начин на трайно ползване и в двете части на поземлен имот с идентификато𠹕••••, собственост на „НЕК” ЕАД град София, разделени от съществуващия път - алея, е възможно застрояване с плътност, съгласно закона, както и доводи в насока, че не е възможно друго решение, освен това, което с предложено в така издадената Заповед №208/2015 год. на кмета на община Кърджали, поради голямата денивилация на терена, големите наклони в процентно отношение при спускане при направа на път за достъп до поземлен имот с идентификато𠹕••••• и че предложението на общинската администрация е за използването на вече съществуващ такъв път за достъп, т.к. достъп от други, съседни поземлени, имоти с идентификатори №№•••••, ••••• и ••••• е невъзможен, поради голямата денивилация на терена и че наклонът към поземлен имот с идентификато𠹕••••• е много стръмен като надхвърля 30% от така изброените съседни имоти. По тези съображения заинтересованите страни в писмената защита също молят да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена подадената жалба от „НЕК” ЕАД град София, предприятие „Водноелектрически централи”, против Заповед №208/04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали, като неоснователна и недоказана. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.4, предл.І/първо/от ЗУТ, жалбите или протестите по този закон се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14 - дневен срок от съобщаването на акта. В същия смисъл е и общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. От изисканите служебно от съда и представени от страна на административния орган – кмета на община Кърджали, издал оспорената Заповед №208/04.03.2015 год., писмени доказателства се установява, че тази заповед е изпратена на адресата й - „НЕК” ЕАД град София, Предприятие „Водноелектрически централи” •••, със съпроводително писмо с Изх.№53-00-418/06.03.2015 год. на община Кърджали, подписано от юрк.Б.Б. /л.71/, с препоръчана пощенска пратка чрез Български пощи. Видно от представената по делото обратна разписка/известие за доставяне/ с баркод ••• на „Български пощи” ЕАД ПС –Пловдив /л.35/, тази пощенска пратка е получена от адресата й на датата 11.03.2015 год., с посочено име – Й. и положен подпис на лицето, получило пратката., като получаването е удостоверено в обратната разписка с подпис на пощенския служител в графата „доставил” и с подпис в графата „проверил: Н-к ПС”, с положен печат на пощенската станция от същата дата – 11.03.2015 година. Видно от представения от жалбодателя на 22.04.2015 год. и приложен по делото приемно-предавателен протокол от 24.03.2015 год., подписан между С. И. - упълномощен представител на ПС - ••• към ••• и К. К. – упълномощен представител на „НЕК” ЕАД Предприятие „ВЕЦ” ••• /л.40/, жалбата с Изх.№ВхК-423-3624/24.03.2015 год. на „Национална електрическа компания” ЕАД Предприятие „Водноелектрически централи” •••, против Заповед №208/04.03.2015 год. и против Заповед №260/20.03.2015 год., и двете на кмета на община Кърджали, е подадена на датата 24.03.2015 год., с баркод на препоръчаната пратка с ИД - •••, от което следва, че жалбата е подадена на 13/тринадесетия/ ден след получаването на заповедта или спазен е 14/четиринадесет/-дневният срок, регламентиран в чл.215, ал.4, предл.І/първо/от ЗУТ, за оспорването на Заповед №208 от 04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали, с която, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, е учредено право на преминаване през имота на жалбодателя. Ето защо съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, подадена е от страна с установен правен интерес – жалбодателят „Национална електрическа компания” ЕАД ••• се легитимира собственик на поземления имот с идентификато𠹕•••• по КК и КР на землището на ••••, през който е учредено правото на преминаване и като такъв е адресат и на заповедта, с която, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, се учредява това право на преминаване. Предвид това, съдът счита, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, в предвидената от закона писмена форма и по предвидения ред, от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което следва да бъде разгледана по същество. Административният съд, след като взе предвид представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и след техния анализ и преценка и след като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното: По делото е представен и приет като доказателство нотариален акт №••• от •••год. за продажба на недвижим имот, том •••, рег.№•••, дело №•••/••• год. на нотариус Д.Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №••• /л.78/, видно от който, Д. В. В., чрез пълномощника си Д.Д.В., е продал на М.И.Ш. за сумата от 500 лева, свой недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификато𠹕••••• по кадастралната карта на ••••, представляващ нива, с площ от 4.701 дка, находяща се в землището на ••••, местността „•••••”, съставляваща имот №•••• по плана за земеразделяне, десета категория, при описаните в нотариалния акт граници и съседи, като един от тези съседни имоти е имотът с идентификато𠹕••••, като така закупеният от М.И.Ш. поземлен имот е бил трасиран, видно от представения Протокол за трасиране на имоти от •••год., изготвен от геодезист - инж.С. С. - представител на „Стройексперт - инженеринг” ЕООД •••, ведно с координатни точки за имота с идентификато𠹕••••• /л.76-л.77/, но към този протокол за трасиране на имота не е представена никаква графична част. Представен е и е приет като доказателство и нотариален акт №••• от •••год. за продажба на недвижим имот, том •••, рег.№•••, дело №•••/••• год. на нотариус Д.Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №••• /л.75/, видно от който, М.И.Ш. и съпругата му Х. С. Ш., са продали на Д.Д.В., за сумата от 500 лева, свой недвижим имот, представляващ 4000/4700 идеални части от поземлен имот с идентификато𠹕••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на •••, представляващ нива, с площ от 4.700 дка, находяща се в землището на ••••, местността „•••••”, с номер по предходен план №•••, десета категория, при описаните в нотариалния акт граници и съседи, един от които съседни имоти е имотът с идентификато𠹕••••. Представено е и е прието като доказателство Удостоверение с Изх.№••• от •••год. на СГКК – град Кърджали /л.74/, с което, СГКК – град Кърджали удостоверява, че към датата 07.08.2014 год. в кадастралния регистър на недвижимите имоти, за имот с идентификато𠹕••••• по кадастралната карта на ••••, като собственици са вписани заинтересованите страни в настоящото производство: Д.Д.В. за 4000/4700 ид.части, съгласно описания по-горе нотариален акт и М.И.Ш., съгласно описания по-горе нотариален акт, което се установява и от представената и приета като доказателство Скица №••• от •••год. на поземлен имот с идентификато𠹕••••• по КК и КР на •••, издадена от СГКК – град Кърджали /л.82/, с площ от 4700 кв.м., находящ се в местността „•••••” и в която скица, като собственици на този поземлен имот, са посочени Д.Д.В. на 4000/4700 ид.части от правото на собственост и М.И.Ш., за който е отразено, че няма данни за идеалните части. Към административната преписка по издаване на оспорената заповед е приложен и е приет като доказателство Акт за частна държавна собственост/АЧДС/ №••• от ••••год., том •••, стр.•••, досие ••••, съставен от отдел „Държавна собственост” при Областна администрация – Кърджали, одобрен от областния управител на област Кърджали /л.16-л.17/, с който, на основание чл.148, ал.3 от ППЗДС, е актуван недвижим имот „•••”, включващ: 1. Земя – 8400 кв.м. – ССФ и 2. Сграда, със застроена площ от 185 кв.м., на два етажа, масивна стоманобетонова конструкция, построена през 1964 год., и в който изрично е вписано, че имотът е включен в капитала на търговското дружество „НЕК” ЕАД град София •••••, съгласно описаните писмени доказателства. Към преписката е представената и приета като доказателство и Скица №••• от •••год. на поземлен имот с идентификато𠹕•••• по КК и КР на •••, издадена от СГКК – град Кърджали /л.12/, с посочена площ от 8269 кв.м. и в която скица, като собственик на този поземлен имот, е посочен „НЕК” ЕАД град София •••, съгласно описания по-горе Акт за частна държавна собственост №••• от •••год., съставен от отдел „Държавна собственост” при Областна администрация – Кърджали, одобрен от областния управител на област Кърджали, а като един от съседните му имоти е отразен графично и описан словесно имотът с идентификато𠹕••••• по кадастралната карта на ••••. В съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбодателя е представен и е приет като доказателство Акт за узаконяване №••• от •••год., издаден от главния архитект на община Кърджали /л.112/, ведно с разписка за връчването му на 22.10.2013 год. /л.113/, от който акт се установява, че на основание §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е узаконен обект: „•••”, находяща се в поземлен имот №••••• в землището на ••••, община Кърджали – собственост на „НЕК” ЕАД град София •••, съгласно одобрения инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, приет с Протокол №•••, Решение №••• от •••год. на ЕСУТ при община Кърджали, като в мотивите към акта за узаконяване е отразено, че от представените книжа за узаконяване и обстоятелства, констатирани при служебната проверка, е установено, че незаконно изграденото е допустимо по действащите разпоредби и застроителни планове, съответно по разпоредбите, действащи по времето, когато е извършен незаконния строеж, както и че нарушителят е заплатил наложените глоби и такси за узаконяване на строежа с описаните платежни документи. В представената разписка към този Акт за узаконяване №••• от •••год., издаден от главния архитект на община Кърджали, е удостоверено, че същият е влязъл в сила на 09.11.2013 година. Така, при това положение е безспорно, че съсобственици на поземления имот с идентификато𠹕••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кърджали, са заинтересованите страни Д.Д.В. и М.И.Ш., а собственик на поземления имот с идентификато𠹕•••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на •••, е жалбодателят „НЕК” ЕАД град София, както и че двата поземлени имота са съседни и имат обща имотна граница. По делото е представено и прието като доказателство заверено копие от Нотариална покана от Д.Д.В. и М.И.Ш., ••• Предприятие „ВЕЦ” •••, заверена с Рег.№••• от •••год. и изпратена чрез нотариус С. П., с №••• в регистъра на Нотариалната камара /л.88/, в която нотариална покана същите са заявили, че са съсобственици на имот с идентификато𠹕••••• и са във владение на този имот, но не могат да го ползват, тъй като нямат достъп и път до имота. Предвид това, двамата са отправили поканата до „НЕК” ЕАД град София Предприятие „ВЕЦ” •••, като собственик на съседния имот с идентификато𠹕••••, с молба да им се даде право на достъп и право на преминаване през този имот, както е посочено по приложените скици, като тези приложени скици, обаче, не са представени като доказателство в хода на производството по делото, като с поканата са предложили, в 14-дневен срок от получаването й, „НЕК” ЕАД град София Предприятие „ВЕЦ” ••• да даде отговор или негов представител да се яви в кантората на нотариус С.П. на 12.05.2014 год., в 11.00 часа, за да се договорят начина и условията на преминаване през имота с идентификато𠹕••••. Екземпляр от тази нотариална покана, видно от извършената заверка на приложеното заверено копие и вписаната дата, е бил връчен на адресата й на 21.04.2014 година. По делото е представено и прието като доказателство заверено копие от Констативен протокол №••• от •••год., том••, рег.№•••, съставен от нотариус С. П., рег.№••• в регистъра на Нотариалната камара /л.89/, в който е удостоверено, че по повод връчената нотариална покана №••• от Д.Д.В. и М.И.Ш., на 12.05.2014 год., в посочения в поканата час, в кантората на нотариуса не се е явил представител на „НЕК” ЕАД град София Предприятие „ВЕЦ” •••. Видно от приложения към административната преписка Протокол от •••год. на комисията по чл.210, ал.1 и ал.2 от ЗУТ /л.26-л.27/, тази комисия, назначена със Заповед №•••/•••год. на кмета на община Кърджали /л.25/, с Решение от същата дата е определила пазарната цена за учредяване, по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ, на право на преминаване през имот с идентификато𠹕••••, по КК и КР на •••, местноста „•••••”, собственост на „НЕК” ЕАД град София •••, със засегната площ на имота – 346 кв.м., като с това решение, комисията, позовавайки се на Протокол №•••, Решение №••• от •••год. на Общински съвет – Кърджали и Раздел V от общинската Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, за имоти, извън урбанизираната територия, е определила тази пазарна цена общо в размер на 1002.00/хиляда и два/ лева, съответно над 100 метра – 510 лева и по 2 лева на всеки метър над 100-ия – за 246 кв.м. х 2 лева – 492 лева. Това Решение от 17.10.2014 год. на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ е било обжалвано в срок, по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, от „НЕК” ЕАД град София, но с окончателно Решение №7 от 29.01.2015 год., постановено по административно дело №128/2014 год. по описа на АС – Кърджали /л.18-л.20/, жалбата на „НЕК” ЕАД град София е била отхвърлена, като неоснователна. Видно от представената и приета като доказателство Вносна бележка №••• от 18.02.2015 год. на „Райфайзенбанк” ЕАД офис – Кърджали /л.28/, Д.Д.В. и М.И.Ш., са заплатили сумата в размер на 1002.00/хиляда и два/ лева, по сметка IВАN •••• на Предприятие „Водноелектрически централи” – ••••. Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №208 от 04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали /л.11-л.12/, с която, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, е учредено право на преминаване през поземлен имот с №••••• по КК и КР на землището на ••••, местността „•••••” – собственост на жалбодателя „НЕК” ЕАД град София, с площ 346 кв.метра и местоположение на правото на преминаване „по съществуващ път”, за обслужване на поземлен имот №•••••• по КК и КР на землището на ••••, без по никакъв начин да е описано или конкретизирано, какъв е този „съществуващ път”. В тази заповед е посочено, също така, че се издава във връзка и с Решение №7 от 29.01.2015 год., постановено по административно дело №128/2014 год. по описа на Административен съд – Кърджали и поради липса на друго техническо решение за обслужване на имот с идентификато𠹕••••• по КК и КР на землището на ••••, местността „•••••” – собственост на Д.Д.В. и М.И.Ш., както и че на основание протокол на комисия, назначена със Заповед №75/25.01.2013 год. на кмета на община Кърджали по реда на чл.210, ал.1 и 2 от ЗУТ и Решение №7 от 29.01.2015 год. по адм.дело №128/2014 год. по описа на Административен съд - Кърджали, собствениците на имот с идентификатор ••••• по Кадастрална карта и кадастралните регистри на землището на ••••, местност „•••••”, с ЕКАТТЕ •••, ••••, които ще се обслужват от учреденото право на преминаване - Д.Д.В. и М.И.Ш., са заплатили сумата в размер на 1002.00/хиляда и два/ лева, по сметка IВАN •••• при „Райфайзенбанк” ЕАД, с вносна бележка №•••• от 18.02.2015 год. В заповедта е наредено, т.е. по-скоро указано, че собствениците на имота, който ще се обслужва от учреденото право на преминаване - Д.Д.В. и М.И.Ш., нямат право да влошават условията за застрояване на поземления имот, да препятстват установения начин на трайно ползване на този имот, както и да засягат разрешени строежи или съществуващи сгради в имота, през който е учредено правото на преминаване, като са изложени и допълнителни мотиви, в които съвсем бланкетно и с общи формулировки е направен опит да се обоснове наличието на всички предпоставки и условия, регламентирани в чл.192, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, за учредяване право на преминаване със заповед на кмета на общината. Към така издадената Заповед №208 от 04.03.2015 год. на кмета на община Кърджали, обаче, липсва каквато и да е графична част, указваща точното местоположение в ПИ с идентификато𠹕•••• на така учреденото право на преминаване, т.е. липсва графична част, която да указва разположение, границите и техническите характеристики на учреденото право на преминаване, със засегната площ от 346 кв.метра. В съдебно заседание от жалбодателя е представен и приет като доказателство и Правилник за осъществяване на пропускателния режим на територията на почивни бази „•••” и „••••”, утвърден от управителя на „НЕК” ЕАД Предприятие „ВЕЦ” •••, с ВТК №•••/••••год. /л.85-л.87/, в т.1 от който е посочено, че с него се регламентират общия режим, сигурността, охраната и пропускателния режим на служители и граждани, пребиваващи в сградата и в района на почивните бази „••••” и „••••”. В т.5.2. от този Правилник е регламентирано, че пропускането на служители и граждани в района на почивните бази се извършва след представяне на документ за самоличност, съгласно ЗБДС, на домоуправителя на почивната база, както и че се допускат лица, предварително заявили пребиваване в обектите, утвърден от ръководител „Сигурност” на Предприятие „ВЕЦ”, като заявката за посещение в обекта следва да бъде направена най-малко 24 часа преди посещението. В т.6 на Правилника е указано, че порталната врата в двора на съответната почивна станция е механична и постоянно заключена, като същата се отваря от домоуправителя след проверка на обстоятелствата по т.5.2., в т.7 е указано, че входовете на почивните бази се заключват в 16.30 часа до 08.00 часа, в т.10 е указано, че се забранява пропускането на лица, без да са включени в одобрена от ръководител „Сигурност” заявка, съгласно т.5.2, а в т.14 изрично е указано, че не се разрешава влизането и престояването на МПС на територията на почивните бази, с изключение на такива, които са собственост на почиващи или собственост на „НЕК” ЕАД. По делото няма спор, че този Правилник се отнася за почивната база на „НЕК” ЕАД град София, изградена в имота с идентификато𠹕••••, собственост на „НЕК” ЕАД град София. По искане на процесуалния представител на жалбодателя, направено в съдебно заседание и за установяване на изложените в нея твърдения, както и за изясняване на всички относими по спора обстоятелства, свързани с процесния поземлен имот и учреденото право на преминаване, в хода на производството по делото, с протоколно определение от 12.05.2015 год., е назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице – геодезист, в заключението на която, вещото лице е следвало да отговори на въпросите: 1. Така учреденото право на прокарване през процесния имот, влошава ли условията за застрояването му и препятства ли установения начин на трайно ползване на имота?; 2. Възможно ли е друго техническо решение, според което учреденото право на преминаване през процесния имот да не преминава през средата на имота, а през някой от неговите краища? и 3. Да изготви комбинирана скица, на която да нанесе ПИ с идентификатор ••••• и ПИ с идентификатор •••••, както и да посочи по-целесъобразен вариант за право за преминаване през ПИ с идентификатор •••••. Вещото лице - инж.Н.Т., след запознаване с материалите по делото, и след извършен оглед и замервания на място и направено геодезическо заснемане, е представило в срок заключение, ведно с приложения към него – комбинирана скица, М 1: 500, с нанесени 150 броя координатни точки, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти и скица-проект, М 1: 1000, за промяна на границите на двата съседни поземлени имота /л.101-л.109/, поддържано от него и в съдебно заседание. Представеното заключение, макар и с оспорено от жалбодателя с мотива, че същото не е пълно, а е и неправилно, предвид изложените в него констатации, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 09.06.2015 година. В заключението вещото лице е посочило, че учреденото право на преминаване не влошава чувствително начина на застрояване на имота с идентификато𠹕•••• и че установеният начин на трайно ползване на този имот, в който има изградени сгради и съоръжения, се влошава по-скоро от извършената делба(!?) на предишния имот на два нови имота и нанасянето на граница между тях, без да се попълни кадастралната карта на имотите. В заключението вещото лице е посочило също, че друго техническо решение за преминаване през имот с идентификато𠹕•••• или през съседните имоти, описани в констативната част към заключението, до имота с идентификато𠹕•••••, е неудачно и неблагоприятно по изложените съображения и че предложеният от експертизата проект за изменение на кадастралната карта/КК/ за процесните имоти осъществява достъп на всеки имот до път, не засяга вече построени сгради и съоръжения, не променя площта на имот с идентификато𠹕••••• и намалява конфликтните точки между страните. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че на комбинираната скица с червен цвят е защриховал друго възможно решение, което минава през имота на НЕК, който там е с наклон 5.8° и достига до оградата, т.е. до североизточния ъгъл на имота на заинтересованите лица и че оттам нататък наклонът на самия имот е 20°, че с кафяв цвят е защриховал съществуващ път, а със зелен цвят е отбелязал съществуваща алея, която е изпълнена с бетон и е с 12° среден наклон. Пояснява също, че предназначението на сградата, която е нанесъл в представения проект, е за нуждите на НЕК и не е административна сграда и че за да може да преминава МПС, пътят трябва да е широк най-малко 3.5 м., за обслужване до 4 имота с дължина до 100 метра, а за обслужване на повече имоти и с по-голяма дължина се изисква увеличаване широчината на пътя. По отношение влошаването на начина на застрояване на имота, през който се учредява правото на преминаване, вещото лице пояснява, че е имал предвид, че при изготвяне на ПУП – ПЗ/план за застрояване/, когато през един имот преминава път, планът за застрояване трябва да се съобрази с този път и да даде възможност за преминаване по него, а т.к. съществуващият път е на НЕК и след като никой няма да преминава по него, а само евентуално заинтересованите страни, тогава застрояването не следва да се съобразява с този вътрешен път, а само с границите на съседните имоти. В тази връзка вещото лице пояснява още, че фактически пътят разделя петната за застрояване на две, но това застрояване не засяга съществуващите сгради, само границите между двата имота, засяга единия ъгъл на сградата и когато се е строяло, сградата е трябвало да бъде съобразена с тази граница, като отново потвърждава, че в заключението, като е посочил, че се влошава установения начин на трайно ползване на имота, е имал предвид, че пътят разделя възможните за застрояване части от имота на НЕК на две. По отношение възможното друго техническо решение, в съдебно заседание вещото лице пояснява, че от североизточния ъгъл на имот с №••• до североизточния ъгъл на имот с №••• наклонът е 20°, а наклонът на съществуващия път е 5.8°, този наклон към имотите е 20°, а от североизточния ъгъл на имот с №••• надолу в посока юг към имот №••• наклонът е 35° - 37° и че е много стръмно, за да се тръгне от другаде. Посочва също, че съществува друг черен, коларски път, който не е бетониран, за разлика от другия, но и че всеки може да си сложи ограда и да спре достъпа през този коларски път. Пояснява, че го е нанесъл на комбинираната скица, с оглед на това, че същият служи за достъп до каптажа, съществуващ в единия от съседните имоти, за да има достъп и вход до него. В съдебно заседание, проведено на 09.06.2015 год., от страна на жалбодателя е направено искане за назначаване на повторна съдебно – техническа експертиза, която да бъде изготвена от друго вещо лице - •••, като с протоколно определение на съда от същата дата е назначена такава експертиза, която да отговори на задачите, поставени с протоколното определение от 12.05.2015 год., както и на една допълнителна задача, поставена от жалбодателя, а именно - Възможно ли е да се посочи друг вариант на път за преминаване до имот с идентификато𠹕•••••, който да не преминава през имот с идентификато𠹕•••• по КК на землището на ••••. Вещото лице – инж.К.Д.Й., вписан в списъка на вещите лица •••, назначен в закрито заседание с Определение №86 от 11.06.2015 год., след запознаване с материалите по делото, направена справка в СГКК – град Кърджали и след извършен оглед и замервания на място, е представило в срок заключение, ведно с приложена към него един брой комбинирана скица, М 1: 1000 /л.148-л.155/, поддържано от него и в съдебно заседание. В заключението това вещо лице всъщност е преповторило констатациите в заключението на първоначално назначената съдебно - техническа експертиза, като е посочило, че така учреденото право на преминаване през поземлен имот с идентификато𠹕•••• не влошава условията на застрояване му и не възпрепятства установения начин на трайно ползване и че в двете части на този имот, разделен от съществуващия път – алея, е възможно застрояване с плътност, съгласно закона. Вещото лице е посочило в заключението, че не е възможно друго решение, освен това, което е предложено в издадената заповед, поради голямата денивелация на терена и големите наклони в процентно отношение при спускане, при направата на път за достъп до поземления имот с идентификато𠹕•••••, а освен това, предложението на общинската администрация било за използването на вече съществуващ такъв път за достъп. На поставената допълнително задача това вещо лице е отговорило в заключението, че достъп от други съседни имоти е невъзможен, поради голямата денивелация на терена и стръмния наклон към имота с идентификато𠹕•••••, като за да обоснове заключението в тази си част, вещото лице се е позовало в същото на Наредба №2 от 29.06.2004 год. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно – транспортни системи на урбанизираните територии, както и на отделни разпоредби от ЗУТ, регламентиращи широчината на обслужващите улици в населени места, респ. широчината на обслужващи улици в малки населени места и вилни зони, съответно и разпоредби от ЗУТ, регламентиращи широчината на пешеходните алеи в населени места, курортни и вилни зони, широчината на тротоарите в населени места, курортни и вилни зони и на задънените улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти, като в крайна сметка, базирайки се на изброените норми, това вещо лице е посочило, че вариант на учредяване на правото на преминаване през чужд поземлен имот, определен с оспорената заповед, е целесъобразен и отговаря на изискванията на закона. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че имотът на жалбодателя „НЕК” ЕАД представлява урбанизирана територия, а имотът на заинтересованите страни по делото представлява земеделска земя, като част от съседните имоти, които се намират на север от имота на жалбодателя, също са със сменено предназначение, а друга част от имотите в съседство на имота на заинтересованите страни, представляват земеделска земя, като прави и уточнение, че дори за черните пътища в горски територии съществуват минимални изисквания за достъп до път към земеделски имот или имот със сменено предназначение. Отново заявява, че денивелацията е много голяма и от източната страна на имот с идентификато𠹕•••••, собственост на заинтересованите страни, наклонът е много стръмен, като надхвърлял 30%. По искане на процесуалния представител на жалбодателя, до разпит в съдебно заседание е допуснат и един свидетел, като в показанията си, дадени в съдебно заседание на 07.07.2015 год., свидетелят Д. Г. И. е заявил, че от 15.04.2015 год. работи като •••• на ••••”, находяща се в имота - собственост на „НЕК” ЕАД и че е забелязал госпожата (посочва заинтересованата страна Д.В.) и един господин да посещават имота. В показанията свидетелят заявява също, че на 13.06.2015 год., събота, на място е идвал булдозер, с помощта на който, за един ден е бил изграден черен път без настилка, но че той не е присъствал в този момент на място, както и че след това, по този черен път вече може да преминава лека кола и дори по този път докарали каравана в мястото. Свидетелят И. заявява в показанията си, също така, че с товарен микробус са били докарани и строителни материали и че преди 13.06.2015 год., не е можело да се преминава с МПС до този имот, като е можело да се минава само пеша, по една пътека. В показанията си сочи, че бетонният път, който минава пред почивната станция на „НЕК” ЕАД, е малко стръмен и заинтересованите страни не са преминавали по този съществуващ бетонен път, тъй като имотът на „НЕК” ЕАД град София е ограден с мрежа. В показанията си отново твърди, че новоизграденият черен път е използван за докарване на караваната и на строителните материали и че върху този път няма положена настилка. Като доказателство по делото, с молба, подадена от жалбодателя, с Вх.№766/06.07.2015 год. на АС – Кърджали /л.131-л.132/, са представени и съответно приобщени като доказателство с протоколно определение от 07.0.2015 год. и 7/седем/ броя цветни снимки /л.134-л.140/, на първите три от които се вижда черен път, с широчина около 3.5 - 4 метра, както и ограда, изградена от бетонови колове и телена оградна мрежа, на други две се вижда бетонов път с отклонение, с паркиран на същия лек автомобил, покрит с покривало, на друга снимка се вижда каравана, паркирана върху бетонова площадка и на последната се виждат разтоварени метални тръби – части от монтажно скеле, както и греди и други строителни материали. При преценката на законосъобразността на атакувания административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, п ри извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. В процедурата по чл.192, ал.2 от ЗУТ, каквото правно основание е посочено в така издадената процесната заповед, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява със заповед на кмета на общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо разрешение е явно икономически нецелесъобразно. Нормата на чл.192, ал.4 от ЗУТ допълнително изрично регламентира, че с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал.1, а съобразно разпоредбата на чл.192, ал.6 от ЗУТ, цената на правото на преминаване се определя по реда на чл.210 от ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедта на кмета. Настоящият съдебен състав констатира най-напред, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа някакви фактически и правни основания за издаването й, както и че издадена от материално и териториално компетентен административен орган - кмета на община Кърджали, доколкото, като правно основание за издаването й, в нея е посочен чл.192, ал.2 от ЗУТ, а съгласно тази норма - чл.192, ал.2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Териториалната компетентност на органа, издал оспорената заповед на посоченото в нея правно основание, се обуславя от местонахождението на процесния поземлен имот с идентификато𠹕•••• по КК и КР на ••• – собственост на „НЕК” ЕАД град София, през който се учредява с оспорената заповед правото на преминаване и който поземлен имот се намира в землището на ••••, с трайно предназначение на територията: земеделска, според приетата като доказателство Скица №•••/••••год. на СГКК – град Кърджали. Заповедта, освен това, е издадена при спазване изискването на чл.192, ал.6 от ЗУТ - след заплащане на определеното, по реда на чл.210 от ЗУТ, обезщетение за учреденото правото на преминаване през чуждия поземлен имот. Процесната заповед, обаче, е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с материалния закон. Съображенията за това са следните: На първо място, от приложените към административната преписка по провеждане на производството пред административния орган и издаване на оспорената заповед и съответно изисканите от съда и представените допълнително писмени доказателства по делото, няма каквито и да е доказателства, а дори липсват и твърдения в тази насока, относно надлежно и своевременно уведомяване на оспорващия за започналото производство по учредяване право на преминаване през собствения му поземлен имот, още повече, че с последваща заповед /Заповед №260/20.03.2015 год. на кмета на община Кърджали, отменена с Определение №54/22.04.2015 год. по настоящото адм.дело №40/2015 год./ дори е било допуснато и предварително изпълнение на така издадената заповед, оспорена в настоящото производство. Това обстоятелство съдът намира за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е това нарушение на производството, което, ако не е било допуснато, може да се предполага друг резултат, като съдът намира най - напред, че административният орган не е изпълнил своето задължение по чл.26, ал.1 от АПК, за уведомяване на заинтересованата страна - собственик на служещия имот, а именно „НЕК” ЕАД град София - оспорващ в настоящето производство, за започване на административно производство по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ. Съобразно разпоредбата на чл.26 от АПК е следвало дружеството да бъде уведомено за започналото производство, което в случая явно не е направено и едва след това и при спазване разпоредбите на чл.34 и чл.35 от АПК, да бъде издаден индивидуалния административен акт. Съобразно постоянната и непротиворечива съдебна практика по този въпрос, съществено нарушение е това, което е довело до нарушаване правото на защита на заинтересованото лице и се е отразило на съдържанието на издадения акт. Независимо от реализираното в срок право на жалба пред съда и пълноценното участие в хода на съдебното следствие, съдът намира, че в конкретния случай, с констатираното категорично са нарушени правата на оспорващото дружество – собственик на служещия имот, тъй като последното е било лишено от възможността да се запознае с образуваната преписка, да участва при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и да изрази становище по постъпилото заявление, ако такова заявление въобще е било подавано от заинтересованите лица – съсобственици на господстващия имот. По този начин са допуснати нарушения и на чл.34, ал.1 и ал.3, както и на чл.35 от АПК, тъй като административният орган е лишил заинтересованите лица и най-вече адресата на акта, от възможността да участва в административното производството, в резултат на което се е стигнало до издаване на административен акт – процесната заповед за учредяване право на преминаване през чужд имот, без да са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Неуведомяването и недопускането до участие в административното производство на заинтересовано лице, каквото е собственикът на служещия имот, е съществено нарушение на процедурата, поради което само на това основание оспореният административен акт следва да бъде отменен. Тези нарушения на административно- производствените правила са от категорията на съществените, тъй като ако не бяха допуснати от страна на административния орган, заповедта на кмета на община Кърджали би могла да има и друго съдържание. По разбиране на настоящия съдебен състав, така констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорения ИАА. Другата задължителна предпоставка по чл.192, ал.2 от ЗУТ, за издаване на заповед от кмета на общината за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот е, да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти. В настоящия случай, според бланкетно посоченото в мотивите към заповедта, „въпреки опитите на собствениците на имот с идентификато𠹕••••• за предварителни и последващи преговори със собственика на поземления имот с идентификато𠹕•••• - „НЕК” ЕАД град София, договореност не била постигната” и поради това, според административния орган, била налице тази изискуема се от закона предпоставка. По делото не са представени никакви доказателства за каквито и да е „опити за предварителни и последващи преговори” със собственика на служещия имот, като единственото доказателство в тази насока, е представената нотариална покана, заверена с Рег.№••• от •••год. и изпратена чрез нотариус С. П., с №••• в регистъра на Нотариалната камара, получена от собственика на имота с идентификато𠹕••••, с която е предложена среща на 12.05.2014 год. в кантората на същия нотариус, но следва да се посочи, че в тази нотариална покана, от страна на заинтересованите лица по никакъв начин не са посочени или дори упоменати някакви параметри и характеристики на исканото право на преминаване през чуждия поземлен имот, не е посочено дали това право на преминаване се иска за определен срок или се иска същото да се учреди безсрочно, а освен това, в поканата въобще няма спомената и дума за предлагано от заинтересованите страни обезщетение за исканото право на преминаване през имота – собственост на „НЕК” ЕАД град София. Няма спор, че на посочената в поканата дата, видно и от представения Констативен протокол №••• от ••••год. на същия нотариус, че представител на „НЕК” ЕАД град София не се е явил на посочената дата и час, но при липса на каквито и да е предложени конкретни параметри от страна на заинтересованите лица, свързани с исканото право на преминаване през чуждия имот, то не е ясно въобще, имало ли е някакъв смисъл на тази среща да се явява представител на собственика на имота с идентификато𠹕•••• и по какво всъщност ще се преговаря, за да се стигне до някакво съгласие, при липса на каквито и да е конкретни предложения. По делото няма никакви други доказателства или данни, от страна на заинтересованите лиза да е правен друг опит за водене на преговори и постигане на съгласие относно учредяването на право на преминаване през този поземлен имот и неговите параметри, респ. срок и размера на обезщетението, което ще се дължи за това право на преминаване. Така, според настоящия състав, изпълнението на изискването на чл.192, ал.2 от ЗУТ, да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти всъщност не може да бъде установено по категоричен и безспорен начин единствено и само с описаната по-горе нотариална покана, от което следва да се приеме, че заповедта е издадена при липсата на тази изискуема се от закона предпоставка. На следващо място, правото на преминаване през чужд имот, когато липсва съгласие на собствениците, се учредява принудително и то само по начин, за който е изследвано, че е икономически най - целесъобразният. В настоящия случай, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.192, ал.2 от ЗУТ, но видно както от представените по делото доказателства, така и от съдържанието на самата заповед, такава процедура всъщност не е провеждана. При учредяването на такова право следва задължително актът, с който това се прави, да посочва точно и ясно, как ще се осъществява принудителното преминаване през чуждия имот, тъй като това право налага ограничаване на конституционното право на собственика на служащия имот или на всеки един от собствениците му, ако са повече от един, да управляват, ползват и се разпореждат със своята собственост необезпокоявано и както намерят за най-добре. Такова точно описание на начина, по който ще се реализира това право, в оспорената заповед липсва, като в същата е посочено единствено, „местоположение на правото на преминаване е по съществуващ път ”, като по никакъв начин не е ясно какъв е този съществуващ път, с какви параметри е и от къде точно преминава, при положение, че става дума за поземлени имоти, находящи се извън урбанизираната територия на град Кърджали, т.е. по никакъв начин в заповедта не са отразени конкретните параметри на сервитута, освен че засегнатата площ от имота е 346 кв.метра. В потвърждение на горното следва задължително да се посочи, че по делото не е представена никаква графична част към заповедта, която да е подписана от кмета на общината и да е неразделна част от нея, а както се установява в хода на делото, такава графична част към заповедта всъщност въобще няма изготвена. Представянето на такава графична част – неразделна част към оспорената заповед, изрично е изискано от съда с разпореждане за това от 02.04.2015 год., но от страна на ответника по жалбата, такава не е представена в хода на производството по делото. Единственият графичен материал, приложен по преписката по издаване на оспорената заповед, всъщност, е приложената Скица №••• от •••год. на поземления имот с идентификато𠹕••••, издадена от СГКК – град Кърджали, но видно от същата, в този имот не е нанесен или отразен какъвто и да е „съществуващ път”, който, според посоченото в заповедта, е местоположението на правото на преминаване. Така, предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена без административният орган да е установил наличието на втората задължителна предпоставка по чл.192, ал.2 от ЗУТ, а именно - че друго техническо решение, освен приетото, е явно икономически нецелесъобразно, а т ова е нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4, предл. І/първо/ от АПК, която предвижда, че административния т акт трябва да съдържа фактическите основания за своето издаване, като и в представената административна преписка не се съдържат констатации за това, че избрания т вариант за право на преминаване до имота на заинтересованата страна е икономически най-целесъобразния, като административният орган, за да издаде заповедта с това съдържание, всъщност се е съобразил единствено с желанието и предпочитанията на заинтересованите лица – съсобственици на господстващия поземлен имот, които явно настояват да имат не просто достъп до имота си, а възможност за транспортен достъп, т.е. за достъп с МПС. В тази връзка следва да се посочи, че з аключението по приет и т е две СТЕ в частта им, с която се констатира, че учреденото право на преминаване е икономически най-целесъобразното и друго техническо решение е неудачно и неблагоприятно, а според заключението на втората СТЕ – почти невъзможно, не може да се възприеме, защото и двете са необоснован и и не са съобразени с характера на производството, в което е издадена оспорената заповед, а именно – че става дума за учредяване на право на преминаване през чужд имот. Единственото съображение, всъщност, за т е зи извод и на вещите лица е, че преминаването по този начин – по „съществуващ път”, за който от заключенията става ясно, че не е никакъв път, а бетонова алея, изградена от „НЕК” ЕАД в собствения му имот, за осигуряване на достъп и обслужване на изградената в него почивна станция, се налага ло от особеностите на терена около служещия и господстващия поземлени имоти, свързани с голяма денивелация и наклон към и от някои от съседните поземлени имоти, без да се посочват конкретни основания за това становище. И в двете заключения с това се обосновава и невъзможността да се осигури достъп с МПС до вътрешността на господстващия имот, като по втората СТЕ вещото лице дори се е позовало на редица норми, регламентиращи широчината на пътя и на тротоарите, които норми, обаче, са приложими за населени места, курортни и вилни зони, но зоната, в която попадат и двата поземлени имота, обаче, категорично не е такава, поради което и тези нормативи са неприложими в настоящи случай. Същевременно, обаче, от приложените към заключенията на СТЕ скици, а и от констативната част към тези заключения и най-вече от констативната част към заключението на първата СТЕ и комбинираната скица към нея, изработена в М 1: 500, се установява, че до момента, достъп до поземления имот с идентификато𠹕••••• се осъществява и по друг полски път, преминаващ също през имота на „НЕК” ЕАД, но в неговата източна част, с площ от 1383 кв.м., която част била и неоградена. В констативната част към заключението вещото лице Т. е ясно е описало, че този възможен достъп до имота, който и сега се ползва, също преминава през имота с идентификато𠹕•••• и засяга площи от 169 кв.м. и от 14 кв.м. от този имот, означени с отделни фигури на комбинираната скица, като малка част от 12 кв.м. засяга и съседен поземлен имот с идентификато𠹕•••• 1, а освен това вещото лице е посочило, че в този случай, достъпът до господстващия имот бил с по-късо разстояние и заемал по-малка площ, но не бил изгоден за собствениците на имота с идентификато𠹕•••••, т.к. според вещото лице, не осигурявал достъп на МПС до вътрешността на имота. Тази констатация на вещото лице явно е опровергана от другите доказателства по делото и най-вече от приобщените като доказателство по делото 7/седем/ броя цветни снимки, от които много ясно е видно, че е осигурен достъп с МПС до вътрешността на имота с идентификато𠹕•••••, без да се преминава по съществуваща бетонова алея, изградена от „НЕК” ЕАД в собствения му поземлен имот, но тук задължително следва да бъде посочено и нещо друго, доколкото, явно на вещото лице не му е станало ясно, че учреденото право на преминаване не във всички случаи следва да бъде удобно и изгодно само за собствениците на господстващия имот, без по никакъв начин да се държи сметка за установения начин на трайно ползване на служещия имот и в тази връзка - за интересите на собствениците и на служещия поземлен имот. В тази връзка следва да се посочи, че п роизводството пред административния орган е образувано по искане по чл.192 от ЗУТ, макар че никакво такова искане или молба не е цитирано в оспорената заповед и не и приложено към административната преписка, т.е. в случая става дума за учредяване на право на преминаване, а не за прокарване на временен път. Сервитутът за преминаване през чужд имот по чл.192 от ЗУТ е с по-тясно съдържание от този за временен път по чл.190 от ЗУТ и не предвижда осигуряване на транспортен достъп до господстващия имот. Съответно на това, изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП/, съгл. чл.190, ал.1 от ЗУТ, докато за учредяване на право на преминаване следва да бъде установена само липсата на всякаква друга техническа възможност за осигуряване на достъп до определен имот или имоти, каквато липса в случая категорично не е налице. В този смисъл, явно заинтересованите страни - съсобственици на поземления имот с идентификато𠹕•••••, цел ят да бъде установен транспортен достъп до собствения и м имот, но и целят, същевременно, този транспортен достъп да стане въз основа на неприложимите за това предпоставки за у чредяване право на преминаване през чужд имот. Както бе упоменато и по-горе, в ременния т път, за разлика от правото на преминаване през чужд имот, регламентирано в чл.192 и следв. от ЗУТ, се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за разлика от него осигурява транспортен достъп до имота, за който се осигурява и достъпа и възможността да преминават по него неограничен брой лица. В настоящия случай не е спорно между страните, че до поземления имот с идентификато𠹕••••• понастоящем има достъп и този факт, както бе упоменато и по-горе, се потвърждава както от пр иложените към заключенията по двете СТЕ скици, така и от изявленията в съдебно заседание на самите заинтересовани лица, включително и от обясненията им, изложени в хода по същество. Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване от кмета на община Кърджали, след като до имота има достъп, а отделно от това, безспорно става ясно, че целта на заинтересованите страни - съ собствени ци на поземления имот с идентификато𠹕•••••, всъщност е осигуряване на транспортен достъп до имота. Следва да се отбележи, че към настоящия момент територията, в която попадат двата съседни поземлени имота, не е урбанизирана и това е изрично посочено в Протокола от 17.10.2014 год. на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община Кърджали, в който е отразено решението за определяне размера на обезщетението за правото на преминаване, а именно - в този протокол е отразено, че обезщетението се определя на посочените в решението основания, за имоти, находящи се извън границите на урбанизираните територии, поради което и обезщетението е определено в такъв размер. От това следва, че за тази територии и за тези два поземлени имота не е налице влязъл в сила ПУ П, по който евентуално може да се процедира заповед по чл.190 от ЗУТ, а о бстоятелството, че това, според разбиранията на т.нар. „вещи лица”, отразени в заключенията към приетите СТЕ, бил най-икономичния и целесъобразен вариант за учредяване на право то на преминаване, в случая е абсолютно без значение, след като до поземления имот с идентификато𠹕••••• има безпрепятствен достъп. Поради изложеното съдът приема, че административният орган не е установил предпоставките за издаване на оспорения административен акт, а о т това следва незаконосъобразност на оспорената заповед и на още едно основание, поради което същата следва да бъде отменена. Не на последно място, при така издадената заповед съдът намира, че не са изпълнени и категорично не са налице изискванията и на чл.192, ал.4 от ЗУТ, а именно, че с правото на преминаване не може да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи, освен ако това не е изрично уговорено от собствениците. В случая, съдът намира за безспорно, че с така учреденото право на преминаване, което всъщност е с характер на сервитут за временен път, установяващ транспортен достъп до господстващия имот, не се засяга пряко съществуващия в служещия имот узаконен строеж - двуетажна масивна сграда, представляваща почивна станция/база/ по своето предназначение и ползваща се и към момента с това предназначение. Същевременно, обаче, едва ли буди съмнение, че така учреденото право на преминаване, с характер и параметри на сервитут за временен път, минаващ по съществуващата бетонова алея, изградена от „НЕК” ЕАД град София в собствения му имот, за осигуряване достъп и обслужване на тази почивна база, няма да препятства установения начин на трайно ползване на служещия поземлен имот. Начинът на трайно ползване на този имот като почивна база на „НЕК” ЕАД град София, респ. общият ред, сигурността, охраната и организацията на пропусквателния режим и достъпа до сградата на почивната станция и района край нея, т.е. в служещия имот, е ясно и подробно регламентиран в представения и приет като доказателство Правилник за осъществяване на пропускателния режим на територията на почивни бази „ ••• ” и „ •••• ”, утвърден от управителя на „НЕК” ЕАД Предприятие „ВЕЦ” •••, а учредяването на право на преминаване през този поземлен имот, което, така учредено, всъщност е с характер и параметри на сервитут на временен път, с осигурен транспортен достъп до господстващия имот, при всички случаи ще препятства установеният начин на трайно ползване на служещия поземлен имот, а именно – като почивна база. Освен това, съдът намира, че не е установена с категоричност и другата предпоставка на ал.4 на чл.192 от ЗУТ, а именно - да не се влошават условията за застрояване на поземлени я имот. Както бе посочено и по-горе, към настоящия момент за процесния имот няма изготвен и одобрен ПУП-ПЗ/Подробен устройствен план – План за застрояване/, който да бъде съобразен и от който да се направи категоричен извод за обстоятелството, дали се влошават или не се влошават условията за застрояването му. В констативната част към заключението си вещото лице Н.Т. е посочило, че всяко право на преминаване през имот влошава площта за застрояване, което, разбира се, не е задължително във всички случаи да е така, а за настоящия случай е посочило, че влошаването се дължало на разделянето на две – западна и източна част, на площта от имота, възможна за застрояване, но в заключението към СТЕ е посочило, че учреденото право на преминаване не влошава чувствително начина на застрояване. Съдът намира, че и в тази му част заключението на т.нар „вещо лице” не следва да бъде възприето, тъй като начинът на застрояване на поземления имот ще бъде установен едва с евентуалното приемане и одобряване на ПУП – ПЗ за този имот, а освен това, нормата на чл.192, ал.4 от ЗУТ има предвид не влошаване на начина на застрояване, а на условията за застрояване на служещия поземления имот, което е нещо различно, а освен това, нормата не поставя изрично изискване това влошаване на условията да е чувствително. При това положение, едва ли буди съмнение, че разделянето на възможната за застрояване площ от поземления имот с идентификато𠹕•••••, на две части – източна и западна, разделени от учреденото право на преминаване, едната от които – източната, с голяма денивелация, т.е. с много стръмен наклон, пак според заключенията на вещите лица, води до влошаване на условията за застрояване, като е без значение дали и доколко чувствително е това влошаване. Това, според настоящия състав, е достатъчно да се приеме, че и това задължително изискване на нормата на ал.4 на чл.192 от ЗУТ, в случая, не е налице, а това също обуславя незаконосъобразност на така издадената и оспорена в настоящото производство заповед на кмета на община Кърджали. Така, при тази установеност и предвид изложеното по-горе, съдът намира, че се налага логичния и напълно обоснован извод за липсата и на материално-правните предпоставки по чл.192, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, за да бъде учредено право на преминаване през чуждия поземлен имот, по посочения в оспорената заповед начин, като единствено възможно и икономически най-целесъобразно техническо решение. Поради това, съдът в настоящия състав намира, че като е учредил това право по този начин, кметът на община Кърджали е нарушил посочените материалнправни норми и е издал административен акт, който е незаконосъобразен и като такъв, с решението по настоящото дело, същият следва да бъде отменен. Така, с ъдът след като съобрази и анализира всички събрани по делото доказателства и при извършената пр оверка на административния акт, на всички основания по чл.146 от АПК, намира, че оспорената заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот е издадена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати редица съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липсата на всички изискуеми се от закона материалноправни предпоставки и условия за издаването му, регламентирани в разпоредбите на чл.192, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, т.е. същата се явява издадена и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона – основания за отмяната й по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК. При това положение и предвид всичко гореизложено, съдът намира, че оспорената заповед на кмета на община Кърджали се явява издадена и в несъответствие с целта на закона - основание за отмяната й по чл.146, т.5 от АПК и то най-малкото поради факта, че с нея, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, се учредява право на преминаване през чужд поземлен имот, а от събраните по делото доказателства категорично се установява, че това право на преминаване, всъщност, е с характеристики и параметри на сервитут на временен път с транспортен достъп, през чуждия поземлен имот. Ето защо, предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира подадената срещу административня акт жалба от „НЕК” ЕАД град София за основателна и доказана, с оглед на което и с решението по делото оспорената Заповед №208 от 04.03.2015 год., издадена от кмета на община Кърджали, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, следва да бъде от менена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията за присъждане на деловодните разноски на жалбоподателя „НЕК” ЕАД град София, направени в хода на съдебното производство, като на същия следва да бъдат присъдени заплатеното възнаграждение за вещо лице, в размер общо на 650.00 лева, за първоначално назначената, изготвена и приета СТЕ, съгласно представените и приложени по делото преводно/платежно/ нареждане с бл.№•••• от 14.05.2015 год. на „Райфайзенбанк”АД ••• /л.95 от делото/ и вносна бележка №••• от 12.06.2015 год. на „СиБанк” ЕАД ••• /л.124 от делото/ и заплатеното възнаграждение за вещо лице, в размер също общо в размер на 650.00 лева, за повторно назначената, изготвена и приета СТЕ, съгласно представените и приложени по делото вносна бележка №••• от 12.06.2015 год. на „СиБанк” ЕАД ••• /л.124 от делото/ и преводно/платежно/ нареждане с бл.№••• от 14.07.2015 год. на „Райфайзенбанк”АД ••• /л.180 от делото/ или заплатени от жалбодателя и съответно изплатени на вещите лица възнаграждения за двете изготвени и приети СТЕ, общо в размер на 1300.00 лева, както и сумата за платените разноски по завеждане на делото - платената държавна такса, в размер на 50.00 лева, съгласно представеното и приложено по делото преводно/платежно/ нареждане с бл.№••• от 20.04.2015 год. на „Райфайзенбанк”АД ••• /л.37 от делото/, като допълнително следва да се присъди и сумата в размер на 4.00 лева, представляваща удържана от банката такса при внасянето на депозитите за вещи с посочената по-горе вносна бележка №••• от 12.06.2015 год. на „СиБанк” ЕАД ••• /л.124 от делото/. Съдът намира, че в полза на жалбодателя „НЕК” ЕАД град София следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата чл.78, ал.8 от ГПК, приложима субсидиарно в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК и която норма регламентира, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто именно е и настоящия случай. От страна процесуалния представител на жалбодателя е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, но предвид направеното своевременно от заинтересованата страна Д.В., в съдебно заседание, възражение за прекомерност на претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение и искането за присъждането му в минималния размер, определен съгласно Наредба №1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то съдът намира, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, че на жалбодателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лева. При това положение, с оглед изложеното, на жалбодателя „НЕК” ЕАД град София, с решението по делото следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски, възлизащи на сумата общо в размер на 1654.00/хиляда шестстотин петдесет и четири/ лева. За направените от жалбодателя разноски в настоящото производство следва да бъде осъдено юридическото лице, а именно община Кърджали, представлявано от административния орган – кмета на общината, чийто незаконосъобразен акт се отменя, солидарно със заинтересованите в това производство страни, по чиято инициатива, респ. искане, се е развило това производство и е съответно е издаден незаконосъобразния административен акт и за които този незаконосъобразен административен акт е бил благоприятен, като удовлетворяващ целените от тях благоприятни правни последици. Освен това, р ешението на настоящия съд, предвид разпоредбата на чл.215, ал.7, предл.І / първо / от ЗУТ, е окончателно, тъй като е постановено по жалба срещу индивидуален административен акт – заповед по чл.19 2, ал. 2 от ЗУТ, който не попада измежду изчерпателно изброените в тази норма административни актове / индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително /, по които постановените решения на първоинстанционния съд, по повод подадените срещу тях жалби, подлежат на обжалване. Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд