Решение № 1150 от 21.11.2023 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1095/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Касатор е Е.В.Д., ЕГН: ••••••••••, със съдебен адрес ••• Стамболов 26, вх.А, ет.3. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д.Р. •••. Ответник по касация е началникът на Първо РУМВР гр.Бургас. Ответникът по касация участва в касационното производство лично. Касационната жалба е насочена срещу решение № 166/02.03.2023г. по АНД № 3476/2022г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 431а-150/16.08.2022г., издадено от началника на Първо РУМВР гр.Бургас, с което на Е.Д. са наложени наказания глоба 1500лв. и отнемане на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за срок от една година, като съдът е намалил размерите на наложените наказание съответно на 500лв. и на шест месеца. В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по наказателното постановление. Изложил изводи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на постановлението. Приел, че материалният закон е приложен правилно относно квалификацията на установеното деяние, но не са изложени мотиви защо органът е приел за необходимо да определи размера на наложените наказания към средния. Затова съдът изменил наказателното постановление, като намалил наложените наказания към установения от закона минимум. В касационната жалба не се оспорва фактическата обстановка. Оспорват се правните изводи на съда, според които е осъществен състава на посоченото в НП административно нарушение. Излагат се доводи за несъставомерност на констатираното деяние поради това, че носеното от Д. оръжие не е било употребено. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени оспореното наказателно постановление. Сочат се доказателства. Ответникът по касация оспорва касационната жалба с представено писмено становище. Счита, че приетите от първоинстанционния съд правни изводи са в съответствие с материалния закон. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното. По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно. Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. Установено е, че на Е.Д. има издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях № 20190471558, издадено със срок на валидност до 19.08.2024г. На 11.06.2022г. около 4.00 часа Д. ••• 21а, носейки притежавания от него пистолет ТТ, кал.7.62/25 с фабричен номер МГ1466, вписан в приложението към разрешението му. При извършена проверка контролните органи констатирали, че Д. е във видимо нетрезво състояние, при което го поканили да бъде тестван за алкохол в кръвта. Д. отказал, което дало повод за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Така установените факти са и безспорни между страните, но въз основа на тях съдът е приел правни изводи за съставомерност на деянието, които не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно приложимата в случая норма на чл.184а ал.1 от ЗОБВВПИ който носи и употребява оръжия и боеприпаси и откаже да бъде проверен за употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година. За да е съставомерно деянието следва привлеченото към отговорност лице едновременно (а не алтернативно, както е приел първоинстанционния съд) да е носило и да е употребило оръжието, за да възникне задължението му за съдействие да бъде проверен за употреба на алкохол. В случая Д. е носил оръжието си, но липсват констатации но АНО за употреба на това оръжие, поради което следва да се приеме, че задължението за съдействие при проверка за алкохол не е възникнало и последвалия отказ за тестване не може да се разглежда като осъществяващ състава на административно нарушение по чл.184а ал.1 от ЗОБВВПИ. Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. Стигайки до различен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като е изменил наказателното постановление. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е изградил правните си изводи след като изследвал и цитирал в решението си предходна правораздавателна практика на АС Бургас. Последната обаче няма задължителен характер и настоящият касационен състав счита, че не следва да се придържа към даденото с нея разширително тълкуване на приложимата административнонаказателна норма. Касационната жалба е основателна, поради което на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.1 от АПК първоинстанционното решение следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното постановление. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас