Решение № 38 от 7.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1205/2023 г.

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК. С присъда от 06.10.2022г., постановена по НОХД № 1848 /2022г., СГС, НО, 13-ти състав е признал подсъдимия А. А. Х. Е. Ш. /с установена по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2019г. около 09: 20ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Акад. Борис Стефанов, в двора на Зимния дворец е предложил подкуп- парична сума в размер на 80 /осемдесет/ лева- 1 брой банкнота от 50 /петдесет/ лева, серия и номер БР0984291, 1 брой банкнота от 20 /двадесет/ лева, серия и номер БЗ6678363 и 1 брой банкнота от 10/десет/ лева, серия и номер БУ 6860980 на длъжностни лица- полицейски органи- Д. В. С., полицейски инспектор в 07 РУ- СДВР, И. П. А., командир на отделение в 07 РУ- СДВР и Б. Г. Д., старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 07 РУ- СДВР, за да не извършат действие по служба- да не го задържат и отведат в поделение на МВР- по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за извършено престъпление /за осъществяване на допълнителни действия във връзка с държано наркотично вещество/, като им казал “...Момчета, имам в себе си 80, 00 лева и в картата имам още 100, 00лв. Ще отида да ги изтегля, пуснете ме и не ме задържайте. Пуснете ме, все едно нищо не се е случило, пуснете ме да си ходя, да отида на работа.”, поради което и на основание чл.304а, пр. 1, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода" за срок от една година и „Глоба“ в размер на 1000 лв. Със същата присъда, подсъдимият А. А. Х. Е. Ш. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2019г. около 09, 15ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Акад. Борис Стефанов, в двора на Зимния дворец е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно чрез нанасяне на удари е крак в областта на дясната ръка и в областта на десния крак е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на десните предмишница и подбедрица - нараняване реализиращо медикобиологичната характеристика БОЛКА И СТРАДАНИЕ, без разстройство на здравето на полицейски орган Б. Г. Д. старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 07 РУ- СДВР и чрез нанасяне на удар с коляно в областта на носа е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток на носната пирамида - нараняване реализиращо медикобиологичната характеристика БОЛКА И СТРАДАНИЕ, без разстройство на здравето на полицейски орган И. П. А.- командир на отделение в 07 РУ- СДВР, при изпълнение на службата им- задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за извършено престъпление, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА. С постановената присъда, подсъдимият А. А. Х. Е. Ш. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН и в това, че на 12.07.2019г. около 09, 15ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Акад. Борис Стефанов, в двора на Зимния дворец, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество- коноп /марихуана/ с нетно процентно съдържание на наркотичен компонент- тетрахидрокарабинол 14%, на стойност 0, 84лв., като конопът е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 30 от 1999г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 56 от 2003г., и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т.1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични- Списък I, “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, набрани за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание за трите деяния, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален „общ“ режим, като е ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло и наложеното на подсъдимия Е. наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение отложеното наказание по присъда на подсъдимия А. А. Х. Е. Ш. по НОХД №15948/2018г. по описа на СРС в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.307а от НК и чл.354а, ал 6 от НК съдът е отнел в полза на Държавата предмета на престъпленията, както следва: по чл.304а, пр. 1, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1 от НК- 1 бр. банкнота от 50/петдесет/ лв., сериен № БР0984291, 1 бр. банкнота от 20 /двадесет/ лв. сериен № Б36678363 и 1 бр. банкнота от 10/десет/ лв. сериен № БУ6860980; по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК- коноп /марихуана/ с нетно процентно съдържание на наркотичен компонент- тетрахидрокарабинол 14% на стойност 0, 84лв. С присъдата, първоинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимия А. А. Х. Е. Ш. направените в хода на производството разноски, в това число сумата от 15, 00 лв. за служебно издаване на три броя изпълнителни листа. В законовоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Е. - адв. В. А. с релевирани доводи за неправилност. По отношение на присъдата в частта касаеща извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК се поддържа, че изводите на съда са в противоречие със събраните гласни доказателства, като се акцентира на показанията на свидетелите Г. и Г., които са били в непосредствена близост до мястото на задържане и са възприели случващото се, а впоследствие последователно и логично са го възпроизвели пред съда. В тази насока, според защитата, неправилно съдът бил кредитирал с доверие показанията на полицейските служители. Изразено е несъгласие с присъдата и в частта относно извършеното деяние по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, отчитайки отново селективния подход на решаващия съд при анализа на наличните гласни доказателствени средства. Твърди се още, че неправдоподобно било да се счита, че подсъдимият е оказал яростна съпротива, при условие, че полицейските служители са имали числено превъзходство и въоръжение, респективно с един удар са го повалили на земята. Поддържа се недоказаност и на престъплението по чл. 304а от НК, доколкото безспорно било установено, че подсъдимият е бил вече с поставени белезници, когато портфейла с парите е бил изваден. В този смисъл, сумата от 80, 00 лв. в портфейла само по себе си не било доказателство за извършване на деянието. С оглед изложеното се настоява за отмяна на постановения съдебен акт, като при условията на алтернативност се поддържа искане за редуциране размера на наложените наказания. В срока по чл. 322 от НПК, СГП не е взела становище по жалбата/с допълнението/, при изпратени преписи. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият А. А. Х. Е. Ш., редовно призован – се явява лично и с упълномощения си защитник адв. В. А.. Последната поддържа подадената жалба /ведно с допълнението/, като намира обжалвания съдебен акт за неправилен, постановен в нарушение, както на материалния закон, така и на процесуалните правила. Счита, че от наличните по делото доказателства не са установени по безспорен начин обстоятелствата относно намереното топче марихуана, оказаната от подсъдимия яростна съпротива, а така и предлагането на подкуп от 80 лв., като в тази насока акцентира на показанията на свид. Г. и Г.. Набляга на факта, че виждайки патрулната кола, в която е бил полицаят С., подсъдимият А. се е смутил, тъй като го познавал лично и неведнъж е бил събличан от него на улицата за проверка. Споделя особеното мнение на съдебния заседател, който според защитата правилно е възприел липсата на факти, кореспондиращи с логиката, а именно- едно лице, което държи в себе си наркотик, виждайки полицейска патрулна кола и предполагайки последващите им действия, да извади от джоба наркотичното вещество и да го пъхне в гащите си, било нелогично. Вън от това, процесното топче наркотик възлиза на стойност 87 стотинки. Относно правните изводи на СГС за престъплението по чл. 131 НК, защитата счита категорично, че е положен селективен подход от решаващия съд, като са кредитирани изцяло показанията на полицаите, а тези на свидетелите Г. и Г. са пренебрегнати с аргумента, че са близки приятели и съученици на подсъдимия. Неправилно СГС бил приел в мотивите си, че не е имало други лица в близост, че разстоянието, на което са се намирали свидетелите Г. и Г., било далечно и нямало как да се възприеме случилото се, респективно да се чуе разговора с полицаите, доколкото двамата свидетели са се намирали едва на 7 метра, при пряка видимост и възможност за слухово възприятие на случващото се. Още повече, самите полицаи в показанията си от ДП потвърждават факта, че на спирката е имало минувачи. По отношение на престъплението по чл. 131 НК, защитата набляга на наличното противоречие в показанията на полицейските служители относно факта, как подсъдимият се е озовал на земята, като в тази насока счита, че възприетото от съда не е издържано нито от житейска, нито от логическа, а така също и от правна гледна точка. Нелогично звучало едно слабо момче да си помисли да се противопостави и да оказва яростна съпротива на трима полицаи, при това с едра физика. Намира за недоказано и повдигнатото обвинение по чл. 304а, предл. 1, ал. 3, във връзка с чл. 304, ал.1 НК. Не на последно място защитата счита, че буди съмнение обстоятелството, защо първоначално подсъдимият е бил привлечен като обвиняем по текста на чл. 354а НК, впоследствие по чл. 131 НК, и чак след известен времеви отрязък от време е привлечен като обвиняем по чл. 304 НК, а това не е направено още при първоначалното привличане. В заключение, настоява за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвиненията чл. 354а и чл. 304 НК, а по чл. 131 НК в случай, че бъде прието, че подсъдимият е наранил тримата полицаи, защитата счита, че деянието е несъставомерно, поради липса на субективния елемент от състава на престъплението. Подсъдимият А. А. Х. Е. Ш., в лична защита, поддържа казаното от защитника, като отправя молба да бъдат отчетени всички факти и доказателства по делото. Настоява, че е невинен. В предоставената му последна дума, разчита на обективността на съда. Представителят на апелативна прокуратура намира постановената присъда за правилна и законосъобразна. Запознавайки с мотивите на съда и материалите по делото, изцяло се солидаризира с изводите на съда, като счита, че именно поведението на подсъдимия е привлякло вниманието на полицейските служители, за да извършат тази рутинна полицейска проверка. Заявеното от свидетели Г. и Г., че подсъдимият е бръкнал в панталоните си, логически съпоставено с протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на поемното лице, дадени пред първоинстанционния съд, води до извода, че този наркотик е бил именно в подсъдимото лице. По отношение на подкупа в размер на 80 лв., видно от показанията на полицейските служители, се установява, че подсъдимият е заявил пред тях, че освен наличната сумата от 80 лв., в картата има още 100 лв, с оглед което е имал възможността и е предложил по-голяма сума от сочената от защита. Що се отнася до обвинението по чл. 131, ал.2 от НК, представителят на държавното обвинение намира за нелогична тезата на защитата касаеща механизма на нанесените увреждания. В заключение, настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда. В реплика, защитата на подс. Ш. поддържа, че е напълно възможно полицаят да получи нанесения удар в носа при слагането на белезници. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираната въззивна жалба /ведно с допълнението/, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното: Първостепенният съд е положил нужните усилия за изясняване обстоятелствата по делото, събрал е възможните по делото доказателства, извършил е анализ на същите и е направил своите правни изводи, които според настоящия съд са правилни и законосъобразни. Установено е по делото, че подсъдимият А. А. Х. Е. Ш. е роден на •••••••• г. в •••, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, живущ в •••, работи като Ай Ти специалист. На 12.07.2019 год. за времето от 07: 00 часа до 19: 00 часа, свидетелите Д. В. С., полицейски инспектор в 07 РУ- СДВР, И. П. А., командир на отделение в 07 РУ- СДВР и Б. Г. Д., старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 07 РУ- СДВР, били назначени, като ППГ - „Контрол на територията“ на 07 РУ-СДВР. Около 09: 15 часа на същата дата полицейският автомобил се движел по ул.“Академик Борис Стефанов“, жк.“Студентски град“ в гр.София. В двора на „Зимния дворец“ полицаите забелязали лице от мъжки пол, което имало съмнително поведение. Последното се изразявало в това, че лицето виждайки полицейския автомобил, явно се смутило и започнало да бърка в джобовете на късите панталони с които бил облечен, след което извадил нещо от тях и го пъхнал отпред в предната част на панталона. Полицаите спрели служебния автомобил и свидетелите Б. Д. и И. А., след като се легитимирали поискали документите за самоличност на лицето, чието поведение възприели, като съмнително. От личната карта на последния се установило, че това е подсъдимия А. А. Х. Е. Ш.. След направена справка по телефона в ОДЧ - 7 в управлението, полицаите установили, че подсъдимия А. А. Е. Ш. е осъждан с влезли в сила присъди. На въпрос дали носи в себе си вещи забранени от закона, последния заявил, че има в себе си коноп /марихуана/. Веднага след това подсъдимият А. А. Х. Е. Ш. бръкнал отпред в панталоните си, където преди това сложил това, което извадил от джоба при вида на полицейския автомобил и го изхвърлил на земята, заявявайки на полицаите, че не знае какво е това, нищо не е носил в себе си и няма нищо общо с това, което преди малко е изхвърлил. Предвид поведението на подсъдимия, свидетелите Д. В. С., полицейски инспектор в 07 РУ- СДВР, И. П. А., командир на отделение в 07 РУ- СДВР и Б. Г. Д., старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 07 РУ- СДВР пристъпили към задържането му. Подсъдимият А. А. Х. Е. Ш. оказал яростна съпротива на органите на властта, като не позволявал да му поставят белезници и въпреки, че бил повален на земята успял с коляното си да удари свидетеля И. А. в лицето, в резултат на което бил предизвикан кръвоизлив от носа му. С другия си крак подсъдимият нанесъл удари на свидетеля Б. Д. в десния му крак и дясната ръка. Съпротивата срещу полицаите продължила около една минута, след което подсъдимият А. А. Х. Е. Ш. сменил тактиката и се обърнал към тримата полицаи с думите “...Момчета, имам в себе си 80.00 лева и в картата имам още 100, 00лв. Ще отида да ги изтегля, пуснете ме и не ме задържайте. Пуснете ме, все едно нищо не се е случило, пуснете ме да си ходя, да отида на работа“. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, процесният наркотик е приобщен, поставен е в полиетиленов плик и е запечатан с картон серия А0393393 и силиконов печат 702 НЕКД-СДВР. От извършената физико-химическа експертиза се установява, че представения за изследване обект - растителна маса по външни белези и химически състав представлява коноп /марихуана/ с процентно съдържание на наркотичен компонент - тетрахидроканабинол в обекта 14%, на обща стойност 0.84 лв. С Протокол за доброволно предаване от 12.07.2019 год., като веществени доказателства са приобщени предадените от подс. А. А. Х. Е. Ш. банкноти, а именно: 1 брой банкнота от 50 /петдесет/ лева, серия и номер БР0984291; 1 брой банкнота от 20 /двадесет/ лева, серия и номер БЗ6678363; 1 брой банкнота от 10/десет/ лева, серия и номер БУ 6860980 и един брой банкнота от 5 /пет/лева, серия и номер БК 2155067. Банкнотите са били запечатани в плик с картон, серия А 0379334 и СП 710 НЕКД-СДВР. Видно от заключението на изготвената техническа експертиза, представените за изследване банкноти от 5, 10, 20 и 50 лева са истински и представляват редовни емисии на БНБ. От заключението на изготвената СМЕ на И. П. А., при прегледа му е установен оток на носната пирамида. Травматичното увреждане е получено в резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв, и може да се получи по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения, като същото му е причинило болка и страдание. Съгласно СМЕ на свидетеля Б. Е. Д., при прегледа му са установени охлузвания на десните предмишница и подбедрица. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциалното / косото / им действие и може да се получат по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения. Горните са му причинили болка и страдание. Така изложената фактология на събитията в цялост, съдът е приел въз основа на събраните и подробно анализирани гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите И. П. А. /вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания, дадени на ДП и пред съдия/, Б. Г. Д. /вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания, дадени на ДП и пред съдия/, Д. В. С. /вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания, дадени на ДП и пред съдия/, А. А. О. /вкл. приобщените по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, дадени на ДП/, Р. Г. Г. и И. Д. Г.; обясненията на подс. Ш., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за обиск, протокол за доброволно предаване, протокол за оценка на наркотични вещества, свидетелство за съдимост, експертните заключения на физико-химичната, техническа и съдебно медицински експертизи. Преценявайки събраните доказателствени материали, и за въззивния състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На базата им, първоинстанционният съд е изградил напълно законосъобразни изводи, приемайки, че съществуват обективни доказателства, от които е направен несъмнен извод, че подсъдимият е извършител на престъпленията, в които е бил обвинен. Съдът е спазил предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз основа на тях да изгради изводите си за релевантните по делото факти. Първата инстанция не е допуснала превратно тълкуване на доказателствения материал и правилно, при изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване е дала вяра на показанията на свид. И. А., Б. Д. и Д. С.. Съдът е подложил на детайлна преценка показанията на полицейските служители, приемайки, че те не съдържат съществени противоречия и логически несъответствия. Вярно е, че в конкретния случай с оглед спецификата на установените обстоятелства, показанията на тези свидетели са основно доказателство обосноваващо обвинителната теза и тъй като фактическите обстоятелства на деянието подлежат на доказване с всички допустими от НПК доказателствени средства, правилно съдът е основал фактическите си изводи за престъпното поведение на подсъдимия на логически кореспондиращите помежду си показания на полицейските служители, които от своя страна са в корелация и с останалите писмени доказателства. Съобразявайки тези критерии, правилно решаващият съд им е дал вяра и законосъобразно са били използвани за сигурна основа на фактическите констатации на съда, като по своето съдържание са били напълно годни да обосноват осъдителните изводи на присъдата. По делото липсват каквито и да са данни поставящи под съмнение добросъвестността на свидетелите, още повече, че показанията им относно значимите за правилното установяване на фактическата обстановка факти / повода за проверката, оказаната съпротива и предложения подкуп/ са депозирани с максимална точност и пълнота, те са обективни, подробни и убедителни. Показанията на тези свидетели в хода на цялото производство са константни относно релевантните факти, с несъществени разминавания. Противно на развитото във въззивната жалба относно наличието на предходни взаимоотношения между подсъдимия и свид. С., по никакъв начин не е установена някаква злонамереност, негативизъм по отношение на подсъдимия, която да разколебава истинността на възприятията на полицейските служители. Отчетена е и спецификата на качеството им на служители на МВР, като в тази връзка показанията им са третирани в контекста на целия доказателствен материал, и при отчитане на стремежа на подсъдимия да се разграничи от разследваната престъпна дейност. Стройната верига от доказателства, в подкрепа на обвинителната теза се допълва и от останалите доказателства, измежду които- протокол за оглед, протокол за доброволно предаване, протокол за обиск и експертните заключения. Така от протокола за оглед, респективно от показанията на свид.А. О. /в качеството на поемно лице/ се установява, че непосредствено до мястото на задържане на подс. Ш., в тревните площи е намерено и иззето топче растителна маса, което съгласно физико-химическата експертиза представлява коноп /марихуана/ с процентно съдържание на наркотичен компонент - тетрахидроканабинол в обекта 14%, на обща стойност 0.84 лв. Видно от протокол за доброволно предаване от 12.07.2019г., предадените от подсъдимия банкноти отговарят като стойност на сумата, която полицейските служители поддържат в своите показания, че им е предложена от подсъдимото лице, за да не го задържат. На свой ред, заключенията по изготвените СМЕ, потвърждават и факта на проявена физическа агресия от страна на подсъдимия спрямо свидетелите А. и Д. при задържането му. В тази връзка, законосъобразно решаващият съд не е дал вяра на обясненията на подс. Ш. и показанията на свид. Г. и Г. относно развоя на събитията, доколкото заявеното от тях не се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства, посочени по-горе. Така, по отношение на обясненията на подс. Ш. и изложеното от него, че се е притеснил виждайки свид. С., както и че именно заради последния са му направили проверка, не намира потвърждение в изложеното от полицейските служители. Както бе споменато малко по-горе в изложението, не са установени данни по делото, сочещи на наличието на предходни взаимоотношения между подсъдимия и някой от полицейските служители, данни за злонамереност от тяхна страна, поставящи под съмнение добросъвестността на свидетелите А., Д. и С., които просто са изпълнявали съвестно служебните си задължения. Не намира подкрепа в гласните доказателства /показанията на свид. А., Д., С., Г. и Г./ заявеното от подсъдимия, че двамата му приятели са се приближили, за да видят какво става. Тримата полицейски служители са еднопосочни, че не е имало други лица в близост до тях, а свид. Г. и Г. в своите показания поддържат, че са следяли развоя на събитията от дистанция. Макар свидетелите Г. и Г. да потвърждават факта, че подсъдимият е бръкнал в панталоните си, което е в унисон с поддържаното от полицейските служители, че преди да хвърли въпросното наркотично вещество на тревата, същият го е извадил от панталоните си, то в останалата им част, показанията на тези свидетели са насочени към разграничаване на подсъдимия от противоправното поведение. Не се подкрепя от останалите доказателства/показанията на свид. С., Д. и А., изготвените СМЕ, установяващи нанесени телесни увреждания на двамата служители на реда/ и заявеното от двамата свидетели, че не подсъдимият е проявил физическа агресия, а полицаите. Обстоятелството, в кой момент от подсъдимият е нанесъл ударите по носа на А., респективно по десните предмишница и подбедрица на Д., дали преди да падне на земята или след това, не променя факта на оказана от него съпротива при задържането. И това е така, защото ако не е оказвал съпротива, то е нямало да се озове и на земята. Ирелевантна за наказателната му отговорност е и стойността на предложената парична сума. Безспорно установено е, че към момента на задържането, подсъдимият е имал в себе си пари в брой- 85 лв., каквато сума именно им е предложил, за да го пуснат. Опитите на защитата да омаловажи постъпката му, предвид стойността на предложената сума, може да се цени единствено при индивидуализация на наказателната отговорност в насока на по – ниска степен на обществена опасност и засягане на защитения правопорядък на осъщественото деяние. Подсъдимият отрича да е предлагал подкуп, но това категорично се опровергава от показанията на полицейските служители, които са кредитирани. В този смисъл, доказателствения анализ проведен от първостепенния съд почива на вярна интерпретация на съдържанието на съответните доказателствени източници и на правилата на формалната логика и не може да се определи като произволен, необоснован или неверен. Не са налице процесуални нарушения при съставянето на вътрешното убеждение на съда като отговарящо на точното съдържание на доказателствата, на обективно, пълно и всестранно разследване. С оглед изложеното, първоинстанционната присъда не страда от необсонованост и незаконосъобразност. Отразената за несъмнено установена фактическа обстановка напълно се подкрепя от правилно обсъдените и надлежно събрани доказателства. При това положение, вярно установените факти по делото са позволили на първия съд да направи и верни правни изводи, свързани с обективната и субективната страна на престъпленията, за които е признал подсъдимия за виновен. При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че подс. А. А. Х. Е. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, пр. 1, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, а именно това, че на 12.07.2019г. около 09, 20ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Акад. Борис Стефанов, в двора на Зимния дворец е предложил подкуп- парична сума в размер на 80 /осемдесет/ лева- 1 брой банкнота от 50 /петдесет/ лева, серия и номер БР0984291, 1 брой банкнота от 20 /двадесет/ лева, серия и номер Б36678363 и 1 брой банкнота от 10/десет/ лева, серия и номер БУ 6860980 на длъжностни лица- полицейски органи- Д. В. С., полицейски инспектор в 07 РУ- СДВР, И. П. А., командир на отделение в 07 РУ- СДВР и Б. Г. Д., старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 07 РУ- СДВР, за да не извършат действие по служба- да не го задържат и отведат в поделение на МВР- по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличие на данни за извършено престъпление /за осъществяване на допълнителни действия във връзка с държано наркотично вещество/, като им казал “...Момчета, имам в себе си 80, 00 лева и в картата имам още 100, 00лв. Ще отида да ги изтегля, пуснете ме и не ме задържайте. Пуснете ме, все едно нищо не се е случило, пуснете ме да си ходя, да отида на работа“. Подсъдимият е предложил на полицейските служители, т.е. на полицейски орган, дар – безвъзмездна облага. Този дар е предложен на служителите, за да не извършат действия по служба – да не го задържат по чл. 72 ал. 1 ЗМВР. Фактическите действия на подсъдимия са да предложи св. Д., А. и С. да бъде освободен (тъй като той вече фактически е бил задържан). Предпоставката на предложението на подсъдимия касае годно действие, което служителите могат да извършат – да задържат едно лице. Налице са били властнически правомощия на тримата свидетели да задържат подс. Ш., доколкото съгласно чл. 72 ал. 1 ЗМВР - Полицейските органи могат да задържат лице: 1. „за което има данни, че е извършило престъпление; От субективна страна деянието по чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 НК е извършено виновно, с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал действията си – че предлага пари – дар, на длъжностни лица, и че това се прави, за да не извършат определени действия по служба. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. На свой ред, от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, изразяващо се това, че на 12.07.2019г. около 09, 15ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Акад. Борис Стефанов, в двора на Зимния дворец, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ е държал високорисково наркотично вещество- коноп /марихуана/ с нетно процентно съдържание на наркотичен компонент- тетрахидрокарабинол 14%, на стойност 0, 84лв., като конопът е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 30 от 1999г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 56 от 2003г., и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични- Списък I, “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, набрани за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, като деянието представлява маловажен случай. Преценката по този въпрос се извежда основно предвид ниската стойност на наркотичното вещество, държано за лична употреба, съответно обуславящи ниска степен на обществена опасност и морална укоримост на стореното. От обективна страна по делото се установява, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е причинил и телесна повреда на повече от едно лице, а именно чрез нанасяне на удари с крак в областта на дясната ръка и в областта на десния крак е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на десните предмишница и подбедрица - нараняване реализиращо медикобиологичната характеристика болка и страдание, без разстройство на здравето на полицейски орган Б. Г. Д. старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 07 РУ- СДВР и чрез нанасяне на удар с коляно в областта на носа е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток на носната пирамида - нараняване реализиращо медикобиологичната характеристика болка и страдание, без разстройство на здравето на полицейски орган И. П. А.- командир на отделение в 07 РУ- СДВР, при изпълнение на службата им- задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за извършено престъпление, при което са налице квалифициращите признаци по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК. Не се споделят доводите на защитата относно липсата на субективната страна на престъпния състав. Подсъдимият съзнателно е употребил сила по отношение на полицейските органи, като е осъзнавал че с употребената сила им причинява лека телесна повреда, тоест същият е имал формирано волево отношение към настъпилия вредоносен резултат - увреждането на телесната неприкосновеност на двамата полицейски служители. Несъстоятелни са и твърдения на защитата, че в хода на ДП, подсъдимият първоначално е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а от НК, впоследствие по чл. 131 от НК, вместо още в началото да бъде привлечен по текста на чл. 304а от НК, доколкото видно от постановленията за привличане /виж л.29-30, л.33-35 и л.155-157 от ДП/, с постановление от 12.07.2019г. подс. Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 304 от НК, впоследствие с постановление от 18.12.2019г. за извършени престъпления по чл.304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК, чл. 131, ал.2, пр.4, вр. ал.1, т.4, пр.3, вр. чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, като последното обвинение е било прецизирано с постановление от 22.07.2021г. ПО НАКАЗАНИЕТО: По отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, следва да се посочи, че за престъплението по чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до десет години и „глоба“ до петнадесет хиляди лева. С наложеното наказание – „лишаване от свобода” в размер на една година и „глоба” в размер на хиляда лв. първостепенният съд е спазил напълно изискванията на закона за постигане на целите на наказанието, съгласно чл. 36 НК, за справедливост и съответност по смисъла на чл. 35 ал. 3 НК. Така, от една страна, съдът е съобразил обстоятелства, при които е извършено деянието, а именно- повода, по който подс. Ш. е бил задържан – за установяване на самоличност, както и поради открИ.ето у него на наркотично вещество- коноп /марихуана/, на обща стойност 0.84 лв., а така също и сравнително ниския размер на предлагания подкуп – 80 лв. Това не показва завишена степен на опасност на деянието, тъй като то е било обусловено от поведението на подс. Ш., което в по – ниска степен засяга охранените обществени отношения. Ниският размер на предлагания подкуп също показва по – ниска степен на обществена опасност и засягане на защитения правопорядък. От друга страна обаче е налице и отегчаващо отговорността обстоятелсво - обременено съдебно минало. При наличието на тези релевантни за отговорността обстоятелства, правилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в своя минимален размер по смисъла на чл. 39 ал. 1 НК, доколкото нормата на чл. 304а НК не предвижда специален минимум. То е напълно съобразено с конкретната степен на опасност на деянието и дееца и ще допринесе за неговото поправяне и превъзпитание, както и за превантивното действие спрямо останалите членове на обществото. Размерът на наказанието „глоба” е също правилно определен. Касае се за престъпление с принципно висока степен на обществена опасност, при което тази кумулативна санкция, доколкото е и по – лека, следва да е с такъв размер, който успешно да въздейства върху подсъдимия, така че да го възпре от други противоправни прояви. Така наложеното наказание следва да се определи като отговарящо на изискванията за ефективност и пропорционалност. При индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е отчел адекватно наличието и на смекчаващи и на отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е преценил, че в конкретния случай с оглед данните за обеменено съдебно минало, както и факта, че деянието е осъществено при наличието на два квалифициращи признака, наказание в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“ се явява справедливо и съответно на целите, заложени в чл. 36 от НК. По делото не се установяват обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия. С оглед констатираните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, размерът на глобата, предвидена като наказание по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 НК, законосъобразно е бил определен на 500 лв. Правилно, на основание чл. 23, ал.1 и 3 от НК е определено едно общо най-тежко наказание за трите деяния, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, търпимо при първоначален „общ“ режим, към което е присъединено изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв. Доколкото деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД №15948/2018г. по описа на СРС, на основание чл.68, ал. 1 от НК законосъобразно съдът е привел в изпълнение отложеното наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим, считано от влизане на присъдата в сила. Законосъобразно е и произнасянето на съда по чл.307а от НК и чл.354а, ал 6 от НК, както и по сторените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, НО, 5-ти състав