Решение № 2028 от 17.6.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 334/2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба от К. Ц. Т., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като излага подробни съображения за това. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски. Ответникът изразява писмено становище за правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на основание за приложение на чл.28 ЗАНН. Моли за оставяне в сила на решението. В хода на въззивното производство са установени следните факти: К. Ц. Т. подава по електронен път на 04.08.2023г. годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран данък върху доходите за довнасяне в размер на 148лв., като срокът за подаване на същата е до 02.05.2023г. Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и на лицето е наложена глоба. Въззивния съд приема, че в хода на административно наказателното производство липсват нарушения на процесуалните правила, доказано е нарушението и нарушителя, правилно са определени вида и размера на наказанията, извършеното нарушение не представляват маловажен случай, поради което и наказателното постановление е потвърдено. Настоящият състав намира за съответни на материалния закон изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление. Между страните липсва спор относно фактите и наличието на административно нарушение. Спорният въпрос е относно наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В касационната жалба и пред съда са изложени съображения за ниска степен на обществена опасност на нарушението предвид липсата на вредни последици от нарушението, малкия срок на забава, ниския размер на дължимия данък и заплащането му. Както правилно е посочено във въззивното решение налице е трайна практика на Административен съд Велико Търново относно маловажността на нарушения „неподаване в срок“ на документи – тя е налице при забава в период от 7 дни, а при по-продължителен период не са налице предпоставки за маловажност на нарушението. В конкретният случай закъснението е от 3 месеца, поради което и забавата на изпълнението на задължението по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ не представлява предпоставка за приемане на нарушението за маловажно. Размерът на декларирания данък настоящият състав тълкува по начин, различен от касатора. Декларираният резултат за данъчния период не е липса на дължим данък или липса на дължим данък за довнасяне поради заплащането му авансово, а е налице данък за довнасяне. Липсата на данък за внасяне би могла да е една от предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, но наличието на задължение за внасяне води до извод за неприложимост на тази норма. Размерът на данъка за внасяне е съобразен при определяне на размера на наложеното наказание. Заплащането на декларирания данък е след подаване на декларацията, поради което е без правно значение за състава на нарушението. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че задължението за подаване на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ не е ново за Т.и е изпълнявано надлежно в продължение на години. Видно от справка за подавани декларации Т.ежегодно от 2014г. подава в срок този вид декларация. Единствено през 2023г. е налице подаване на декларацията след законоустановения срок. Същевременно от лицето не се твърдят субективни или обективни причини за неспазване на срока – заболяване, технически проблеми или други – които да обяснят нетипичното поведение на лицето. При липсата на заявени и доказани извинителни причини за подаването на декларацията извън законоустановения срок, то само изложените от касатора обстоятелства не са достатъчни за достигане до извода за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Изложените от касатора факти относно доброволното подаване на декларацията, забавата от 3 месеца, ниския размер на данъка за внасяне и своевременното му внасяне са отчетени от административнонаказващия орган, чрез налагане на административно наказание в минимален размер. Видно от изложеното касационната жалба се явява неоснователна и решението на ВТРС следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът