Решение № 1002 от 2.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 466/2023 г.

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Б. Г. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ет. 1, ап. 1, против Решение № 2153-01-19 от 03.04.2023 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО и ал. 2 на Б. Г. Т. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че в противоречие с приложимите нормативни разпоредби не е зачетен за осигурителен стаж периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба съгласно чл. 9, ал. 8 от КСО, твърди, че преди датата на инвалидизиране има прослужено време като редник в българската армия, военната служба е в периода от 08.01.1999 г. (когато е изпратен на редовна военна служба в РВУ – [населено място]) до 11.01.2000 г. (когато е уволнен поради изтичане на срока на военната служба), т.е. има осигурителен стаж от 1 година и 3 дни на основание чл. 9, ал. 8 от КСО, придобит при датата на инвалидизиране, който не е зачетен в конкретния случай. Сочи, че съгласно измененията в КСО в ДВ, бр. 8/25.01.2023 г. за действителен стаж е признат и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, изслуженото време е календарно и се добавя периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и периодът по чл. 7 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица. Твърди, че преди инвалидизацията е получавал обезщетения за безработица, които периоди законодателят е признал за осигурителен стаж, но, макар да са налични в информационната система на НОИ, решаващият орган не ги е прибавил при изчисляване на целия осигурителен стаж. Сочи, че в трудовата му книжка са вписани данни за трудов стаж, които не съответстват на посочените в оспореното решение. Иска съдът да отмени оспореното Решение № 2153-01-19 от 03.04.2023 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО на Б. Г. Т. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В откритите съдебни заседания и в писмени становища по делото, жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи се, че оспорващият преди датата на инвалидизиране има 156 дни задържане под стража, като впоследствие същият не е бил привлечен като обвиняем, поради които същите следва да бъдат зачетени като осигурителен стаж. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Ответникът Директорът на ТП на НОИ – Благоевград, в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Благоевград. Иска се от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено Решение № 2153-01-19 от 03.04.2023 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО на Б. Г. Т. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

По делото са събрани писмени доказателства.

А. съд – Благоевград, след като анализира поотделно и в съвкупност приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2022 г. оспорващият Б. Г. Т. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74, ал. 1 от КСО с вх. № 2112-01-1045 (л. 49 от делото). Към заявлението са приложени доказателства за осигурителен стаж.

С Експертно решение № 90502 от зас. № 190 от 03.11.2022 г. на Втора ТЕЛК към „Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД, при условията на преосвидетелстване, на Б. Г. Т. е определена 50 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 12.02.2013 г. и срок на инвалидността до 01.11.2025 г. (л. 50 от делото). С решение № 5400 от зас. № 149 от 05.12.2022 г. (л. 51 от делото) на медицинска комисия към ТП на НОИ – Благоевград на основание чл. 98 от КСО е разгледано Експертно решение № 90502 от зас. № 190 от 03.11.2022 г. на ТЕЛК и е потвърдена оценката на трайно намалената работоспособност, датата и срока на инвалидизиране. По делото няма данни експертното решение на ТЕЛК да е оспорвано, поради което същото е влязло в законна сила.

С разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Благоевград, на оспорващия Б. Г. Т. на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (л. 56 от делото). В разпореждането е посочено, че видно от Експертно решение № 90502 от зас. № 190 от 03.11.2022 г. на Втора ТЕЛК към „Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД на Б. Г. Т. е определена 50% трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране 12.02.2013 г. и срок на инвалидизиране 01.11.2025 г. Посочено е, че към датата на инвалидизиране лицето е на възраст 32 години, 11 месеца и 02 дни и има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 04 години 09 месеца и 06 дни. Посочено е, че съгласно чл. 74. ал. 1, т. 4 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на ннвалиднзирането над [възраст] възраст 5 години, от които 1/3 действителен стаж, както и че съгласно Пар. 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО действителен стаж е действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Формулиран е извод, че на Б. Г. Т. не следва да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като няма изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурителен стаж от 5 години до датата на инвалидизиране. разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Благоевград, е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - Благоевград. В жалбата Б. Г. Т. е посочил, че в конкретния случай не е съобразено, че съгласно чл. 9, ал. 8 от КСО е признат и се счита за осигурителен стаж и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и незаконосъобразно не е зачетен осигурителният му стаж от 1 година и 3 месеца за периода от 08.01.1999 г. до 11.01.2000 г. на основание чл. 9, ал. 8 от КСО, придобит преди датата на инвалидизиране. С обжалваното Решение № 2153-01-19 от 03.04.2023 г. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград, е оставил в сила разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Благоевград. Изложени са мотиви, че оспорващият отговаря на изискването на чл. 72 от КСО, тъй като му е призната 50% трайно намалена работоспособност, но не са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, а именно Б. Г. Т. няма изискуемия минимално необходим осигурителен стаж от 5 години до датата на инвалидизиране - 12.02.2013 г., а има такъв от 04 години 09 месеца и 06 дни. Посочено е, че към датата на инвалидизиране 12.02.2013 г. жалбоподателят е на възраст 32 години 11 месеца 26 дни и има следния осигурителен стаж до дата на инвалидизиране:

• за периода от 10.02.1998 г. до 30.06.1998 г. като ферментатор - 00 години 04 месеца 21 дни;

• за периода от 01.07.1998 г. до 10.08.1998 г. като ферментатор - 00 години 01 месец 10 дни;

• за периода от 11.08.1998 г. до 03.10.1998 г. като ферментатор - 00 години 01 месец 23 дни;

• за периода от 08.01.1999 г. до 11.01.2000 г. наборна военна служба - 01 година 00 месеца 04 дни;

• за периода от 30.10.2000 г. до 01.06.2001 г. като ферментатор - 00 години 07 месеца 01 ден;

• за периода от 01.06.2001 г. до 10.08.2001 г. - безработица - 00 години 02 месеца 09 дни;

• за периода от 10.08.2001 г. до 26.11.2001 г. като ферментатор - 00 години 03 месеца 16 дни;

• за периода от 26.11.2001 г. до 16.01.2002 г. - безработица - 00 години 01 месец 20 дни;

• за периода от 16.01.2002 г. до 23.03.2002 г. като работник - 00 години 02 месеца 07 дни;

• за периода от 26.03.2002 г. до 21.08.2002 г. като ферментатор - 00 години 04 месеца 25 дни;

• за периода от 21.08.2002 г. до 13.09.2002 г. - безработица - 00 години 00 месеца 22 дни;

• за периода от 13.09.2002 г. до 29.10.2002 г. като ферментатор - 00 години 01 месец 16 дни;

• за периода от 29.10.2022 г. до 03.02.2003 г. - безработица - 00 години 03 месеца 04 дни;

• за периода от 03.02.2003 г. до 19.05.2003 г. като ферментатор - 00 години 03 месеца 16 дни;

• за периода от 26.05.2003 г. до 27.05.2003 г. - безработица - 00 години 00 месеца 01 ден;

• за периода от 21.10.2003 г. до 02.12.2003 г. като работник - 00 години 01 месец 12 дни;

• за периода от 17.12.2004 г. до 31.01.2005 г. като работник - 00 години 01 месец 14 дни;

• за периода от 01.03.2005 г. до 30.04.2005 г. като работник - 00 години 02 месеца 00 дни;

• за периода от 11.05.2005 г. до 05.07.2005 г. като работник - 00 години 01 месец 24 дни.

Общият осигурителен стаж до дата на инвалидизиране е 04 години 09 месеца и 06 дни.

Осигурителният стаж след датата на инвалидизиране, е както следва:

• за периода от 24.07.2014 г. до 24.10.2014 г. като работник - 00 години 03 месеца 00 дни;

• за периода от 12.10.2015 г. до 01.08.2016 г. като шлосер - 00 години 09 месеца 19 дни;

• за периода от 01.08.2016 г. до 12.12.2016 г. - безработица - 00 години 04 месеца 11 дни;

• за периода от 12.12.2016 г. до 24.03.2017 г. като шлосер - 00 години 03 месеца 12 дни;

• за периода от 24.03.2017 г. до 14.05.2017 г. - безработица - 00 години 01 месец 20 дни;

• за периода от 15.05.2017 г. до 31.03.2018 г. като шлосер - 00 години 10 месеца 16 дни;

• за периода от 18.06.2018 г. до 19.10.2018 г. като работник - 00 години 04 месеца 01 ден;

• за периода от 19.02.2019 г. до 24.03.2022 г. като работник - 03 години 01 месец 05 дни;

• за периода от 24.03.2022 г. до 05.06.2022 г. като работник - 00 години 02 месена 12 дни;

• за периода от 29.06.2022 г. до 30.11.2022 г. - безработица - 00 години 05 месеца 02 дни.

Общият осигурителен стаж след дата на инвалидизиране - 06 години 09 месеца и 08 дни.

Съобразявайки горното, Директорът на ТП на НОИ – Благоевград е формулирал извод, че пенсионният орган правилно е приложил относимите правни норми и е издал законосъобразен акт, при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства, с оглед на което е потвърдил разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Благоевград. Решението е връчено на оспорващия на 12.04.2023 г. видно от приложеното към делото известие (л. 10 от делото), като жалбата срещу него е подадена в А. съд – Благоевград чрез Директора на ТП на НОИ – Благоевград, на 27.04.2023 г. (с вх. № 2103-01-6/27.04.2022 г.), т. е. в предвидения нормативно регламентиран 14-дневен срок.

По делото са приети писмени доказателства.

С административната преписка са представени още две заявления на Б. Г. Т. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, първото с вх. № 1111-9577/25.06.2013 г. (л. 15 от делото) и второто с вх. № МП – 17169/27.10.2014 г. (л. 29 от делото). И по двете заявления са издадени разпореждания на Ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Благоевград, съответно с № 8002160126/ПР-537 от 23.08.2013 г. (л. 23 от делото) и с № 8002160126 ПР-146 от 10.02.2015 г. (л. 36 от делото), с които на оспорващия е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО с мотив, че представеният от лицето стаж, положен до датата на инвалидизиране е по-малко от изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО (04 години, 09 месеца и 07 дни и съответно 04 години, 09 месеца, 08 дни), поради което не се следва пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Мотивите за отказите са идентични с тези в разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Благоевград и няма данни същите да са били обжалвани.

От събраните в съдебното производство доказателства се установява, че Б. Г. Т. е бил задържан в арест Г. Д. на 07.04.1998 г. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 152 от НК и освободен на 30.04.1998 в 16 часа. (Писмо изх. № 580, екз. № 1 от 23.01.2024 г. на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Областна служба „Изпълнение на наказанията“ [населено място] на л. 92 от делото). От същото писмо се установява, че оспорващият е бил задържан в арест Г. Д. в 06: 45 часа на 23.03.2004 г. с П. О. от 18.03.2004 г. по н.о.х.д. № 192/2004 г. на Районен съд – Гоце Делчев и в 9: 20 часа на 01.04.2004 г. същият е изпратен в затвора в [населено място] дол. Съгласно предоставена информация от затвора в [населено място] дол в писмо с изх. № 799/29.02.2024 г. (л. 104 от делото) се установява, че с протоколно определение за споразумение от 08.06.2021 г. по н.о.х.д. № 149/2001 г. на Софийски военен съд оспорващият е осъден на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 381 от НК за деяния, извършени в периода от 12.09.1999 г. до 16.09.1999 г. и от 12.11.1999 г до 18.11.1999 г., влязло в законна сила на 08.06.2001 г. и въведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК с протоколно определение 18.03.2004 г. по н.о.х.д. № 192/2004 г. на Районен съд – Гоце Делчев. Наказанието е изтърпяно от 23.03.2004 г. до 20.06.2004 г. със спечелено от работа в негова полза 3 дни. Установява се, също така, че с протоколно определение от 18.03.2004 г. по н.о.х.д. № 192/2004 г. на Районен съд – Гоце Делчев е осъден на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК за деяние, извършено на 16.03.2004 г., влязло в законна сила на 18.03.2004 г. Наказанието е изтърпяно от 20.06.2004 г. до 11.09.2004 г. със спечелено от работа в негова полза 9 дни, освободен е от затвора в [населено място] дол на 10.09.2004 г. По време на изтърпяване на наложените наказания е полагал труд общо 24 дни за целия период.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на А. съд - Благоевград, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решението на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, същото Решение е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО пред Ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се обжалват разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалваният акт е издаден в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При издаване на оспорения акт са съобразени относимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 71 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Съгласно чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, като съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94. Чл. 73, ал. 2 от КСО предвижда, че пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат посочения в същата разпоредба осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94. От начина на формулиране на законовите изисквания се установява, че претендиращото пенсия за инвалидност поради общо заболяване лице следва, от една страна, да е загубило напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, т.е. да покрива общото изискване за инвалидност от поне 50%, определена от органите на експертизата за трайната неработоспособност, което в случая е налице, а от друга - да има придобит осигурителен стаж към датата на инвалидизиране съгласно посоченото в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КСО. Не е спорно между страните наличието по отношение на оспорващия на първата от установените в нормата материалноправни предпоставки – трайна частична загуба на работоспособност по причина общо заболяване.

Съгласно чл. 74 от КСО когато инвалидността е настъпила поради общо заболяване, какъвто е настоящият случай, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва: до [възраст] възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж (т. 1); до [възраст] възраст - една година (т. 2); до [възраст] възраст - 3 години (т. 3); над [възраст] възраст - 5 години (т. 4), като съгласно чл. 74, ал. 2 от КСО една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен. Предвид възрастта на оспорващия, на която е настъпило инвалидизирането, правилно от пенсионния орган и от Директора на ТП на НОИ – Благоевград е определена като приложима разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно която осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането 5 години. Към датата на инвалидизиране жалбоподателят е навършил 32 години, 11 месеца и 26 дни, поради което попада в приложното поле на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно която разпоредба се изисква наличието на 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането.

Спорът между страните се свежда до наличието на втората установена в закона материалноправна предпоставка за придобиване право на пенсия от вида на претендираната – наличието на осигурителен стаж с определена минимална продължителност към началната дата на инвалидизирането. Конкретно оспорващият твърди, не му е зачетен осигурителен стаж от 1 година и 3 дни на основание чл. 9, ал. 8 от КСО, придобит преди датата на инвалидизирането – прослужено време като редник в българската армия за периода от 08.01.1999 г. до 11.01.2000 г., както и 156 дни задържане под стража, като същият не е бил привлечен впоследствие като обвиняем. Твърди се в жалбата, че са налице разминавания при определяне на осигурителния стаж преди и след датата на инвалидизиране с данните от представената от оспорващия в административното производство трудова книжка, както и, че не са зачетени периодите, в които е бил безработен, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 4 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

Съдът намира, че в конкретния случай правилно е възприето както от ръководителя на пенсионното осигуряване, така и от Директора на ТП на НОИ в оспореното решение, че не е налице втората установена в закона материалноправна предпоставка за придобиване право на пенсия от вида на претендираната – наличието на осигурителен стаж с определена минимална продължителност към началната дата на инвалидизирането. Въз основа на данните за осигурителен стаж, подадени от осигурителите, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело на оспорващия осигурителен стаж в размер на 4 години, 09 месеца и 06 дни до датата на инвалидизиране 12.03.2013 г. и 6 години 09 месеца и 08 дни след датата на инвалидизиране.

На първо място, правилно е преценено от компетентните органи, че за начален момент на инвалидизиране на Б. Г. Т. следва да се приеме определената в експертно решение № 90502 от зас. № 190 от 03.11.2022 г., Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ - Благоевград“ дата на инвалидизиране - 12.02.2013 г. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране). Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Наредбата за медицинската дейност дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). В ал. 2 е предвидено, че когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Съгласно ал. 3 когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска [жк], за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа, като това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите за трудов стаж. Ал. 4 предвижда, че когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването, а когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК. Съгласно ал. 5 когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Видно от представеното с административната преписка експертно решение № 1701 от зас. № 094 от 11.06.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания – II състав към „МБАЛ Благоевград“ АД (л. 17 от делото) въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването на лицето на Б. Г. Т. е определена дата на инвалидизиране 12.02.2013 г. Тази дата не се променя при последващите преосвидетелствания на лицето, освен ако от компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) не бъде определена нова дата на инивалидизиране по съответния ред и след осъществяване на необходимите условия съгласно чл. 71 от Наредба за медицинската експертиза, за което не са данни в конкретния случай. В случая датата на инвалидизиране не е променяна от компетентните органи видно от представените по делото експертни решения и датата на инвалидизиране не се оспорва в производството. С оглед на това правилно от административния орган е прието, че изискванията на чл. 74, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж следва да се преценяват към 12.02.2013 г. Съгласно текста на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен с ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. С оглед на това стажът от изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.). С чл. 1 и чл. 3 от с. з. е разписано задължението за военна служба спрямо всички мъже, български граждани, които са длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Това императивно задължение изключва правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд в съответствие с трудовото законодателство. Горните разпоредби следва да бъдат съпоставени с понятието „действителен осигурителен стаж“, въведено по – късно с нормите на чл. 68, ал. 3, чл. 74, ал. 3 от КСО и в § 6б (нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал. 1 (предишен текст на § 6б - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал. 2 (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО. Легалната дефиниция на това понятие се съдържа в нормата на § 1, ал. 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО, съгласно която „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО легално определение на понятието „действителен стаж“ е дадено с разпоредбата на § 2 (Отм., бр. 19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно който параграф „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка. Вярно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но същевременно тя е била законово задължение за всички мъже, подлежащи на наборна военна служба. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7, предл. първо от КСО изрично е уредено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44, ал. 1, предл. първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж със създаването на т. 12 към § 1, ал. 1 от ДР на КСО през 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл е и еднопосочната съдебна практика. В подкрепа на утвърдената съдебна практика е и приетото изменение в КСО на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, обн. в ДВ, бр. 8 от 2023 г., като изрично е разписано, че „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В конкретния случай се установява от събраните в производството доказателства, че след направеното твърдение за наличие на стаж от военна служба и въз основа на представените документи при определяне на осигурителния стаж на Б. Г. Т. за целите на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО от пенсионния орган е зачетен периодът, в който същият е бил на наборна военна служба, редовната му наборна военна служба е зачетена за осигурителен стаж в размер на 01 година 00 месеца 04 дни за периода от 08.01.1999 г. до 11.01.2000 г. в съответствие с приложимите разпоредби и релевантната съдебна практика, в посочения от оспорващия и съгласно представените доказателства размер и период. В този смисъл пенсионният орган и горестоящият му административен орган правилно са приложили материалния закон. Във връзка с горното неоснователни се явяват твърденията на оспорващия, че ръководителят на пенсионното осигуряване не е зачел за осигурителен стаж периода на наборната му военна служба.

Случаите, в които един период от време, през който не се полага труд, се признава за осигурителен стаж, са изчерпателно изброени в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Нормата предвижда изключение от общия принцип, установен в чл. 9, ал. 1 от КСО, за осигурителен стаж да се признава времето, през което се полага труд и следва да се тълкува стриктно.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица. Установява се от събраните в производството доказателства, че в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО периодите на безработица също са взети предвид и зачетени от пенсионния орган при определяне на осигурителния стаж за целите на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО съгласно съдържащата се в регистрите на НОИ информация относно оспорващия, не се ангажират доказателства в обратен смисъл. Във връзка с горното неоснователни са и твърденията на оспорващия, че от пенсионния орган не са добавени периодите, в които същият е получавал обезщетения за безработица.

Във връзка с твърденията за незаконосъобразно незачитане за осигурителен стаж на период от 156 дни задържане под стража относима е разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО. Съдът намира, че при анализа на събраните доказателства, в тяхната съвкупност, не се установява нито една от визираните в разпоредбата чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО хипотези. Съгласно цитираната норма за осигурителен стаж се зачита времето, през което през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение. В този смисъл е и чл. 354, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), който признава периодите, в които лицето е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено, за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение.

При наличните доказателства съдът намира, че не може да бъде признат за период на осигурителен стаж периодът от 23.03.2004 г. до 11.09.2004 г., когато съгласно събраните доказателства Б. Г. Т. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Както бе посочено и по-горе оспорващият е бил задържан в арест Г. Д. в 06: 45 часа на 23.03.2004 г. с П. О. от 18.03.2004 г. по н.о.х.д. № 192/2004 г. на Районен съд – Гоце Делчев и в 9: 20 часа на 01.04.2004 г. същият е изпратен в затвора в [населено място] дол, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по влезли в сила присъди до 11.09.2024 г. В настоящият случай основанието за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ са влезлите в сила присъди. Не се установява присъдите, по които е Б. Г. Т. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, да са отменени, наказанията да са признати за неоснователно наложени поради това, че не е извършил деянията или че извършените деяния не съставляват престъпления, да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено. Не се установява и не се твърди оспорващият да е бил репресиран по политически причини по смисъла на чл. 1 от Закона за гражданската реабилитация на репресирани лица. В този смисъл липсва основание да се зачете като осигурителен стаж периодът след 09.03.2009 г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 41, ал. 1 от НК изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. В такива случаи положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода – чл. 41, ал. 3 от НК. В този смисъл работата, която е извършвана по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, не се зачита за трудов и осигурителен стаж, а само оказва влияние върху продължителността на изтърпяване на наказанието.

В разглеждания случай няма основание да се зачете като осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО и периодът на задържане под стража от 07.04.1998 г. до 30.04.1998 г., тъй като от събраните в производството доказателства се установява, че през този период жалбоподателят не е останал без работа и времето е зачетено за осигурителен стаж на друго основание. Относно процесния период на задържане под стража в конкретния случай се установява, че Б. Г. Т. е бил в трудово правоотношение с „Гоце Делчев – Табак“ АД и в периода на задържане под стража през м. април 1998 г. е ползвал неплатен годишен отпуск (видно от Удостоверение обр. УП – 2, издадено „Гоце Делчев – Табак“ АД на Б. Г. Т. на л. 21 от делото). Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година и на това основание процесният период е зачетен за осигурителен стаж на Б. Г. Т. от пенсионния орган видно и от представената по делото Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди на оспорващия (л. 112 – л. 117 от делото). Дните на ползван неплатен отпуск във връзка със задържането под стража за периода на задържане под стража от 07.04.1998 г. до 30.04.1998 г., посочени изрично в горепосоченото удостоверение, са взети предвид и са зачетени като осигурителен стаж в конкретния случай. Нормата на чл. 9, ал. 4 от КСО, съгласно която в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО осигурителният стаж се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето, определя единствено категорията труд, не и условията, при които даден период се зачита за осигурителен стаж. Разпоредбата не създава и възможност при наличие на трудово правоотношение, същият период да се зачете като осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО. Поради това в разглеждания случай няма основание да се зачете като осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО периодът от 07.04.1998 г. до 30.04.1998 г., същият е зачетен на друго правно основание.

Във връзка с твърденията на оспорващия за наличие на разминавания, въпреки дадената от съда възможност на оспорващия да установи съществуването на посочените в жалбата факти и обстоятелства, както и да ангажира доказателства относно твърденията в жалбата, конкретни съществени разминавания не се посочват в съдебното производство и не се ангажират доказателства в този смисъл.

В хода на съдебното производство не са представени доказателства, установяващи факти, различни от установените факти в административното производство, относно продължителността на осигурителния стаж, придобит от оспорващия до датата на инвалидизирането му - 12.03.2013 г. В обобщение съдът намира, че органите по осигуряването правилно са приложили материалния закон и издаденото разпореждане, както и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ са законосъобразни.

Предвид така изложеното, като е потвърдил по жалба на Б. Г. Т. разпореждане [номер]/2140-01-50 от 24.01.2023 г., издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО на Б. Г. Т. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, административният орган е издал правилно решение, съответно на материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него Разпореждане са законосъобразни. Те са издадени от компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. В този смисъл, жалбата срещу оспореното решение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, което съдът намира за основателно при този изход на делото.

Водим от горното, А. съд - Благоевград