Решение № 999 от 16.11.2023 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1654/2023 г.

Производството е по реда на глава тридесет и първа от ГПК по предявен иск с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД. Делото е образувано по искова молба от И. К. Б. против Б. М. Б. с квалификация на претенцията чл.19, ал.3 ЗЗД - за обявяване на писмен договор от 31.08.2018г. за покупко- продажба на моторно превозно средство за окончателен, като ищецът твърди, че с ответника Б. М. Б. сключили този договор на 31.08.2018г. за продажба на МПС. Ответникът предал ключовете и документите на ищеца, както и автомобила, като обещал на 15.09.2019г. да отидат в КАТ и да му помогне за регистрация, но впоследствие отказал да му съдейства за прехвърляне в КАТ и повече не могъл да бъде открит от него. Моли договора от 31.08.2018г. да бъде обявен за окончателен, като му бъдели присъдени направените по делото разноски. Ответникът, неоткрит на посочения адрес, където е бил наемател, не представя писмен отговор, като Софийски районен съд му е назначил за особен представител адв.Г. К. от САК, която представила писмен отговор на исковата молба. В същия оспорва претенцията като недопустима и неоснователна, позовава се на изтекла погасителна давност. Излага възражение, че от договора не става ясна продажната цена, за която страните са постигнали съгласие – следователно не съдържа съществените елементи, задължителни, за да обвържат страните по него. Счита, че не е постигнато съгласие по отношение на цената на процесния автомобил, прави възражение, че договора не е подписан от страните, оспорва извършването на заплащане на уговорената сума. Счита, че не е налице валидно сключен договор за продажба на МПС, оспорва ищеца да е изправна страна по договора. Моли делото да бъде прекратено като недопустимо, а при допускане за разглеждане – да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като моли всички разноски да останат за сметка на ищеца. Ищецът в исковата молба твърди, че на 31.01.2018г. между него и ответника бил сключен един вид предварителен договор за продажба на МПС. По силата на този договор ответникът му бил предал ключовете и всички документи на автомобила, както и самия автомобил. Уговорката им била в близките дни след сключването на този договор, ответникът заедно с ищеца да отидат до КАТ, за да си извадил талон на негово име и едва след това да минат през нотариус и да прехвърлят окончателно колата. С парите, които ищецът му бил платил той следвало да си плати някакви глоби в това число и към КАТ за това, че след като бил придобил собствеността върху автомобила в законно установения двумесечен срок не бил изпълнил задължението си да регистрира договора в КАТ и да си извади талон на негово име. Освен това колата имала технически проблеми, който се били разбрали ищецът да отстрани за негова сметка и да я пусни в движение. Няколко месеца по- късно ответникът спрял да вдига телефона на ищеца. Многократно бил ходил до Стара Загора. Той започнал да се укрива от него. Година по-късно успял да го открие, говорили и се разбрали на 15.09.2019г. да отидат в КАТ и той да регистрира собствения си договор и да си извади талон, ищецът от своя страна бил заплатил всички данъци и застраховки за автомобила. Бил се съгласил да плати и всички такси по прехвърлянето в това число и тези той да си набави талон на негово име. Вечерта на 14 септември той се бил обадил на ищеца и му казал, че вдигнал кръвно и не се чувствал добре и може би на следващият ден щели да го приемат в болница. На сливащият ден ищецът го потърсил, но отново си бил изключил телефона. Това с изключения телефон и не вдигането било продължило до февруари 2020г. Ищецът пак бил отишъл да го търси на познатият му адрес, като го бил видял пред входа. Той му се бил извинил и казал, че имал здравословни проблеми. Ищецът му казал, че искал ответникът да му върне парите и той да му предаде автомобила след като не искал да го прехвърлят. Той го убедил, че ще му прехвърли автомобила, тъй като бил изхарчил парите и не можел да ми ги върне. Отново се били разбрали за дата и ищецът си тръгнал. След два три решил да му звънне, за да бил сигурен, че този път нямало да се покрие и установил, че бил спрял абонамента за телефона си. На уговорената дата ищецът отишъл пред тях с надеждата, че ще се появи, но това не станало. По-късно от негови комшии разбрал, че пред тях той бил казал, че бил прехвърлил автомобила и че нямало за какво да се занимава с ищеца. Направил още няколко опита да се свържи с него, но без резултат. Опитал да намери и предните собственици на автомобила, но те били извън страната и му казали на ищеца де не се разправя с тях, защото те били прехвърлили автомобила през 2015г. и нямали нищо общо вече с него. Ето защо за ищецът се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск, с оглед обстоятелството, че изпълнението на задължението от страна на ответника все още било възможно и все още съществувал интерес от получаване на реалното изпълнение. Моли съда да се произнесе с Решение, въз основа на което да обяви за окончателен договора за продажба на МПС от дата 31.01.2018г., с всички произтичащи от това законови последици, както и да ми бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът е указал на ищеца да извърши пълно и главно доказване на претенцията си за обявяване на договор от 31.08.2018г. за продажба на МПС за окончателен. Съдът е указала на ответника да ангажира доказателствата си за установяване на възраженията си. В съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа изцяло исковата молба. В съдебно заседание ответникът не се явява, като в писмена молба, постъпила за съдебно заседание от назначения му особен представител адв.Г. К. от АК-София оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗЗД, всяка от страните по предварителен договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор, като в рамките на производството, уредено подробно в чл.362 и сл.ГПК, съдът следва да установи освен наличието на сключен предварителен договор и изпълнението на всички условия по него от страна на купувача, настъпване на обстоятелството, вписано като условие за изпълнение на същия, още и дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително и дали отчуждителят е собственик на имота. Тежестта на доказване е върху ищеца, като в настоящото производство той е установил чия е собствеността на процесния автомобил – видно от представения по делото Договора за покупко-продажба на МПС от 04.11.2015г. с нотариална заверка на подписите, рег.№ 4760 на Нотариус Христо Спасов с рег.№ 121 на Нотариалната камара – М.П.П., П.М.П и Д.Е.П. са продали собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, рег.№ ••••• с номера на рама - № ••••• и на двигател № ••••, с цвят тъмно син металик, за декларираната от тях сума от 500лева на ответника по делото Б. М. Б., като съгласно удостоверение за регистрация № ••••• същият автомобил е регистириран на името на П.М.П на 10.11.2006г., като не е налична последваща регистрация на друго лице в КАТ. Свидетелството за регистрация не е титул за собственост – то има значение за целите на регистрационния режим по Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчети, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като собствеността към момента на завеждане на исковата молба и към момента на приключване на устните състезания е установена – същата принадлежи на ответника по делото. Съгласно извършената служебна справка от НБД Население за него, същият към момента на придобИ.е на лекия автомобил е бил разведен – по решение за развод № •••• от 22.11.1996г. на РС – Русе, като на 31.01.2018г. сключил с ищеца „Договор за покупко-продажба на М.П.С.“ – в писмен вид, с подробно описание на процесната вещ и на продажната цена от 4300лева, които били заплатени от купувача в момента на сключването на договора. Владението върху процесната вещ било предадено на ищеца в момента на сключване на договора, когато е заплатена и цената. Ищецът декларирал автомобила като свой с декларация от 07.10.2020г. – видно от представеното изпратеното от Столична община, дирекция Общински приходи, отдел „Надежда/Връбница“ писмо изх.№ ДНД 22-ДИ-II-39/1/28.01.2022г. Към момента на приключване на устните състезания на 17.10.2023г. са изтекли три години от заявяването от страна на ищеца, че същият е собственик на вещта – срок, недостатъчен по смисъла на чл.80 от ЗС, според който за придобИ.е на движима вещ са необходими 5 години владение. Били съставени два договора на същата дата – 31.01.2018г. – представени в оригинал по делото, първият на жълт лист, откъснат от тетрадка, с редове/л.20 по делото/, а вторият – на бял лист, без редове /л.21 по делото/. Съставянето на втория било наложително според ищеца заради допусната грешка в изписването на номера на двигателя на автомобила в първия договор, който бил поправен, а вторият договор бил окончателния вариант. Договорът е сключен без нотариална заверка на подписите на страните, като въпреки изразената в него воля да се прехвърли собствеността на процесния лек автомобил от ответника на ищеца, същият не би могъл да се счита за окончателен договор, поради липсата на предвидена в закона форма – съгласно чл.144, ал.2 ЗдВП необходимата за това форма е писмена с нотариална заверка на подписите, като представения „Договор за покупко- продажба на М.П.С.“ следва да се конвертира в предварителен такъв, въпреки че в него няма уговорен срок за извършване на окончателното прехвърляне на собствеността, ищецът е поканил ответника да му прехвърли същата чрез предявяване на исковата молба в съда- с претенцията за издаване на съдебно решение, заместващо окончателния договор. По делото не е спорно, че страните не са сключили окончателен договор за покупко- продажба на процесния автомобил на уговорената от тях цена, нито че ищецът е заплатил изцяло продажната цена от 4300лева. За произхода на средствата ищецът е ангажирал доказателства, като от представения Разходен касов ордер от 17.03.2017г. за изплатени на М.М.Р. чрез И. К. Б. 4500лева с цел закупуване на земеделска земя и от показанията на свидетелката М.М.Р. – майка на ищеца се установява, че същата е предоставила на сина си – ищеца по делото И. К. Б. сумата, получена от нея от продажба на земеделски земи в с.Драганово, област Велико Търново, за закупуване на лекия автомобил „Мерцедес“ от ответника Б. М. Б.. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, кореспондират с станалите ангажирани по делото писмени доказателства. Налице е и условието на чл.226, ал.1 вр. ал.4 от ДОПК – видно от представените и приети като доказателства по делото разписка от Easy pay от 28.10.2020г. и приходни квитанции от 10.02.2021г., 10.06.2022г., 12.09.2022г. – за 2022г. и от 29.06.2023г. – за 20023г., деклариралият го като собственик няма непогасени задължения за този автомобил. Ищецът е представил и декларация за гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД. За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: че между страните е сключен валиден предварителен договор по см. На чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД, че предмет на същия е прехвърляне на правото на собственост върху определен обект, че ищецът се явява изправна страна по договор, и са налице условията за валидното прехвърляне на вещта – в това число, че ответникът се явява собственик на същата към момента на предявяване на исковата молба и към момента на приключване на устните състезания, като съдът счита, че в случая са налице предпоставките за уважаване на претенцията. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 09.05.2023г. на ВКС по т.д.№ 4/2020г. на ОСГТК отношенията на чл.362 към чл.90 от ЗЗД са на специална към обща разпоредба и дори неплащането на цената по предварителния договор за покупко-продажба не е основание за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД – а в настоящия случай продажната цена на подробно индивидуализираната вещ е изцяло платена. Поради изложеното съдът счита, че така предявеният иск следва да бъде уважен като изцяло основателен и доказан, като следва да бъде обявен за сключен като окончателен договора между страните по делото от 31.01.2018г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, рег.№ ••••• с номера на рама - № ••••• и на двигател № ••••, с цвят тъмно син металик, за цена от 4300лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъдат поставени направените от ищеца по делото разноски в размер на 408лева за особен представител на ответника. Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса за разглеждане на делото от състав на Софийски районен съд, но следва да бъде осъден на основание чл.364, ал.1 ГПК да заплати на Държавата по сметка на Старозагорския районен съд дължимата държавна такса за прехвърлянето в размер на 86, 40лева, определена върху продажната цена на вещта, която е по-висока от застрахователната стойност на процесния автомобил, посочена в удостоверение за застрахователна стойност № •••••г. на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД с посочена стойност 3140лева, съобразно т.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и чл.96 от ЗННД, вр. С §2 ДР ЗННД. Дължимият данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ следва да бъде платен от ищеца, който в този случай ще имат качество на фактически платец на данъка, макар да не е данъчно задължено лице съгласно чл. 45 от ЗМДТ, в съответната данъчна служба – в размер на 107, 50лева, като на основание чл. 364, ал. 2 от ГПК и чл. 50 от ЗМДТ заверен препис от настоящото решение следва да бъде издаден само след представяне на доказателства за платен данък и за липса на задължения към държавата. На основание чл.364, ал. 1 от ГПК следва да се наложи запор върху процесното МПС за реализиране вземанията на държавата, досежно разноските по прехвърлянето му. Воден от горното, съдът