Решение № 3 от 13.1.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 150/2024 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас срещу присъда № 28/15.05.2023 г., постановена по НОХД № 884/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Х. А. А., ЕГН: •••••••••• е признат за невиновен в това, че на 12.08.2016г. в периода между 12.00 часа и 14.00 часа, в района на гр. Обзор, област Бургас, в акваторията на Черно море, при управляване на плавателен съд - ветроходна яхта „Скорпион“, № Бс - 2069, собственост на Л. В.в Н., ЕГН: ••••••••••, движейки се със скорост 13 възела по време на участие в спортно състезание - XVI международна офшорна ветроходна регата по ветроходство „Кор Кароли“ 2016 г. - първи етап с маршрут гр. Варна - врата н. Емине - гр. Св. Влас, организирана от Яхт клуб „Кап.Г.Г.ев-Порт Варна“ и съорганизатор Фондация „Кор кароли“ с ЕИК 103271520, разрешена за провеждане съгласно Разпореждане №В-3-145/10.08.2016г. на директора на Дирекция „Морска администрация“-Варна, като отговорно лице - шкипер, с екипаж на яхтата Б. Л.ов Н. и Й. Б. А.а, е нарушил правилата за движение при крайбрежно плаване, което е плаване в териториалното море на Република България, по чл. 87, ал. 1, чл. 88, ал. 5, чл. 89, ал. 1, чл. 92, ал. 2, чл. 93, ал. 1 от Кодекса на търговското мореплаване и параграф 1а, т. 9 от Допълнителните разпоредби на КТМ; чл. 2, ал. 3; чл. 13. ал. 1, чл. 107, ал. 1 от Наредба № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България и Параграф 6 от ДР, точка 6, буква „б“ от същата Наредба; Разпореждане № 68/12.06.2014 г. на изпълнителен директор на ИА/Морска администрация на Р.България; т. 3. „Организация на проявите“-пунктове 3.1, 3.2, 3.3, 3.4, 3.5 от Наредбата на Българската Федерация по ветроходство за провеждане на национални първенства и регати по ветроходство от 07.12.2015г.; Специалните правила за крайбрежни състезания по ветроходство (Offshore Special Regulation 2013- 2016) на Международната Федерация по ветроходство; Специалните правила за крайбрежни състезания по ветроходство (Offshore Special Regulation 2016- 2017) на Международната Федерация по ветроходство - раздел първи /основни понятия и определения/ - т.1.02 - отговорности на отговорното лице (шкипера); т. 6, т. 11.3, т. 15, т. 15.2 и т. 12 от Обява за регата 16 -„та“ Международна ветроходна регата „Кор Кароли“ 12-15 август 2016г.; раздел 6 „Правила“, раздел 20, т. 20.3, т. 21 и т. 21.1 от Състезателните инструкции на регата „Кор Кароли“ 12-15 август 2016г., издадени от организационен комитет на регата „Кор Кароли“ 2016 при Фондация „Кор Кароли“ гр. Варна; т. 6, раздел II от „План за извършване на шкиперска конференция“ проведена на 11.08.2016 от 18.00 ч.”, вследствие на което загубил управлението на плавателния съд, като не се е съобразил с обстоятелството, че същият е годен за плаване с отдалечаване от брега до 2 морски мили и вълнение на морето до 2 бала (0.6 м/с), при което ветроходната лодка „Скорпион“ се е оказала на гребена на ветровата вълна, след което рязко се е завъртяла наляво, полегнала на десен борд и екипажа е паднал във водата, допуснал неправоспособно лице Й. Б. А.а ЕГН: •••••••••• за екипаж на плавателния съд, пренебрегнал опасното влошаване на обстановката и състезателните инструкции, като не е разпоредил поставяне на спасителна жилетка на Й. А.а, въпреки че било задължително при вятър със средна скорост 10-12 м/с и пориви 14-20 м./с, -30- 40 възела, представляващи 7-8 бала по Бофорд и вълнение на морето от 3-4 бала, като с деянието по непредпазливост причинил смъртта на Й. Б. А.а, настъпила вследствие на удавяне след падането й във водата, като направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, помагайки й да се задържи над водата, за да не губи сили, придържал я за гърба като гледал главата и да е над водата, опитвал се по всякакъв начин да я окуражава, правил изкуствено дишане и я придържал докато можел, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 4 от НК. Със същия съдебен акт е постановено след влизане в сила на присъдата, вещественото доказателство - ветроходна яхта „Скорпион“ с рег. №Бс-2069 да се върне на собственика й - Л. В.в Н.. С протеста и с допълнително писмено изложение към него се заявява позиция, че първоинстанционната присъда е неправилна. Изтъква се, че Окръжен съд – Бургас е приел фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която се потвърждава изцяло от събрания доказателствен материал по делото, като според подалия протеста прокурор тя налага други правни изводи, различни от направените от първостепенния съд. Изразява се несъгласие с приетото от състава на ОС - Бургас, че в случая не са налице правила и норми от нормативен или поднормативен акт, които да възпроизвеждат задължения на шкипера /капитана/ на плавателния съд при проведеното състезание, и се излагат доводи в подкрепа на застъпената теза за приложимост на Кодекса за търговското корабоплаване и на другите, посочени в обвинителния акт ненормативни правила, към процесния казус. Поставя се акцент, че екипажът на ветроходния плавателен съд „Скорпион“ е следвало да е съобразен с Наредба № 5 за компетентност на морските лица, както и, че в разрез с правилото на чл. 89, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 на Кодекса за търговското корабоплаване, при комплектуването с екипаж на плавателния съд за състезанието подсъдимият е допуснал участието като член на екипажа на пострадалата Йоана А.а, без тя да е придобивала и да е притежавала морска правоспособност или свидетелство за професионална компетентност. Направено е искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа подадения протест и допълнителното писмено изложение към него, с развитите в тях аргументи и направеното искане. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Защитникът на подсъдимия А., адв. Т. Д. от АК – Бургас, оспорва въззивния протест като неоснователен и счита, че същият следва да се остави без уважение. Според защитата, първостепенният съд е установил фактическата обстановка по безспорен начин, съобразно събраните по делото доказателства, както и правилно е приел, че съществува една правна празнота в регламентирането на дейността по провеждане на състезания с ветроходни яхти, като счита, че за тези две обстоятелства между страните по делото няма спор. Адв. Д. оспорва тезата на прокуратурата, че след като материята е нерегламентирана, трябва да се приложат разпоредбите на Кодекса на търговското мореплаване и изтъква аргументи в тази насока. На следващо място, защитата застъпва тезата, че доколкото съществува някаква, макар и оскъдна, регламентация на състезанията с ветроходни яхти, подсъдимият А. не е нарушил нито едно от задълженията по тези правила, като излага подробни съображения в подкрепа на заявената позиция. На тези основания адв. Д. пледира за потвърждаване на постановената от първостепенния съд оправдателната присъда като правилна и законосъобразна. Подсъдимият Х. А., в лична защита, заявява, че поддържа казаното от неговия защитник, а също и че не се счита за виновен. В последната си дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намери следното: Въззивната инстанция констатира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата е допуснато абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, изразило се в това, че делото е разгледано от незаконен състав. Пред Окръжен съд – Бургас е бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Х. А. с обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 4 от НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до четири години. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК разглеждането на делото с такова обвинение в първоинстанционния съд е следвало да стане в състав от един съдия. Видно от съдебните протоколи от първоинстанционното производство, съставът на съда, който е разгледал делото и е постановил присъдата, е бил съдия и двама съдебни заседатели. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика на ВКС, че съдът осъществява наказателнопроцесуалната си функция чрез определения в чл. 28 от НПК съответен състав, и за да бъдат валидни действията и решенията му, съставът, в който той заседава трябва да бъде законен - в него следва да участват съдии и съдебни заседатели, чийто брой е стриктно съобразен с изискванията на закона /в този смисъл е Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2238/2013 г., II н. о./. В случая, провеждайки съдебните заседания и постановявайки присъдата в състав от съдия и двама съдебни заседатели /в състав по-голям от изискуемия/, първоинстанционният съд е разгледал делото в незаконен състав. Щом броят на членовете на състава не е съобразен със закона /без значение дали по - голям или по – малък от изискуемия/, всякога е налице допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, което може да бъде отстранено само чрез отмяна на присъдата и валидно повтаряне на първоинстанционното съдебно производство, тъй като нарушенията на разпоредбите относно състава на съда са безусловни основания за отмяна. С факта на констатиране на горепосоченото абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, настоящата въззивна инстанция е длъжна да отстрани същото по реда на чл. 335, ал. 2 от НПК служебно и без да е изрично сезирана от страните, като отмени постановения първоинстанционен съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг законен състав на съда, без да е необходимо да изследва доколко това нарушение е накърнило съществено правата на някоя от страните в процеса. Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл. 335, ал. 2 от НПК въззивният съдебен състав не следва да обсъжда релевираните във въззивния протест оплаквания. Същите следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от новия състав на първоинстанционния съд. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Апелативен съд – Бургас