Мотиви към Решение № 616 от 13.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 1582/2022 г.

Производството е по гл. XXI от НПК. Въззивното производство е образувано по протест и допълнение към него срещу Решение от 30.11.2021 г., постановено по НАХД № 4055 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 13-ти състав, с което обвиняемата Д. А. М. е била призната за невинна по повдигнатото обвинение за това, че на 29.08.2019 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Сливница” и бул. „Константин Величков” около 04.30 часа е осъществила маловажен случай на държане без надлежно разрешително съгласно Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) на високорисково наркотично вещество коноп с тегло на обекта 9, 80 гр. с процентно съдържание на активно действащия компонент 0, 2 % на стойност 58, 80 лева, като конопът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение във ветеринарната и хуманитарната медицина” и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по повдигнатото и обвинение с правна квалификация по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. На основание чл. 112, ал. 2 от НК са били отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото, представляващи предмет на престъплението – високовискови наркотични вещества, в тяхната неизразходвана при експертните изследвания част, като съдът е постановил същите да бъдат предадени за унищожаване по реда, предвиден в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В подадения протест и допълнението към него се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е оправдал обвиняемата по повдигнатото обвинение. В протеста са изложени съображения, че постановеното решение от СРС било неправилно, тъй като по делото били налице достатъчно доказателства за виновността на подсъдимата в извършване на Д.ието, за което било повдигнато обвинение. Поддържа се, че от субективна страна Д.ието било извършено при условията на пряк умисъл. В допълнението към протеста се излагат оплаквания, че съдът, без да извърши каквато и да е проверка на обясненията на обвиняемата, бил кредитирал същите, независимо, че те не били подкрепени от събрания в досъдебното производство доказателствен материал. Видно от изготвената докладна записка по случая и показанията на полицейските служители, обвиняемата била сама по време на проверката и била признала, че в дамската си чанта има зелена тревиста маса за лична употреба, която предала доброволно. В хода на производството не се установило обвиняемата да е била с други лица или да е държала тревистата маса в якето си. Подчертава се, че обвиняемата не била заявила, че тревистата маса не е нейна, а напротив - в протокола за доброволно предаване сама вписала, че е за лична употреба. Твърди се, че била недостоверна и житейски нелогична версията, че обвиняемата била забравила тревистата маса в якето си, доколкото същата имала силна и специфична миризма. Съдът, без да провери обясненията на обвиняемата или да ги обсъди в светлината на защитна версия, единствено въз основа на тях бил приел, че Д.ието било несъставомерно от субективна страна. Посочва се, че липсвало каквото и да е съмнение, че обвиняемата държала наркотични вещества, за които нямала разрешително, и е съзнавала това, съзнавала е и общественоопасния характер на Д.ието си и безспорно е предвиждала настъпването на общественоопасните последици. Д.ието било съставомерно и от обективна страна – обвиняемата упражнявала фактическа власт върху наркотичното вещество, като го държала в продължителен период от време, а при извършена полицейска проверка веднага била признала, че конопът се намира в нея (чантата ). Прокуратурата е изказала критика в насока, че съдът не бил подложил на анализ обясненията на обвиняемата, не бил разпитал лицата – приятели на обвиняемата, не бил назначил съдебно-психиатрична и психологична експертиза на обвиняемата за оценка на нейните „емоционално-поведенчески затруднения”, не бил събрал данни за личността от обективни източници. Посочва се, че изводът за неголямото количество наркотично вещество и стойността му бил отчетен при повдигане на обвинението. В случая се касаело за маловажен случай, а не за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото Д.ието било в достатъчна степен общественоопасно, а ниската стойност и количество на наркотичното вещество били взети предвид при квалифицирането на Д.ието. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение, с което обвиняемата е била призната за невиновна, и признаването за виновна по повдигнатото ѝ обвинение. Не е постъпило писмено възражение от обвиняемата или защитника срещу депозирания въззивен протест и допълнението към него. В производството пред въззивната съдебна инстанция не са били събирани нови доказателства. В открито съдебно заседание прокурорът е заявил, че поддържа подадения протест. На етап съдебни прения представителят на държавното обвинение е посочил, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Прокурорът накратко е преповторил съображенията, вече изложени по делото, и е направил искане за отмяна на протестирания акт и признаване на обвиняемата за виновна. В открито съдебно заседание обвиняемата се е явила лично и е била представлявана от служебно назначен защитник. Защитникът е направил искане за оставяне без уважение протеста на Прокуратурата, тъй като актът на съда бил правилен и законосъобразен. Посочено е, че мотивите на районния съд били правилни и правилно са били кредитирани обясненията на обвиняемата. В случая била налице „несъзната непредпазливост” – т.нар. „престъпна небрежност”, и малозначителност на Д.ието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Обвиняемата лично е допълнила за случая, че е носила инкриминираните вещества от солидарност за своите приятели, че тя и брат имат здравословен проблем, като брат очаква от нея финансова подкрепа. Количеството от 0, 2 тетрахидроканабинол показвал, че бил див и че не бил от вида „Индика”, който бил наркотично вещество, а бил канабис „Родералис”, който бил местен и не бил наркотичен вид. Обвиняемата е изложила съображения, че екстракти и семена се намирали в магазините и се използвали в хуманитарната медицина. При дадена последна дума обвиняемата е направила искане да бъде оправдана. Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа страна: Обвиняемата Д. А. М., с ЕГН ••••••••••, е родена в гр. София, живуща е на адрес: гр. София, ж.к. ••••, български гражданин е, с основно образование, неомъженa, и работи в учебен център. Обвиняемата има брат, за който полага грижи, включително и финансови. На неустановена дата през месец август 2019 г. и преди датата 28.08.2019 г. обвиняемата Д. А. М. отишла с двама свои приятели с неустановена по делото самоличност на разходка във Витоша. По време на разходката приятелите на обвиняемите намерили в планината и набрали коноп. Лицата дали на обвиняемата набрания коноп, която да го пази при евентуална полицейска проверка. Обвиняемата прибрала дадения коноп в джоба на якето, с което била облечена. Впоследствие в неустановен по делото момент обвиняемата преместила конопа в дамската си чанта. На 29.08.2018 г. около 4, 30 часа обвиняемата се намирала на кръстовището на бул. „Сливница” и бул. „Константин Величков”. Същата носила със себе си дамската чанта и прибрания в нея коноп. По същото време свидетелите Т.Г.Ц. и Ц.Й.М. – полицейски служители при 03 РУ – СДВР, били на работа. В изпълнение на своите задължения същите извършили проверка на обвиняемата. По време на проверката обвиняемата не била придружена от други лица. Обвиняемата заявила на полицейските служители, че в дамската чанта се намира зелена тревиста маса (коноп), която обвиняемата предала доброволно, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. От експертните изводи по назначената физикохимична експертиза се установява, че предадената зелена тревиста маса представлява високорисково наркотично вещество коноп с тегло 9, 80 грама и с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол в размер на 0, 2 %. Съгласно Постановление на Министерски съвет № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на наркотичното вещество възлиза на 58, 80 лева. За държането на откритото наркотично вещество обвиняемата не е имала съответното разрешително. Изложената фактическа обстановка, въз основа на която въззивният съд постанови решението си, се основава на събраната по делото доказателствена маса, както следва: показанията на свидетелите Т.Г.Ц. и Ц.Й.М., частично обясненията на обвиняемата, протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост. Съдът се позова и на експертните изводи в Протокол № 515-X/2019 и Експертна справка № 2782-Х/2019, представляващи всъщност, въпреки наименованието им, заключения по назначена в досъдебното производство физикохимична експертиза, от които се извеждат характеристиките на процесното наркотично вещество – вид наркотично вещество, нетно тегло, активно действащ компонент. Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVIII от НПК. За да достигне до гореизложените фактически изводи, настоящият съдебен състав се позова приоритетно на показанията на свидетелите – полицейски служители, извършили проверка на обвиняемата в процесната вечер. Показанията на свидетелите са подробни, последователни и логични, в съответствие помежду си и с останала кредитирана по делото доказателствена маса. От разказаното от тях се установява времето, мястото и обстоятелствата досежно проведената полицейска проверка. В показанията си свидетелката Т.Г.Ц. изрично посочва, че обвиняемата е посочила, че зелената тревиста маса се намирала в дамската чанта, противно на обясненията на обвиняемата, че конопът бил държан в якето, където го е забравила. Тук следва да се подчертае, че доколкото обясненията на обвиняемото лице, респ. подсъдимото лице, имат двойствена природа, същите следва да бъдат преценявани с особена критичност. Обвиняемата е дала обяснения пред първостепенния съд. Въззивният съд кредитира същите само частично, а именно - в частта относно обстоятелствата относно набавянето на процесното количество коноп, съхранението му у обвиняемата за други лица и относно семейното положение на обвиняемата. Нелогично и хаотично заявено звучи посоченото от обвиняемото лице, че поради разсеяност е забравила във връхната си дреха дадения за съхранение коноп, който същата била оставила в якето си. Нещо повече, това противоречи на разказаното от свидетелката Т.Г.Ц., че обвиняемата сама е посочила, че в чантата си държи зелената тревиста маса. Съдът даде приоритет на показанията на свидетелката, доколкото по делото не са налице основания за съмнение в тенденциозността на разказа, а и същата като служител на СДВР е имала възможност непосредствено да възприеме изказванията и поведението на обвиняемата по време на проверката. Съдът не констатира противоречие в показанията на служителите на СДВР, доколкото свидетелят Ц.Й.М. е посочил, че растителната маса е била предадена в съответното РПУ, но не и къде обвиняемата я е съхранявала преди да я предаде. От находящия се по делото протокол за доброволно предаване се установява връзката на предмета на престъплението с обвиняемата, предала го, и начина на приобщаването му като веществено доказателство по делото. Тук следва да се маркира, че твърдението на прокуратурата, че в протокола за доброволно предаване обвиняемата сама била вписала, че наркотичното вещество е за лична употреба, не отговаря на съдържанието на посоченото в протокола – в същия не се намира подобно изявление. От приобщената по делото справка за съдимост на обвиняемата се установява, че към момента на Д.ието същата е била неосъждана и спрямо нея не е била прилагана разпоредбата на чл. 78а от НК. В заключение, въззивният съд не се съгласява с извършения от първостепенния съд анализ на доказателствената маса. За да стигне до крайните си изводи от фактическа, а впоследствие – и от правна страна, районният съд едностранно се е позовал на обясненията на обвиняемата и приоритетно на посочената от нея характеристика за себе си като лице с „разсеян” характер. Съдът счита, че подобна самооценка на обвиняемата, неподкрепена от каквито и да е доказателства, сама за себе си не може да залегне в основата на доказателствения анализ и приетите фактически изводи. Предвид направените в протеста и допълнението към него възражения следва да бъде отбелязано следното. По делото са доказани успешно и безпротиворечиво обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. В този смисъл безпредметно за разкриване на обективната истина е установяването на посочените в обясненията на обвиняемата нейни приятели – неустановени по самоличност лица, „емоционално-поведенчески затруднения” и допълнителни данни за личността на подсъдимата. Дори и да бъдат проведени допълнителни усилия за доказване в тази насока това не би променило крайните изводи на настоящия съдебен състав. Наказателната отговорност е лична и съдът преценя съставомерността на Д.ието с оглед конкретното лице, предадено на съд. Установяването на самоличността и разпита на другите две лица не би могло да промени доказаните фактически изводи, че обвиняемата е осъществявала фактическа власт върху предмета на престъплението към момента на проверката – от името и за сметка на кого е ставало това е без значение. Установяването на допълнителни характеристични данни за обвиняемата и емоционално-поведенческото състояние не биха били годни да подкрепят твърденията на обвиняемата, че е забравила, че наркотикът е у нея. По делото с необходимата непоколебимост се установява, че след получаване за съхранение на тревистата маса и слагането в джоба на якето, обвиняемата я е преместила в дамската си чанта, като е знаела, че същата се намира там и затова сама е заявила по време на проверката, че у нея има забранени от закона предмети. Нещо повече, по делото няма дори и индиция за наличието на някакъв вид заболяване, на физическа или на психическа основа, което може да създаде съмнение за намален капацитет на паметта. Напротив, видно от обясненията в кредитирана от съда част, обвиняемата има ясни и последователни спомени за обстоятелствата, случили се няколко дни преди проверката. Тук следва да се маркира и обстоятелството, че житейски нелогично звучи твърденето, че обвиняемата е забравила, че у нея се намира процесния коноп предвид това, че същият е бил даден за съхранение около два дни преди проверката и става въпрос за съхранение не на какъвто и да е предмет, а на наркотично вещество. Поради изложеното въззивният съд като инстанция по същество извърши горепосочения разбор на събраните по делото доказателства и достигна до собствени изводи от фактическа страна. При така направените изводи от фактическа страна, Софийски градски съд приема следното от правна страна: Въззивният съд счита, че въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е стигнал до неверен извод, че Д.ието е несъставомерно от субективна страна. Въззивният съд достигна до заключението, че безспорно се установява съставомерността на Д.ието от обективна и субективна страна, както и авторството му. По делото са доказани извършените от обвиняемата неправомерни действия по място, време и механизъм на извършване, а именно - чрез упражняване на фактическа власт върху наркотично вещество, и при наличието на вина под формата на пряк умисъл за това. Законодателят не е поставил изисквания към субекта на престъпление – такъв може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Конкретиката по настоящото дело налага извода, че обвиняемата е държала конопа първоначално в якето си, а впоследствие го е преместила в дамската си чанта, където е бил и към момента на полицейската проверка. Макар обвиняемата да не е държала непосредствено в ръцете си наркотичното вещество, доколкото същото се е намирало в чантата, върху която обвиняемата пряко и непосредствено е осъществявала фактическа власт, неоспоримо същата е осъществявала държане и върху движимите вещи в нея, в т.ч. и върху предмета на престъплението. От експертните изводи се установява, че предметът на престъплението е наркотично вещество от вида коноп. Конопът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно Списък I - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени, за приложение във ветеринарната и хуманитарната медицина”, а обвиняемата няма разрешение за държане. В този смисъл неоснователни са възраженията на обвиняемата, че инкриминираното вещество не представлявал наркотик. От субективна страна, противно на възприетото от районния съд, Д.ието е извършено от обвиняемата умишлено при форма на вината пряк умисъл, доколкото установявайки държане върху наркотичното вещество, включително премествайки го от якето в чантата си и носейки го със себе си, е съзнавала общественоопасния характер на Д.ието си и е предвиждала настъпването на общественоопасните последици. Въззивната инстанция не се съгласява с възприетото от районния съд относно формата на вина, доколкото районният съд се е позовал изцяло и безкритично на обясненията на подсъдимата относно разсеяността и обстоятелството, че е забравила, че веществото е у нея. Както вече беше посочено, дадените обяснения не са подкрепени от което и да е друго доказателство по делото. Отделно от това, подобен извод противоречи на логиката, доколкото от кредитираните по делото свидетелски показания се установява, че след спиране на лицето за полицейска проверка и запитването му дали у него има забранени от закона вещества, обвиняемата сама е посочила, че носи зелената тревиста маса. Следователно същата е знаела, че конопът се намира у нея, а след полицейската подкана го е предала и доброволно. В противен случай наличието на растителната маса следваше да бъде установен чрез обиск на лицето. Обвиняемата е имала представа, че у нея има наркотично вещество, за което няма съответното разрешение, но е целяла да продължи да осъществява фактическата власт върху същото. Предвид изложеното, въззивният съд стигна до противоположен извод относно съставомерността на извършеното от обвиняемата Д.ие от субективна и обективна страна. Контролиращата инстанция счита, че по делото безспорно са били доказани съставомерността и авторството на Д.ието, поради което и настоящият съдебен състав е отменил първоинстанционното решение и е признал обвиняемата за виновна. Съдът счита, че настоящият случай е маловажен съгласно даденото легалното определение в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. За тази преценка съществено значение има количеството и стойността на наркотичното вещество и дали е осъществено държане върху един или няколко вида наркотици. В конкретния случай маловажността на случая се извежда както от ниската стойност на предмета на престъпление – 58, 80 лева или девет пъти и половина по-ниска от минималната работна заплата за страната към инкриминирания момент, но и от обстоятелството, че теглото на веществото е 9, 80 гр. с процентно съдържание на активно действащия компонент 0, 2 %. Следва да се изкаже известна критика досежно мотивната част на първоинстанционния съдебен акт, доколкото районният съд след излагане на доводите си за несъставомерността на Д.ието е продължил с разискване на въпроса относно приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК. Излагането на разсъждения едновременно в единия и другия смисъл е безпредметно, а и отчасти противоречиво, доколкото при веднъж изведен извод за несъставомерност на Д.ието и невиновност на лицето не се следва по- нататъшното обсъждане на обществената опасност на Д.ието. Малозначителността на Д.ието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност. Следователно този въпрос се обсъжда едва при направен извод за съставомерност на Д.ието. Оправдаването на обвиняемото лице поради липсата на вина е най-изгодният за него резултат от производството. Посоченото нарушение по никакъв начин обаче не влече извод за допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд. Доколкото обаче настоящият съдебен състав е променил правния резултат от първоинстанционното производство и са налице оплаквания и доводи от страните в тази насока, следва да бъде обърнато внимание на въпроса дали е налице поле за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК се извежда от съвкупната преценка на различните елементи на Д.ието и тяхното специфично проявление - характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното Д.ие с оглед на конкретната възможност, която то създава за определено засягане на този обект. Настоящият състав намира, че в случая определящо за Д.ието като маловажен случай, а не като малозначителен, е количеството и стойността на предмета на престъплението, като обективни белези на Д.ието. Не следва да бъде подминато и обстоятелството, че инкриминираното наркотично вещество е било разпределено в едно плик, като по твърдение на самата обвиняемата растителната маса е била набрана от две други лица. Последното не е извинително и не декриминализира простото държане на наркотично вещество, но следва да се отчете в аспекта на изискванията на чл. 93, т. 9 от НК. В съответствие на цитираната разпоредба Д.ието представлява маловажен случай, като обществената му опасност е по–ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед установения размер на вредните последици, както и с оглед на другите смекчаващи отговорността обстоятелства. Описаните по-горе фактически констатации, свързани с начина на извършване на Д.ието, с количеството и стойността на предмета на престъплението, както и неговата обществена опасност, наред с чистото съдебно минало на обвиняемата дават основание за квалифициране на престъпното Д.ие като маловажен случай, а не малозначителен. Настоящата инстанция счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. Видно от свидетелството са съдимост обвиняемата не е била осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Престъплението, за което е повдигнато обвинение, е умишлено и наказуемо с наказание „глоба” до хиляда. Не са налице имуществени вреди по смисъла на чл. 78, ал. 1, б. „в“ от НК. Не е в налице и някоя от отрицателните предпоставки за изключване приложимостта на чл. 78а от НК, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК. Въззивният съд счита, че наказание „глоба” в минималния законоустановен размер от 1000, 00 лева ще обезпечи постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК - ще спомогне за превъзпитанието на обвиняемата към спазване на законите, ще въздейства възпитателно и предупредително не само върху нея, а и спрямо останалите членове на обществото, ще въздейства възпиращо в достатъчна степен върху обвиняемия. Определеният размер отговаря и на законовото ограничение в разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК. В производството са били направени разноски, поради което на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СДВР направените в досъдебното производство разноски в размер на 62, 31 лева във връзка с възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза. Воден от изложеното и съобразно правомощията си, предвидени в чл. 378, ал. 5, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2, въззивният съд се произнесе с решение, като отмени протестираното първоинстанционно решение в частта, с която обвиняемата Д. А. М. е била призната за невинна, и призна същата за виновна по повдигнатото обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК я освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000, 00 лева. Въззивният съд потвърди решението на районния съд в останалата част, доколкото прецени за правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК произнасянето касателно отнемането в полза на държавата на процесните наркотични вещества, както и унищожаването им на основание чл. 112, ал. 2 от НПК след решаване на делото с влязъл в сила съдебен акт. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.