Решение № 185 от 1.7.2025 г. на Районен съд - Шумен по дело № 938/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-776/03.04.2025г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София, с което на основание чл.250 от Закона за обществените поръчки /обн.ДВ, бр.13, от 16.02.2016г./ във връзка с чл.257 от ЗОП във връзка с чл.259 от ЗОП на Б. К. Т. от гр. Шумен е наложено административно наказание “глоба “ в размер на 9 900 лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗОП. Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага множество съображения в тази насока. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.С. от ШАК, който по същество поддържа депозираната жалба.. Интересите на въззиваемата страна в съдебно заседание се защитават от гл.юриск М., който моли съда да потвърди изцяло атакуваното НП като правилно и законосъобразно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят Б. К. Т. заемал длъжността зам. кмет на Община Шумен към месец октомври 2023г. На основание Заповед № РД – 25-1140/02.06.2021г. на кмета на Община Шумен, инж. Б. К. Т., в качеството си на заместник кмет бил упълномощен да обяви, проведе, възложи и сключи договор за възлагане на обществена поръчка: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на „ДКЦ I“ ЕООД“ Със заповед, издадена от Директора на АДФИ № ФК-10-789 от 19.08.2024г. на И. П. Г. - държавен финансов инспектор в АДФИ било възложено да извърши финансова инспекция на Община Шумен. При извършената проверка свид. Г. установила следното: С Решение № F438160 от 18.10.2023г. Б. К. Т. - упълномощено лице. съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП - пряко договаряне с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на "Диагностично[1]консултативен център I" ЕООД“. Обществената поръчка била регистрирана в електронния регистър на АОП под номер 00138- 2023-0068. Решението било публикувано в Регистъра за обществени поръчки според разпоредбата на чл.36, ал.1, т.1 от ЗОП на 18.10.2023г. Обектът на поръчката е доставки по чл. 3, ал. 1. т. 2 от ЗОП, а вида на процедурата - пряко договаряне. В Решението било посочено, че поръчката се възлага съгласно чл.182, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП /липса на конкуренция поради технически причини/. Процедурата била обявена с основен CPV код 09310000 - „Електрическа енергия“, с прогнозна стойност 198 000.00 лева без ДДС и срок за изпълнение 1 месец. С решението за откриване на процедурата упълномощеното лице било мотивирало приложимото основание по ал.1 със следния мотив: „Община Шумен откри обществена поръчка със същия предмет, която бе прекратена, тъй като се констатира нарушение, което на етапа, до който е достигнала процедурата не може да бъде санирано. Издаденото решение се обжалва от единия от участниците. Това доведе до невъзможност Възложителят да подаде в срок до 10- то число на месеца документи за доставчик на ел. енергия на свободния пазар, от което следва, че, ако не се сключи договор с настоящия доставчик. Възложителят ще бъде принуден да премине към Доставчик от последна инстанция, което ще оскъпи цената на тока с близо 30%“. Съгласно чл.64, ал.1 от ППЗОП упълномощеното лице било посочило лицето, с което възнамерява да сключи договор - "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, гр. Варна, като се е възползвало от разпоредбата на чл.65, ал.1, т.1 от ППЗОП и не е одобрило и не е изпратило покана. На основание чл.112, ал.1 от ЗОП за изпълнението на обществената поръчка бил сключен Договор № е ЗОП-2023- 0068-01/01.11.2023г. между Община Шумен /като възложител/ и "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, на стойност до 198 000, 00 лв. без ДДС, за срок от 1 месец, в сила от 01.11.2023г. до 30.11.2023г. При извършената от финансовия инспектор – свид. Г., проверка за законосъобразност на сключения договор, в резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането й, посочени в закона установила, че не може да се изведе заключение, че възлаганата поръчка е ограничена до конкретен изпълнител по технически причини, т.е. не съществува друга алтернатива или заместител за изпълнение на дейностите и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване параметрите на поръчката. Въз основа на резултатите от извършената проверка, свидетелката И. Г. съставила АУАН № 11-01- 776/08.10.2024г., с който на жалбоподателя Б. К. Т. е вменено извършено на 18.10.2023г. нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП. В съставеният АУАН, свид. Г. подробно отбелязала всяко едно изречение от мотивите на възложителя за провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП. При предявяване и връчване на акта, жалбоподателят посочил, че ще представи възражения. Писмено възражение е било депозирано на 15.10.2024г. Очевидно възраженията, не са били възприети от административнонаказващия орган, тъй като възприемайки изцяло констатациите на посочения по горе АУАН и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.250 от ЗОП /обн., ДВ, бр.13 от 16.02.2016г./ във връзка с чл.259 от ЗОП във връзка с чл.261, ал.2 от ЗОП на Б. К. Т. от гр. Шумен е наложено административно наказание “глоба “ в размер на 9 900 лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства и същата не се оспорва от страните. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбоподателя е ангажиран с административнонаказателна отговорност за това, че на 18.10.2023г. в качеството си на заместник кмет по строителство и екология на Община Шумен и упълномощено длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП - пряко договаряне с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на "Диагностично[1]консултативен център I" ЕООД, без да са налице посочените в закона условия за провеждане на този вид процедура, с което и нарушил чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП. В случая спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните. Спорът е правен и засяга предпоставките за налагане на административно наказание, съответно прилагането на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Основополагащите принципи на административнонаказателното право се съдържат в чл.3 ал.1 и 2 от ЗАНН. Когато се касае за извършване на административно нарушение и санкционирането му с административно наказание, приложимото материално право е това, което е действащо към момента на извършване на нарушението. При изменение на закона, по - новият закон е приложим, само ако е по - благоприятен за дееца. В конкретният случай жалбоподателят е санкциониран съобразно разпоредбата на чл.250 от ЗОП, която в редакцията към момента на извършване на нарушението (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) предвижда, че възложител, който проведе процедура по чл. 18 ал. 1, т. 3 - 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. По делото не е спорно, че жалбоподателя. Т. с Решение № № F438160 от 18.10.2023г. открил и провел процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18. ал. 1 т. 13 от ЗОП, за което изпълнително деяние му е наложена глоба, а именно - за "откриване на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона". Впоследствие към момента на извършване на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП разпоредбата на чл.250 от ЗОП е била изменена /ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./ и от този момент не предвижда наказание за незаконосъобразно провеждане на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, каквото е повдигнато обвинение на жалбоподателя, а касае само процедурите по чл.18 ал.1 т.3-7 от ЗОП. Към момента на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП вече е била в сила разпоредбата на чл.250а от ЗОП, приета с ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., която разпоредба предвижда наказание на възложител, който обаче сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 - 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, каквото обвинение не е повдигнато на жалбоподателя. В мотивите си изложени в обжалваното НП административнонаказващият орган е анализиран приложението на чл.3 ал.2 от ЗАНН, което е свързано с изменението на разпоредбата на чл.250 от ЗОП и създаването на разпоредбата на чл.250а от ЗОП и е приел, че в случая по – благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН, се явява санкционната разпоредба на чл.250 от ЗОП, действала към момента на извършване на нарушението. Провеждането на процедура от вида посочен в чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП по реда установен в чл.79 от ЗОП и сключването на договор в резултат на проведена процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, са два различни етапа от административното производство по възлагане на обществена поръчка. Процедурите по този закон се откриват с решение и завършват с решение за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка. Едва когато процедурата е завършила с влязло в сила решение за определяне на изпълнител, съгласно чл.68 ал.1 от ППЗОП, страните пристъпват към следващия етап от възлагането на обществената поръчка, а именно - сключване на договора с определения изпълнител. Хипотезите при които е възможно процедурата по избор на изпълнител на обществената поръчка да е завършила, но да не се стигне до подписване на договор за изпълнение на поръчката са също така нормативно уредени в ЗОП. Доводите на наказващият орган, че с измененията на ЗОП не е отпаднала наказуемостта на възложителя при провеждане на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП при липса на основания за провеждането й, доколкото това обстоятелство било елемент от фактическия състав и на двете разпоредби – чл.250 от ЗОП, в редакцията към датата на извършване на нарушението и чл.250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023г., съдът намира за неоснователни. Разпоредбите на чл.250 от ЗОП и чл.250а от ЗОП, предвиждат две различни изпълнителни деяния – "проведе процедура" и "сключи договор", които са осъществени в нарушение на съответните изисквания на ЗОП и обявяват същите за наказуеми с различни по начин на определяне и размер административни наказания, налагани по административен ред, т.е. касае се за две отделни административни нарушения, които се осъществяват с различни изпълнителни деяния. Липсва тъждество в нарушенията. Административното нарушение по чл.250а от ЗОПсе счита за довършено със сключване на договора за обществена поръчка, което в настоящият казус е станало на 01.11.2023г. а не на 18.10.2023г., на която дата е открита процедурата. Фактът, че в обстоятелствената част на НП хронологически е изложена цялата фактология по случая и е посочено, че процедурата е приключила със сключения на 01.11.2023г. договор е без значение за отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение, защото датата на извършване на процесното административното нарушение е точно определена в диспозитивната част на АУАН и НП /18.10.2023г./ и предопределя предмета на доказване. Съдът е задължен да провери дали именно на 18.10.2023г. привлеченото към отговорност лице е извършило административното нарушение, за което е наказано. Съдът следва да установи дали на посочената в НП дата жалбоподателят е извършил нарушение на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.), за което следва да се наложи предвидената в разпоредбата санкция към датата на издаване на НП. Съгласно чл.46 ал.1 и ал.2 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, а когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Съобразно чл.46 ал.3 от ЗНА наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. "Провеждането на процедура" по ЗОП, не е деяние, което е съставомерно по смисъла на чл.250а от ЗОП, а "провеждането на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона", не е деяние, което е съставомерно след изменението на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.). Правилата установени в чл.46 от ЗНА изключват каквато и да е възможност, за някакво разширително тълкуване на разпоредбите на чл. 250 в предходната и сегашната й редакция и чл.250а от ЗОП, доколкото в случа става въпрос за обосноваване на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Според чл.3 ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по[1]благоприятна за нарушителя. В случая, с изменението на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), деянието "провеждането на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона" е отпаднало като такова, не е обявено за наказуемо с административно наказание към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което не е административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Доколкото на жалбоподателя е наложено административно наказание за "откриване на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията, посочени в закона", а не за "сключването на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона", при липсва тъждество в нарушенията по смисъла на чл.250 и чл.250а от ЗОП, при тези обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН – преди съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца. В случая е отпаднала наказуемостта по административен ред на извършеното деяние "провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията, посочени в закона". В тази насока е и съдебната практиката и по-конкретно Решение № 1067 от 12.06.2025г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 179/2025г., Решение № 242 от 5.03.2025г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 57/2025г., Решение № 509 от 10.04.2025г. на АдмС - Силистра по к. а. н. д. № 24/2025г., Решение № 461 от 13.03.2025г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 63/2025г., Решение № 575 от 7.04.2025г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 85/2025 г., Решение № 2383 от 28.05.2025г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 259/2025 г. и др., които са постановени по идентични казуси. Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител с жалбата е поискал да му бъдат присъдени направените от него, съдебни разноски. При този резултат от оспорването, след като съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно изцяло, право на разноски има жалбоподателят, който е направил такова искане в подадената от него жалба. Видно е от представеното по делото заверено копие от Договор за правна защита и съдействие, че жалбоподателя е извършил съдебни разноски по делото, за ангажирана адвокатска защита. От този договор се установява, че същия е бил сключен между жалбоподателя и представляващия го адвокат, като в него са посочени разноски в размер на сумата от 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева. Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил в открито съдебно заседание, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира, че следва да разгледа предвид разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН. В случая уговореният и заплатен размер от 1 430 лева надвишава минималните размери, предвидени в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес от 9 900 лева. Съдебното производство протече в едно съдебно заседание, поради което следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата от 1 290 /хиляда двеста и деветдесет/ лева, като до пълния претендиран размер от 1 430 лева искането следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН съдът