Решение № 286 от 13.11.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 624/2023 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия С. С. Н., чрез служебния защитник адв. Христина Късева, против Присъда № 5/25.04.2023 г., постановена по НОХД № 361/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос. С присъдата първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н. за виновен в това, че на 02.07.2021 г. в с. Р., общ. Руен, обл. Бургас, се заканил с убийство на Х.С. Б., род. на ••••• г., от същото село, с думите: „…ще те убия…“, като това заканване би могло да възбуди у Б. основателен страх за осъществяването му и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца. Признал го е за виновен и в това, че в условията на съвкупност с предходното деяние, на 19.07.2021 г. в с. Р., общ. Руен, обл. Бургас, се заканил с убийство на Р.Й.Д., род. на •••••••• г., от с. П., общ. Руен, обл. Бургас, в качеството му на длъжностно лице – •••••••••• – •••••••••• – гр. Бургас, при изпълнение на службата му, с думите: „…гяур, ще те убия…“, като това заканване би могло да възбуди у Д. основателен страх за осъществяването му и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. За двете престъпления първоинстанционният съд на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил на подсъдимия заплащане по сметка на ОДМВР – Бургас на направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2 418 лева. Във въззивната жалба, ведно с допълнение към нея, са заявени оплаквания, че присъдата е необоснована от ангажираните по делото гласни доказателства, постановена в противоречие с материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Възразено е, че първоинстанционният съд е кредитирал недостоверни или косвени гласни доказателства и игнорирал събраните доказателства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия. Иска се въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение, тъй като не е доказано по несъмнен начин и присъдата се явява постановена въз основа на предположения. Алтернативно се иска о т въззивния съд да измени обжалваната присъда в частта за наказанието, като наложи на подсъдимия пробация или отложи изпълнението на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода за срок от четири години. С жалбата са ангажирани писмени доказателства за съвестна и отговорна трудова ангажираност на подсъдимия – в подкрепа на тезата за неправилно приложение на материалния закон по отношение на въпроса да бъде ли освободен от изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на БОП счита, че присъдата на РС – Айтос е законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание намира за явно справедливо и съобразено както с тежестта на деянието, така и с личността на извършителя. Излага съображения, че Районният съд е направил обстоен анализ на всички доказателства, които установяват по безспорен начин авторството на престъпленията по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът-подсъдим Н. участва лично и със служебен защитник. Чрез защитата поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, а именно за недоказаност на обвинението и с искането за оправдаване, алтернативно – за несправедливост на наложеното наказание с оглед трудовата ангажираност на подсъдимия и с направеното искане за изменение на присъдата с налагане на наказание пробация или с прилагане на института на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода. В лична защита въззивникът-подсъдим поддържа, че не е отправял закани за убийство. При дадената последна дума заявява по случая, че има проблеми в селото с добитъка си и моли за отлагане изпълнението на наказанието му за изпитателен срок от четири години. Бургаският окръжен съд, като взе предвид подадената жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното: Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от първостепенния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, относими към факта на извършване на двете деяния, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които те са осъществени. Подсъдимият С. С. Н. е роден на •••••• г. в гр. Бургас, с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••, Област Бургас, ••••••, •••••••. Видно от новоангажираните пред въззивната инстанция писмени доказателства, от 16.02.2012 г. Н. е регистриран като ••••••••, а от 02.03.2023 г. – като ••••••••. Във връзка с упражняваната от него дейност, през стопанската 2022/2023 г. той отглежда 12 бр. говеда и биволи, 279 бр. овце и 30 бр. кози. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че е осъждан, както следва: по НОХД № 194/2019 г. по описа на Районен съд – Айтос, в сила от 26.06.2019 г., на пробация за извършено на 29.01.2017 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК; по НОХД № 471/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос, в сила от 21.01.2021 г., на пробация за извършено на 08.04.2020 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК; по НОХД № 248/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос, в сила от 20.07.2021 г., на пробация за извършено на 18.05.2020 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По ЧНД № 281/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос, в сила от 30.09.2021 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Н. е определено общо най-тежко наказание пробация измежду наложените наказания по НОХД № 248/2021 г. и НОХД № 471/2020 г., със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес в с. Р., изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за една календарна година. Подсъдимият изпълнявал наложената пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, като се явявал и подписвал пред определено от пробационния служител длъжностно лице в кметството на с. Р.. В тази връзка периодично посещавал сградата, където работела постр. св. Х.Б., по отношение на която той смятал, че му е откраднала изгубена негова овца. На 02.07.2021 г. около 8, 30 ч. подс. Н. отишъл в сградата на кметството на с. Р., където свидетелките Х.Б. и С.М. изпълнявали служебните си задължения, съответно на ••••• и •••••• в учреждението. Той блъснал входната врата и влизайки в кметството се насочил към св. Б. с претенции да му върне овцата, казвайки й разярено три пъти „…ще те убия…“. Тъй като Н. бил обезумял, с изхвръкнали очи и изпотен, св. Б. се изплашила и хванала стирката, с която св. М. почиствала в това време пода, за да се защити. Св. М. от своя страна замръзнала от страх. След отправяне на заканата, подс. Н. напуснал сградата, а двете свидетелки се заключили вътре. Св. Б. се обадила на кметицата на селото – св. Х.Ф., крещейки и повтаряйки й по телефона: „Дойде да ме убие! Идвай бързо, моля те! Ще ме убие! Ще ме убие!“. Св. Ф. веднага отишла в Кметството, където заварила свидетелките Б. и М. в шок. Св. Б. крещяла „Щеше да ме убие. Дойде тук.“, а св. М. плачела и щяла да припадне, поради което се наложило да я заведат на лекар. Св. Ф. сигнализирала за случая на ЕНН 112. В кметството пристигнали полицаите – св. А.К. и св. С.Д., които заварили кметицата, секретарката и чистачката силно притеснени и разтревожени, като свидетелките Б. и М. плачели. Св. Д. потърсил съдействие от жандармерията по повод задържането на подс. Н., който бил задържан по-късно на същия ден, оказвайки яростна съпротива, отправяйки закани и държейки се агресивно към служителите на полицията и на ЗЖУ – Бургас. Видно от заключението по изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, към 02.07.2021 г. пострадалата Б. не е страдала от психично заболяване, но в причинно- следствена връзка с възникналия инцидент се е намирала в състояние на психоемоционален стрес, който предизвикал у нея адапционно-тревожна реакция, като вследствие на стресогенното за нея деяние възприела отправените от Н. заплахи като напълно реални и осъществими. На 19.07.2021 г. в с. Р., свидетелите Р. Д. и А.А. изпълнявали служебните си задължения по трудовите си правоотношения с „ВиК“ ЕАД – Бургас. Същите работели в близост до дома на подс. Н., извършвайки заравяне на шахта за водоподаване към дома на подсъдимия, тъй като се бил включил противозаконно към водопроводната мрежа. Н. от двора си започнал да вика, крещи, ругае и псува. Хвърлил два камъка по св. Д., който за да не бъде ударен, се скрил зад ел. стълб. Подсъдимият изричал към св. Д. закани: „Гяур, ще те убия, ще те заколя!“ Притеснени, свидетелите Д. и А. си тръгнали. Св. Р.И. – съсед на подс. Н., наблюдавал случилото се от двора си, като дори и след заминаването на служителите на „ВиК“ ЕАД, Н. продължавал да крещи с цяло гърло „Ще те заколя, гяурин!“. Св. Д. се уплашил и започнал да се страхува да работи по трасето, тъй като случаят бил втори по ред, в който Н. му се заканвал с убийство. Видно от заключението по изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, към 19.07.2021 г. пострадалият Д. не е страдал от психично заболяване, но в причинно- следствена връзка с възникналия инцидент се е намирал в състояние на психоемоционален стрес, който предизвикал у него адапционно-тревожна реакция, като отправените към него заплахи и цялостно поведение на Н. възбудили у него основателен страх. От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно‐ психиатрична и психологична експертиза по отношение на подсъдимия се установява, че той не страда от психично заболяване, но се касае за нестабилна, трудна, импулсивна личност. Налице е грубо несъответствие между поведение и съществуващите социални норми. Н. има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие. Това негово личностово разстройство улеснява извършването на престъпление. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства – частично от обясненията на подсъдимия Н., дадени в с. з. на 04.04.2023 г. пред съда; показанията на свидетелите А.К., М. М., К.Ц. /дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 05.11.2021 г. на л. 84 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Х.Ф., С.М., Х.Б., Р. Д. / дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 03.09.2021 г. на л. 76 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Р.И. /дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 30.09.2021 г. н а л. 81 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, А.А., С.Б. /дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 18.11.2021 г. н а л. 85 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, С.Д. /дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 06.07.2021 г. на л. 70 от ДП и на дата 01.10.2021 г. на л. 82 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, от приобщените по делото писмени доказателства – за длъжностното качество на постр. св. Р. Д. /т рудов договор, длъжностна характеристика/, справка за съдимост на подсъдимия, както и от заключенията на изготвените в хода на ДП комплексни психиатрично- психологични експертизи на двете пострадали лица и на подсъдимия. Трудовата заетост на подсъдимия и притежаваното от него в тази връзка стопанство се установяват от представените пред БОС документи, издадени от Министерство на земеделието, храните и горите. Въззивният съд намира, че в обжалваната присъда е направен пълен анализ на събраните гласни доказателства, като същите са ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност и логическа последователност. За да кредитира горецитираните свидетелски показания, АРС е изложил убедителни аргументи, че те се допълват и кореспондират помежду си, като няма основание за съмнения в достоверността им, доколкото са конкретни, подробни и логически издържани. Проверяващият съд не споделя доводите в жалбата за неправилна интерпретация досежно верността на показанията, респективно за недоказаност на инкриминиранираните деяния. Решаващият съд е подложил тези показания на изключително обстоен анализ и е стигнал до извод за тяхната безпротиворечивост, последователност и достоверност, което прави възможно същите да бъдат кредитирани до степен, че от тях да се изведе посочената в мотивите на първоинстанционната присъда фактическа обстановка. Безспорно свидетелите Х.Б. и Р. Д. са пострадали от процесните деяния и са заинтересовани от изхода на делото. Решаващият съд обаче точно и аргументирано е преценил, че техните показанията следва да се кредитират за достоверни, като в тази връзка правилно е посочил, че те са съответни с показанията на свидетелите-очевидци С.М., А.А. и Р.И., които също възприели поведението на подсъдимия, както и отправените закани. Посочените дотук свидетели са възприели една и съща вербална агресия и смислово идентични заканителни изрази, изречени от подсъдимия, поради което е несъстоятелна защитната теза, че всички те са дали недобросъвестно своите показания. Показанията на тези свидетели са напълно хармонични по отношение на главния факт, а именно – действията на подсъдимия спрямо пострадалите лица. В логическа връзка и последователност са и показанията на свидетелите Х.Ф., А.К. и С.Д., от които се изяснява състоянието на пострадалата Б., в което се е намирала непосредствено след преживяната заплаха. Резонно решаващият съд ги е кредитирал като даващи сведение за психическото и емоционално състояние на пострадалото лице от преживяното. Кредитираните гласни доказателства са в унисон и със заключенията на КППЕ. Всички доказателства поотделно и в съвкупност сочат на основателния страх на пострадалите лица, че заканите могат да бъдат изпълнени. БОС счита, че решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен доказателствения анализ. В случая РС е процедирал, като е стъпил на свидетелските показания на Х.Б., Р. Д., С.М., А.А. и Р.И., надграждайки ги с показанията на свидетелите Х.Ф., А.К. и С.Д., съобразявайки и заключенията на комплексните психиатрично-психологични експертизи. Съображенията, изложени от РС в мотивите на атакувана присъда относно доказаността и средствата за установяване, дават възможност на страните и на контролиращата инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Правилно първоинстанционният съд не е дал кредит на доверие на обясненията на подсъдимия в частта им, в която отрича да е изричал заплашителни изрази срещу пострадалите лица /по същество – че не е извършил деянията/, като БОС подкрепя извода, че стоят изолирани от кредитираните доказателства и отчетливо съставляват защитна теза. При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. С. С. Н. от обективна и субективна страна е осъществил в условията на съвкупност състава и на двете престъпления по повдигнатото му обвинение. БОС споделя изводите на решаващия съд, че авторството на деянията и начинът им на извършване са безспорно доказани от всички кредитирани безпротиворечиви доказателства по делото. Теоретично, за да бъде осъществен съставът на заканата с убийство, следва това да се обективира чрез думи или действия, като се формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот на пострадалия, с цел промяна на поведението и действията на заплашения противно на неговата волята, в исканата от дееца насока. Въззивната инстанция намира, че решаващият съд вярно е приел, че е изпълнен първият елемент от обективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, като при деянията са изречени изрази, съдържащи закана с убийство. Правилно е отчетено наличието и на втория кумулативно изискуем и екзистентен елемент, а именно заканите за убийство да са били в състояние да възбудят у пострадалите основателен страх за осъществяването им. Верен е изводът на РС, че заканите на подсъдимия са били възприети от двете пострадали лица и са била годни да възбудят основателен страх у тях за изпълнението им. Първата инстанция е съобразила решението си с ТР № 53/18.09.1989 г. по НД № 47/1989 г. на ОСНК, където е изложено, че за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, от обективна страна е достатъчно закана да е възприета от него и да би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, без да е необходимо действително пострадалото лице да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване на деянието, като се вземе предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място, присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия. В тази насока са всички релевантни в казуса обстоятелства – пострадалите лица познават характера на подсъдимия от предишни негови действия спрямо тях, в които е проявил агресия; деянията са извършени от подсъдимия на обществено място, без той да се съобразява с присъствието и на други лица, които също възприемат поведението му. Всички тези фактори са допринесли за засилване сериозността на заканите и възприемането им като опасност за живота на пострадалите – ерго, в конкретния случай те са били годни да възбудят у пострадалите лица основателен страх за осъществяването им. Безспорно използваните в конкретиката на казуса словосъчетания „ще те убия“ и „ще те заколя“ са недвусмислени по смисъл и съдържат ясно формулирана закана от страната на подсъдимия за лишаване от живот на пострадалите. Още повече, от изготвените по делото КППЕ може да се направи обоснован извод за реално генериран страх у пострадалите от осъществяване от подсъдимия на заканите му за убийство. Дадената от районния съд правна квалификация на второто по хронология деяние във връзка с ал. 2 на чл. 144 от НК е правилна и се споделя от проверяващия съд относно длъжностното качество на пострадалия Д.. В случая на инкриминираната дата същият е изпълнявал служебните си задължения като служител във „ВиК, в работното време на упражняваната от него трудова дейност. Престъплението закана с убийство, комбинирано с тази друга квалификация на деянието, е еднакво наказуемо според по ал. 3 на чл. 144 от НК, но неминуемо следва да се отрази на отговорността при определяне на наказанието, каквото е сторил първоинстанционният съд. Правилно РС е преценил, че от субективна страна престъпленията са извършени от подс. Н. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Деецът е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подсъдимият е човек с достатъчен житейски опит, той логично е бил напълно наясно, че извършва едно противоправно и общественоопасно деяние, съзнавал е всички елементи от конкретния престъпен състава и е целял настъпването на вредоносните последици. Той е съзнавал, предвид цялостното си поведение, че заканителните изрази ще бъдат възприети от пострадалите и в конкретната обстановка това би могло да възбуди основателен страх от осъществяване на заканите. Целял е именно това – те да се страхуват, за да му върне св. Б. овцата, а св. Д. да не прекъсва водоподаването към дома му, които обстоятелства имат значение за подбудите за заканите. Ето защо БОС счита, че правилно РС е признал подс. С. Н. за виновен по предявеното му обвинение – за осъществени от него престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За престъплението по ал. 3 на чл. 144 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Правилно РС е определил наказанията за всяко едно от деянията без приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, като е съобразил, че единственото налично смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е трудовата му ангажираност, което не е изключително по своята същност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчел многократните осъждания на подсъдимия за същата по вид деятелност спрямо различни лица в един значително кратък период от време и обстоятелството, че наложените наказания от вида пробация не са изиграли своите превъзпитателна и превантивна цели. Така РС обосновано е определил наказанията на подс. Н. при условията на чл. 54 от НК, а именно пет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и осем месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че искането на защитника на подсъдимия Н. за преминаване към друг вид наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е неоснователно, поради което жалбата относно приложението на чл. 55 от НК не може да бъде уважена. Доколкото престъпленията, за които с присъдата се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Н., са извършени от него в условията на реална съвкупност, на основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд правилно е определил едно общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Очевидно предвид посочената съдимост на Н., се касае за човек с висока степен на лична опасност, склонен да извършва престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК. От друга страна, той няма други престъпни навици, трудово ангажиран е и е изцяло отдаден на стопанството, за което се грижи. С оглед на баланса на тези обстоятелства, БОС за разлика от РС счита, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК – С. Н. не е осъждан на лишаване от свобода, а с оглед на добрите му трудови навици, съдът намира, че целите на наказанието може да се постигнат и без неговото ефективно изтърпяване, и без подсъдимият да бъде отделян от трудовата си среда. БОС приема, че изпитателен срок от три години е достатъчен, в рамките на който той под страх от възможността, ако допусне ново нарушение с подобни последици и се стигне до опцията за ефективно изтърпяване на вече наложеното му наказание лишаване от свобода, би могъл да се опита да бъде по-дисциплиниран и да се въздържа от извършване на противообществени прояви. С оглед на посочените обстоятелства, индивидуализиращи дееца, съдът счита, че на основание чл. 67, ал. 3 от НК на подсъдимия следва да се наложи и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година през време на изпитателния срок. Налагането и на пробационна мярка на подсъдимия се явява в случая достатъчно репресивно и би допринесло според съда съществено за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, особено и най-вече тези на индивидуалната превенция. Именно пробационната мярка в допълнение ще усили интензивността на пенитенциарното въздействие, съдържа потенциал да подпомогне поправянето на дееца и да осъществи обществената превенция, а в съчетание с условното наказание лишаване от свобода – да обезпечи реализацията на целите на наказанието в пълнота. Конкретно определеното наказание – като вид, размер и отложено от изтърпяване, наред с пробационната мярка в тези параметри, въззивният съд намира за справедливо, подходящо и съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подсъдимия е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие върху него. Законосъобразно и в съответствие с изхода на делото и с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, РС се е произнесъл във връзка с направените в досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица по изготвените експертизи, като ги е присъдил в тежест на подс. Н., осъждайки го да заплати 2 418 лева в полза на ОДМВР – Бургас. По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, като вместо изтърпяване при първоначален общ режим на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, да отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му за изпитателен срок от три години и на основание чл. 67, ал. 3 от НК да наложи през изпитателния срок на подсъдимия пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена. Водим от гореизложеното, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд