Решение № 179 от 15.5.2023 г. на Районен съд - Велинград по дело № 615/2022 г.

Производство е по реда на чл. 30 ЗН Предявен е от Е. И. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „•••••“ № 18, ет.2 против Х. И. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „•••••“ № 18, ет.2, иск с правно основание чл.30 ЗН, с който се иска съдът да постанови решение, с което да бъде възстановена запазената част на ищцата от наследството на майка й М.С.П., като бъде намалено извършеното безвъзмездното разпореждане, чрез дарение, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80 от 11.04.1979г., на Велинградския районен съдия, в полза на ответника, по отношение на втори жилищен етаж с идентификатор 10450.501.2400.1.2, с площ от 93 кв.м, от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2400.1, построена в Поземлен имот е идентификатор 10450.501.2400, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на административен адрес: гр.Велинград, ул."•••••" №18, при граници и съседи на поземления имот: 10450.501.631, 10450.501.632. 10450.501.633, 10450.501.634 и 10450.501.2083, както и да бъде отменено дарението на гореописаните недвижими имоти, обективирано в посочения по- горе нотариален акт до размер от 4/18 идеална част, извършено от наследодателката на ищцата в полза на ответника. Ищцата излага, че ответникът е неин брат и двамата са единствени наследници на покойните им родители И. Х. П., починал на 29.07.2016г. и М.С.П., починала на 17.04.2020г. Твърди, че няколко години преди смъртта на баща им И. П., отношенията му с брат й и с майка й се влошили много, което му дало основание да заведе гр.д.№367/2015г. по описа на PC- Велинград за отмяна на дарението, но искът бил отхвърлен. Твърди, че скоро след смъртта на баща й, майка им М.П. извършила „възмездни правни действия" в полза на брат й с цел тя да не остави наследство и за в бъдеще да не получи нищо от имуществото, което е било притежание на майка й преди нейната смърт, в качеството й на неин наследник по закон. Твърди, че към момента на смъртта й, настъпила на 17.04.2020г., майка й не е оставила никакво наследство като недвижими имоти, автомобили, парични влогове или други материални активи. Ето защо счита, че е налице правен интерес, в качеството й на наследник с право на запазена част, който не може да получи запазената си част, поради дарение или завещание, да поиска намалението до размера на запазената й част от наследството, която е 1/3 от наследството на майка й. Твърди, че единственият подарен имот, от който може да поиска намаляване на дарението до размера на запазената част от наследството на майка й, е процесният втори жилищен етаж с идентификатор 10450.501.2400.1.2 от двуетажната жилищна страда с идентификатор 10450.501.2400.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 10450.501.2400. находящ се на административен адрес: гр.Велинград, ул."•••••” №18. Поддържа, че ако този имот не е бил подарен от родителите й на ответника Х. П., след смъртта на баща й през 2016 г., майка й би притежавала на лично основание ½ ид.част от този втори жилищен етаж. Твърди, че наследодателката й, е извършила валидно дарение в полза на брат й Х. П., заедно с баща й И. П. на процесния втори жилищен етаж с Нотариален акт за дарение № 80 от 11.04.1979г., по време на брака им, като този имот е бил тяхна семейна имуществена общност. Излага, че видно от Нотариално завещание №1 от 21.03.2019г. на Велинградския нотариус Емил Чолев, извършено извън нотариалната му кантора в дома на майка й, същата е завещала на внучката си М. Х.а П., дъщеря на брат й Х. П. „цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на моята смърт“, но поддържа, че към тази дата майка й е притежавала единствено стопанска сграда- северен обор, описана в Нот.акт №26/12.03.2020 г.. Излага, че видно от същия нотариален акт, майка й се е разпоредила възмездно в полза на брат й, като „му е продала” тази сграда за сумата от 750 лв., т.е. разпоредила се е с това свое единствено недвижимо имущество, което около една година по-рано е „завещала” на внучката си с нотариалното завещание от 21.03.2019 г.. Ето защо счита, че завещанието от 21.03.2019г. е без предмет, тъй като майка й не само, че е продала единственото си недвижимо имущество на брат й, но и не е оставила нищо друго, вкл. и паричен влог, от които да възстанови изцяло или частично запазената си част от наследството на майка й М. П.. Счита, че въпросното нотариално завещание е нищожно и не поражда правни последици, тъй като то подлежи на вписване и е вписано в Службата по вписванията при РС- Велинград, в нарушение на закона и на константната съдебна практика, защото подлежащи на вписване актове на нотариусите следва да бъдат извършени единствено в нотариалната им кантора, а не извън нея, какъвто е случаят с нотариалното завещание от 21.03.2019 г.. Предвид изложеното поддържа, че предмет на иска й по чл.30, ал.1 от ЗН е намаляване на обема на дарението, по нот.акт № 80/1979г. до размера, необходим до допълване на цялата й запазена част от процесния подарен имот, който целият е бил подарен на брат й /18/18-ти/, като дарението се намали с размера на нейната запазена част от този имот, която е 4/18 и остане валидно до размера на 14/18 в полза на ответника - надареният й брат Х. П.. Счита, че за нея е недопустимо да предявя иск по чл.36, ал.1 от ЗН в настоящото производство, тъй като е недопустимо да упражнявам чужди процесуални права - такива на ответника, тъй като единствено той има правото да прецени дали да задържи имота, като я възмезди по пазарната стойност на дяла й или пък да предпочете целият съсобствен имот да бъде изнесен на публична продан в едно бъдещо делбено производство. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Х. И. П. оспорва иска по чл.30, ал.1 ЗН и моли да бъде отхвърлен. Излага, че съгласно нотариален акт № 135. Том 2, peг. №4492, н.д №333/2013 г на нотариус рег. №541, родителите им И. и М. П. са учредили през 2013 година безвъзмездно право на строеж на дъщеря си - ищцата Е. И. Г., което тя е приела с благодарност. Излага, че се касае се за суперфиция на едноетажна сграда- краварник, със застроена площ до 602 кв.м, която се намира в землището на Велинград, местността „Бучимиша“, застроена е в ПИ с площ oт 753 кв.м, парцел 35, масив 168. Данъчната оценка на учреденото безвъзмездно право на строеж е 18293.30 лева. Счита, че към претендираното с исковата молба възстановяване на запазената част, следва да бъде прибавена към наследствената маса по чл.31 от ЗН и половината от полученото от ищцата дарени - учреденото и безвъзмездно право на строеж на стойност от 18 293.30 лева, което тя е приела /същото е било в режим на СИО/, поради което от наследствената маса следва да бъде приспаднато посоченото дарение - 1/2 от 18293.30 лева на стойност от 9146.65 лева. Излага, че съгласно Нотариален акт № 126, том1, рег.№1739 по н.д.№ 1243/2015 г на нотариус рег.№541, ищцата Е. И. Р. и съпругът и Д.П. Речев даряват на сина си П.Д. Речев право на строеж върху сграда - краварник/кравеферма за 14 крави и две юници/, със застроена площ от 211.30 кв.м., кота + 3.20 м. /втори етаж от съществуваща сграда /, която се намира в землището на Велинград, местността „Бучимиша“, застроена е в ПИ, с площ от 753 кв.м, парцел 35, масив 168. Данъчната оценка на учреденото безвъзмездно право па строеж през 2015 г. е 5907.20 лева, като счита, че това дарение също следва да влезе при формиране на наследствената масата по чл.31 от ЗН - по арг. от Решение №81/20.04.2012 г по гр.д.№937/2011 г на ВКС, според което последващото му отчуждаване не е основание този имот да не бъде включен в наследствената маса. Оспорва по размер претендираните права заявени първоначално като 1/6 /или 3/18 ид.част запазена част от наследството на майка им М.П. на 4/18 идеални части, като счита същото за недопустимо предявяването на чужди права пред съд. Моли искът да се отхвърли. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна: По иска с правно основание чл.30 ЗН Ищцата следва да докаже, че е наследник по закон на общия праводател, размера на наследствената маса, наличието на безвъзмездно разпореждане с посоченото имущество, увреждащо размера на запазената й част от наследството. Ответникът следва да ангажира доказателства за други имоти на наследодателя –движими и недвижими вещи за попълване на наследствената маса и тяхната стойност към момента на откриване на наследството и по време на намаляването, както и да проведе насрещно доказване, че дарението не накърнява запазената част. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗН – наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им по размера, необходим за допълване на неговата запазена част след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗН – за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите. За да се установи размера на запазената част на наследника със запазена част при заявено искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени разпореждания или завет, съдът образува наследствена маса според изискванията на чл. 31 ЗН, като в нея включва, всички имоти които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и се прибавят даренията, без обичайните такива. Остойностяването на имуществената маса се извършва според стойността на недвижимите имоти по време на откриване на наследството и според стойността на движимите вещи по време на дарението. Или в масата по чл. 31 ЗН влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, с изключение на тези права които се погасяват със смъртта му. За да се извърши преценката дали е налице накърняване на запазената част, след като бъде съставена /като имущества и стойност/ масата по чл. 31 ЗН, съдът е длъжен да приспадне задълженията на наследодателя/ в т. ч. и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН/, за да получи чистата стойност на наследството. Едва след приспаднат задълженията на наследодателя, съдът, сезиран с иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, следва да се прибави стойността на даренията. С доклада по делото с оглед твърденията на страните е обявено за безспорно помежду им, че родители им са притежавали приживе в режим на СИО процесните недвижими имоти, като са се разпоредили безвъзмездно с тях по следния начин: в полза на ищцата са учредили право на строеж, съгласно нотариален акт № 135. Том 2, peг. № 4492, н.д. № 333/2013 г., , на нотариус рег. №541, а в полза на ответника са прехвърлили собствеността върху втори жилищен етаж от процесната сграда, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.04.1979 г., № 80, Том 1, дело № 185/1979 г. на Велинградския районен съдия. Изложеното се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателства- нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.04.1979г., № 80, Том 1, дело № 185/1979 г. на Велинградския районен съдия, нотариален акт № 135. Том 2, peг. №4492, н.д №333/2013 г на нотариус рег.№541, договор за продажба на земеделски земи /л.93/. Няма спор, че към момента на дарението в полза на ищцата същата е била в брак, което обстоятелство обаче съдът намира за ирелевантно при формиране на наследствената маса, при съобразяване разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК и текста на приетия като писмено доказателство нотариалния акт, от който е видно, че съпругът й не е надарен. Между страните се явява безспорно и обстоятелството, че към момента на смъртта си наследодателката им М.С.П., починала на 17.04.2020 г., не е оставила в наследство права и задължения, като изрично е посочено, че няма недвижими и движими вещи и задължения. От представеното по делото нотариално завещание № 1 от 21.03.2019г. на Велинградския нотариус Емил Чолев, се установява, че същото е универсално по смисъла на разпоредбата чл. 16, ал. 1 ЗН и следователно придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено, но предвид изложеното по- горе искът е насочен срещу ответника, приобретател на вещни права по безвъзмездно разпореждане в негова полза, направено приживе от наследодателката. Преценката си за това какво се включва в наследствената маса съдът прави въз основа на твърденията на страните и събраните доказателства, от които безспорно е установено, че страните по делото са наследници по закон на М.С.П., като не са въведени твърдения от страните за притежавано от наследодателката им свободно имущество от наследството към момента на откриването му, за наличие на задължения, нито са направени претенции за увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН в законоустановения срок. От страна на ответника са ангажирани доказателства, че въз основа на процесното дарение в полза на ищцата, същата се е разпоредила съгласно Нотариален акт № 126, том I, рег. № 1739 по н.д.№ 1243/2015 г., на нотариус рег. №541, заедно със съпруга си Д.П. Речев в полза на сина си П.Д. Речев, като му е учредила право на строеж върху сграда - краварник/кравеферма за 14 крави и две юници/, със застроена площ от 211.30 кв.м., кота + 3.20 м. /втори етаж от съществуваща сграда /, която се намира в землището на Велинград, местността „Бучимиша“, застроена е в ПИ, с площ от 753 кв.м, парцел 35, масив 168, което обстоятелство не се оспорва и категорично се установява от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт. Съдът счита, че това обстоятелство е ирелевантно за спора, поради което дарението, направено в полза на ищцата следва да бъде съобразено при формиране на наследствената маса, като в този смисъл е и Решение № 81 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 937/2011 г., II г. о., ГК. От приетата по делото съдебно- оценителна експертиза се установява, че към момента на откриване на наследството на М.С.П. пазарната стойност на процесния втори етаж на Сграда с идентификатор 10450.501.2400.1, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ••••• № 18, с функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ от 93, 00 кв. м, построена в Поземлен имот с ИД 10450. 501. 2400, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ••••• № 18, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 663 кв. м, стар номер 8638, квартал 282, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК към м.04.2020г., е в размер на 66030 лв., а пазарната стойност Сграда с идентификатор 10450.168.35.2, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, с функционално предназначение - Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 208, 00 кв. м., построена в Поземлен имот с ИД 10450.168.35, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, м. БУЧИМИША, вид територия Земеделска, НТП Друг вид земеделска земя, с площ от 753 кв. м, стар номер 168035, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, е в размер на 34320 лв., а отстъпеното право на строеж за надстрояване е в размер на 5408 лв.. От приетата по делото допълнителна съдебно- оценителна експертиза и допълнение към нея се установява, че към момента на откриване на наследството на М.С.П. пазарната стойност на процесния втори етаж е в размер 66030 лв., а към м.02.2023 г. е в размер на 103950 лв.. Пазарната стойност на правото на строеж върху процесния ПИ, към момента на откриване на наследството на М.С.П. е в размер на 915, 20 лв., а към м.02.2023 г. е в размер на 1888, 64 лв., а съотношението на пазарната стойност на учреденото отстъпеното право на строеж спрямо втори жилищен етаж към момента на подаряването е 0, 0139 %. Към момента на подаряването- 1979 г. пазарната стойност на процесния втори етаж е в размер 11171 лв.. Пазарната стойност на правото на строеж върху процесния ПИ, към момента на подаряването му е в размер на 125, 16 лв.. По отношение на процесния имот, за който ищцата иска да бъде възстановена запазената й част, съдът намира следното: По делото не се събраха данни към момента на откриване на наследството на М.С.П., същата да е разполага с движими или недвижими вещи, да е имала задължения или каквито и да е вземания към трети лица. При това положение следва да се приеме, че тя не е оставила нищо след смъртта си. След като в наследството й няма задължения и не са налице претенции по чл. 12 ЗН, то следва, че чистия актив е равен на 0 лв.. Към него следва да се прибави стойността на извършените дарения, които следва да бъдат оценени според положението им по време на подаряването и според стойността им към момента на откриване на наследството по аргумент от разпоредбата на чл. 31 ЗН. Следователно сумата от 33015 лв. (66030: 2= 33015), представляваща ½ от стойността на дарения процесен втори етаж към момента на откриване на наследството (имотът е СИО между дарителя и съпруга му, следователно останалата ½ ид.ч. от имота, предмет на дарението е била собственост на съпруга към момента на извършване на дарствения акт, като тази част не е предмет на настоящия процес) и сумата от 457, 6 лв. (915, 2: 2=457, 6), представляваща ½ от стойността на дареното право на строеж към момента на откриване на наследството (имотът е СИО между дарителя и съпруга му), съобразно приетите по делото експертизи или наследствената маса е в размер на 33472, 6 лв.. Съгласно чл. 29, ал.1 от ЗН – запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при две или повече деца -2/3 от имуществото на наследодателя, тоест 2/3 от стойността на наследствената маса в размер на 33472, 6 лева за две деца или равняваща се на сумата о 22315, 07 лева, от която всяко от двете деца –ищцата и ответникът, имат право на ½ идеална част, съответно запазената част за ищцата е в размер на 11157, 53 лв., а за ответника е в размер на 11157, 53 лв., респективно разполагаемата част е в размер на 11157, 53 лв.. Както се установи по –горе наследодателката се е разпоредила с цялото си имущество приживе, което формира извод, че запазената част на ищцата е накърнена с атакуваното дарствено разпореждане, поради което дарението подлежи на намаление. При преценка с колко е накърнена запазената част на ищцата следва да бъде съобразено единствено дарението, извършено в нейна полза или сумата от 457, 6 лв., представляваща стойността на ½ от дареното право на строеж към момента на откриване на наследството, доколкото се установи, че чистият актив на наследството е със стойност 0 лв.. Следователно тази сума не може да покрие запазената й част от наследството на покойната й майка и се установява, че запазената й част е накърнена със сума в размер на -10699, 73 лева (11157, 53-457, 6=10699, 73). С оглед извода за накърняване на запазената част на ищцата, следва да се пристъпи към приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗН като се прецени, налице ли са условията на закона наследникът-ответник да задържи имота. Съобразно разпоредбата на чл. 36 ЗН възстановяването на запазената част се извършва в натура - чрез отделяне на имот или част от него и предоставянето му на лицето, претендиращо възстановяване на запазената си част, а само когато това е невъзможно се преценява налице ли са условията имуществото да бъде задържано от облагодетелствания срещу заплащане паричната стойност на накърнената запазена част или имотът се връща в наследството срещу заплащане на паричната стойност на разполагаемата част. В случая предмет на дарението е недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника- ищцата, не може да стане удобно. От друга страна стойността на подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част от наследството на наследодателката- 13946, 71 лв. (11157, 53 лв. - разполагаема част +2789, 38 лв.( 11157, 53 х 1/4)= 2789, 38), а от друга страна стойността му надвишава разполагаемата и запазената част на ответника- общо 22315, 06 лева (11157, 53 - разполагаема + 11157, 53 - запазена= 22315, 06 лв.). Следователно, тъй като отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част е невъзможно, а от друга страна не може да се постанови задържане на имота от страна на облагодетелствания, тъй като такова искане не е направено изрично, а от друга страна както се посочи не са налице и предпоставките за уважаването му, на следващо място като се съобрази, че предмет на дарението е идеална част от недвижим имот (предвид наличието на СИО към момента на разпореждането), то съгласно трайната и последователна практика на ВКС на РБ възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника, поискал възстановяването. В случая, възстановяването на запазената част на ищцата следва да стане чрез отделяне на идеална част от имота съответна на стойността на накърнението на запазената й част, следователно със сумата от 10699, 73 лева. С тази сума следва да бъде намалено извършеното от наследодателката М.С.П. дарение на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот- втори етаж на Сграда с идентификатор 10450.501.2400.1, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ••••• № 18, с функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ от 93, 00 кв. м, построена в Поземлен имот с ИД 10450. 501. 2400, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ••••• № 18, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 663 кв. м, стар номер 8638, квартал 282, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК към м.04.2020г.. По изложените съображения искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за да бъде възстановена запазената част на ищцата, то следва да се намали дарението извършено приживе от наследодателя М.С.П. с посочената сума необходима за възстановяване на запазената част на ищцата Е. И. Г. от наследството на майка й, със 10699, 73/33015 ид.ч. от надарения имот, представляващ 1/2 ид.ч. от втори етаж на Сграда с идентификатор 10450.501.2400.1, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ••••• № 18, с функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ от 93, 00 кв. м, построена в Поземлен имот с ИД 10450. 501. 2400, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ••••• № 18, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 663 кв. м, стар номер 8638, квартал 282, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК към м.04.2020г.. По разноските: Предвид изхода на спора на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следва разноски в размер на 1300 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение за един адвокат и депозит за вещо лице. Възражението на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно, предвид правната и фактическа сложност на делото и Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, съдът