Решение № 221 от 30.6.2022 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 149/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. С Решение № 45/25.02.2022 г. по гр. д. № 428/2021 г. Смолянски районен съд е признал за установено в отношенията между ЗЛ. Д. СТ. и „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, че ЗЛ. Д. СТ. дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумите в размер на 1 688, 94 лева – главница, представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за обект на потребление, находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. „Петър Шилев“ № 10, ап. 27, ИТН 1959515; 143, 34 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2019 г. – 20.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 86/16.02.2021 г. по ч. гр. д. № 190/2021 г. на РС – Смолян. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати ищеца направените съдебни разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 190/2021 г. в размер на 86, 65 лева и съдебни разноски за исковото производство в размер на 659, 40 лева. Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответницата ЗЛ. Д. СТ., с оплаквания, че е очевидно неправилно и явно необосновано.. Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение не е съобразено нито с българското, нито с европейското законодателство. Твърди се, че присъждането на исковата сума е в противоречие с решението по конституционно дело № 15/2019 г., с което е прието, че за придобиване на качеството на потребител, същият следва да бъде регистриран с постоянен адрес на имота и да ползва реално потребление. Твърди се, че съгласно решение на ВСА цените на парното и тока са незаконни за изминалия 3 годишен период – 07.04.2017 г. – 31.12.2020 г. Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение не е съобразено с европейското законодателство – решение на Европейският парламент от 15.04.2014 г. относно защита на потребители при предоставяне на комунални услуги и с оглед разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и се постанови друго такова в обратен смисъл, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради несъответствие с писмените доказателства. С въззивната жалба се прави искане да бъде задължен ищецът да представи договора между страните за доставка на топлинна енергия. В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Д.Н., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се в отговора, че правилно районният съд е установил, че в качеството си на носител на вещното право на ползване върху процесния имот, по силата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ ответницата С. има и качеството на „клиент на топлинна енергия“; с оглед разпоредбата на чл. 150 ал. 2 от ЗЕ между страните е налице облигационна връзка при публично известни Общи усуловия за продажба на топлинна енергия. Сочи се в отговора, че е безспорно установено, че за процесния период на ответницата е била доставена топлинна енергия; заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи установяват основателността на исковата претенция. Прави се с отговора искане да бъде потвърдено обжалваното решение, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание. От пълномощникът му юрисконсулт Д.Н. е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба, претендира разноски за настоящата инстанция. Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното. Исковата претенция касае сумата от 1 832, 28 лева, включваща главница в размер на 1 688, 94 лева – стойността на разпределената топлинна енергия за имота на ответницата за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с обезщетение за забава за периода от 02.07.2019 г. до 20.01.2021 г. в размер на 143, 34 лева. Видно от НА № 137/08.06.2005 г. ответницата ЗЛ. Д. СТ. е собственик на апартамент № 27 в жилищен блок № 4 в гр. Пловдив, ул. „Петър Шилев“ № 10. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза за процесния период от време абонатната станция, обслужващата сградата, където се намира процесния имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Петър Шилев“ № 10, е работила. В отговора на довода във въззивната жалба за липса на договор между страните, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ. Според чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията; според ал. 2 топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според ал. 3 в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия; предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. С оглед тази законова регламентация е без основание довода на жалбоподателката, че между страните не е сключен договор. След като жалбоподателката е носител на право на собственост на обект в сграда, обслужвана от абонатна станция и не се твърди и не се представят доказателства за хипотезата на чл. 150 ал. 3 от ЗК, отношенията между страните се уреждат от общите условия по чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, без да е необходимо изричното им приемане от клиента. Тази уредба на отношенията между страните се основава на разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, според ал. 1 на която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Не са направени твърдения и не се ангажират доказателства за наличие на хипотезата на чл. 153 ал. 2 от ЗЕ – за приключена процедура за прекратяване на топлоснабдяването и водоснабдяването на сградата, където се намира имота на жалбоподателката. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона, въззивният съд е приел, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за жалбоподателката е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, което съдът е възприел, че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установено е, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция; че през процесния период е извършено дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба. С оглед доказателствата по делото е установена и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 1 688, 94 лв. Не става ясно позоваването във въззивната жалба на решението по конституционно дело № 5/2010 г. в каква връзка се прави, но ако се касае за възражението, направено в отговора на исковата молба, то следва да се посочи, че не адресната регистрация на собственика на отопляемия обект води до задължение за плащане на доставяната топлинна енергия, а задължението възниква за титуляра на правото на собственост на този обект. Според разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ собственикът на обекта е лицето, което заплаща цената на топлинната енергия. В жалбата се поддържа становище за недължимост на претендираните от ищеца суми, тъй като с Решение № 15147 от 08.12.2020 г., постановено по адм. д. № 172/2019 г. по описа на ВАС е отменено Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, с което се определят цените на топлинната и електрическата енергия. Така наведеното възражение е неоснователно. Действително с цитираното решение на ВАС е отменено решението на КЕВР от 07.04.2017 г., с което считано от същата дата се утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия на 29 дружества от сектор "Топлоенергетика", включително и на ищцовото дружество. Отмененото решение на КЕВР не е прилагано при ценообразуваното за процесния исков период. От приложението към извлечението от смтка /л. 5 от първоинстанционното производство/ може да се направи извод, че при ценообразуването за този период са прилагани последващи решения на КЕВР, а именно: Решение № Ц- 18 от 01.07.2019 г. и по-специално т. 2. 3 от същото, определяща еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) – 97, 58 лв. /MWh, и Решение № Ц-11 от 01.04.2020 г. и по- специално т. 2. 3 от същото, определяща еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) – 85, 76 лв. /MWh. Предвид гореизложеното и с оглед изложените от районния съд мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваеми разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Поради горното Смолянски окръжен съд