Решение № 33583 от 15.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7880/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Р. К., от мъжки пол, роден на [дата]. в община Баглан, [държава], [държава], етническа принадлежност – таджик, религиозна принадлежност: мюсюлманин – сунит, семейно положение: неженен, [ЛНЧ], срещу Решение № 4100 от 14.07.2025 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила. В жалбата е посочено, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Изводът на административния орган, че твърденията, които жалбоподателят излага за търсената закрила, не попадат в предметния обхват на Закона за убежището и бежанците противоречат на доказателствата по административната преписка. Посочва, че имайки връзка с лице от същия пол, спада към ЛГТБИ+ общността, а това представлява сериозна опасност за живота и здравето му в [държава]. Счита, че административния акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Мотивите на административния орган не се основават на доказателства, а на предположения. Административният орган се е позовал на справка на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, в която се съдържа обща информация за състоянието на сигурността в [държава]. Посочва, че административният орган неправилно тълкува и прилага нормата на чл. 9 от ЗУБ, който представлява транспониране на чл. 15, буква „в" от Директива 2004/83/СЕО. Позовава се на Решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в [държава] по дело № С- 465/07 г. относно тълкуването на разпоредбата на чл. 15 (С) от Директива 2004/83/ЕО. В открито съдебно заседание от дата 30.09.2025 г. жалбоподателят не се явява. Представлява се от служебно назначения процесуален представител - адвокат М. Л. Н.. Моли съда да отмени решението на председателя на ДАБ по изложените в жалбата съображения и да бъде извършена проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Излага, че са налице основателни опасения от преследване поради сексуалната му ориентация, ако се завърне в държавата си по произход. Поради това той нито желае, нито може да се завърне в държавата си по произход. Тези опасения не са плод на субективни негови възприятия, а на обективни факти на реалната ситуация в [държава]. Твърди, че от приложената справка по делото се установява, че държавните органи в страната му по произход, не само че не защитават своите граждани, но самите те осъществяват преследване и тежки посегателства върху хомосексуалните граждани. Ответникът – П. на ДАБ – не се явява и не се представлява. С представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Приложена е и актуална справка относно: [държава] с вх. № МД-02-377 от 04.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС. Софийска градска прокуратура, представлява се от прокурор Я. К.. Представителят на СГП иска от съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че Р. К., от мъжки пол, роден на [дата]. в община Баглан, [държава], [държава], [ЛНЧ], е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. № ВР-13-208/06.03.2023 г. на РПЦ – София, до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС). Чужденецът не е предоставил документи, удостоверяващи самоличността му и личните му данни са установени въз основа на подписана декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (л. 96 от делото). Попълнен е регистрационен лист и приложение към него (л. 106 – 107 от делото). Попълнена е Евродак дактилоскопна карта (л. 99 от делото). Чуждият гражданин е информиран писмено на разбираем за него език в присъствието на преводач за процедурата, която ще бъде следвана, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС. Информиран е за задълженията на чужденците, настанени в центровете на ДАБ (л. 89 - 91 от делото). Запознат е с информация за обработване на личните данни на чужденци, търсещи международна закрила (л. 93 – 94 от делото). Уведомен е за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци, които търсят международна закрила в [държава]. На 20.09.2024 г. с Р. К., от мъжки пол, роден на [дата]. в община Баглан, [държава], [държава], [ЛНЧ], е проведено интервю. Въпросите и отговорите от това интервю са отразени в протокол (л. 60 – 62 от делото). Жалбоподателят Р. К., твърди, че е напуснал нелегално [държава] през месец декември 2021 г. по посока [държава], където е останал около 6-7 месеца. От [държава] е преминал нелегално в [държава]. В [държава] е живял в [населено място] около девет месеца. Заявява, че не е подавал молба за закрила в [държава], а е работил нелегално в шивашки цех. От [държава] е преминал нелегално на територията на българската държава. По време на проведеното с него интервю твърди, че [държава] е първата държава, в която е подал молба за международна закрила. След като е напуснал територията на българската държава дактилоскопни данни са му снети и във [държава], [държава] и [държава], като накрая е отишъл в [държава], където е подал молба за международна закрила и откъдето е бил върнат в [държава]. Търсещият международна закрила мотивира молбата си за международна закрила с проблеми от личен характер. Заявява, че е роден и живял в гр., Кабул, провинция Баглан. Добавя, че семейството му продължава да живее там. Уточнява, че в единадесети клас е усетил влечение към представителите от мъжки пол. Запознал се е с момче на име М., с когото е имал интимна връзка в продължение на две години. Твърди, че баща му след като узнава за връзката му е получил сърдечен удар и в края на 2020 г. началото на 2021 г. почива. Добавя, че брат му е работил като началник сектор на борба с наркотични вещества и веднъж се е опитал да го наръга с нож, като чужденецът твърди, че се е отдръпнал и ножа го е ударил в крака. Заявява, че от този момент е разбрал, че животът му в дома му е в опасност и е напуснал страната си по произход. Относно приятеля си М. обяснява, че е напуснал [държава] с него през месец декември 2021 г., и че е бил с него в [държава] и в [държава]. Казва, че приятелят му е останал в [държава], докато той е заминал в посока [държава]. Заявява, че когато е бил в [държава] се е опитал да се свърже по телефона с майка си, но вуйчо му е затворил телефона. Чуждият гражданин заявява, че не е имал проблеми основани на етническата си и религиозна принадлежност. Не заявява да е бил политически ангажиран и да е имал проблеми с официалните власти на държавата си по произход. В хода на административното производство е приобщена справка от ДАНС с рег. № М-6358 от 05.06.2025 г. В справката е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС, не са налице основания да се възрази да се предостави закрила в [държава] на Р. К., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. Изготвено е становище от старши експерт в отдел „ПМЗ – кв. Овча купел“, РПЦ – София, в което се предлага на Р. К. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат от проведеното административно производство е издадено оспореното Решение № 4100 от 14.07.2025 г. на П. на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В решението е прието, че за кандидата за закрила не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като изложените от него мотиви не са правно релевантни за търсената закрила. Кандидатът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, поради което не са налице субективният и обективният за прилагане на цитираната правна норма. Бежански статут се предоставя единствено на лично основание, при наличие на преследване по някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, които условия в конкретния случай не са изпълнени. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Според мотивите в оспореното решение, заявената от Р. К. причина за напускане на [държава] е именно желанието му да живее извън родината си, заради твърдяното от него отношение към него заради сексуалната му ориентация. Макар да посочва като мотив за търсената закрила факта, че принадлежал към ЛГБТИ общността, не се откриват основания въз основа на които да се направи обосновано заключение, че кандидатът е бил преследван на основание своята сексуална ориентация. Самата принадлежност към определена социална група не е достатъчно основание да се приеме, че дадено лице е обект на преследване. Тези причини не могат да се определят като акт на преследване. В случая се касае за проблем от личен характер. Според изложеното в мотивите на оспорения административен акт в конкретния случай може да се направи извод, че става дума за мигрант, а не за лице нуждаещо се от международна закрила. Съгласно Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН, мигрантът е лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. Решаващият орган е преценил конкретния случай и в контекста на Директива 2004/83/ ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Съобразено е и Решение на СЕО от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 2007 г. Прието е, че за Р. К. не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според тълкувателно решение на СЕС от дата 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07, понятията „смъртно наказание“, „екзекуция“ и „изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната на произход“, използвани в чл. 15, б. „а“ и „б“ от Квалификационната директива или чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство. За разлика от това обаче посегателствата, формулирани в чл. 15, б. „в“ от Директивата, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, състоящи от „тежки лични заплахи срещу живота или личността на молителя“, обхващат по – общ риск от посегателства, а не на конкретни актове на насилие, тъй като заплахата е заложена в ситуацията на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Органът е извършил преценка на актуалната обстановка в [държава] посредством приложената по делото справка с вх. № МД – 02 –120 от 07.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС. В резултат от тази преценка е прието, че не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С – 465 / 07 и тълкувателно решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело № С – 285 / 12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС, които се преценяват единствено във връзка с прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според решаващия орган, ситуацията в [държава] не достига границите на въоръжен конфликт. Талибаните продължават да поддържат и да консолидират властта в [държава]. Налице са положителни аспекти от тяхното управление в сферата на икономиката. Липсват основания да се приеме, че за Р. К. са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че от самото си присъствие на територията на [държава], той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, относима към предоставянето на хуманитарен статут. При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното: По допустимостта: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Оспореното решение е връчено на дата 21.07.2025 г. Жалбата е подадена на дата 25.07.2025 г. По основателността: Жалбата по същество е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган съобразно правомощието на председателя на ДАБ по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ да предоставя, отказва, отнема или прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в [държава]. Жалбоподателят Р. К., [държава], роден на [дата]., [ЛНЧ], е чужденец по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ - не е български гражданин, не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава]. На Р. К., [държава], е разяснена и осигурена възможност да кандидатства за международна закрила, видно от подадената негова молба до председателя на ДАБ с искане по чл. 59, ал. 2 от ЗУБ към официалните власти на [държава] да му се предостави международна закрила. Производството за Р. К., [държава], се явява образувано с регистрирането на негова молба. Оспореното решение е издадено в производство по общия ред по глава шеста, раздел ІІ от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Р. К., е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решение № 4100 от 14.07.2025 г. на П. на ДАБ при МС е издадено в писмена форма – чл. 9, ал. 1 от Директива 2013 / 32 / ЕС. Решението е мотивирано с фактическите и правните основания за отхвърляне на молбата – чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, вр. чл. 9, ал. 2, изречение 1 – во от Директива 2013 / 32 / ЕС. Съгласно чл. 75, ал. 2, изречение 1 – во от ЗУБ са обсъдени подробно, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му на произход по § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение и / или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Р. К. не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец поради следното: В качеството си на [държава], който пребивава на територията на [държава], е чужденец – гражданин на трета държава, който се намира извън държавата си по произход, чийто гражданин е съгласно чл. 2, б. „д“ от Директива 2011 / 95 / ЕС и член 1, раздел А