Решение № 2147 от 8.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 15506/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Ц. П. Г. ЕГН •••••••••• срещу Наказателно постановление (НП) изх. № РД-05-0214 от 05.10.2022г., издадено от Директора на Столична Регионална здравна инспекция, с което на жалбоподателката на основание чл. 229, ал. 1 ЗЗ са наложени две глоби в размер на по 150 лева за нарушение на чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 3 от Наредба № 15 за имунизациите в РБ. В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на НП е се моли за неговата отмяна. Наведени са доводи за допуснати процесуални нарушения. Поддържа се становище, че жалбоподателката не е дължала отчетите по чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 15 за имунизациите в РБ, доколкото нито били извършени имунизации в отчетния период, нито били изразходвани биопродукти. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа становище за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено. Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Относно допустимостта на жалбата съдът съобрази следното: Видно от известието за доставяне с бар код ИД PS 1233 00BB5L 2, с чиято пратка до жалбоподателката е било изпратено процесното НП, в същото е положен подпис на получател с дата на получаване 12.10.2022г. Съгласно заключението на СГЕ, приета по делото, която съдът кредитира като пълна и обоснована - подписът за „получател” в известие за доставяне с бар код ИД PS 1233 00BB5L 2, не е положен от Ц. П. Г.. С оглед на това, и доколкото по делото липсват надлежни доказателства за надлежно връчване на атакуваното НП на жалбоподателката, то срок за обжалване по отношение на нея не е започнал да тече и жалбата се явява допустима. След преЦ. на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното: На 27.05.2022г. свидетелят Е. Д. П. на длъжност главен инспектор в Столична регионална здравна инспекция съставил срещу жалб. Ц. П. Г. – общопрактикуващ лекар в 14-то ДКЦ в гр. София, ул. „Стефан Сарафов” № 7, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за извършени нарушения на чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 3 от Наредба № 15 за имунизациите в РБ. В АУАН било посочено, че нарушенията касаят неподаване на сведения по образец № 7 и образец № 7А за първо тримесечие на 2022г., до 05.04.2022г. /включително/. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателката, като препис от него й бил връчен. Въз основа на акта на 05.10.2022г. било издадено атакуваното НП. В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Е. П., който е извършил конкретната проверка и е констатирал липсата на подадени сведения по образец № 7 и образец № 7А от Наредба № 15 за имунизациите в РБ за първото тримесечие на 2022г. Действително, свидетелят сочи при разпита си, че става въпрос за трето тримесечие, а не за първо, но това противоречие между заявеното от него в съдебно заседание и отразеното в АУАН, се дължи на изминалия период от време от момента на извършване на проверката до разпита на свидетеля пред съда /близо две години/. Самата жалбоподателка не оспорва твърдението, че не е подала сведенията по чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от подзаконовия нормативен акт за първото тримесечие на 2022г., но твърди, че такова задължения не е имала поради факта, че в този отчетен период не била поставяла ваксини. Съдът кредитира изцяло и приетата по делото СГЕ, която касая въпроса за допустимостта на жалбата, доводи в която насока бяха изложени по-горе от съда. Съдът кредитира и приобщения по делото трудов договор от 01.04.2021г., въз основа на който направи извод относно заеманата от ••длъжност – Директор на СРЗИ, към датата на издаване на атакуваното НП. Този състава кредитира и приобщената по делото Заповед № РД-15-01-31 от 29.10.2021г., видно от която към датата на издаване на АУАН, свидетелят Е. Д. П. е заемал длъжността главен инспектор в СРЗИ. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани по смисъла на чл. 233, ал. 1 от ЗЗ. Съгласно визираната разпоредба – „Нарушенията по чл. 229 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Относно заеманите длъжности на лицето, издало НП и актосъставителя съдът кредитира коментираните по-горе: трудов договор и заповед № РД-15-01-31 от 29.10.2021г. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН и НП, като възраженията на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни. Липсата на конкретно доводи в НП относно въпроса за маловажността на нарушенията по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице, поради което и тези възраженията съдът не намери за основателни. Този състав, обаче, счита, че при издаване на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения, свързани с описание на вменените нарушения, които рефлектират върху правото на защита на санкционираното лице и са основание за отмяна на НП на процесуално основание. Доводите на съда за това са следните: Видно от АУАН, в същия липсват описание на всички факти и обстоятелства, които изпълват състава на нарушенията по чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 3 от Наредба № 15 за имунизациите в РБ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт: „Отчитането на проведените имунизации на подлежащи за периода лица се извършва всяко тримесечие, в срок до 5-о число на следващия месец, чрез представяне на сведение по образец (приложение № 7) - за изтеклото тримесечие и с натрупване от началото на годината. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт: „Отчитането на получените и изразходвани биопродукти се извършва в сроковете по ал. 2 чрез представяне на сведение по образец (приложение № 7а) за изтеклото тримесечие и с натрупване от началото на годината”. Никъде в АУАН не е посочено, че визираните в него образци касаят отчитането на проведените имунизации на подлежащи за периода лица за изтеклото тримесечие и с натрупване, както и отчитането на получените изразходвани биопродукти също за изтеклото тримесечие и с натрупване от началото на годината. Това води до непълнота и неяснота на описание на вменените нарушения още на етап започване на административно наказателното производство, доколкото АУАН не съдържа задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. С аналогични доводи съдът счита, че неяснота и непълнота на вменените нарушения е налице и в НП. Видно от неговото съдържание, в него са описани следните факти: „не е подала в срок до 5-то число на месец април 2022г. сведението за първото тримесечие на 2022г. Приложение № 7 и Приложение № 7А /сведение по образец/ за проведените задължителни планови, целеви, препоръчителни имунизации и реимунизации за периода 01.01.2022г. – 30.03.2022г.”. При така описаното, се твърди извършването на две нарушения, а именно – по чл. 13, ал. 2 и по чл. 13, ал. 3 от Наредба № 15 за имунизациите в РБ. В НП се твърди неподаване в срок на сведението за първото тримесечие за проведените задължителни планови, целеви, препоръчителни имунизации и реимунизации, но никъде не се споменава отчитането на приложени биопродукти за постекспозиционна профилактика за същия период, които факти касаят задължението по чл. 13, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт. Нещо повече, и в НП не е посочено, че както отчитането на имунизациите и реимунизациите, така и отчитането на приложените биопродукти, следва да се подава освен за съответното тримесечие и с натрупване от началото на годината, което също представлява непълнота на описание и на двете нарушения. Т.е., касателно и двете вменени нарушения е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – липсва описание на нарушението и всички обстоятелства, при които е извършено. Нещо повече, при условие, че в НП се опитват единствено част от съставомерните факти и обстоятелства на едно от вменените нарушения, а именно, това по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 15 за имунизациите в РБ /липсва твърдение за отчитане на имунизациите и реимунизациите с натрупване от началото на годината/, като за второто вменено нарушение изобщо липсва описание на фактическите обстоятелства, при които същото е било извършено, и в същото време се вменяват две нарушения, за които са наложени две отделни глоби, то подобен подход води до неяснота на описание на нарушенията и препятства санкционираното лице да разбере срещу какви точно факти и право следва да се защитава така, щото да организира адекватно защитата си. Всичко изложено, води до извод, че НП се явява незаконосъобразно поради допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, които рефлектират върху правото на защита на санкционираното лице, поради което и се явяват съществени. Поради това НП следва да бъде отменено изцяло. Горното прави безпредметно обсъждане на спора по същество. При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателката. Такива, обаче, не се претендират, а и липсват доказателства да са сторени. Направените разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило СГЕ, в размер на 327 лева, следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. По изложените съображения, Софийски районен съд, НО, 114 състав,