Решение № 3067 от 22.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2037/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 13936/03.12.2022 г. по гр. д. № 65836/2021 г. на Софийски районен съд, 33 състав, е отхвърлен предявеният от З. П. Ц. против А. Б. Ч. иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в качеството му на собственик на ап. № 23, в ж.к. „•••••••, вследствие на ремонтни дейности, извършвани в периода от 10 март до 30 май 2019 г. и от 05 февруари до 30 юни 2021 г. в •••••••, разположен над имота на ищеца, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 650 лева – разноски в първоинстанционното производство. Решението е обжалвано от ищеца З. П. Ц. – лично и чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. П. Н., впоследствие освободена от възложените й пълномощия по делото и заместена от адв. И. З.. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът е извършил неправилна преЦ. на събрания по делото доказателствен материал, като не е обсъдил всички доводи и възражения на ищцовата страна, допуснал е нарушения при разпределяне на доказателствената тежест и е дал неправилна правна квалификация на иска. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е кредитирал заключението на допуснатата съдебно-оценителна експертиза, която не е дала достоверни данни за състоянието на жилището на ищеца и нанесените щети от наводнения вследствие на ремонтни дейности в имота на ответника. Излагат се оплаквания, че районният съд е приел делото за изяснено в отсъствие на ищеца, който не е бил надлежно представляван от назначения му по реда на чл. 95 ГПК адвокат. Сочи се, че не са били отчетени личностовите особености на ищеца, изискващи от съда и назначения му адвокат да му обяснят последствията от заведеното производство, естеството и реда за извършване на процесуалните действия по делото. Поддържа се, че поради напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на ищеца, той е бил възпрепятстван да се яви с проведеното на 15.09.2022 г. съдебно заседание, в което е било оспорено депозираното експертно заключение, за да изложи подробни съображения относно необосноваността му, а свидетелят, който бил допуснат на ищцовата страна при режим на довеждане, отказал да се яви и ищецът не разполагал с негови данни, за да поиска същият да бъде призован. Поради това се счита, че решението е постановено при непълнота на доказателствения материал и е отправено искане за допускане на разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване на изложените в исковата молба твърдения, както и за допускане на повторна съдебно-оценителна експертиза. Отправя се искане към съда за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. Б. Ч., чрез адв. Р. Г., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и се излагат доводи, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК за допускане на исканите от въззивника доказателства. В съдебно заседание пред въззивния съд З. П. Ц., лично и чрез адв. З., поддържа въззивната жалба и съдържащите се в нея доказателствени искания, като излага доводи, че приетото от първоинстанционния съд експертно заключение не е обективно. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Г. поддържа депозирания отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. С протоколно определение от 06.03.2024 г., постановено в проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, доказателствените искания на въззивника са оставени без уважение. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: В исковата молба, подадена чрез упълномощен процесуален представител, се излагат твърдения, че апартаментът на ответника се намира над този на ищеца, като през март 2019 г. ответникът започнал ремонт, вследствие на който били наводнени таванът и стената в столовата, стените в коридора и спалнята, таванът в банята/тоалетната в жилището на ищеца, като ответникът покрил разходите за отстраняване на щетите в банята/тоалетната. Твърди се, че вследствие на наводнението било прекъснато електричеството в столовата. Изложени са и твърдения, че през февруари 2021 г. ответникът е продължил ремонта с разбиране на железобетонни стени, при което електрозахранването в апартамента на ищеца било прекъснато в самите разклонителни кутии. Твърди се, че към момента на сезиране на съда в спалнята и хола на ищеца няма електричество, като въз основа на частна експертиза се установило, че за отстраняване на щетите е необходима сумата от 3000 лева. Поради това ищецът моли А. Ч. да бъде осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Исковата молба съдържа искане за допускане на свидетел при режим на довеждане, който да установи състоянието на жилището на ищеца, както и за допускане на експертиза с оглед установяване на щетите и техния размер. Приложени са адвокатско пълномощно в полза на адвокат, осъществяващ безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 ЗАдв., и препис от експертно решение на ТЕЛК от 13.11.2015 г., с което на З. Ц. е определена 100% неработоспособност, с чужда помощ, с 30% увреждане на слуха и 70% увреждане на зрението. Във връзка с указания на съда, с молба от 03.12.2021 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, уточнява как е формирана сумата от 3000 лева по пера - 1600 лева за материали и консумативи и 1400 лева за труд, както и че вредите по апартамента му се дължат на извършени от ответника ремонти за периодите 10 март – 30 май 2019 г. и 5 февруари – 30 юни 2021 г. В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и по размер. Оспорва твърденията, изложени от ищеца, като сочи, че е правил ремонт на апартамента си в периода от 25.06.2020 г. до 31.08.2020 г., при който е приобщен балкон към дневната на апартамента на ответника, но при ремонта не са разбивани носещи стени, а от октомври 2020 г. имотът е отдаден под наем. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на трима свидетели при режим на довеждане. Към отговора са приложени копия на: разписки от 16.06.2020 г., 22.07.2020 г., 24.07.2020 г., 30.07.2020 г., 16.08.2020 г. за заплатени от ответника суми във връзка с ремонт на апартамент, в гр. София, ж.к. „•••••••; на стокова разписка от 18.08.2020 г. за закупени от Ч. строителни материали; на договор за продажба на кухня от 20.07.2020 г.; на договори за наем на недвижим имот – •••••••, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••“, сключени на 12.10.2020 г. и на 12.10.2021 г. между А. Б. Ч., като наемодател, и М.С.М., като наемател. С определение от 01.04.2022 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните, допуснал е събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца и на двама свидетели при режим на довеждане от ответника, като е определен срок за воденето им в първото по делото открито съдебно заседание, и е допуснал съдебно-оценителна експертиза със задачи вещото лице да определи вида на щетите и пазарната им стойност към момента на увреждане, както и да отговори на въпроса дали същите са причинени вследствие на твърдените от ищеца ремонтни дейности, проведени в имота на ответника. Със същото определение е изготвен проект на доклад, с който е дадена правна квалификация на иска по чл. 45 ЗЗД, като съдът е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на апартамент № 23, че е търпял сочените от него имуществени вреди, стойността на вредите към момента на увреждането, наличието на противоправно поведение от страна на А. Ч. и причинна връзка между това поведение и понесените вреди. Посочено е още, че на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответника се предполага до доказване на противното, като в негова тежест, при доказване на твърдените от ищеца факти, е да докаже погасяване на задължението си за обезщетяване на причинените имуществени вреди. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че в процесните периоди ищецът е бил собственик на процесния имот - ап. № 23, в ж.к. „•••••••, а ответникът - на намиращия се над него •••••••. С молба от 28.04.2022 г. упълномощеният от Ц. адвокат е уведомил съда, че в съответствие с проведен разговор с ищеца прави отказ от пълномощията си, а с молба от 13.05.2022 г. ищецът е информирал, че упълномощеният от него адвокат се е отказал от представителство по делото, поради което е поискал да му бъде назначен служебен адвокат. В съдебно заседание на 19.05.2020 г. районният съд не е дал ход на делото и е предоставил правна помощ на ищеца. На 01.06.2022 г. като служебен адвокат на Ц. е била назначена адв. П. Н., определена от САК на основание чл. 26, ал. 2 ЗПП. С молба от 27.06.2022 г. адв. Н. е уведомила съда, че няма възможност да се яви в насроченото по делото заседание на 30.06.2022 г. поради по-рано насрочено заседание по дело по описа на СГС, за което е представила доказателства, и е помолила да не се дава ход на делото. В съдебно заседание на 30.06.2022 г. ищецът се е явил лично, изразил е съгласие с молбата на назначения му процесуален представител и е посочил, че все още не се е свързал с адв. Н.. С оглед на това изявление, съдът е приел искането на назначения адвокат за основателно, не е дал ход на делото и същото е отложено за 15.09.2022 г. На 15.09.2022 г. е постъпила молба от ищеца, с която уведомява, че няма възможност да се яви в насроченото съдебно заседание поради здравословен проблем, поради което моли същото да бъде отложено. Към молбата е приложен амбулаторен лист, въз основа на който се установява, че на З. Ц. е поставена диагноза навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена и е предписан покой на долен ляв крайник за 10 дни и ходене с помощни средства. В съдебно заседание на 15.09.2022 г. се е явил назначеният служебен адвокат, който е заявил, че е запознат с делото, че не е успял да осъществи връзка с ищеца, но поддържа молбата му за отлагане. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК (в приложимата към този момент редакция) за отлагане на делото, предвид явяването на процесуалния представител на ищеца, поради което е дал ход на същото. В проведеното съдебно заседание процесуалните представители на страните не са възразили срещу проекта на доклад. Прието е заключението на съдебно-оценителната експертиза и са изслушани показанията на водените от ответника свидетели – Ц. Ч.а и Б.Н.. В експертното заключение е посочено, че същото е изготвено след запознаване с материалите по делото и извършване на оглед на място на апартаментите на ищеца и на ответника в присъствие на електроинженер. Вещото лице констатира, че в имота на ответника са изпълнени ремонт на баня, на столова и усвояване на тераса, като при изпълнение на ремонтните работи не са извършвани конструктивни промени и не са премахвани носещи елементи от сградата. Установено е единствено, че е премахнат зид 132/142 мм, намиращ се под балконския вратопрозорец към терасата, който няма носеща способност. При огледа в имота на ищеца вещото лице не е констатирало щети от наводнение, изразяващи се в отлепени или пожълтели тапети. По таваните не са установени щети от наводнение от вертикалния щранг на отоплителната система в столовата и банята, а таванът на банята бил новобоядисан и сух. Вещото лице сочи, че по време на огледа ищецът отхвърлил тезата за компрометиране на разклонителните кутии на електрическата инсталацията от наводняване и предположил, че компрометирането на връзките на разклонителните кутии на електрическата инсталация е от вибрации вследствие разбиване с машини „канго“. Вещото лице е изследвало и този посочен от ищеца механизъм на увреждане, като е стигнало до извод, че не е възможно късо съединение в разклонителните кутии в апартамента на ищеца да се получи от вибрации. При огледа вещото лице е установило на стената в спалнята на ищеца разклонителна кутия със следи от нагорели тапет и изолация, които сочат на електрическа дъга, получена от късо съединение. За тази кутия ищецът твърдял, че е „гръмнала“. На стената в коридора се установило, че след разбиране е прокарана свързваща водопроводна тръба от полипропилен от банята към кухнята, като тази тръба се намира от външната страна на зида, на който се намира „гръмналата“ разклонителна кутия. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тази тръба, с която се захранвала кухнята от банята с вода от половин цол, не следва да преминава през стената в коридора на апартамента на ищеца, на гърба на разклонителна кутия, и сочи, че това е вероятната причина за гръмването на последната. При огледа на процесния имот на 25.08.2022 г. вещото лице не е констатирало щети, а единствено разкачена електрическа инсталация в разклонителните кутии, минимално количество разкъсани тапети и разрушена мазилка. Поради това е остойностило по пера средствата, необходими за извършване на ремонт в жилището на ищеца към 2019 г. и към 2021 г., съобразно описаните от ищеца в исковата молба и уточнението към нея щети, като е посочено, че размерът се равнява на сумата от 1748, 96 лева към 2019 г. и на сумата от 1304, 06 лева към 2021 г. Като краен извод, вещото лице категорично е отхвърлило възможността щетите да са причинени от ремонт, извършван в жилището на ответника. Процесуалният представител на ищеца е оспорил заключението, без да сочи конкретни основания. От показанията на свидетелката Ц. Ч.а (съпруга на ответника) се установява, че апартамент № 27 е бил на нейната свекърва, която живяла там до май месец 2020 г.; че през периода юни-август 2020 г. правили ремонт в апартамента, след което в края на септември го отдали под наем; че по време на ремонта апартаментът е бил посетен от служители на общината, извикани от Ц., които са направили оглед в присъствието на Ч.и и не са установили нередности. Служителите на общината посетили и апартамента на ищеца, където възникнал проблем, защото той неправомерно избил врата в носеща стена. Свидетелката твърди, че са поставили уведомление в блока, че ще правят ремонт и не се е вдигал шум в часовия диапазон между 14.00 и 16.00 часа. Свидетелят Б.Н. (приятел на ответника) сочи, че апартаментът бил на майката на Ч. ни през лятото на 2020 г. ответникът го помолил да помогне при ремонта на електрическата инсталация. Процесуалният представител на ищеца е поддържал искането на ищеца за разпит на свидетел, във връзка с което съдът е дал последна възможност на ищцовата страна за водене на допуснатия свидетел, като е определил на основание чл. 158 ГПК срок за водене на допуснатия свидетел най-късно в следващото съдебно заседание и е указал, че при неизпълнение, производството ще продължи без събиране на допуснатото доказателство. Препис от протоколното определение е изпратен на ищеца по разпореждане на съда, но съобщението е върнато с отбелязване, че връчителят е посетил адреса на 25.09.2022 г., на 14.10.2022 г. и на 04.11.2022 г., но не е намерил адресата. В съдебно заседание на 24.11.2022 г. ищецът се е явил лично и с назначения му процесуален представител, като адв. Н. е направила искане допуснатият свидетел да бъде разпитан в следващо съдебно заседание, тъй като е уведомил ищеца, че не може да се яви. Съдът е констатирал, че по делото са проведени четири заседания, по две от които не е даден ход, като ищецът не е довел допуснатия му свидетел в останалите две проведени заседания, както и че в предходното съдебно заседание е определен срок за разпит на свидетеля на ищеца и са указани неблагоприятните последици от пропускане на срока. С оглед липсата на доказателства за уважителна причина за неявяване на допуснатия свидетел, съдът е приел, че производството следва да бъде продължено без събиране на допуснатото доказателство и е дал ход на устните състезания. С обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че по делото не е установено наличието на противоправно поведение от страна на ответника, доколкото при извършения във връзка с изготвяне на СТЕ оглед вещото лице не е констатирало щети от наводнение и категорично е отхвърлило възможността щетите да са причинени от ремонт, извършван в жилището на ответника, тъй като не са извършвани конструктивни промени и премахване на носещи елементи от сградата. При извършен оглед обаче вещото лице е констатирало, че под разклонителна кутия в коридора на апартамента на ищеца преминавала полипропиленова тръба, която според вещото лице е вероятната причина за гръмването на разклонителната кутия. Взето е предвид, че ищецът не е ангажирал други доказателства в подкрепа на твърденията си, а ответникът е провел насрещно доказване чрез представените от него писмени доказателства и кореспондиращите с тях свидетелски показания. Поради това районният съд приема, че ищецът не е доказал в периода от 10 март до 30 май 2019 г. и от 05 февруари до 30 юни 2021 г. в •••••••, разположен над имота на ищеца, собственост на ответника, да са извършвани ремонтни дейности, които да са довели до щети в процесния имот вследствие на двукратното му наводняване и прекъсване на електроснабдяването в спалнята и хола на жилището. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с постановките на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното: Съгласно константната съдебна практика н а Върховния касационен съд определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. В конкретния случай изложените в исковата молба обстоятелства сочат на иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, както е приел и районният съд. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в разпоредбата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите за установени факти. Неоснователни са доводите за ненадлежно процесуално представителство на въззивника-ищец в първоинстанционното производство. Предвид обстоятелството, че първоначално ищецът е бил представляван от упълномощен от него адвокат, който се е отказал от пълномощията си, и съдът е допуснал правна помощ, съобразявай напредналата възраст, здравословното и имущественото състояние на Ц.. Назначеният впоследствие служебен адвокат е оказал правна защита и съдействие на ищеца в рамките на първоинстанционното производство, получил е призовка за насроченото съдебно заседание, своевременно е уведомил за невъзможността си да се яви, като съдът не е дал ход на делото, въпреки че ищецът се е явил лично, за да му предостави възможност да организира на защитата си. Назначеният адвокат се е явил в следващите проведени две съдебни заседания и след постановяване на решението на първоинстанционния съд е депозирал въззивна жалба, подаването на която въззивникът изрично е потвърдил, въпреки искането му за замяна на назначения служебен адвокат, което е уважено от въззивната инстанция. От изложеното следва извод и за неоснователност на оплакванията, че не са били отчетени личностовите особености на ищеца, изискващи засилена подкрепа, доколкото на същия е оказана адвокатска защита по реда на чл. 23, ал. 2 ЗПП, с което интересите му са защитени. Настоящият съдебен състав кредитира приетата в първоинстанционното производство заключение на съдебно-оценителната експертиза като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания, заключението е изготвено от вещото лице след запознаване с материалите по делото и оглед на място, в присъствието на страните и на електроинженер, като при огледа е изготвен и снимков материал, инкорпориран в заключението. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като е изследвало и твърденията на ищеца, направени за първи път по време на огледа, че причина за прекъсване на електричеството са били вибрации от машините, използвани по време на ремонта. Въпреки че заключението е било оспорено от процесуалния представител на ищеца, това оспорване е било формално, без пред първоинстанционния съд да са заявени конкретни доводи за необоснованост на заключението и искания за повторна експертиза или за поставяне на допълнителни задачи. Пред въззивната инстанция също не е обосновано наличието на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, а и съдът не е установил обстоятелства, налагащи допускане на повторна експертиза. Неоснователни са и доводите за допуснато от районния съд процесуално нарушение поради неизслушване на допуснатия свидетел на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ГПК, когато събирането на доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът определя срок за събирането му, след изтичането на който делото ще се разгледа и без него. Такъв е случаят, при който страната не води допуснатите свидетели. Тази хипотеза е налице не само когато заинтересованата страна не е активна при събиране на допуснатото доказателство, но и когато то е затруднено по причини извън субективните желания и възможности. В тези случаи съдът е длъжен на основание чл. 158, ал. 1 ГПК да определи краен срок за събиране на доказателството с указание, че след срока делото ще бъде гледано без него. В конкретния случай районният съд е действал в съответствие със закона и в съдебно заседание на 15.09.2022 г. е определил на основание чл. 158 ГПК срок за водене на допуснатия свидетел най-късно в следващото съдебно заседание, когато свидетелят не е бил доведен, без да са представени доказателства за извинителни причини за неявяването му пред съда или да е направено искане за призоваване на свидетеля. При това положение искането на ищеца за разпит на свидетел пред въззивната инстанция се явява преклудирано. Въз основа на съвкупна преЦ. на данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото не се констатира наличие на противоправно поведение от страна на ответника, което да е в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, доколкото по делото се установява, че Ч. е извършвал ремонт в периода юни-август 2020 г., а не от 10 март до 30 май 2019 г. и от 05 февруари до 30 юни 2021 г., както се твърди в исковата молба. Освен това при огледа на място в апартамента на ищеца не е установено наличие на твърдените от ищеца имуществени вреди от наводнение, а вещото лице е категорично, че извършените през 2020 г. ремонтни дейности не са били от естество да причинят наводнение и прекъсване на електрозахранването в апартамента на ищеца. Нещо повече, вещото лице установява преустройство с апартамента на ищеца, което е от естество да причини късо съединение. Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI - Ж въззивен състав,