РЕШЕНИЕ

№ 3382

гр. София, 24.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. И. като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20221100103861 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. Д. О. твърди, че на 08.07.2008г. е сключила с ответницата и нейна дъщеря И. И. С.а договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №15 в ж.к. Овча купел - 2, бл.13 в гр.София за сумата 25 000лв., като ищцата запазила правото да ползва имота докато е жива. Твърди, че действителната воля на страните е била ищцата да дари имота на дъщеря си, поради което не била изпълнена престацията за плащане на цената от 25 000лв. Ищцата твърди, че договора за покупко-продажба на имота е симулативен. Касае се за относителна симулация, при която са сключени две сделки – привидна – договор за покупко-продажба и прикрита- договора за дарение. В подкрепа на действителната воля на страните по сделката, на 8.07.2008г. страните по нея са подписали обратно писмо, в което са разкрили действителните си отношения, а именно че майката е дарила своята дъщеря, като последната не е плащала цената на имота. Посочва, че сделката по продажба на имота е сключена по време на брака на дъщеря й с втория ответник О. Ч. С., по отношение на когото се е разпрострял вещнопрехвърлителния ефект на сделката. Предявява иск срещу ответниците с искане съдът да признае за установено, че договорът за покупко-продажба на имота е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД и да обяви действителността на прикрития договор за дарение на имота, на основание чл.17 от ЗЗД.

Ответницата И. И. О. не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява становище, че не оспорва иска, съгласна е с него. Потвърждава изложеното от ищцата, че цена по договора за продажба на имота не е плащана. Дава обяснения по делото.

Ответникът О. Ч. С. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че той е собственик на половината от процесния имот по силата на договора за покупко-продажба, като обстоятелството, че този имот е СИО е било потвърдено и от ответницата С.а в одобреното от съда споразумение за прекратяване на брака им. На следващо място посочва, че обратното писмо не го обвързва, като счита, че то е създадено след бракоразводното дело с цел да го лиши от собственост върху имота. Твърди, че продажната цена е платена, че сделката за покупко-продажба на имота е действителна и се позовава на 13г. давност.

Посочва, че дори и цената на имота да не е платена, то това не е относимо към преценката за наличие на основание за сключен договор за покупко-продажба. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Ищцата М. О. и ответницата И. О. са съответно майка и дъщеря. Ответникът О. С. е бивш съпруг на ответницата О.. Бракът им е сключен на 20.07.2000г. и прекратен на 5.11.2020г. По врема на брака ответницата е носила фамилното име С.а, а след прекратяването му – О.. Видно от представените по делото писмени доказателства – договор от 13.05.1988г. и протокол за избор на жилище, ищцата М. О. е била едноличен собственик на ап.15 в ж.к.“Овча купел-2“, бл.13 в гр.София, ведно с избеното помещение към него, ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

На 8.07.2008г. ищцата М. О. и ответницата И. И. О. /тогова с фамилия С.а/ са сключили договор за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в нот.акт № 137 т.ІІ рег.№ 4856 дело № 321/2008г. на Нотариус Е.П., рег.№ 379 на НК, район на действие СРС. В договора е посочено, че имотът се продава на цена 25 000лв., която продавачът е заявил че е получил напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт.

Представени са извлечения от банкова сметка на ищцата за периода 2007, 2008 и 2009г., от които се установява, че по нея не е постъпвала сумата от 25 000лв. В съдебно заседание както ответницата, така и процесуалния представител на ответника заявиха, че както ответницата, така и ответника не са заплащали цена за покупката на имота. С оглед на това съдът прие, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответниците не са заплатили на ищцата парична сума за придобиване собствеността върху имота.

По делото е представено „ Обратно писмо“, подписано от ищцата и ответницата О. с дата 8.07.2008г., в което е отразено, че двете декларират, че сключената между тях сделка под формата на нотариален акт за покупка-продажбата на ап.15 в гр.София, ж.к.Овча купел – 2 част, бл.13а, вх.А, на 4 етаж, ведно с избеното помещение, ид.ч. от сградата и от правото на строеж за сумата 25 000лв., е привидна и прикрива дарение между страните. Записано е също, че И. О. /тогава С.а/ не е заплащала посочената в нотариалния акт сума от 25 000лв.

По искане на ищцата съдът допусна и събра гласни доказателства на основание чл.165 ал.2 от ГПК.

Св.Л., съсед на ищцата, установява, че от нея е чувал, че тя искала да остави апартамента на И. чрез дарение. Тъй като братът на И. злоупотребявал с алкохол, решили да сключат договора като покупко-продажба, но само документално, без да има извършено плащане. Опасявали се братът на И. да не оспори дарението. Отначало в жилището живеели М. и И., след това И. се оженила и заживяла с О. в жилището, а майка й отишла да живее в къща в кв.Красна поляна.

Св.Д.О., дъщеря на ищцата и сестра на ответницата, установява, че от придобиването на жилището от майка им през 1988г. до 2000г. трите заедно с ищцата и ответницата живеели в апартамента. Брат им живеел отделно, в съседство, в гарсониера. През април - май 2000г. И. и съпругът й, сега ответник, заживели самостоятелно в жилището, там се родил и синът им. Свидетелката и майка им, сега ищцата, заживели в наследствена къща в Красна поляна. Свидетелката установява, че още от малки със сестра й знаели, че апартамента ще остане на ответницата, а къщата - на свидетелката. Свидетелката разбрала от сина на ответниците, че И. и майка й обсъждат как да прехвърлят апартамента на И., така че тя, свидетелката, и брат й, да нямат претенции. Свидетелката се чудела как това ще стане, тъй като И. по това време била в брак с ответника, но детето й казало, че баща му /ответника/ няма претенции и щял да подпише декларация, че знае, че този апартамент е на И.. По-късно свидетелката разговаряла със сестра си и тя й казала, че О. следвало да подпише декларация преди извършване на сделката, че знае, че това е скрито дарение и че няма да получи нищо, ако нещо се случи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите. Въпреки, че св.О. е дъщеря на ищцата и сестра на ответницата, нейните показания следва да се кредитират, тъй като звучат обективно и правдиво и не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.5 от ЗДД привидните договори са нищожни. Константно е разбирането в съдебната практика, че сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените в него престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна.

В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията между страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо.

В случая ищцата М. О. е сключила с ответницата И. О. /тогава С.а/, нейна дъщеря, договор за продажба на имот. Договорът е сключен по време на брака на И. О., и въпреки, че съпругът й О. С. не е страна по договора, по силата на закона - чл.19 ал.1 от СК /отм. през 2009г./ той е придобил правото на собственост върху апартамента в режим на съпружеска имуществена общност. Придобиването на правото на собственост по силата на закона не го прави страна по договора за продажба. Обратното писмо, изходящо от ответницата И. О. не обвързва ответника С.. Това писмо има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучаствалия в съставянето му ответник, респ. за предпоставка за допустимост на свидетелски показания / в този см. решение №30/11.02.2015г. по гр.д.№ 4188/2014г. на ВКС, ІV г.о./. С оглед на това разбиране, съдът допусна и събра гласни доказателства за установяване на твърдяната от ищцата симулация. Двамата ответници имат качеството на необходими другари, като в случая единия признава симулацията, а другият я оспорва. При това положение техните твърдения следва да се преценяват с оглед на всички доказателства по делото. Трябва също да се отбележи, че представеното по делото обратно писмо няма достоверна дата. Преценявайки мотивите за сключване на сделката – от показанията на свидетеля Л., съсед на ищцата, се установява, че тя е искала да прехвърли на дъщеря си И. апартамента с дарение, но се е притеснявала от евентуално оспорване на сделката от страна на сина си, от показанията на св.О. се установява, че в семейството им имотите били разпределени преди години и те /трите деца на ищцата/ знаели, че на сестра й И. щял да остане апартамента, както и че се коментирало преди сделката, че ответникът щял да подпише декларация, че няма претенции по отношение на този имот, преценявайки обясненията на ответницата в съдебно заседание за деня и начина на съставяне на обратното писмо, съобразявайки и факта, че в нотариалния акт за продажба е вписана цена от 25 000лв., която е по-ниска от данъчната оценка на имота, а се установи безспорно, че ответниците не са заплатили тази цена на ищцата, съдът приема, че ищцата и ответницата не са имали съгласие да бъдат обвързани от договор за продажба на имота. Установи се, че ищцата се е притеснявала от евентуални претенции на своя син към процесния имот, в случай, че го дари на дъщеря си И., заради което двете са решили да оформят договора като договор за продажба на имота, а ответникът е следвало да подпише писмен документ, че няма претенции за този имот. От обясненията на ответницата се установи, че въпреки уговорките с ответника, той не се е явил пред нотариуса при сключване на договора, за да подпише уговорената декларация. Обстоятелството, че пред брачния съд ищцата е заявила, че процесния имот представлява семейно жилище в режим на съпружеска имуществена общност не опровергава действителните отношения между страните. А фактът, че в данъчната оценка на имота не е вписан ответника само потвърждава факта, че той не е декларирал имота пред общинските данъчни служби, тъй като не е считал имота за своя собственост. Събраните доказателства по делото еднозначно водят до извода, че въпреки, че договора е изготвен като договор за продажба, страните по него не са желали правните последици на тази сделка, а действителните им отношения са уредени от договор за дарение. Като привиден договорът за продажба не е породил действие. Същият е нищожен. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, на нищожността може да се позове всеки без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок, с оглед на което позоваването на ответника на настъпила погасителна давност по отношение на предявения иск, е неоснователно.

Съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се привилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

В случая са налице изискванията за действителност на договор за дарение на имота - спазена е формата за разпореждане – нотариален акт, има съгласие за съществените условия по чл.255 от ЗЗД и чл.24 от ЗЗД, учреденото в полза на ищцата право на ползване на имота не се засяга от правилата на договора за дарение.

Исковете като основателни, следва да се уважат. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищцата се следват направените от нея разноски по делото. Ищцата претендира разноски по списък в размер на 4494, 56лв., от които 426, 37лв. държавна такса, 42, 19лв. такса за вписване на исковата молба, и 4026лв. адвокатски хонорар, който се претендира на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на ищцата. Към списъка е представен договор за правна защита, в който е уговорена безплатна правна помощ.

Ответницата не оспорва списък с разноски. Ответникът оспорва претендирания размер адвокатски хонорар като завишен. Съгласно чл.38 ал.1 от ЗАдв, адвокатите могат да оказват безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал.2 на с.т., в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Чл.36 ал.2 препраща към Наредба №1/2004г.

Съобразно материалния интерес – данъчната оценка на имота в размер на 42 191, 20лв., дължимия минимален размер адвокатски хонорар по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения / в редакция към упълномощаването - 9.11.2021г., пълномощно на л.26 от делото пред СРС/ е в размер на 1795, 74лв. Тази сума ответниците следва да заплатят на ищцата. Претендираният хонорар от 4026лв. е прекомерен по размер и не е съобразен с правната и фактическата сложност на делото, както и с неговата продължителност. Всъщност, претендираният размер адвокатски хонорар е определен съобразно новата редакция на чл.7 ал.2 т.4 от наредбата, в сила от 11.2022г. По въпроса към кой момент се определя адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. – към момента на упълномощаването, респ. подаване на исковата молба или към момента на съдебните прения. Съдебната практика не е категорична и последователна по този въпрос. Настоящият състав споделя разбирането, че размерът се определя към момента на упълномощаването, когато се сключва и договора за правна защита и съдействие. В този смисъл е и Определение № 82 от 10.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2199/2016 г., I т. о., ТК. Това разбиране се подкрепя от разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЗД, съгласно която задължението е изискуемо веднага след възникването му. Т.е. правото на адвоката, указващ безплатна правна помощ, да получи възнаграждение за положения труд възниква при упълномощаването му, респ. при подаване на исковата молба в съда. По възникването, настъпването на изискуемостта и изпадането в забавата по задължение за изплащане на адвокатското възнаграждение в Закона за адвокатурата не са уредени правила в отклонение от общите правила на ЗЗД. Такива правила не може да бъдат уредени в Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения / в този см. и Определение № 300 от 16.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2246/2017 г., IV г. о., ГК/.

Разноските за платена държавна такса на съда и на АВп следва да се възстановят на ищцата изцяло.

Разноските се дължат разделно от ответниците. С оглед изхода на спора, на ответниците разноски не се дължат. Воден от горното, съдът