Решение № 321 от 14.6.2024 г. на Районен съд - Русе по дело № 511/2024 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Доминекс Про“ ЕООД, чрез адв. Т. Т., депозирана срещу електронен фиш № 8505360568 за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. С жалбата се ангажират твърдения, че обжалвания електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че електронния фиш е издаден след срока по чл. 34 ЗАНН, в нарушение на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, при липса на правна норма към датата на нарушението, съгласно която да бъде издаден електронен фиш, наличие на по-благоприятен закон и несъразмерност на санкцията, с оглед Директива 1999/62/ЕС на ЕП и Директива 2006/38/ЕС на ЕП и на Съвета. Развиват съображения, че са касае за маловажен случай. Ангажират се твърдения за неясна формулировка, относно твърдяното нарушение и негодност на техническо средство, с което е установено нарушението. Претендират се разноски. Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В депозирано писмено становище, се излагат подробни доводи, за доказаност на нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Развиват се съображения за неоснователност на ангажираните с жалбата твърдения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден, издадения електронен фиш. Претендират се разноски. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. По допустимостта на жалбата Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 26.05.2022г., в 07, 33 часа, посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 40341, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, било установено, че пътно превозно средство влекач ДАФ ФАС ХФ, с рег. № Р 12 71 ВР, с техническа допустима максимална маса 26000 и брой на оси 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, собственост на „Доминекс про“ ЕООД се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, с маршрутна карта, но с платена категория по-малка от измерената. Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505360568, с който на „Доминекс про“ ЕООД, в качеството му на собственик/ползвател на посоченото ППС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН. Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. Неоснователни са доводите, касаещи неспазен срок по чл. 34 ЗАНН. Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, е извършено на 26.05.2022г. С обжалвания електронен фиш на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС. С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 26.05.2022 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока. В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г. Неоснователни са доводите, касаещи нарушение по чл. 186, ал. 4 ЗДвП. Налице е специално норма, а именно тази на чл. 178а, ал. 2 ЗДвП, която дерогира нормата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП. Неоснователни са доводите, касаещи неприложимост на чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В настоящия случай нарушението е заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, поради което правилно и в съответствие със закона е издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган, със съдържанието по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Същият извод, че именно с издаване на електронен фиш, а не с наказателно постановление следва да се ангажира отговорността на нарушител за установено и заснето с електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП нарушение по чл. 179, ал. 3б следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, която изрично регламентира санкционирането с електронен фиш на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б и приложението на разпоредбите именно за електронните фишове, касателно чл. 189, ал. 10 ЗДвП. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП. Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, касаещи неяснота при описанието на нарушението. Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Материалната компетентност на Агенция „Пътна инфраструктура“ да осъществява контрол във връзка с правомощията на държавата за събирането на пътни такси следва от разпоредбите на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а правомощията на Агенция „Пътна инфраструктура“, във връзка с административнонаказателната дейност следват от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167а ЗДвП в случая електронен фиш се издава именно от Агенция „Пътна инфраструктура“, а не от конкретно длъжностно лице, както е при наказателните постановления и единственото задължение при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно данните, съдържащи се в правната норма на чл. 189ж ЗДвП и няма нормативно изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило. Неоснователни са доводите за негодност на техническото средство. Касае се за стационарна контролна точка, която е част от изградената система на АПИ и доколкото не се касае за средство за измерване, то същото не подлежи на метрологичен контрол. Неоснователни са твърденията, за допуснати съществени процесуални нарушения при описанието на нарушението. Нарушение е описано подробно и по начин напълно позволяващ наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и тяхната правна квалификация и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, както по фактите, така и по правото. Изрично е посочено конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от дружеството жалбоподател, а именно чл. 102, ал. 2 ЗДвП и какво конкретно задължение не е изпълнил същият и от кой законов текст произтича това задължение. Неоснователни са възраженията, касаещи допуснати нарушения на европейското законодателство. В настоящия случай се касае за декларирана по-ниска категория на пътното превозно средство от страна на дружеството жалбоподател и респективно деклариран и заплатен по-нисък размер на дължимата пътна такса за използване на пътната инфраструктура, а не за недекларирани данни, в която хипотеза съгласно чл. 4, т. 9 от Решение 2009/750/ЕО, изрично транспонирано с параграф 2 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, „Доставчиците на ЕУЕСТ информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“. Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, че дружеството жалбоподател не е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. Няма спор, а и от всички приобщени в хода на производството доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че на посочените в електронния фиш дата и час, пътно превозно средство влекач ДАФ ФАС ХФ, с рег. № Р 12 71 ВР, с техническа допустима максимална маса 26000 и брой на оси 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, собственост на „Доминекс про“ ЕООД се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, с маршрутна карта, но с платена категория по-малка от измерената.. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, задължението да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство е на собственика/ползвателя, поради и което правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. Касае се за ППС, по чл. 10б, ал. 3 от закона за пътищата, което е с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, а именно 26 тона и 5 оси, а е декларирано категория на ППС с 3 оси. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в т. 2 е въведена такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В настоящия случай от всички доказателства по делото безспорно се установява и доказва, че за посочените в електронния фиш дата, час и пътен участък не е начислен и респективно заплатен пълния размер на дължимата тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, по нито един от предвидените начини за определяне и заплащане на дължимите тол такси, а именно по реда на чл. 13, ал. 4 ЗП – чрез реално получени декларирани тол данни, чрез лице по чл. 12, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, за съответното пътно превозно средство. Сключеният тристранен договор няма отношение към вярното посочване на броя на осите на ППС, което се извършва именно от дружеството превозвач и това не дерогира задължението на дружеството по чл. 102, ал.2 ЗДвП и съответно не води до отпадане на отговорността на дружеството при установено неизпълнение на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Не се касае за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с незначителна степен на обществена опасност. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед нормата на чл. 189з ЗДвП. Не се касае и за непропорционалност на наложената санкция, предвид обществената опасност, която разкрива състава на нарушението, свързана с увреждане на пътната мрежа. По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или изменение на електронния фиш, същият следва да бъде потвърден. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН в полза на наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева, съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН‚ съдът