Решение № 2611 от 22.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1974/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение от 24.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46037/2021 г. по описа на СРС, 76 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Б.Е.Е.“ ООД дължи на Ф. С., гражданин на Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, роден на 17.04.1964 г., на основание чл. 7, т., буква „в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 на Европейски парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет BGH5545, по направление Бургас – Глазгоу, осъществен на 11.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Б.Е.Е.“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че с решението не е обсъдено възражението, че процесният полет е част от мултимодално пътуване, което включва въздушен превоз и превоз с друг вид транспорт и/или нощувка, поради което авиокомпанията не носи отговорност за закъснението и реглемантът не намира приложение. Посочва, че като чартърна авиокомпания не е сключвала договор с ищеца, а полетът е част от пакетна чартърна програма по сключен договор с туроператор, който е наел „Б.Е.Е.“ ООД за превозвач. Не е доказано, че ищецът се явил на летището на време и е минал през всички задължителни проверки, както и че е бил допуснат до полета. Оспорва, че не е проведено рекламационно производство по чл. 134 ЗГВ, което е предпоставка за предявяване на претенцията пред съд. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да отхвърли иска на ищеца. Претендира разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Ф. С., чрез адв. К. В. – САК, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно. Поддържа, че съгласно съображение 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004 предвидената защита следва да се прилага и по отношение на полети не по разписание, включително и тези, които са част от пакетни екскурзии. Оспорва, че рекламационното производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка за завеждане на иска. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за производството. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно. Регламентираното в Глава XI от Закона за гражданС.о въздухоплаване производство по рекламация се предявява пред превозвача за липси и повреди на багаж или товар – чл. 123, б. „в“ и чл. 127, ал. 1 ЗГВ. В този случай законодателят е предвидил в чл. 134 ЗГВ, че иск срещу превозвача може да се предяви, само когато последният напълно или частично е отхвърлил рекламацията или когато рекламантът не е получил отговор в срока, предвиден в чл. 133 ЗГВ. Следователно законът предвижда провеждането задължително на рекламационно производство като предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за повреда или липса, какъвто не е настоящия случай. В случая ищецът претендира обезщетение за закъснял повече от три часа полет. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му. За да възникне претендираното право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 г., същите следва да докажат по делото съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа. В посочения регламент се съдържат общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети, както и урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз. В него е регламентиран точен размер на дължимото от въздушния превозвач парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета. Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от 19.11.2009 г., чл. 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа. Съгласно дадените в чл. 2, б. „е“ и „ж“ от регламента дефиниции „билет“ е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалетно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а според разпоредбата на б. „ж“ - „резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор. В настоящия случай от представения по делото електронен бил на английски, придружен с превод на български език за потвърдена резервация 505472 за полет BGH5545, дата – 11 юли 2019 г., от летище Бургас, с час на заминаване в 16, 20 часа до Глазгоу, с час на пристигане в 18, 20 часа, е видно, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за въздушен превоз на пътници. Във въззивното производство не се спори между страните относно останалите заявени от ищеца факти - за закъснение на процесния полет повече от три часа, както и относно разстоянието между двете летища - 2721 км., в каквато насока са представени писмени доказателства - извлечение от интернет страница за изчисление на разстоянието между летище Бургас и летище Глазгоу на английски, представено с превод на български език; предоставена от оператора на летище Бургас инфромация, от която е видно, че процесният полет е извършен от превозвача в 00, 05 часа на 12.07.2019 г. По направеното с отговора на исковата молба бланкетно възражение, че не се доказва качеството на пътник на насрещната страна, съдът намира за необходимо да отбележи, че авиокомпанията следва да разполага със списък на пътниците с означение на местата и от къде и за къде пътуват, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети /виж чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданС.о въздухоплаване /. В тази насока следва да се съобрази постановеното в определение на Съда по дело С ‑756/18, съгласно което при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и по-специално член 3, параграф 2, буква „а“ от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет. Положението би било различно само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет. Такива доказателства не са ангажирани по делото. С оглед изричното изявление на въздушния превозвач, че съставения списък на пътниците в самолета не се съхранява след една година повече и процесуалното му бездействие, и след като същият е качил пътници с потвърдена резервация на борда на самолета и ги е превозил до крайния пункт на пристигане със закъснение повече от три часа, възражението му е неоснователно. Неоснователно е и възражението, поддържано с въззивната жалба за наличие на мултимодално пътуване, в който случай регламентът не се прилага. По делото не са представени доказателства, че процесният полет е част от мултимодално пътуване, а чартърният му характер, сам по себе си, не обуславя различен извод. Ищецът няма задължение да доказва наличието на договор с туристическа агенция и неговото съдържание. Отделно от това следва да се посочи, че с решение от 26 март 2020 г. на СЕС по дело C‑215/18 е дадено задължително тълкуване, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки. Предвид изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за закъснял полет по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 в претендирания размер. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира разноски за въззивното производство. По делото не са представените доказателства за реално сторени такива, поради което не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното, съдът