Решение № 3005 от 1.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1268/2023 г.

производството на животинска продукция, която да е предназначена за пазара. Последното е безспорно установено от представените и неоспорени доказателства за регистрацията на жалбоподателя като земеделски производител включващи данни за годишно заверяване на регистриационна карта на земеделски производител, бр., вид и категория на отглежданите животни, договор за изкупуване на сурово краве мляко, удостоверения за индивидуална млечна квота издадено от ОДЗГ (издадено на основание пар. 30 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделски производители обн. – ДВ, БР. 18 ОТ 2006 г.), Договор за ветеринарномедицински услуги по чл. 137а от ЗВМД и др., които несъмнено доказват извършваната трудова дейност свързана с производството на краве мляко от жалбоподателя. Следователно е спазено изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния законов ред. Представените ГДД за 2007 г., 2009 г., 2011 г. до 2020 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, безспорно са подадени от жалбоподателя през 2022 г., с цел зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход, като не се спори, че за 2006 г., 2008 г. и 2010 г. не са подадени в срок, което не следва да е пречка за формиране на извод, че действително през периода от 2006 г. до 2020 г. жалбоподателят е осъществявал продажба на реализирана от него животинска продукция, а именно сурово краве мляко. По наведените твърдения в становище на ответника, че жалбоподателят не развива посочената дейност, посочено в писмо на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, че в системите на БАБХ няма налични животни и не се извършва животновъдна дейност в животновъдното стопанство на ищеца към 06.02.2023 г., тези данни не са коректно отчетени. Това е така, тъй като в предоставените писмени доказателства за развиваната от жалбоподателя дейност фигурира заявление от 31.01.2023 г., до Директора на ОБДХ – Пловдив, с което същият прави искане за заличаване на регистрацията на животновъдния обект, като е посочена конкретна причина, а именно липса на животни. Действително животновъдният обект на жалбоподателя У. подлежи на регистрация по реда на чл. 137, ал. 1 от ЗВМД, но съгласно дадения срок в заключителната разпоредба на § 7. „Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност“ тази регистрация следвало да бъде извършена в предоставения шестмесечен срок (до 11.02.2021 г.), като е видно, че през 2021 г. жалбоподателят вече не развива горепосочената дейност. Следователно към 31.12.2020 г. следва да се приеме, че регистрацията на жалбоподателя е валидна, съобразно разпоредбите на ЗВМД, „Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност“, Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход“. От предоставените от ответника писмени доказателства не се доказа тезата на контролния орган, че през спорния период ищецът У. няма валидна регистрация на животновъден обект и не е осъществявана дейност свързана с производство на животинска продукция предназначена за пазара. Поради изложеното съдът счита, че както към датата на регистрация по чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателят се явява самоосигуряващо се лице, тъй като попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица. Подадените от него данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са коректни и не следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания, издадени от контролния орган на ТП на НОИ - Пловдив. Изложеното води до извода, че оспореното решение, с което са потвърдени задължителни предписания е валидно, но е издадено в противоречие с изискванията на материалния закон, т.е. налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби на закона, поради което и с решението по делото същото ще следва да се отмени, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. На жалбоподателя Н. Б. У. следва да се присъдят разноски в размер на 500.00 лв., определен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив,