Решение № 796 от 12.5.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 429/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от Х. Е. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• срещу Електронен фиш серия К № 4254146 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е издаден след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, поради което да е погасено правомощието на държавата по административнонаказателното правоотношение да наложи административно наказание на дееца. Счита, че мястото на извършване на нарушението е неясно описано в електронния фиш, което да нарушава правото му на защита. Поддържа при определянето на наказуемата скорост да не е отчетена максимално допустимата грешка на радара в полза на водача. Взема становище протоколът за използване на АТСС да не е надлежно попълнен. Твърди още да не е представена снимка на разположението на използваното автоматизирано техническо средство, което да представлява съществено процесуално нарушение. Намира, че от представения по делото снимков материал да не може да се установи по несъмнен начин, че измерената скорост е на посочения в ЕФ автомобил. Поддържа съществено нарушение на процедурата да е допуснато и поради липса на предварително одобрен план от директора на ОД на МВР – Пловдив за определяне на местата за осъществяване на видеоконтрол, както и поради непровеждането на обучение на служителите, боравили с техническото средство. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски. С молба с вх. № 13469/10.02.2023 г. от адв. Т. Ц., с пълномощно по делото, се поддържат жалбата и доводите по нея, както и са конкретизира самоличността на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна с писмено становище от ••• Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата съгласно т. 2 от молба с вх. № 13469/10.02.2023 г. (лист 20 от делото) е подадена от Х. Е. В., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 05.12.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена на 16.12.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на ОД на МВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: Търговско дружество •••, ЕИК: ••• било собственик на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № •••. Жалбоподателят Х. Е. В. бил ••• на дружеството, като имената му били вписани в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ като ••• на търговеца. На 05.11.2020 г. в 08: 57 часа в гр. Брезово, на ул. „Георги Димитров“ до № 2 лекият автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ••• се движил със скорост от 72 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя В. в качеството му на ••• ••• на юридическото лице - собственик на автомобила, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4254146, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства: От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. От Протокол № 2-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 648 е преминало последваща метрологична проверка на 10.04.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч. От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 329р-12175/09.11.2020 г. се установява, че на дата 05.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с номера от 27230 до 27289, с начален час на работа 08: 30 ч. и краен час на работа 16: 30 ч. и с място на контрол гр. Брезово, ул. „Георги Димитров“ № 2, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч. От снимка № 27246 от радар TFR1-M № 648 (лист 37 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № •••, стойността на измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 05.11.2020 г. в 08: 57 часа. От справка за собственост на МПС с рег. № ••• се установява, че същото е собственост на •••, ЕИК: •••. От справка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за актуално състояние към 05.11.2020 г. по партидата на ••• (лист 16-17 от делото) се изяснява, че ••• на дружеството е жалбоподателят Х. Е. В.. От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 44- 45 от делото), се установява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на заповедта. От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният автомобил към момента на заснемането си от техническото средство TFR1-M с № 648, обективирано в снимка с № 27246, се е движил в границите на населеното място град Брезово в посока от запад на изток (от гр. Раковски към гр. Брезово), като се е намирал на разстояние от 740 м след пътния знак Д11 „Начало на населеното място“. Разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти – пътният знак за начало на населеното място; месторазположението на АТТС и мястото, където е заснето движението на автомобила, са графично представени на скица № 1 към експертизата съответно с точки 2, 3 и 4. При съпоставката им се установява по категоричен и несъмнен начин, че измерването на скоростта на автомобила е извършено в границите на населеното място, където за МПС от категорията на управлявания от жалбоподателя автомобил е действало общото ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч. Доказва се и че автомобилът, изобразен с т. 4 на скица № 1 към експертизата, се е намирал до административния адрес гр. Брезово, ул. Георги Димитров“ до № 2, като на скицата е отбелязано и местоположението на имота под този номер. Установява се и че описаните в снимка № 27246 географски координати обозначават място, намиращо се на отбивка на главния път в урбанизираната територия на град Брезово с административен адрес: ул. „Георги Димитров“ № 2. Съдът дава вяра на заключението по съдебно-техническата експертиза. В него е отговорено пълно и изчерпателно на поставената задача. Вещото лице подробно е мотивирало изводите си, като ги е и онагледило в приложените скици. За да формира крайния си извод, експертът е трансформирал географските координати в геодезични и е установил точното местоположение на процесния автомобил в момента на заснемането на движението му от техническото средство, както и на границите на населеното място. По тези съображения съдът намира, че заключението е подробно, мотивирано, обективно и научно обосновано, а направените изводи се възприемат изцяло с доверие. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Брезово, ул. „Георги Димитров“ до № 2; датата – 05.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 08: 57 часа; регистрационният номер на МПС – •••; ••• на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство – жалбоподателят Х. Е. В. като ••• на •••; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 72 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. Неоснователно е възражението да не са спазени давностните срокове за реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът служебно следи за настъпването на погасяващи отговорността обстоятелства, каквото е давността, но в случая тя не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 05.11.2020 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е бил и прекъснат с образуването на съдебното производство. Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН регламентира срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове – така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Процесното нарушение е извършено на 05.11.2020 г., от който момент тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно. За пълнота следва да се посочи, че неприложима е изпълнителската давност, уредена в чл. 82 от ЗАНН и чл. 82 от НК. Тя ограничава във времево отношение правомощието на държавата да изпълни едно наложено с влязъл в сила акт административно наказание. В този смисъл изпълнителската давност започва да тече от влизане в сила на акта по чл. 58д от ЗАНН, с който е наложено наказанието. В настоящото производство обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, поради което двугодишната изпълнителска давност по чл. 82 от ЗАНН не намира приложение. Неоснователно на следващо място е и възражението за допуснати пороци при попълването на дължимия в случая протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, като в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш. Протоколът за използване на АТСС е надлежно попълнен и носи необходимата доказателствена информация за всички обстоятелства, които следва да бъдат установени от него в качеството му на писмено доказателство. Посочени са: видът и номерът на използваното АТСС – TFR1- M с № 648, които съответстват на техническото средство, с което е заснето процесното статично изображение; датата на използване на АТСС – 05.11.2020 г; точното местоположение – гр. Брезово, ул. „Георги Димитров“ № 2; действащият режим на скоростта – общото ограничение от 50 км/ч за населено място и липсата на поставен пътен знак В26; посоката на задействане на АТСС; режима на измерване – измерването е в режим стационарен; началото на работа по час и минути и края на работа с номера на първо и последно статично изображение – от 08: 30 ч. до 16: 30 ч. със заснети изображения от № 27230 до 27289; служителят, който е разположил и настроил АТСС и който е снел статичните изображения. В самата жалба не се сочат конкретни пороци на протокола, а възраженията са общо формулирани. В тази връзка съдът извърши пълна проверка за редовност на протокола, при която не се установяват никакви негови недостатъци или нарушения при изготвянето му, липсват поправки в съдържанието му, протоколът има ясно обозначен автор и е съставен в кръга на службата му. По тези съображения съдът приема, че доказателствената стойност на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е разколебана и той се ползва като официален свидетелстващ документ, представляващ доказателство за удостоверените в него обстоятелства - така Решение № 1728 от 13.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1569/2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. Неоснователно е възражението да е допуснат порок в процедурата по установяване на нарушението поради липса на снимка на разположението на АТСС. Изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от пътя. Такива например са преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 или видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Cordon М2. Процесното деяние обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер /•••/ и на мястото, на което е осъществяван видеоконтролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. № 92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора. Доколкото се касае за хипотеза на автоматизирано техническо средство, инсталирано в служебен автомобил, то достатъчно е наличието на снимка на самия автомобил, в който е функционирало АТСС - така Решение № 1853 от 15.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1654/2021 г. на Административен съд – Пловдив. Снимката е приложена по административнонаказателната преписка, тя е на служебен автомобил със същия рег. номер, посочен и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В бланката на самия протокол е предвидено, че номер на служебен автомобил следва да се вписва, когато мобилното АТСС е разположено в превозното средство, тоест не на участък от пътя. Същевременно дори и в случаите, когато представянето на снимка на разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в съдебната практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш – така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д. № 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Това е така, тъй като хипотетичната липса на снимка на разположението на уреда не ограничава правото на защита на дееца, не препятства възможността му да узнае срещу какво обвинение от фактическа и правна страна трябва да се защитава, нито създава пречка пред съдебния контрол. В настоящата хипотеза обаче, както се посочи, предвид вида на конкретното АТСС, което е монтирано в служебен автомобил, то липсва каквото и да е нарушение на процедурата. На следващо място не се споделя и възражението по жалбата от снимковия материал да не може да се установи по несъмнен начин, че превишената скорост, за която е издаден електронният фиш, е измерена при движението именно на процесния лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № •••. Действително първоначално приложеното по преписката изображение е с лошо качество и е трудно четимо, но за отстраняване на този недостатък към доказателствените материали по делото е прието статично изображение с № 27246, приложено на лист 37 от делото. То отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и затова се ползва с предвидената доказателствена стойност. На снимката еднозначно е разпознат процесният автомобил с рег. № •••, който е и единственото превозно средство, попадащо в кадър. Регистрационният номер на МПС е ясно видим. Измерването е в периода на валидност на преминатата периодична проверка от АТСС. Засичането на скоростта е направено на датата и точния час, за които е издаден електронният фиш. Статичното изображение позволява да се установят по несъмнен начин марката, моделът и регистрационният номер на автомобила. При тези факти съдът приема, че в електронния фиш правилно е определено моторното превозно средство, което се е движило с превишена скорост. Не се споделя и доводът по жалбата да представлява съществено нарушение на процедурата липсата на представен одобрен план от директора на ОДМВР – Пловдив за разположението на автоматизираното техническо средство. Мястото, на което ще бъде осъществявана дейността по контрол за спазването на правилата за движение, се определя от контролния орган. Това е форма на упражняване на изпълнително-разпоредителна дейност в условията на оперативна самостоятелност. Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол - така изрично Решение № 2500 от 16.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2228/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1297/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. Анализът, дължим по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. при определянето на местата за контрол, касае вътрешната организация на дейността на ОДМВР – Пловдив. Задължението за водачите да съобразяват поведението си и в частност избора си на скорост на движение със законовото ограничение по никакъв начин не е поставено в зависимост от този анализ или от одобрен план - така Решение № 250 от 08.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2891/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2299 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 1808/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В случая от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. по категоричен начин е доказано къде е разположено техническото средство и това се явява достатъчно основание да се приеме, че има законосъобразно извършено измерване на скоростта. По тези съображения съдът приема, че наличието или липсата на предварителен план за разположението на АТСС няма отношение и не влияе върху законосъобразността на електронния фиш, а следователно разгледаното възражение е неоснователно. За неоснователни съдът приема и възраженията по допълнителното становище от жалбоподателя. Твърди се на първо място нарушението да е установено с техническо средство, за което да не е доказано, че е от одобрен тип към датата на деянието поради изтичането на срока на валидност на одобряването на типа. Действително съгласно Удостоверение № 10.02.4835 срокът на валидност на одобряването на типа на средството за измерване е до 24.02.2020 г. Това обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 648, тъй като тя е била в употреба към 05.11.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично доказано по делото от протокол № 2-33-20 за извършена последваща метрологична проверка на средството за измерване на дата 10.04.2020 г. Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е 1 година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. По делото като писмено доказателство е приета Заповед № 2050-4 от 11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН, която представлява заповед по чл.38 от Закона за измерванията за оправомощаване на лицето, извършило последващата проверка на средството за измерване. Съгласно т. 2.5 от посочената заповед Главна дирекция „Национална полиция“ е надлежно оправомощена да осъществява последваща проверка на мобилни системи тип TFR1-M, с каквато е установено и процесното нарушение. Установява се още, че проверката, обективирана в протокол № 2-33-20/10.04.2020 г., е извършена от проверител, посочен в т. V от заповедта. Лабораторията за проверка на средства за измерване към Главна дирекция „Национална полиция“ е вписана под № 36 в поддържания от ДАМТН регистър на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях, публично достъпен на интернет страницата на ДАМТН: https: //www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/registri/opr.lica.pdf. Възраженията срещу законосъобразността на извършваните проверки от лабораторията към ГД „Национална полиция“ са неотносими към настоящото производство, тъй като проверката за спазване на изискването по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗИ се извършва още преди оправомощаването по чл. 50, ал. 1 от ЗИ (така Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по к.а.н.д. № 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение № 932 от 17.2.2017 г. по к.а.н.д. № 9927/2016 г. на Административен съд – София). Тази преценка е от компетентността на председателя на ДАМТН, като по делото по категоричен начин се доказа, че извършилата проверката на техническото средство лаборатория е надлежно оправомощена. Не отговаря на обективната истина твърдението, че протоколът от последваща проверка на АТСС е издаден за средство за измерване, различно от използваното за установяване на нарушението. Статичното изображение с № 27246, на което е фиксирано деянието на жалбоподателя, е заснето от радар с № 648. От протокола за извършената метрологична проверка става ясно, че обект на проверката е АТСС от типа TFR1-M, което е с идентификационен № 648, изрично отбелязано в първото поле на втория ред от бланката на протокола. Следователно метрологична проверка за съответствие с одобрения тип е направена именно на автоматизираното техническо средство, което е използвано за установяване на процесното деяние, а разгледаното възражение е неоснователно. Не се споделя и твърдението, че служителите на ОДМВР – Пловдив, които са разположили, настроили и са боравили с АТСС, не са преминали обучение за тази дейност. По делото като писмено доказателство е приета справка с вх. № 14482/14.02.2023 г. от началника на РУ Раковски при ОДМВР – Пловдив, от която се установява, че служителите на районното управление, изпълняващи длъжността младши автоконтрольор, са преминали обучение за работа с автоматизирано техническо средство тип TFR1-M. Видно е, че средството успешно е приведено в работен режим, заснело е множество статични изображения, сред които и процесното. За него се доказва да е редовно и отговаря на изискванията към изготвяните от АТСС снимки. Участието на полицейския служител се ограничава до поставянето на АТСС в работен режим, след което контролът, осъществяван с техническото средство TFR1-M с № 648, е автоматизиран. Полицейските служители, които поставят АТСС в действие, не влияят върху измерването, регистрирането и записването на нарушенията, която дейност се осъществява автоматично - така Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1297/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 05.11.2020 г. в 08: 57 часа в гр. Брезово, на ул. „Георги Димитров“ до № 2 процесният лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ••• се е движил със скорост от 72 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Възраженията по жалбата за неясно формулирано място на извършване на нарушението не се споделят от съда. Направеното описание еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено място. По делото е доказано и че разрешената максимална скорост за движение в процесния пътен участък е 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Описанието е сведено до конкретен административен адрес, който е уникален, т.е. не е дублиран, с което е постигната пълна индивидуализация на мястото. Същевременно от доказателствата по делото /протокол за използване на АТСС/ се установява, че именно на това място е осъществяван видеоконтролът за спазване на правилата за движение с процесното техническо средство TFR1-M № 648 към 08: 57 часа на 05.11.2020 г. Оборено от заключението по съдебно-техническата експертиза, изцяло ползвано с доверие от съда, е възражението географските координати по статичните изображение да не съответстват на посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението. Напротив, доказва се от експертното заключение, че движението на процесния автомобил с установената по делото превишена скорост от 72 км/ч е осъществено именно при адрес гр. Брезово, ул. „Георги Димитров“ до № 2. За този извод вещото лице е извършило преобразуване на географските координати в геодезични, поради което становището му почива на приложени специални познания. Разпечатката на лист 24 от делото, която представя жалбоподателят, съдържа обозначаване на място, което е с различни географски координати спрямо тези, посочени в процесното статично изображение, поради което тази справка е неприложима към настоящия случай. Разпечатката на лист 25 също няма доказателствена стойност, тъй като географските координати не могат директно да се пренасят във всяка една програма, доколкото те боравят с различни координатни системи. Именно поради това е необходимо на първо място преобразуване на координатите, за което съдът е ползвал специалните познания в тази област на науката на вещо лице геодезист. В заключението си вещото лице е описало този процес, в резултат от който се установява съответствие на географските координати с посочения административен адрес. Възразява се от жалбоподателя, че при описанието на нарушението не е отразена посоката на движение на автомобила. Действително такава информация липсва в обстоятелствената част на електронния фиш, но така констатираният недостатък няма характер на съществено процесуално нарушение. На първо място следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие посоката на движение на МПС е установена, поради което не е налице такава празнота, която да препятства възможността за упражняването на съдебен контрол. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява по категоричен начин, че лекият автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ••• се е движил в посока от запад към изток, а съгласно протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. контролът с АТСС е осъществяван и в двете посоки. На следващо място неописването на посоката на движение не засяга правото на защита, тъй като жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост в населено място, където в целия посочен пътен участък и в двете посоки е действал един и същи режим на разрешената скорост, а именно общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение в населено място. Отбелязването на конкретна посока би могло да има процесуално значение, ако следва да се съобрази действието на пътен знак или на други обстоятелства от пътната обстановка, които в зависимост от посоката на движение да могат да доведат до различен краен резултат - така Решение № 897 от 18.05.2022 г. по к.а.н.д. № 3198/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Не такъв е процесният случай, при който и в двете посоки на ул. „Георги Димитров“ до № 2 в гр. Брезово се установява да е действало общото ограничение от 50 км/ч. Този извод се прави отново от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г., в който е удостоверено, че при осъществяван видеоконтрол в двете посоки приложимо е било общото ограничение от 50 км/ч и няма поставен пътен знак за ограничение на скоростта. Досежно авторството на деянието наказанието е наложено на жалбоподателя В. в качеството му на законен представител на юридическото лице - собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, без той да е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията относно авторството по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който законният представител на дружеството собственик може да отблъсне понасянето на отговорност за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят В. да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана неговата отговорност. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик, респ. законен представител на ЮЛ- собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществил деянието си. Съзнавал е и че е ••• на търговското дружество, което е собственик на автомобила. За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на скоростта на движение на автомобила, а именно 72 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, за която се изясни да е 75 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а именно 72 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е 50 км/ч, поради което превишаването й е с 22 км/ч. По тези съображения съдът приема за неоснователно възражението за неправилно определяне на наказуемата скорост и за неприспадане на максимално допустимата грешка от средството за измерване. Отчитането на тази допустима грешка е дължимо на основание чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и в случая е надлежно изпълнено при издаването на обжалвания електронен фиш. Съгласно писменото доказателство Протокол от проверка № 2-33-20 от 10.04.2020 г. максимално допустимата грешка на конкретното средство за измерване тип TFR1-M с идент. № 648 е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч, което съответства на максимално допустимата грешка на скоростомерите по чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Обн. ДВ бр. 98 от 07.11.2003 г., изм.). Именно тази стойност от 3 км/ч е приспадната от измерената скорост от 75 км/ч, която е посочена в статичното изображение. При издаването на електронния фиш е приета наказуема скорост от 72 км/ч и следователно е спазена процедурата по Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за установяване на скоростта. Не е нарушено и правото на защита, както се твърди в жалбата. Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с електронния фиш е правилно определено. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказание под предвидения най-нисък размер. По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. По тези съображения съдът приема, че извършването на административното нарушение е доказано по категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят Х. Е. В.. В съдебното производство пред районния съд са направени още разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза в размер на 480 лева. Тези разноски също следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя предвид изхода на делото и съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК. Разноските в размер на 480 лева са дължими в полза на бюджета на съдебната власт. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН, съдът