Решение № 303 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 43/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от А. Х. Ж., [ЛНЧ], г. на •••, с адрес: [населено място], •••, •••, РПЦ на ДАБ при МС, подадена срещу Решение № 12580 от 03.12.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Х. Ж.. В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Излага съображения, че: актът е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК; незаконосъобразен е изводът в оспореното решение, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут; административният орган е възприел неправилно изложената от оспорващия история; за оспорващия е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ; в •••, за оспорващия съществува з. за ж. и л. му. Моли оспореното решение да бъде отменено със законните последици от това. В съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява се от назначен по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат Е. С. П., която поддържа жалбата. Счита, че ситуацията в ••• не е б. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от представител по пълномощие юрисконсулт З. Г. Т., който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспореното решението е законосъобразно. Излага съображения, че: липсват основания за предоставяне на м. закрила; ситуацията със сигурността в ••• и хуманитарната ситуация се подобряват; не се установява наличие на в. к. до с. на б. н. в страната. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, счита, че решението на административния орган е законосъобразно. Административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по молба за предоставяне на м. закрила Вх. № 200 от 11.06.2024 г. на РПЦ – [населено място], до ДАБ на МС, от А. Х. Ж., г. на •••. Оспорващият е бил р. чрез попълване на Р. лист рег. № УП 3828 от 11.06.2024 г., като А. Х. Ж., от м. п., г. – •••, е. п. – а., р. на [дата]. в •••, р. – м., с., о. – о., с. п. – [семейно положение], б. д. за с. В р. лист е посочено, че владее а. е. Р. лист е изготвен в присъствието на преводач. Оспорващият е р. с [ЛНЧ]. С оспорващия е проведено интервю на 03.10.2024 г. в присъствието на преводач от а. е. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. № УП 3828 от 03.10.2024 г. Оспорващият е потвърдил казаното от него при попълване на р. лист. По време на интервюто е посочил, че: е напуснал ••• през 2017 г., с. му е о. в Л., а оспорващият – в •••, където е ж. и р., и е имал разрешение за р.; в България е влязъл н. преди ••• м.; не е напуснал по-рано •••, защото не е имал п.; искал да о. в •••, за да о. ж. и б. за д. си; не е бил а. или о. в ••• или в друга държава; не е имал проблеми заради е. си п., нито заради и. от него р.; не е участвал в р. о.; в ••• е ж. в р. на ••• и е виждал в. д.; районът в •••, в който е ж., бил к. от к.; о. е в. си с., но ако се върне в •••, щели да го в. в з.; не е ч. в п. п. или о.; не е бил ч. на в. г.; не е в. във в. с а. или п. в държавата си по произход; напуснал ••• заради в.; в ••• нямало б. и с., имало б.; не е напуснал страната си по-рано, защото нямал д. ф. п. В Писмо Рег. № М-10454 от 10.07.2024 г. /Рег. № УП 3828 от 15.07.2024 г. на ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А. Х. Ж., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. С Решение № 12580 от 03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Х. Ж.. В мотивите е прието, че за молителя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Решението е връчено на оспорващия на 30.12.2024 г. Жалбата срещу решението е подадена на 08.01.2025 г. По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ: Справка Вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 23.08.2024 г./ в С. а. р.; Справка Вх. № МД-02-41 от 05.11.2024 г. относно С. а. р., с данни за състояние на сигурността в р. на ••• към месец ноември 2024 г.; Справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 29.01.2025 г./ в •••. Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона форма, съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия. Оспореното решение е издадено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство, от компетентен интервюиращ орган, с ч. е проведено интервю в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а. Интервюто е удостоверено официално с протокол, съгласно чл. 63а, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗУБ. Текстът на протокола е бил преведен на ч. на разбираем от него а. е., като му е била дадена възможност да прави коментари по него, да предостави разяснения за грешки в превода или за отразени в него неточности, непосредствено след края на интервюто, съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Протоколът е подписан от оспорващия с изрично потвърждение, че няма възражения по написаното в него, като по този начин е потвърдил, че съдържанието на протокола правилно отразява проведеното с него интервю. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващия за предоставяне на м. закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа. При произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства, обсъдил е изложеното от оспорващия в проведеното с него интервю, преценил е обстоятелствата, свързани с личното положение на оспорващия, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Оспорващият е р. в РПЦ – [населено място] при ДАБ, като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме •••. В разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, нито в държавата му по произход, нито в •••, където е п. п. ••• г. Оспорващият не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от оспорващия бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - •••, нито в страната, в която е п. след това - •••. Кандидатът за закрила изтъква, че е напуснал ••• през 2017 г. заради в., а причините, които е посочил за напускането на ••• са лични. Административният орган е приел за достоверна представената от кандидата за закрила информация за напускането на ••• през 2017 г., поради в. д. в ••• в този период, и правилно е преценил, че ч. е напуснал •••, не за да търси убежище, а за п.-д. н. на ж. Оспорващият не е о. и не е бил п. по е. или р. п. нито в •••, нито в •••. В бежанската история на кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на п. или п. с м., достигащ г. на п., нито за р. от такова. Липсват данни за настъпили събития, след като ч. е напуснал държавата си по произход, или за извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на ••• заради в. е оправдана житейска ситуация, но е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на м. закрила. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган правилно е приел, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход - ••• и страната, в която е п. - •••, поради „р. о. от с. н. или е.“ - т. п. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Няма и изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на ч., съобразно разписаното в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че А. Х. Ж. е п. на територията на ••• в продължение на ••• г. През времето на своя п. в т. с. оспорващият се е и. р., като посочва, че е имал и. р. за р. Липсват твърдения спрямо него да е о. н. С изложени подробни изводи, които се споделят от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки д. •••, в която е п. оспорващият след напускането на •••, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. От събраните по делото доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се направи извода, че същият няма основания да се опасява за ж. или с. си поради р., р., н., п. към о. с. г. или п. м., не е изложен на о. от п. или т. п., като и., н. или у. о., или н. С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че с. г. може да се установи на т. на •••, където той може да поиска и да получи закрила от т. в. Административният орган е извършил преценка, както на изложената бежанска история, така и на сигурността в тази държава, и правилно е установил, че ••• се явява трета сигурна държава за кандидата. Това се потвърждава и от Решение № 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, с което и на основание чл. 98, ал. 1 от ЗУБ, е приет Списък на сигурни страни на произход по отношение на търсещите закрила - Приложение № 1 и Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила - Приложение № 2. В националния списък на трети сигурни държави е включена и •••, по отношение на която е установено и прието, че отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Извършената преценка за липса на основания оспорващият да се о. за ж. или с. си на тази територия поради р., р., н., п. към определена с. г. или п. м., както и че не е изложен на о. от п. или т. п., като и., н. или у. о., или н., и че за кандидата е възможно да се завърне в •••, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Доколкото личната бежанска история на оспорващия се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на р., р., н., п. м. или п. към определена с. г., то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на б. н. в страната му /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю, не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В случая са налице данни за промяна в обстановката в •••, за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 29.01.2025 г., но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, конкретно за оспорващия като личност, не представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Наличието на н. е естествена последица от осъществилите се събития, която би п. б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от т. п. спрямо оспорващия, в следствие на събития, настъпили, след като ч. е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. Видно от информация в справка от 29.01.2025, е че р. на Б. А. е с., ••• е в преход. Представители на б. с. р. продължават да се п. и да у. с. си с в. п. на с. На 21.12.2024 г. С. в. A. W. съобщава, че най-малко 34 000 б. ч. на р. на А. са подали заявления за у. на с. си в ц. в о. п., като най-малко 20 000 от тези кандидати п. от „к.“ на б. р. в п. Л. и Т. Видно е, че животът в ••• постепенно се нормализира. Хуманитарната реакция в ••• също ще се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на с. на р. ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29.12.2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в ••• възобновяват своята дейност. В бюлетин на ВКБООН от 02.01.2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 08.12.2024 г. насам 115 000 с. са се з. обратно в •••. ••• съобщава, че 35 114 с. са се з. доброволно от 08.12.2024 г. насам. ВКБООН продължава да посещава а. г. п., да наблюдава процесите и да изслушва с., п. о. в страната, за техните приоритети и потребности. От изложеното може да се направи извод, че ситуацията в ••• се е подобрила значително след датата на издаване на оспореното решение. Макар и ситуацията в ••• да не е напълно безпроблемна, според изложеното в справката на ДАБ от 29.01.2025 г., не могат да се направят изводи, че по отношение на оспорващия са налице условия за предоставяне хуманитарен статут. В този смисъл съдът приема, че въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе относно актуалната справка на ДАБ от 29.01.2025 г. и предвид личната бежанска история на оспорващия, административният орган правилно е отхвърлил искането на ч. за предоставяне на м. закрила /хуманитарен статут/. По отношение на оспорващия липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ да има предоставена м. закрила, нито се сочат доказателства от страна на оспорващия, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Предвид изложеното, за оспорващия не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен