Решение № 46 от 16.1.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3398/2024 г.

Предявени са искове с правно осн. чл. 56, ал.4 и чл. 57, ал.2, вр. ал.1 от СК.

Ищецът Е. Б. Д., твърди в исковата молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен по реда на чл. 50 от СК с влязло в сила с Решение № ••••••••••г., по гр.д.№ ••••••••••г., по описа на Старозагорския районен съд. От брака си имат родено едно дете Б. Е. Б.., род. на 23.09.2015г. С решението семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.••••••••••, лична собственост на ищеца, било предоставено за ползване на ответницата, безвъзмездно, без определен срок, с оглед предоставеното й упражняване на родителските права върху детето.

Твърди, че апартаментът е негова лична собственост, придобит преди сключването на брака му с ответницата, за което е издаден нот.акт за покупко-продажба № 20, том III, рег.№ 2694, дело № 338 от 2001г. на нотариус Динко Господинов, с рег.№ 403. През периода от прекратяване на брака досега ответницата ползвала личния му имот, заедно с обзавеждане, като понякога живеела там с други мъже.

Според ищеца, споразумението в частта, в която било предвидено безвъзмездно ползване от ответницата М. Б. на неговия личен апартамент, представлява договор за заем за послужване. С нотариална покана рег.№ 2280 т.1 акт № 74 от 16.05.2022г. на нотариус Радка Богданова с рег.№ 435 с район РС-Стара Загора, връчена на ответницата на 18.05.2022г., същата била уведомена, че считано от получаването й, безвъзмездното ползване на имота на ищеца се прекратява и че му дължи обезщетение за ползването на жилището. Счита, че от посочената дата между страните не съществува правоотношение по договор за заем за послужване, като ответницата ползва имота му без основание и следва да го освободи. Поради това същата му дължи обезщетение, в размерна 300 лева на месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите.

Евентуално, ако съдът приеме, че оттогава е било възникнало наемно правоотношение, то според ищеца, ответницата му дължи наем, в размер на 300 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, както я бил уведомил с посочената нотариална покана.

Ищецът счита, че са настъпили нови обстоятелства с получената от ответницата на 18.05.2022г. нотариална покана, с която безвъзмездното ползване, представляващо заем за послужване, било прекратено от него. Налице бил правен интерес да иска промяна на мярката и ползването на жилището му, тъй като ответницата придобила жилище- апартамент, находящо се в гр.••••••••••, което сочи, че за нея е отпаднала жилищната нужда.

Моли, съдът да постанови решение, с което:

1. Да промени определеното с Решение № ••••••••••г., по гр.д.№ ••••••••••г., по описа на Старозагорския районен съд, ползване на семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.••••••••••, като същото бъде предоставено на него;

1. Да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 7800 лева, представляваща общ размер на дължимото обезщетение от 300 лева на месец, за периода от 18.05.2022г. до 18.07.2024г. за ползването на собствения му апартамент, находящ се в гр.••••••••••, предоставен й за безвъзмездно ползване като семейно жилище.

II. В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че след прекратяване на безвъзмездното ползване на жилището от ответницата на 18.05.2022г., между тях е възникнало наемно отношение върху предоставения й за ползване като семейно жилище апартамент по силата на Решение № ••••••••••г. на Районен съд Стара Загора, моли съдът:

1. Да измени мярката за ползването на апартамента и да постанови ответницата да ползва възмездно личния му имот докато упражнява родителските права върху детето Б. или при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 56, ал.4 от СК;

1. Да осъди ответницата да му заплаща месечен наем в размер на 300 лева за ползването на личния му апартамент, находящ се в гр.••••••••••, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до настъпването на основания за изменението или прекратяването му, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите.

1. Да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 7800 лева, представляваща общ размер на дължимия се месечен наем от 300 лева на месец за периода от 18.05.2022г. до 18.07.2024г., т.е. от прекратяване на безвъзмездното ползване и възникване на наемно правоотношение до 18.07.2024г., за ползването на апартамента, находящ се в гр.••••••••••, предоставен й за ползване като семейно жилище с горепосоченото решение.

Претендира за разноските по делото.

Ответницата М. Б. Б., чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете. Счита, че след като в споразумението по гр. дело № ••••••••••г., по описа на Районен съд - Стара Загора, страните са договорили безвъзмездно ползване на семейното жилище, то налице е договор за послужване, а не наемно правоотношения. Оспорва, че същият заем за послужване е безсрочен, който може да бъде прекратен едностранно, на основание чл.249 ал.2 от ЗЗД, с посочената нотариална покана. Законодателят нормативно бил определил срокът за ползване на семейно жилище, принадлежащо на съпруга, който не упражнява родителските права, като в чл.56 ал.2 от СК е посочил, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. В чл. 56 ал.4 от СК изчерпателно били изброени случаите, когато ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока.

Счита, че след като съпрузите са уговорили безвъзмездно ползване на имота, няма как това да бъде прекратено, като занапред да се плаща наем, тъй като това е в противоречие на чл. 57, ал.2, изр. второ от СК, а именно, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Според ответницата правото на малолетното дете Б. Б. да ползва безвъзмездно жилището, се основава на родствената му връзка със собственика - родител, който също има задължения по отглеждането и възпитанието на детето.

Оспорва твърдението, че е отпаднала жилищната й нужда, тъй като не притежава друг имот, който да задоволява жилищните й нужди и тези на детето.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира за направените разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява пълномощника му, който поддържа исковите претенции. Претендира за разноски. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание за ответницата се явява упълномощения й представител, който пледира за отхвърляне на исковата молба. Претендира за разноски. Депозирал е писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по силата на съдебно одобрено споразумение по чл. 50 от СК. В решението е обективирано постигнатото между страните желание относно ползването на семейното жилище – в гр. •••••••••••••, представляващо лична собственост на ищеца Е. Д., а именно – същото, безвъзмездно, да се ползва от ответницата М. Б..Страните имат родено едно дете – Б. Б., на 9 год.

Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 149, том II, рег.№ 3509, дело №250/2023г., на нотариус Красен Банчев, с рег. № 733 в НК, ответницата М. Б., на 09.05.2023г., е закупила недвижим имот – апартамент, с идентификатор •••••••••••••, находящ се в град ••••••••••. Същият апартамент, по силата на договор за дарение от 18.05.2023г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том II, рег.№ 3845, дело №281/2023г., на нотариус Красен Банчев, с рег. № 733 в НК, ответницата е дарила на дъщеря си Н. С.. С връчена на 18.05.2022г. нотариална покана, ищецът е уведомил бившата си съпруга / ответницата/ и лицето М. Д., че от получаването на поканата се прекратява безвъзмездното ползване на процесния апартамент, като в срок до 20.06.2022г. следва да освободят имота. В поканата се съдържа изявление, че лицето М. Д. неоснователно е ползвал/ползва собствения на ищеца имот, поради което му дължи обезщетение в размер на 500 лв., месечно, считано от началния момент на ползването 01.08.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Посочена е банкова сметка, по която да бъде извършено плащането.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. Й. сочи в показанията си, че след развода между съпрузите, в семейния им апартамент е останала да живее ответницата с детето. Жилището е било напълно обзаведено.

Според свидетеля К. И., след развода, в жилището са останали да живеят ответницата и детето, заедно с „любовника“ на ответницата и две кученца. Свидетелят твърди, че понастоящем ответницата продължава да живее в апартамента, заедно с „… детето, двете кученца и с новия си любовник.“.

От показанията на свидетелите П. Г. и Н. С. /дъщеря на ответницата/, става ясно, че след развода, ответницата и детето Б. са останали да живеят в апартамента, но ищецът е взел всички мебели, включително и мивката. Оставил е гардероб и завеси на терасата, за които ответницата му платила. Последната, впоследствие, сама направила ново обзавеждане. Двете свидетелки твърдят, че в апартамента не е живял мъж. Ответницата е имала приятел К., от с. Б., но тя не е живяла при него. Твърдят още, че М. Б., с цел да помогне на дъщеря си при закупуването на жилище, е изтеглила кредит, който е поет за плащане от дъщеря й. Впоследствие, апартамента бил прехвърлен на дъщеря й, която сама плаща сумата по кредита.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите К. И., П. Г. и Н. С., като на последната са преценени, съобр. изискв. на чл. 172 от ГПК. Съдът не следва да кредитира показанията на св. Д. Й. в частта, в която твърди, че апартаментът е бил напълно обзаведен. В тази част показанията на свидетеля се базират на предположения, както той сам твърди: „Предполагам, че стоят там вещите.“. Показанията на свидетеля в сочената част се опровергават от останалите гласни доказателства, както и от представени писмени документи. Така например, показанията на св. П. Г. и Н. С., относно изясняване на обстоятелството дали семейното жилище е било оставено за ползване на ответницата с обзавеждането му, се подкрепят от представените по делото договор за покупко-продажба на движими вещи от 14.06.2021г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, надлежно подписани от всяка от страните по делото. Установява се, че ответницата е платила на ищеца договорената пазарна стойност на четирикрилен гардероб и завеси на тераса, срещу общата цена от 1 100 лв., като останалите движим вещи, подробно посочени в приемо предавателния протокол са предадени на ищеца.

По делото е изслушано заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено. Вещото лице установява, че пазарният наем за ползване на апартамент, находящ се в гр. •••••••••••••, за периода 18.05.2022 г. до 18.06.2024 г. е 7472 лв. Пазарният наем за ползване на процесния апартамент като необзаведен за периода 18.05.2022 г. до 18.06.2024 г. възлиза на 6732 лв. Вещото лице установява, че към датата на изготвяне на съдебната експертиза - 19.11.2024г. пазарният наем на процесния апартамент възлиза на 334 лв., и 300 лв., като необзаведен.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 СК позволява, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява, а разпоредбата на чл. 56, ал.4 от СК предвижда, че ползването може да се прекрати и преди изтичане на срока, ако отпадане жилищната нужда на ползващия жилището съпруг и в хипотезата на ал. 2 на същата разпоредба - ако той сключи граждански брак (ползващият съпруг).

В конкретния случай ползването на семейното жилище е предоставено на М. Б. до навършване на пълнолетие на роденото от брака й с Е. Д. дете – Б. Б.. При това положение, на изследване подлежи въпроса дали е налице промяна в някоя от предпоставките, наложили предоставяне ползването на семейното жилище на ответницата – детето да е навършило пълнолетие; ползващата жилището М. Б. да е сключила граждански брак; да е отпаднала жилищната нужда на ползващия. Безспорно е, че детето Б. не е навършило пълнолетие, както и че ответницата не е сключила граждански брак.

По делото се установява, че ответницата на 09.05.2023г. е закупила апартамент, за който е изтеглила банков кредит с договорна ипотека върху имота. Видно от показанията на свидетелите П. Г. и Н. С., имотът бил закупен с цел да се обезпечи жилищната нужда на пълнолетната дъщеря на ответницата – Н. С., като последната сама поела изплащането на кредита. Няколко дни след закупуването на жилището – на 18.05.2023г., ответницата е дарила същия имот на дъщеря си Н. С., за което представя нот. акт. № 183, том втори, рег.№ 3845, дело № 281/2023г. на нотариус Красен Банчев, с рет.№ 733 в регистъра на НК.

Както се посочва по-горе, когато семейното жилище е собственост на единия съпруг, а се предостави за ползване на другия съпруг и на ненавършилото пълнолетие дете от брака, срокът на ползването е докато съпругът несобственик упражнява родителските права, обикновено до навършване на пълнолетие на детето. До пълнолетието си децата живеят в жилището на родителя- собственик, на когото не са предоставени родителските права, на свое собствено основание, произтичащо от задълженията на този родител да ги обезпечи с жилище, без да дължат наем. Това тяхно право се основава на родствената им връзка със собственика, който като родител също е длъжен да полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание, независимо, че родителските права са предоставени на другия съпруг /ТР № 46 от 1.04.1965 г. по гр. д. № 22/65 г., ОСГК/.Нормата е с оглед интересите на детето и обезпечаването му с жилище. В тази връзка предоставяне ползването на семейното жилище на родителя, упражняващ родителските права, има за цел обезпечаване жилищната нужда на детето и защита преди всичко на неговия интерес.

В случая, по делото липсват доказателства, установяващи, че към момента на подаване на исковата молба, а и до приключване на производството, ответницата да разполага с друго жилище, а оттам и да е отпаднала жилищната нужда. Напротив, установява се, че детето продължава да живее с майка си в собствения на ищеца апартамент, предоставен за ползване още с бракоразводното решение. Липсват данни, че понастоящем, майката и детето има къде да живеят, освен жилището, в което са продължили да живеят след развода. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не доказа, че към настоящия момент е налице изменение на обстоятелствата по чл. 56, ал.4 от СК – не се установява ответницата да се е устроила жилищно с друг имот, в който да може детето да живее.

Поради изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен. Следва да се посочи, че при евентуално уважаване на иска за прекратяване ползването на семейното жилище за ответницата и детето, съществено биха били увредени интересите на едно ненавършило пълнолетие дете, което е недопустимо. Това е така, защото при прекратяване ползването на семейното жилище следва винаги да се държи сметка не само дали са отпаднали жилищните нужди на родителя, на когато е предоставено упражняването на родителските права, но и дали те биха могли да бъдат адекватно задоволени по отношение на самото дете в друго, различно от семейното жилище, каквито данни в случая липсват.

Във всички случаи, в които ползването на семейно жилище, собственост на единия съпруг е предоставено на съпруг – несобственик, упражняващ родителските права, това може да се уреди срещу насрещна престация или безвъзмездно. В първия случай отношенията ще се уредят както при договор за наем, а във втория – както при заем за послужване (така решение № 71/29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. ВКС, определение № 358/16.06.2015 г. по ч.гр.д. № 301/2015 г. и др.). Видно от Решение № •••••••••• г., страните по делото са уговорили в споразумение чл. 51 СК, че ползването на процесното жилище ще е безвъзмездно, т.е. при условията на заем за послужване.

Правната уредба на договорът за заем за послужване е в разпоредбите на чл. 243 - чл. 249 ЗЗД. По правилото на чл. 249, ал. 2 ЗЗД, когато не е уговорен срок за ползването или целта на ползването на вещта, заемодателят може всякога да поиска връщането й от заемателя. Така както е формулирана разпоредбата, прекратяването на договора безусловно е обвързано с връщането на вещта. По силата на отправеното от заемодателя волеизявление да бъде дадена обратно предоставената вещ настъпва и прекратяването на правото на заемателя да ползва същата безвъзмездно. Съдът споделя даденото разрешение в съдебната практика, че прекратяването на договора за заем за послужване може да настъпи, когато е налице искане от заемодателя за връщане на вещта и отправено към заемателя предложение за заплащане на наемна цена. Трансформирането на правното основание на облигационната връзка следва да бъде резултат от еднозначна идентичност в намеренията на страните, да продължат създаденото между тях правоотношение от договор за заем за послужване в договор за наем. В случай, че такава еднаквост в намеренията им не бъде постигната, то тогава на разположение на заемодателя е дадения в закона ред за прекратяване на договора, а именно, посредством искане за връщане на вещта. Волята за прекратяването на договора следва да бъде несъмнена и неин израз е искането за връщане на вещта.

В случая, от доказателствата по делото безспорно се установява ясното изявление на ищеца до ответницата за връщане на вещта. С връчената на 18.05.2022 г. нотариална покана ищецът е заявил, че прекратява безвъзмездното ползване на неговия личен апартамент и претендира да получи фактическата власт върху имота, като е поискал от бившата си съпруга да заплаща ежемесечно парична сума в размер на 500, 00 лв. Така направените изявления от ищеца по своята правна същност представляват писмено предупреждение по чл. 249, ал. 2 ЗЗД, в което е посочен срок за изпълнение на задължението на ответницата по чл. 248 ЗЗД, както и е оповестено намерението му да счита договорът за заем за послужване за прекратен, претендирайки последицата от това – предаване на имота и заплащане на обезщетение за ползването му занапред.

В конкретния случай е необходимо да се тълкува волята на страните, обективирана в споразумението, което в частта, регулираща отношенията между съпрузите има характер на спогодба, за да се установи какво е естеството на възникналото между тях правоотношение. Ако ползването е безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя - чл. 249 ЗЗД (в този см. решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д. № 154/2017 г. на ВКС, решение № 96/14.03.2016 г. по гр.д. № 4842/2015 г. на ВКС и др.). Тъй като със съдебно решение № •••••••••• г. ползването на процесното жилище е уговорено като безвъзмездно, то е било прекратено с връчване на нотариалната покана и ищецът разполага с възможността да претендира заплащане на обезщетение за лишаването от ползване занапред (така решение № 199/17 г. по гр. д. № 154/2017 г. ВКС).

В случая, с връчването на нотариалната покана до ответницата на 18.05.2022 г. отношенията между страните занапред следва да се уреждат като при договор за наем. Съгласно чл. 57, ал. 2 от СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема за предоставеното на единия съпруг за ползване семейно жилище. Искането може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за ползването на семейното жилище, т.е. както до приключване на делото за развод, така и по-късно с отделен иск, както е в случая. (определение № 196/07.04.2014 г. по ч.гр.д. №1568/2014 г. ВКС).

Както се посочва по- горе, до пълнолетието си, детето живее в жилището на родителя – собственик, на когото не са предоставени родителските права, на свое собствено основание, произтичащо от задълженията на този родител да го обезпечи с жилище, без детето да дължи наем за това. Или, когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете, какъвто е настоящият случай, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява наполовина, на основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК (в този смисъл решение № 627/08.03.2011 г. по гр.д. № 176/2009 г. на ВКС и решение № 123/04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г. на ВКС).

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че средният пазарен наем за процесния апартамент за периода 18.05.2022 г. до 18.07.2024 г. е 7472 лв. - за обзаведен апартамент, и 6732 лв. - за необзаведен апартамент.

Тъй като по делото се установява, че след развода, ищецът не е оставил вещи в предоставеното за ползване жилище, респ. оставените такива – гардероб и завеси, са били платени от ответницата, то следва да се вземе предвид стойността на наемната цена за процесния период за необзаведен апартамент.

Следователно дължимото на ищеца обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 18.05.2022 г. до 18.07.2024 г., за квотата на ответницата, се равнява на 3366 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен. В останалата част, до претендираните 7800 лева, искът, като недоказан, подлежи на отхвърляне.

По иска за претендиран наем занапред:

Производството по реда на чл.57, ал.2 от СК е по спорна съдебна администрация, по която съдът не следва да се произнася като при осъдителен иск, а само да се ограничи единствено до определяне на месечна наемна цена. В случая, макар и искът да е предявен като осъдителен, съдът намира, че при установено наемно правоотношение между страните, следва с настоящото решение да определи наемна цена, дължима от ответницата на ищеца, занапред. В случая, следва да се вземе предвид установената от вещото лице наемна цена за процесния апартамент към датата на изготвяне на експертизата, която е в размер на 300 лв. / за необзаведен апартамент/. Или в случая, с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК, дължимата наемна цена за процесното жилище за ответницата възлиза на 150 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 30.07.2024 г., като иска за определяне на месечен наем за разликата над 150 лева до предявения размер от 300 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Върху така определения месечен наем, предвид характера на плащането – ежемесечно и занапред, следва да се присъди и законната лихва, дължима в случаите на просрочване на плащането.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК разноските за всяка от страните следва да се определят по съразмерност.

Направените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 1762 лева / 362 лева заплатена държавна такса, 200 лева възнаграждение за вещо лице, 1200 лева адвокатско възнаграждение/. Изчислени, съразмерно с уважената част от исковете, дължимите разноски възлизат на 547.12 лева, която сума следва ответницата да плати на ищеца.

Направените от ответницата разноски възлизат на 1580 лева /100 лева възнаграждение за вещо лице, 1480 лева адвокатско възнаграждение/. Изчислени, съразмерно с отхвърлената част от исковете, дължимите разноски възлизат на 1089.39, която сума следва ищецът да плати на ответницата.

Водим от горните мотиви, съдът