Решение № 16 от 10.1.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 324/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. С решение № 503889 от 05.10.2020г., постановено по гр.д. № 402/2019г. , РС Р. е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „Мак Лий България“ ЕООД, ЕИК 201578023, представлявано от управителя А.А., „Н и П Мениджмънт България“ ЕООД, ЕИК 201578233, представлявано от Управителя А.А., „Шриер Транспорт“ ЕООД, ЕИК 201516331, представлявано от М.Ш., чрез адв. Д. М., от Л. К. и „Коев Агроинвест“ ЕООД, ЕИК 200795376, представлявано от Г.С.К., чрез адв. Я. М., с адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. София, ул. „•••, искове за отмяна на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като незаконосъобразни, решенията на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с търговско наименование „••“, гр. Б., сграда с идентификатор 02676.176.1022.1, построена в поземлен имот с идентификатор 02676.176.1022, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б., одобрени със Заповед РД – 18 – 81 от 10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК-Благоевград, с адрес на имота - гр. Б., п.к. 2770, м. „Свети Иван”, представлявана от Председателя на Управителния съвет – РК, обективирани в Протокол от 15.03.2019 год. от проведеното общо събрание, като неоснователни. ОСЪДИЛ „Мак Лий България“ ЕООД, ЕИК 201578023, представлявано от управителя А.А., „Н и П Мениджмънт България“ ЕООД, ЕИК 201578233, представлявано от Управителя А.А., „Шриер Транспорт“ ЕООД, ЕИК 201516331, представлявано от М.Ш., чрез адв. Д. М., от Л. К. и „Коев Агроинвест“ ЕООД, ЕИК 200795376, представлявано от Г.С.К., чрез адв. Я. М., с адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. София, ул. „•••ДА ЗАПЛАТЯТ на Етажна собственост „••“, находяща се в гр. Б., м. „Свети Иван“, представлявана от РК, английски гражданин, роден на ••• г. в гр. Г., в качеството си на Председател на УС на Етажната собственост сумата в размер на 5 855.20 (пет хиляди осемстотин петдесети пет лева и двадесет стотинки)лева, представляваща деловодни разноски. Постъпила е въззивна жалба от адв. Д. Г. М., със съдебен адрес гр. София, ул. „••, като пълномощник на ищците в първоинстанционното производство срещу това решение. Недоволен от постановения акт, жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Същото било постановено в нарушение както на материалните, така и на процесуалните правила при разглеждането му от първоинстанционния съд, поради което е отправя искане да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго такова, като съдът уважи исковата претенция и обяви приетите решения на ОС на ЕС“ ••“ гр. Б., проведено на 15.03.2019 год. за незаконосъобразни. Твърди се, че решенията на процесното Общо събрание са приети изначало в директно нарушение на материалните и процесуални норми на ЗУЕС до степен на абсолютна недействителност и невъзможност да произведат целените резултати и последици, поради грубо нарушение на предвидения в закона ред на провеждането му, обуславящо тяхната незаконосъобразност. Това твърдение се обуславяло от обявения при откриване на събранието неверен кворум от 18.264 % идеални части, а впоследствие също манипулиран и недействителен кворум от 74.251%, който не отговаря на процентното разпределение и притежание на идеалните части на собствениците, отразени в нотариалните им актове, някои от които приложени към исковата молба. Процесната нова площообразуваща таблица, която била използвана за изготвяне на протокола от ОС от 2019 г., чийто решения се атакуват, не била гласувана и не била приета със 100% съгласие на притежаваните от всички собственици общи идеални части, тъй като кворумът на събранието, провело с е през 2015 год., когато е обсъждана, бил 57.069 % идеални части от представените, но не и от притежаваните идеални части, което е недостатъчен кворум за приемането на такова решение. Не само, че не била подлагана на гласуване, но липсвали и решения за условията и начина на предоставяне на тези обекти общи части на „Четири сезона РН“ЕООД, които по смисъла на ЗУТ и ЗС и фактическото положение в ЕС“•• •“ са общи функционални части, обслужващи всички собственици. Намира се за неправилен подходът на РС, да използва знанията на експерт за определяне на кворума, съобразно двете таблици за площообразуване – от 2007 и 2015 г. Обосновават се съображения срещу разноските, определени от РС за заплащане, при този изход на делото. Претендират се сторените във въззивното производство разноски. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ЕС, с който твърди, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че решенията са взети при спазване на процесуалните правила и молят за неговото потвърждаване, както и присъждане на разноски в настоящото производство. Претендират сторените разноски. Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима. Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Р. е валидно, допустимо и правилно. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното: Фактическата обстановка, включваща твърдения и оспорвания, направени с исковата молба и писмения отговор по нея, е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него такава. Въззивният съд възприема установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, чрез събраните от него доказателства по делото, а именно, че: Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС от „Мак Лий България“ ЕООД, ЕИК 201578023, представлявано от управителя А.А., „Н и П Мениджмънт България“ ЕООД, ЕИК 201578233, представлявано от Управителя А.А., „Шриер Транспорт“ ЕООД, ЕИК 201516331, представлявано от М.Ш., чрез адв. Д. М., от Л. К. и „Коев Агроинвест“ ЕООД, ЕИК 200795376, представлявано от Г.С.К., чрез адв. Я. М., с адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. София, ул. „••• против Етажните собственици, представлявани от РК, английски гражданин, роден на ••• г. в гр. Г., в качеството си на Председател на УС на Етажна собственост „••“, гр. Б.. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 15.03.2019 г. в гр. Б. е проведено Общо събрание на собствениците на обекти в Етажната собственост „••“, гр. Б. и че при провеждането му и вземането на решенията са допуснати редица нарушения, които са в противоречие с материалния закон. В тази връзка се заявява, че не е спазена разпоредбата на чл. 15 от ЗУЕС за определяне на кворум, тъй като поради представяне на невярна информация в изготвения списък на собствениците неправилно са отразени /посредством занижаване/ идеалните части на част от тях, както и че „изкуствено са създадени“ проценти идеални части в полза на „••“ ЕООД. Допълва се, че част от индивидуалните обекти в сградата нямат правната природа на такива, защото предназначението им е да задоволят обща потребност на всички етажни собственици и е нередно същите обекти да бъдат изключени от общите части на сградата. На следващо място е посочено, че размерът на определените от управителния съвет такси за управление на общите части и проектобюджета, възлизащ на 310440 лева, значително надхвърлят действителните размера, които са необходими за поддръжка на жилищна сграда. От ищцовите страни са изложени твърдения, според които е нарушена и разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗЕУС. Към исковата молба са представени следните писмени доказателства: протокол от проведено общо събрание от 15.03.2019 г. и покана за същото, таблица от 2007 г. за реално определените проценти на идеалните части от общите части на сградата, списък от 2019 г. на редуцирани проценти идеални части от общите части на сградата, таблица от 2014 г. за преразпределение на процентите идеални части от общите части на сградата, списък на собствениците с определени идеални части в проценти от общите части на сградата, нотариални актове за собственост за ищците и за Р.К., разрешение за ползване на сградата, определение и обезпечителна заповед, издадени от РС – Р. по гр.д. № 374/2018 г., писма изпратени по електронна поща до етажните собственици, протокол от 13.08.2018 г., съставен от полицейски инспектор, заповед № 18-1794-26.02.2014 г. на Началника на СГКК – Благоевград, заповед № 17-442-03-.08.2018 г. на Началника на СГКК – Благоевград, искова молба с правно основание чл. 43 от ЗС, с вх. № 2820/15.03.2019 г. в РС – Р., съобщение за изготвен протокол за проведено общо събрание на етажната собственост, кореспонденция по електронната поща за предоставяне на протокол от проведено общо събрание на етажната собственост, обратна разписка на отправено искане за получаване на протокол от проведено общо събрание на етажната собственост. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. Твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че общото събрание е проведено по законоустановения ред и при спазване на всички разпоредби на ЗУЕС, като представя доказателства в тази насока. Изложени са възражения по отношение на направените в исковата молба твърдения. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано и прието е заключението на вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Направен е краен извод за неоснователност на предявения иск, с водещи мотиви, че: Наличието на правилно изчислен кворум и установяването дали са или не са взети с мнозинство атакуваните решения на ОС, проведено на 15.03.2019 година, е основното и единственото относимо възражение за незаконосъобразност на проведеното общо събрание и взетите на него решения. По отношение на точното отразяване на процента идеални части от общите части, видно от представената таблица за площообразуване, приета от ОС на ЕС през 2015 година, процентите идеални части от общите части съвпадат. Всички общи събрания в ЕС от 2015 година до настоящия момент, включително и тези, ръководени и организирани именно от част от ищците, били провеждани съобразно новата таблица на инж. К.. Наличието или не на разлика между действително застроената част на отделните обекти и притежаваните идеални части от общите части на сградата и вписаните в нотариалните актове не може да бъде осъществено в производството по реда на чл.40 от ЗУЕС, доколкото в закона е предвиден друг ред на защита, включително и чрез приемане на нова площоопределяща таблица по посочения ред начл.17, ал.5 от ЗУЕС. От изготвеното и прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установило, че посоченият в протокола кворум е верен и че той е изчислен на база новоприетата таблица от 2015 година. В тази връзка, независимо дали е правилна или не тази таблица, то тя е приета от Общото събрание, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението е стабилизирано и не можело да бъде предмет на отмяна. В случай, че Управителният съвет е използвал друга таблица, това би било нарушение и неизпълнение на взето от ОС решение. Нещо повече дори и да е работено по таблицата на инж. Р. и да са изчислени идеални части на присъствалите собственици по тази (стара) таблица, то за провеждането на ОС на 15.03.2019 година е имало кворум, както и решенията били приети с изискуемо мнозинство. В тази връзка първоинстанционният съд приел, че е спазена императивната разпоредба на чл. 17, ал. 1 от ЗУЕС при провеждане на процесното общо събрание. Грешката в изчисляването сама по себе си не водило до незаконосъобразност на ОС, ако от доказателства по делото съдът може да установи дали е спазено изискването за кворум за провеждането на ОС и за мнозинство за вземането на решенията. Изложените мотиви се споделят от настоящия въззивен състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях. Въпросът за кворума при провеждане на събранието и при вземането на решенията не зависи от това дали съдържанието на протокола в тази му част е оспорен по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС или не (Решение № 198 от 23.12.2014 г. по гр. д. № 2036/2014 г., І г. о. на ВКС), поради което при наведен довод за незаконосъобразност на взетите решения на основание липса на кворум, този въпрос следва да бъде предмет на изследване по иск по чл. 40 от ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС, общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най – малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 – т. 4 и т. 7 от ЗУЕС. В чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС е уредено, че ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. За установяване наличието, съответно липсата на кворум при започване и провеждане на общото събрание по делото са приети две относими таблици за площоопределяне с възложител „••.“ ОД за обект „Жилищна сграда за сезонно обитаване, гр. Б.“ – едната изготвена от инж. Димитър Р. на 22.03.2007 г. и втора таблица изготвена от инж. Симеон К. през 2014 г. По делото е представен Протокол от Общо събрание на процесната ЕС, проведено на 14.03.2015 г., като под т. 2 от дневния ред е приета за разглеждане следната точка: „Представяне на актуален списък от Ренета Качъшка, в качеството й на инвеститор на апартхотел „••“, гр. Б. с размера на идеалните части в сградата“. Ищците оспорват представения протокол и наличието на обективирано в него решение с твърдението, че в протокола не са вписани процентите идеални части, с които е станало гласуването, както и че представения списък с идеални части на собствениците е изготвен в нарушение на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС. Действително на проведеното общото събрание от 14.03.2015 г. е представен за запознаване на етажните собственици посочената нова таблица за площообразуване, изготвена от лицензирано вещо лице и вписана в АК – Благоевград, както и кадастралните схеми на допълнително включени самостоятелни обекти в кадастъра, които са наложили нейното приемане, тъй като сборът на процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата не се е равнявал на 100 %. В протокола е отразено, че след така направените от адв. М. изяснения, общото събрание е нямало допълнителни въпроси и е одобрило новопредставената таблица. Настоящият състав приема, че в протокола е обективирано одобрение на изготвената от инж. К. площоопределяща таблица от ОС на ЕС. Доводите на ищците относно неотразяване на процента идеални части, с които е одобрена от ОС през 2015 г. процесната таблица, както и че същата е одобрена в нарушение на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, поради включването на самостоятелни обекти, които по своето естество представляват общи части касаят законосъобразността на взетото решение. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, свеждащи се до неправилност на първоинстанционното решение във връзка с крайните изводи, поради следното: Протоколът от 14.03.2015г. от проведеното общо събрание на ЕС съдържа изискуемото от закона съдържание, редовен е от външна страна и в т.2 материализира недвусмисленото одобрение на новата таблица с актуализиран по реда на чл.17, ал.5, т.1 ЗУЕС размер на притежаваните от етажните собственици идеалните части от общите части на сграда. Същият не е оспорван по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС, респ. по чл.40 ЗУЕС, вкл. от ищците. Следователно, взетите решения са стабилизирани и се ползват спрямо етажните собственици(вкл. гласувалите против, неучаствалите, лицата, които по-късно стават етажни собственици, третите лица, вкл. съда) с обвързваща доказателствена сила, присъща на свидетелстващите документи, като удостоверява извършените действия и взети решения(така Решение № 8/24.02.15г по гр.д.№ 4294/2014 г., I ГО; Решение № 78/13.05.15г. по гр.д. №6829/2014 г., I ГО на ВКС и др.). Именно, въз основа на така гласуваното решение по т.2 са проведени впоследствие Общите събрания през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., чийто решения са стабилизирани и се изпълняват. Оспорен е начинът на определяне на идеалните части и всяка от спорещите страни следва да докаже твърденията си. В тази връзка, съдът приема, че ищците не доказаха своите твърдения. Принципно, спорът за собственост не е част от предмета на производството по чл.40 ЗУЕС, което се свежда до проверка законосъобразността на процедурата по свикване, провеждане на ОС на ЕС и материалната законосъобразност на взетите решения. Въззивният съд прави извод за неоснователност на предявения иск за отмяна на процесните решения от Дневния ред на проведеното на на 15.03.2019 година Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, като крайните му правни изводи кореспондират с установените по делото факти и се споделят като краен резултат от въззивната инстанция. Изложените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението на първата инстанция не водят до промяна на крайния извод, който следва да направи и въззивния съд, като по същество изложи по-горе своите мотиви във връзка с неоснователността на исковата молба. В контекста на изложеното, решението се явява правилно и законосъобразно, поради което и на осн. чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, вкл. в частта на определените разноски. Молбата на ищците по чл. 248 ГПК е счетена за неоснователна и постановеното от РС Р. определение не е обжалвано. С оглед изхода на спора, на въззивниците не се дължат разноски, а пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата по делото страна, сторени за адвокат и доказани в размер на 3000.00 лв., платени по банков път. В провелото се открито съдебно заседание по делото, пред въззивния съд е направено възражение за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, когато уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, съдът може, само по искане на насрещната страна - да го намали. Производството е за отмяна на решения, взети на общо събрание на етажната собственост. Искът по чл. 40 ЗУЕС е неоценяем и за него минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.1 т.4 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет е 1000 лв. Съгласно чл.9 от същата наредба, за изготвяне на отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7. Договореният адвокатски хонорар е 3000 лв.. Този размер е прекомерен предвид характера и степента на извършените процесуални действия пред въззивния съд, като процесът пред него не представлява особена правна сложност, а не е налице и фактическа такава. Затова съдът намира, че размерът на присъдените разноски следва да се намали от 3000 лв. на 750 лв. Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград,