Решение № 221 от 13.5.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 629/2022 г.

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19, срещу М. Е. З., род. •••••• ЛНЧ •••••••, гражданин на •••••, с адрес ••••••••••••••••, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 75 765, 16 лева, представляваща сбор от незаплатена главница и капитализирана възнаградителна лихва през гратисния период, произтичащи от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 26.09.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 7414, 90 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 25.09.2022 г. и сумата от 530, 12 лева, представляваща неустойка за забава (лихвена надбавка) по чл. 17.1. от договора за периода от 01.06.2021 г. до 25.09.2022 г. В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г., е постигнато съгласие с кредитополучателя М. Е. З. да му бъде предоставена сума в размер на 78 233, 20 лева за заплащане на такси за обучение в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна. Кредитът е усвояван на етапи чрез преводи по банковата сметка на учебното заведение в размер на дължимата такса за обучение за съответния учебен период, като са извършени общо седем усвоявания в размер на по 7823.32 лв. /семестриална такса/, съответно на 13.11.2013 г., 18.02.2014 г., 26.09.2014 г., 05.02.2015 г., 11.09.2015 г., 23.02.2016 г. и 03.10.2016 г., или общо 54763, 24 лева. Срокът за издължаване е уговорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно чл. 3 от Договора обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен. През гратисния период е начислявана възнаградителна лихва върху усвоените парични средства в размер на 7% годишно, която е капитализирана на годишна база към усвоената част от кредита съгласно чл. 10.2 от Общите условия /ОУ/, като размерът й до 30.09.2020 г., когато изтича гратисният период, възлиза на 24717, 34 лв. Считано от тази дата кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 922, 84 лева, с краен падеж 01.09.2030г. След изтичане на гратисния период са извършени от кредитополучателя общо 9 плащания, с които са погасени изцяло дължимите вноски до 01.05.2021г. и частично дължимата лихва към 01.06.2021г. След този момент длъжникът е в забава по отношение на 16 месечни вноски с падежи в периода 01.06.2021 г. до 01.09.2022 г., поради което и всички суми за главници, договорни, наказателни и лихви за просрочие са изискуеми предсрочно съгласно т. 17.2 от ОУ, като отправя изявление за последното чрез исковата молба. Претендира се присъждане на дължимата главница в нейния консолидиран размер с включени капитализации, възнаградителната лихва за периода 01.05.2021 г.-25.09.2022 г. и мораторна неустойка по т. 17.1 от ОУ в размер на 10 % върху просрочената главница за периода 01.06.2021 г. - 25.09.2022 г. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва автентичността на подписите за кредитополучател, положени в процесния договор и общите условия към него. Позовава се на недействителност на договора поради липса на съгласие, а евентуално поради неспазване изискванията на ЗПК за предоставяне на изискуемите формуляри за преддоговорна информация, тъй като кредитополучателят е чужд гражданин и не е разбирал съдържанието и смисъла на договора и ОУ, които са съставени и подписани на български език. Твърди, че превод на договора не е извършван. Представената ръкописна декларация от преводач се оспорва с твърдения, че е съставена впоследствие, че няма доказателствена стойност, тъй като е частен документ, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, че липсва подпис на преводач на всяка страница, че липсва удостоверяване на какъв език е извършен преводът. Позовава се на нарушение на чл. 5 от Директива 93/13 ЕИО, според който на потребителя се представят на разбираем и ясен за него език общите условия в писмен вид. Твърди, че лихвеният процент, уговорен в размер „до 7 %“ на годишна база е неопределен, отделно банката е предвидила формула, по която лихвата се определя и излиза извън пределите на нормативно установения лимит, без да е предоставен погасителен план. Счита клаузата за възнаградителна лихва за неравноправна, тъй като няма яснота как и в какви граници до посочените 7% ще се олихви задължението. Клаузите, свързани с погасителния план, също са неравноправни, тъй като кредитополучателят не е запознат с начина, по който се формира същия. Прави възражение за нищожност на клаузите за капитализиране на лихва към главница и начисляването на лихва върху лихва /анатоцизъм/ (т.10.2. от ОУ) поради противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД и поради неравноправност по смисъла на чл.143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП. Твърди нищожност на клаузата на т.17.1. от ОУ за двукомпонентна неустойка с доводи за противоречие с чл.20, ал.2 от ЗКСД. Оспорва настъпването на условията по чл. 23 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти и чл. 4 от процесния договор, тъй като не са представени доказателства, че ответникът е преминал всички семестриални изпити и е провел преддипломния си стаж, които в кумулативност биха допуснали лицето до възможността да положи държавни изпити по специалността. Допускането до държавен изпит е свързано с успешно проведен курс на обучение, който за специалност „Медицина“ включва период на обучение от 6 години, в 10 учебни семестъра, като до държавен изпит се допускат студенти, които са издържали всички семестриални изпити и са провели съответния стаж. В случая в представените уверения има данни, че ответникът е бил записан в четвърти курс, т.е. липсват доказателства, че се е дипломирал. Поддържа, че ответникът не е завършил семестриално пълния курс на обучение и не е провел изискуемия преддипломен стаж. Твърди, че гратисният период не е изтекъл, както и че погасителен план между страните не е уговарян, както изисква чл.24, ал.2 от ЗКСД. Излага становище за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, като се позовава на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва редовното уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита чрез предявяването на искова молба. Счита, че предсрочното погасяване на кредита следва да се съобрази при определяне размера на дълга. Твърди недължимост и на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, доколкото съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗКСД дори при просрочие ищецът има право на лихва в размер на не повече от 7% Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: С представения заверен за вярност Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г. „Банка ДСК“ АД се е задължило да предостави на М. Е. З., роден на 25.01.1991 г., ЛНЧ •••••••, сумата от 78 233, 20 лева за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя, при фиксирана възнаградителна лихва, която не може да надхвърля 7 % годишно. Съгласно т. 4 от договора кредитът се усвоява на части чрез периодични преводи в размер равен на дължимата такса за обучение за съответния семестър по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя (студент или докторант). Уговорен е срок за издължаване на кредита от 120 месеца след изтичане на гратисния период чрез равни месечни вноски с падеж всяко 1-во число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и представя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 01 число на месеца. Самият гратисен период е уреден в т.3 от договора и раздел III от представените по делото Общите условия за кредитиране на студенти и докторанти, които подписани от кредитополучателя на всяка страница представляват неразделна част от договора, съгласно т. 11 от него. Според чл.8.1. от ОУ продължителността на гратисния период обхваща периода от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност. Съгласно чл.8.2. от ОУ през време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва. В т. 10.2. на ОУ е предвидено, че по време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва, която се капитализира годишно. В чл.17.1. от ОУ е предвидено, че при забава в плащането, частта от погасителната вноска, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл.17.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна законната лихва по чл.86 ЗЗД. Договорът за кредит и приложимите Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти са надлежно подписани от кредитополучателя на всяка страница и в края. На последната страница е налице удостоверяване, съставено ръкописно на 12.11.2013г., от преводача Стоян Монев Монев, че последният е извършил превод устно, правилно и пълно на всички декларации, искане за кредит, договор за кредит и Общите условия на Банка ДСК на кредитополучателя М. Е. З.. Автентичността на удостоверяването от преводача не е оспорена. С оглед предприето от особения представител на ответника оспорване по чл.193 от ГПК, по делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че всички подписи, положени на всяка страница от договора и общите условия, са изпълнени от кредитополучателя М. Е. З., поради което съдът приема, че същите са автентични. За установяване на обстоятелството, че ответникът владее български език, по делото е представено и искане за целеви потребителски кредит, попълнено ръкописно на български език, съдържащо подпис на кредитополучателя, което не е оспорено досежно неговата автентичност. Представени са 7 бр. уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, издадени от МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ на 17.10.2013 г., 18.02.2014 г., 25.09.2014 г., 02.02.2015 г., 02.09.2015 г., 29.01.2016 г. и 26.09.2016 г., с които се удостоверява правото на ответника да се запише като студент по специалност „Медицина“ за съответния семестър и дължимата семестриална и годишна такса в размер на по 7823.32 лева. Видно от последно издаденото от университета Уверение от 26.09.2016 г., ответникът е бил записан за зимен семестър от четвъртата година на обучението си, като срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа е месец септември 2019 год. Изрично е посочено в уверенията, че срокът за обучение по специалността е 6 години. Приет е като доказателство по делото неподписан екземпляр от погасителен план с начална дата 01.10.2020г. и крайна дата 01.09.2030 г. при размер на месечната вноска 922, 83 лева месечно, съдържащ разбивка по компоненти. Представени са доказателства за утвърдения график за преддипломен стаж по специалност „Медицина“ за учебната 2018/2019г. на МУ-Варна, съдържащ данни и за изпитните дати на съответните специалности и отделните стажантски групи. От представеното удостоверение от МУ-Варна е видно, че М. З. е дипломиран студент по специалност „Медицина“, англоезично обучение през ноември 2022г. Студентът първоначално е записан през 2013г. и напуска по собствено желание през 2016г. През 2019г. възстановява студентски права и е записан в 4-ти курс. Съгласно приетото и неоспорено заключение по проведената ССЕ, в периода 13.11.2013г. – 03.10.2016 г. е усвоена част от отпуснатия кредит в размер на 54 763, 24 лева на 7 транша от по 7823.32 лева, първият, от които на 13.11.2013г. е преведен по личната разплащателна сметка на кредитополучателя, а останалите са преведени от банката директно на учебното заведение. Основание за преводите за семестриалните такси на М. З. са уверенията по чл.10, ал.3 от ЗКСД, които кредитополучателят е представил в банката. Кредитът е олихвяван с фиксиран лихвен процент от 7%. Лихви по дълга са начислявани още от първото усвояване на заемна сума. Недължимите лихви в периода на гратисния срок са прибавяни към главницата в края на всяка година. Общият размер на дължимата главница, ведно с капитализираната лихва е 79480, 58 лева. След капитализацията е начислявана възнаградителна лихва и върху тази част от капитализираната главница, представляваща лихва, т.е. възнаградителната лихва е олихвявана още веднъж. Ответникът е извършил частично погасяване на дълга в общ размер на 7458, 68 лева на 9 плащания, извършени в периода 04.01.2021г. – 01.06.2021г. Размерът на дълга, с прилагане на каузата на капитализация на лихвата и след приспадане на извършените плащания, е 76023, 84 лева главница, 6760, 16 лева лихва за периода 01.05.2021 г. – 25.09.2022 г. и 568, 21 лева неустойка за периода от 01.06.2021 г. до 25.09.2022 г. (Приложение 2), а без прилагане на тази кауза – 54 763, 24 лева главница, 13 581, 46 лева възнаградителна лихва за гратисния период 12.11.2013 г. - 30.09.2020 г., 4858, 38 лева възнаградителна лихва за периода 01.05.2021 г. - 25.09.2022 г. и 720, 03 лева неустойка за периода от 01.06.2021 г. до 25.09.2022 г. (Приложение 3 – коригирано, л.232). Експертизата по втория вариант е основана на изготвен от вещото лице погасителен план за периода 01.10.2020г. – 01.10.2030г. при месечна вноса в размер на 635, 85 лева, съобразен с обичайната практика за вътрешно разпределение в рамките на равните по размер анюитетни вноски - при намаляващ размер на лихвата и увеличаваща се главница. И при двата варианта е налице забава на непогасените вноски по дълга. По първия вариант е налице е забава на 16 месечни погасителни вноски, като първата е с падеж 01.06.2021 г., а при втория вариант забавата е от 01.10.2020г. При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на предявените искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение по силата на сключен договор за студентски кредит, изпълнение на поетите от него задължения по договора, наличие на действителна неустоечна клауза, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделни пера. Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл.1 ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа на сътрудничество между банката и държавата (чл.2, ал.2, т.4 от ЗКСД). Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено лице, което отговаря на определени изисквания – чл.3, ал.1 от ЗКСД, сред които е качеството „студент“ и което е гражданин на страна – членка на ЕС или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва само от банки, които са сключили с министъра на образованието типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл.6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв. Специалната нормативна уредба дерогира общите правила на Закона за потребителския кредит. Същевременно чл. 17, ал. 5, т.3 от ЗКСД изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148 ЗЗП касателно неравноправните клаузи в потребителски договори. Т.е законово е признато на ответника качество на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните. Въз основа на приетото за установено по фактите, съдът намира, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти. Същият е сключен между банка включена в съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ качеството студент към момента на сключването му. Видно е, че всички изброени по-горе законови постановки са намерили съответно отражение в договора и ОУ на банката по този тип договори. Възраженията на ответника за нищожност на договора съдът намира за неоснователни. Договорът за кредит и общите условия са съставени на български език и са подписани от ответника на всяка страница. Фактът, че кредитополучателят е чужд гражданин не изключва a priori вероятността същият да владее български език. Преди всичко, доколкото се касае за умение на личността, възражение за невладеене на български език може да направи единствено ответникът, но не и особеният му представител, поради липсата на представително правоотношение помежду им. За пълнота следва да се посочи, че договорът за кредит e сключен при участието на заклет преводач, като липсва законово изискване за приподписване на договора на всяка страница от преводача. Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства, че декларацията е съставена след сключване на договора за целите на процеса. При липса на оспорване на автентичността му, частният свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, т.е. обвързва съда да приеме, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор. В случая декларацията съдържа удостоверителното изявление на своя автор, че превод на договора е извършен. Дори самото удостоверяване да е съставено впоследствие, това не го лишава от доказателствена стойност, нито обвързва съда да приеме сключване на договора без участието на преводач. Частните свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за представилата ги страна факти, действително нямат материална доказателствена сила, но не са лишени от доказателствена стойност, освен ако не са опровергани чрез насрещно доказване, каквото в случая не е предприето. Отделно от изложеното ноторно известно е, че степента на владеене на чужд език варира в широк диапазон, като освен това включва и различни езикови умения, най-общо разделяни в четири групи: четене, слушане, писане, говорене. Също така има разлика между пасивен (четене и слушане с разбиране) и активен речник (писане и говорене). При писмения текст степента на владеене на езика следва да е достатъчна, за да може лицето да възприеме същественото му съдържание. Подписването на договора и всички съпътстващи документи на български език и ръкописното попълване на искането за целеви потребителски кредит, е индиция за достатъчно богат пасивен речник, позволяващ на ответника да разбере съдържанието им. Осъществяването на трудова дейност на територията на страната, за което в процедурата по чл.47 от ГПК са събрани данни, също косвено предполага определено ниво на владеене на езика. Същевременно от поведението на ответника, изразяващо се в продължително във времето приемане на изпълнение по договора, включително лично изтегляне на първата вноска, депозиране на 7 бр. уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД за период от три години, както и в многократно извършвани погашения, следва, че същият не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е съдържанието им и желаел настъпването на правните им последици. По тези съображения възражението на ответника за липса на съгласие поради невладеене на български език се явява недоказано. Съществената част от Договора за кредит има цифрово изражение – размер на предоставената сума, фиксираната възнаградителна лихва и срока, които в своята съвкупност не обуславят липсата на съгласие за сключване на процесния договор за кредит. Предприетото от ответника, чрез особения му представител, оспорване на автентичността на договора и ОУ по реда на чл.193 от ГПК се явява неуспешно с оглед заключението на СПЕ, поради което следва да се приеме, че документът е автентичен и се ползва с формална доказателствена сила, а обективираната в него воля е валидно изразена. Възраженията за непредоставяне на изискуемите формуляри за преддоговорна информация и на Общите условия се явяват неоснователни, предвид изричното признание на ответника в искането за целеви кредит (предпоследен абзац) и в чл.11 от договора, че е запознат с тях предварително. Доколкото съдържат неизгодни за автора си факти, посочените удостоверителни изявления се ползват с обвързваща доказателствена сила, която по делото не е опровергана. С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на задължението на банката по чл. 18, ал. 3 от ЗКСД и чл.5 от Директива 93/13 ЕИО и договорът не е недействителен поради неспазването на тези изисквания. Договорната уредба на погасителния план е в съответствие с изискванията на специалния закон – чл.24 от ЗКСД, който дерогира общата норма на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Изложеното обуславя неприложимост по отношение на договора за студентски кредит на предвиденото в чл.22 от ЗПК основание за недействителност в хипотезата на липса или неяснота на погасителния план. Специфичният характер на процесния договор изключва възможността погасителният план да се изготвя предварително. С оглед поетапното усвояване на главницата до изтичане на гратисния период дългът не е определен по размер. Индивидуализирането му е в зависимост от активността на самия длъжник и продължителността на неговото обучение, респективно от представените от него уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД. На следващо място необходимостта от погасителен план възниква едва след изтичане на гратисния период, тъй като до този момент задължението не е изискуемо. Липсата на яснота какъв ще е размерът на усвоения кредит към края на гратисния период изключва възможността за съставяне на погасителен план към момента на сключване на договора. В чл.16.2. от ОУ е предвидено задължение на банката да предоставя в офисите си, при поискване и безвъзмездно на кредитополучателя информация за състоянието на кредита под формата на извлечение по сметка за извършените плащания и погасителен план. Следователно при полагане на дължимата грижа кредитополучателя е можел и е бил длъжен да се яви за получаване на погасителен план, за да бъде редовен платец. По делото липсват наведени твърдения и представени доказателства ответникът да е отправял искания за снабдяване с погасителен план, които да са останали неудовлетворени. Отделно от изложеното в договора са заложени всички изискуеми реквизити на погасителния план – периодичност, падеж, фиксиран процент на лихвата, равенство на месечните вноски, 10 годишен срок на издължаване. При изрично уговорени параметри конкретният размер на анюитетите е въпрос единствено на аритметични изчисления. В този смисъл съдът не констатира при уговаряне на отложеното съставяне на погасителния план страните да са се отклонили от императивни разпоредби, уреждащи защитата на потребителя. В рамките на дължимата служебна проверка за останалите основания за недействителност по чл.22 от ЗПК, чл.143 от ЗЗП и по ТР 1/27.04.2022г. по т.д. 1/2020г. на ВКС, съдът намира, че такива не се установяват от формална страна. Налага се изводът, че процесният договор не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. По така сключения валиден договор за кредит банката е изправна страна, тъй като от представените доказателства – искания за усвояване и заключението на ССЕ, се установява, че сумата от 54 763, 24 лева е усвоена на седем транша в размер на 7823.32 лева, колкото е размерът на семестриалната такса, посочен в представените по делото седем броя уверения, представляващи основания за плащането съгласно чл.4.1. от договора. По отношение на клаузата за възнаградителна лихва не се констатира твърдяният от ответника порок. В чл. 7 от договора е посочен размерът на възнаградителната лихва на годишна база, съобразен с ограничението на чл. 20 ЗКДС и фиксиран за целия период на договора. Използваният в договора израз „фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7%“ не води до неяснота, а следва да се тълкува в смисъл, че лихвата не подлежи на едностранно увеличаване. Посочената фраза дословно възпроизвежда нормата на чл. 20 от ЗКСД, както и чл.9 от Типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти, утвърден от Министерство на финансите и Министерство на образованието и науката. След като редакцията на договора е точен цитат на законовата норма, не би могла да се приеме за незаконосъобразна или неясна. При изричното упоменаване, че лихвата е фиксирана, следва единственият възможен извод, че тя е в размер на посочения в клаузата точен процент. При уговаряне на конкретен лихвен процент не е необходимо да се уточнява формула за изчисляване и размер на отделни компоненти. Налага се извод за дължимост и на уговорената възнаградителна лихва. Съгласно чл.23 и чл.24 от ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихви по кредита по време на гратисния период. През този период банката има право да начислява лихва, като на основание чл.11.1 от ОУ същата е дължима след изтичането му. Законът, а и чл.8.1. от ОУ, определя като край на гратисния период изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит за съответната специалност. В случая доказателства за първата дата за провеждане на последния държавен изпит не са представени, но е установен крайният срок за полагането му, а именно м.септември 2019 г. (видно от представените уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД). При липсата на доказателства за по-ранна дата, следва изводът, че краят на гратисния период е настъпил най-късно на 30.09.2020 г. Анализираните по-горе доказателства сочат, че кредитополучателят е следвало да започне да погасява кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок считано от 01.10.2020 г., когато е изтекъл уговореният в ОУ гратисен период. Нито законът, нито договорът, предвиждат основания са спиране или прекъсване на гратисния период (извън хипотезите на чл.26 от ЗКСД), поради което дали и кога кредитополучателят е положил семестриалните си изпити и е преминал през задължителен стаж, дали и кога е прекъсвал и възстановявал студентките си права, е без правно значение. Неслучайно гратисният период е обвързан с първата дата, обявена за провеждане на последния държавен изпит, т.е. тази по първоначалната учебната програма актуална към момента на сключване на договора, а не с датата, на която студентът в действителност се е явил на изпита и го е издържал успешно. В противен случай изискуемостта на кредита би била поставена единствено в зависимост от личния избор на кредитополучателят дали и кога да завърши образованието си, което едва ли е била волята на законодателя, а и на заемодателя при сключване на договора. Вземанията се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна изискуемост. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В случая ищецът изрично се позовава на предвидената в чл.17.2. от ОУ хипотеза – забава над 90 дни. Ответникът е уведомен за потестативното изявление на банката с получаването на препис от исковата молба, т.е. на 10.11.2023г., независимо, че се представлява от особен представител - така решение по т.д. № 193/2018г. на Първо ТО на ВКС. Към този момент по кредита има повече от 90 дни забава и по двата варианта на ССЕ. Следователно, към края на устните състезания са се осъществили всички предпоставки, даващи право на банката да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, настъпил е ефектът на предсрочната изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока и изискуемостта на цялото задължение е настъпила. Налага се изводът, че искът е доказан по своето основание. Доказването му по размер е обусловено от въпроса за валидността на клаузата за капитализирането на възнаградителната лихва и последващото й олихвяване. Капитализирането на възнаградителната лихва върху непогасената главница само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води до анатоцизъм. Нещо повече, то е предвидено в съдържанието на Типовия договор по чл. 7 ЗКСД. Договорните клаузи възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл. 10, ал. 2 (годишно капитализиране на лихвите по време на гратисния период) и чл. 27, ал. 1 от типовия договор (формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя от главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период). Нито в закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да урежда олихвяването на включената в погасителните вноски капитализирана лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо съдът приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи свободно формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват законови императивни забрани. Последващото олихвяване на капитализираната възнаградителна лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. (в този смисъл решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о.). Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, според която задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период включва главницата и лихва за срока на договора, тоест уговорената възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея. Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи по силата на чл. 23, ал.3 ЗКСД, при това като компонент от главницата, тъй като такава е била изричната воля на страните. След като страните са трансформирали лихвата в главница, е недопустимо преквалифицирането й от съда независимо от различния й произход. В исковата молба, уточнена с молба № 24195/18.10.2022 г. и в о.с.з. от 01.03.2024г., ищецът изрично е заявил, че главната претенция е формирана като сбор от усвоената и неплатена главница и капитализираната лихва за гратисния период, откъдето следва, че съдът е сезиран и с вземане за инкорпорираната в главницата възнаградителна лихва за гратисния период. Произнасянето по нея не е свръх петитум, след като макар претендирана като част от главницата, е изрично уточнено, че по съществото си съставлява възнаградителна лихва. Следователно заплащането на натрупаната в гратисния период възнаградителна лихва не трябва да отпадне от присъждане. Това се налага и с оглед необходимостта от запазване на договора в съдържанието му, уговорено от страните. Налага се изводът за дължимост на консолидирания размер на главницата в размер на общо 68344.70 лева, от които 54 763, 24 лева – усвоен кредит и 13 581, 46 лева – капитализирани лихви за гратисния период 12.11.2013 г. - 30.09.2020 г., с оглед обективираната в договора изрична воля на страните за капитализация. С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ следва да бъде уважен до посочения размер от 68344.70 лева и отхвърлен за разликата до претендираните 75765.16 лева. Акцесорният иск с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ се явява основателен до размера от 4858, 38 лева по вариант 2 от ССЕ, изчислена за периода 01.05.2021 г. - 25.09.2022 г. в размер на 7% върху усвоения кредит, без извършените капитализации на възнаградителна лихва. За разликата до 7414.90 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изпадането на ответника в забава същият дължи мораторна неустойка по чл. 17.1. от ОУ, но не в уговорения размер от 17% (договорна лихва плюс 10%), а в размер на законната лихва, поради конвертиране на противоречащата на закона неустоечна клауза с императивната правна норма на чл.33, ал.2 от ЗПК, намираща субсидиарно приложение. Възражението на ответника за недължимост на лихва за забава, по аргументи от чл.20 от ЗКСД, е неоснователно, доколкото цитираната разпоредба урежда възнаградителната, а не мораторната лихва, чиято дължимост на общо основание следва от чл.4 от ЗКСД. Дължимата неустойка за процесния период 01.06.2021 г. до 25.09.2022 г. върху усвоената главница без капитализацията възлиза на 720, 03 лева, според вариант № 2 от ССЕ, определен по собствени изчисления на вещото лице за размера на законната лихва. С оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до претендираните 530.12 лева. С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба и направеното в нея искане, върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2022г., до окончателното й заплащане. По отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от иска и съобразно представените доказателства за реалното им извършване в размер на 7040, 81 лева от общо 7993, 51 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (3377, 21 лева), възнаграждение за особен представител на ответника (4076, 30 лева), депозит за вещо лице (500 лева) и такса обнародване в ДВ (40 лева). Мотивиран от изложеното, съдът