Решение № 141 от 28.3.2023 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 4/2023 г.

№ … … … град Кърджали, 28.0 3. 20 23 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А на двадесет и осми февруари …....………….……………………………..……. ………………..…………….. през 20 23 /две хиляди двадесет и трета / година, в състав: при секретаря ……………………………………….…. Мариана Кадиева, …..………..………..…........... като разгледа докладваното от.....………….. съдията Виктор Атанасов ….………………..…. административно дело №4........................... по описа за....................... 2023 година...... и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по жалба, подадена от Б.Н.А. от •••, против Решение №09-РД04-0600 от 15.12.2022 год. на директора на РДСП – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, с която, на жалбоподателката Б.Н.А. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2022 - 2023 год. (от 01 ноември 2022 год. до 31 март 2023 год.). Жалбоподателката заявява в жалбата, че счита обжалваното решение на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кърджали за необосновано, постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени административнопроцесуални правила. Сочи, че решението е мотивирано с довода, че губи правото на целева помощ за отопление поради това, че е регистрирана като едноличен собственик на капитала на търговско дружество „•••” ЕООД, поради което заявеното от нея искане не отговаряло на условията на чл.2, ал.1 от цитираната по-горе Наредба (!? – в жалбата не е цитирана никаква наредба ). Твърди, че не се обсъждал факта, че представляваното от нея дружество е заличено, което било видно от приложената към настоящата жалба справка за актуално състояние на „•••” ЕООД и че не се отчитал фактът, че е възрастна жена, живеела сама и се издържала само и единствено от една минимална пенсия, поради което й било изключително трудно да преживява. Независимо от изложените по-горе доводи, моли да се има предвид, че нормата на чл.13, ал.2 от ЗСП регламентира, че отказите за отпускането на социални помощи се постановяват след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета и новонастъпили обстоятелства и че тази разпоредба на специалния материален закон съответствала на изискването, уредено в общия процесуален закон - чл.35 от АПК, за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи, че съгласно чл.27, ал.1 от ППЗСП, в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация, социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад и че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. Поради изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени по настоящата жалба, решението на директора на РДСП - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу цитираната по-горе заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали, като незаконосъобразна /вероятно се има предвид като неоснователна/. Към жалбата прилага като доказателство заверено копие от удостоверение за актуално състояние на „•••” ЕООД от ТРРЮЛНЦ. Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката Б.Н.А. от •••, не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – ст. юрк. В. Р. Д. - Д., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Сочи, че към момента на подаване на заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, жалбоподателката е била регистрирана като собственик на фирма „•••” ЕООД и че в разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, изрично били посочени кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, като жалбоподателката попадала в тази хипотеза. Счита, че обосновано и законосъобразно директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали е приел, че упражняването или не на реална търговска дейност, тъй като същата в жалбата си сочи, че не упражнява търговска дейност, не е обстоятелство, което изключва прилагането на нормата на чл.10 от ППЗСП, поради което е налице отрицателна предпоставка по цитираната норма за отпускане на исканата помощ за отопление. Сочи освен това, че в подаденото заявление-декларация, жалбоподателката изрично е посочила, че не е ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество, т.е. декларирала е неверни данни, като от справката, която е предоставена, се установява, че дружеството е било в ликвидация. Счита също, че съгласно разпоредбата от ППЗСП, законодателят е отдал значение на факта на регистрацията, а не на извършването на дейност от тази фирма и съответно, дали получава приходи от тази дейност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Б.Н.А., като неоснователна и недоказана. Подробни съображения в подкрепа на оспорената заповед излага в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. Съдът, като прецени оспорвания административен акт и като взе предвид становищата на страните и представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Предмет на спора всъщност е законосъобразността на Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, с която, на жалбоподателката Б.А. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2022-2023 год. (от 01 ноември 2022 г. до 31 март 2023 г.), а не на решението на директора на РДСП – Кърджали, с което е от хвърлена жалбата й срещу тази заповед. Тази заповед е била получена лично от жалбоподателката А. на 18.11.2022 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ••• на „Български пощи” ЕАД ••• /л.14/ и е била оспорена от нея по административен ред, до директора на РД „Социално подпомагане” – Кърджали, с жалба с Вх.№0905-94Б-00-2203 от 28.11.2022 год. на РД „Социално подпомагане” – град Кърджали /л.13/, като след изготвяне на писмено становище от Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали /л.11/, от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, с Решение №09-РД04-0600 от 15.12.2022 год. /л.6-л.9/, жалбата е била отхвърлена, по изложените мотиви към решението. Това решение е било получено лично от жалбоподателката Б.А. на 22.12.2022 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ••• на „ Български пощи ” ЕАД ••• /л.10/, като жалбата против заповедта е подадена до Административен съд – Кърджали, чрез Регионална дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, на датата 30.12.2022 год., регистрирана в деловодството на административния орган с Вх.№09-94Б-00-1841 /л.4/, т.е. жалбата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след получаването на Решение №09-РД04-0600 от 15.12.2022 год. на директора на РД „Социално подпомагане” – Кърджали. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима – спазен е най-напред предвидения административен ред за обжалване на заповедта, т.е. изчерпан е задължителния административен контрол, като впоследствие жалбата до съда е подадена в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок, по предвидения ред и в предвидената от закона писмена форма, от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт и с който акт се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество. От фактическа страна, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и след тяхната преценка поотделно и съвкупност, съдът намира за установено следното: Административното производството по издаване на Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали е започнало по повод подадено от Б.Н.А. заявление-декларация с Вх.№ЗСП/Д-К/5397 от 25.10.2022 год. до директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, с искане да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво /л.20-л.23/. В заявлението е декларирала, че •••, не е декларирала доходи, а в раздел XI на заявлението – „Регистрация като ЕТ, собственост на капитала на търговско дружество”, е отбелязала „не”. Въз основа на така постъпилото заявление-декларация, социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, съгласно разпоредбата на чл.27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) е извършил социална анкета, направени са съответните служебни справки за събиране на информация за фактите и обстоятелствата от значение за отпускането на помощта и е изготвен социален доклад от 14.11.2022 год. /л.15-л.16/, в който са отразени констатираните от социалната анкета обстоятелства. Установено е, съответно в социалния доклад е отразено, че лицето •••, получава доходи от пенсия/посочен доход от пенсии за предходните шест месеца – ••• лева/. Видно от извършена проверка в софтуерна среда за междурегистров обмен - Rexig в Търговския регистър на датата 04.11.2022 год. /л.17-л.18/ и от справка от 03.11.2022 год. от Агенция по вписванията /л.19/ е установено, че към момента на преценката за подпомагане, заявителката Б.А. е едноличен собственик на капитала на търговско дружество „•••” ЕООД, което търговско дружество е в ликвидация. При проведен разговор с Б.А. е установено, че фирмата й не осъществява дейност и има подадени документи за прекратяване на търговската дейност, но че същата все още не е заличена по съдебен ред. Така, в този социален доклад, при преценката на нуждите от социално подпомагане на заявителката Б.А. е отразено, че ••• и че не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-0 7 - 5 от 16.05.2008 г од. на МТСП за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, във вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, тъй като е едноличен собственик на капитала на търговско дружество с фирма „•••” ЕООД. В ъз основа на констатациите в този социален доклад, директорът на Д ирекция „Социално подпомагане” - гр ад Кърджали, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год. на МТСП, е издал оспорената З аповед № ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год. /л.14/, с която е отказал да отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) на жалбоподателката Б.Н.А., с посочените по-горе мотиви, а именно – „Не е изпълнено условието на чл.10, ал, 1, т.2 от ППЗСП - налична е регистрация като едноличен търговец (!? ). Не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба №РД 07-5 на МТСП, във връзка с чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП - заявителката е едноличен собственик на капитала на търговско дружество на фирма „•••” ЕООД.”. Против така издадената заповед, заявителката Б.А. е подала в срок жалба с Вх.№ 0905-94Б-00-2203 от 28.11.2022 год. на Дирекция „Социална подпомагане” - Кърджали, до директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали /л.13/. Така, по повод подадената в Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали жалба от Б.Н.А., против Заповед №№ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали е изготвено писмено становище от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали /л.11/, в което са описани фактите и обстоятелствата, установени в хода на осъществената социална анкета, както и фактите и обстоятелствата, установени от събраните и приобщени по преписката писмени доказателства. Подадената жалба и изготвеното писмено становище са изпратени на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали със съпроводително писмо, постъпило в РД „Социално подпомагане” – Кърджали с Вх. №30-100422 от 02.12.2022 год. /неприложено по преписката/. Директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали се е произнесъл по жалбата с Решение №09-РД04-0600 от 15.12.2022 год. /л.6-л.9/, с което, на основание чл.81, ал.1, чл.93 и чл.97, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане и чл.4, ал.5 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год. на МТСП, за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, е потвърдил Заповед №ЗСП/Д-К/1657 от 05.09.2017 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, е отхвърлил жалбата на Б.Н.А., подадена срещу Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, с която на лицето е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 год. Въз основа на изложените в решението мотиви също е извел краен извод, че в случая, за Б.А. не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на помощта, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год. на МТСП, във връзка с чл.10, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, тъй като е едноличен собственик на капитала на търговско дружество. При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и п ри извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. П ри извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира най-напред, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган – директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП. Заповедта, освен това, е издадена при спазване на изискуемата се писмена форма и съдържа изискуемите се от закона реквизити, като са посочени правните и фактически основания да издаването й. При издаването на оспорения акт не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по чл.26, чл.27 и чл.28 от ППЗСП. Административният орган е изяснил фактите и обстоятелства, релевантни както за принципната възможност за отпускане на целевата помощ за отопление с твърдо гориво, така и за хипотезата на чл.11, ал.2 от ЗСП, като с това е спазил разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП. Оспореният акт е издаден въз основа на социален доклад, изготвен от социален работник. Този социален доклад е годно доказателствено средство, защото съдържа данни, свързани с факти и обстоятелства от значение за претендираното от жалбоподателката право на целева помощ за отопление. Като е основал издадената от него заповед на социалния доклад и на съдържащите се в него данни и е стигнал до извода, че по отношение на жалбоподателката Б.А. не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на помощта, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год. на МТСП, във връзка с чл.10, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, ответникът не е нарушил никакво административнопроизводствено правило. Актът е мотивиран и в него, както бе упоменато и по-горе, са посочени правните основания за издаването му. Фактическите основания са изложени накратко в самия акт и подробно в социалния доклад, на който има позоваване в текста на оспорената заповед, което е допустимо, съгласно последователната съдебна практика по този въпрос. Така, основният въпрос по спора е дали обжалваният индивидуален административен акт е материално законосъобразен, респ. дали административният орган правилно е преценил установените факти и обстоятелства и дали ги е подвел под приложимите правни норми. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗСП, с оциалните помощи са средства в пари и/ или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, а съгласно чл.12, ал.1 от ЗСП, тези социални помощи биват месечни, целеви и еднократни. Предмет на спора е правото на жалбодателката Б.А. да получи социална помощ от вида „ целева ” – за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022 – 2023 год., като с ъгласно чл.12, ал.4 от ЗСП, редът за отпускане на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В настоящата хипотеза, доколкото се касае за целева помощ за отопление, то условията и редът за предоставяне на този вид помощ са уредени в Наредба №РД-07-5/16.05.2008 год., издадена от министъра на труда и социалната политика, за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Нормите на тази Наредба регламентират условия та за отпускане на този вид целеви помощи /чл.2 от Наредбата / и ред а за отпускането, но те не изключват приложението на общите принципни положения относно предпоставките за отпускане на социални помощи, уредени в ЗСП и ППЗСП. В разпоредбата на чл.2, ал.1 от тази Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Анализът на тази норма ясно сочи, че п редвидените условия са две: първо - лицата и семействата да имат доход, който е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и второ - да отговарят на всички условия на чл.10 и чл.11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. От горното следва и изводът, че за да отговаря дадено лице на условията за отпускане на този вид целева помощ, е необходимо да са налице и две те кумулативни условия, т.е. предпоставки - средномесечния т доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и лицето да отговаря на условията на чл.10 и 11 от ППЗСП. Именно в разпоредбата на чл.10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане са посочени условията, на които кандидатстващото за социална помощ лице следва да отговаря, като з а да бъде постановен отказ за отпускане на социална помощ, е достатъчно да е налице дори само едно от тези правоизключващи условия. В чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социална помощ за отопление, което е свързано с условието, лицата или семействата, претендиращи отпускането на социална помощ, да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. Законодателят не е ограничил обхвата на това условие с основания, свързани с функционирането или не на търговското дружество, респ. на едноличния търговец. Като правоизключващо основание той е приел за достатъчен факта на самото съществуване на подобна търговска регистрация. Нормата на чл.10, ал.1, т. 2 от ППЗСП е императивна и изключва собствениците на капитала на търговски дружества и регистрираните еднолични търговци от кръга на имащите право да получават социално подпомагане субекти, посочени в чл.2, ал.3 от ЗСП. Правилник ът за прилагане на Закона за социално подпомагане не съдържа изключения от нормата на чл.10, ал.1, т.2 в смисъл, че същата е неприложима при условие, че търговското дружество не осъществява търговска дейност или пък че не реализира печалба. Ирелевантно е и обстоятелството, че търговското дружество е в ликвидация, щом като в търговския регистър лицето фигурира като едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Фактът на съществуването на търговската регистрация на търговско дружество „••• ” ЕООД (в ликвидация ), на което жалбоподателката Б.А. е едноличен собственик на капитала, изключва за нея правото на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-05/16.05.2008 г од., за което е без значение обстоятелството дали дружеството е осъществявало или не търговска дейност, както и причините за това, доколкото за прилагане на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП е достатъчно съществуването на тази регистрация. Казано по друг начин, з а да са налице предпоставките за отпускане на социална помощ, вкл. и на целева помощ за отопление, е необходимо към момента на подаване на заявлението лицето да няма регистрация като търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество. Следва да бъде посочено, че към датата на подаване на заявлението-декларация за отпускане на целевата помощ за отопление – 25.10.2022 год., търговското дружество „••• ” ЕООД, ЕИК •••, на което жалбоподателката Б.А. е била едноличен собственик на капитала, не е било заличено, а е било в ликвидация, като то е било такова и към датата 03.11.2022 год., видно от приложената по преписката справка от ТРРЮЛНЦ. От страна на жалбоподателката А. не са представени доказателства, въпреки указаното й разпределение на доказателствената тежест с разпореждането на съда от 04.01.2023 год., получено от нея заедно с призовката на 09.01.2023 год., че към датата 15.11.2022 год., на която дата е издадена оспорената заповед, търговското дружество вече е било заличено, поради което съдът намира, че доводите в т ази насока, изложени в жалбата, са неоснователни. Във връзка с тези твърдения на жалбоподател ката, а именно - че не било взето предвид, че фирмата не осъществява търговска дейности и е в процес на ликвидация, който процес бил приключил с нейното заличаване от търговски регистър, съдът намира, че за да са налице предпоставките за отпускане на социална помощ е необходимо към момента на подаване на заявлението-декларациялицето лицето да няма регистрация като едноличен търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество. Действително, от представената от жалбоподател ката справка от Т РРЮЛНЦ за състоянието на дружеството „••• ” ЕООД, ЕИК •••, към датата 28.12.2022 год., се установява, че дружеството вече е заличен търговец, но относно обстоятелството, кога точно е станало това, от жалбоподателката Б.А. не са представени доказателства. Отново следва да бъде отбелязано, че в разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП законодателят е отдал значение на факта на регистрацията, а не на извършването на дейност от тази фирма и съответните приходи, които биха могли да се получат от нея. Редакцията на текста ясно сочи, че към приетото правоизключващо основание - регистрация като едноличен търговец или собственост на капитала на търговско дружество, не се поставя изискване за реалното функциониране на търговеца, поради което е без правно значение обстоятелството, дали дружеството е било в ликвидация или не. Нормата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП е императивна и изключва собствениците на капитала на търговско дружество и едноличните търговци от кръга на имащите право да получават социално подпомагане субекти, посочени в чл.2, ал.3 от ЗСП. Условието на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, освен че е императивно, е и безусловно, като ф актът на съществуване на търговска регистрация, респективно вписването на лицето като собственик на капитала на търговско дружество, е достатъчно и самостоятелно основание за отказ за отпускането на целевата помощ за отопление. /В т.см. - Решение №44 от 15.02.2022 год. на АдмС - Кърджали по адм.дело №338/2021 год., Решение №7036 от 18.07.2005 год. на ВАС по адм.дело №1628/2005 год. - VI отд.; Решение №15051 от 12.12.2014 год. на ВАС по адм.дело №13282/2014 год.; Решение №4087 от 22.03.2011 год. на ВАС по адм. дело №8883/2010 год.; Решение №7758 от 10.06.2010 год. на ВАС по адм.дело №3341/2010 год./. Отделно от изложеното по-горе следва да се упомене, че след извършеното на основание чл.27 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за отпускане на помощта, е установено че жалбоподателкака Б.А. всъщност е декларирала неверни данни в подаденото от нея заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-К/5397 от 25.10.2022 год. Факт е, че в това заявление-декларация, с която е поискано отпускането на целева помощ за отопление, в графата, изискваща декларирането на обстоятелството, регистриран ли е като едноличен търговец или собственост на капитала на търговско дружество, жалбоподателката А. саморъчно е отбелязала, че „НЕ”, т.е. че не е регистрирана и че не е собственик на капитал на търговско дружество, въпреки че към този момент тя е била едноличен собственик на капитала на „••• ” ЕООД, с ЕИК •••. Изводът е, че жалбоподателката е декларирала неверни данни, като е без знамение дали дружеството е било в ликвидация и дали е осъществявало търговска дейност към този момент. Безспорен факт е, че към момента на подаване на заявлението-декларация – 25.10.2022 год., търговското дружество „•••” ЕООД е съществувало и не е било заличено. Поради това съдът счита, че оспорената заповед, с която компетентният административен орган е отказал на жалбодателката Б.Н.А. отпускане на целева помощ за отопление, за отоплителен сезон 2022 – 2023 год., е и материално законосъобразна, т.е. административният орган правилно е преценил установените факти и обстоятелства и правилно ги е подвел под приложимите матевнриалноправни норми. По тези съображения съдът намира също, че оспорената заповед е съобразена и с целта на закона, формулирана в чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП, а именно - да се подпомагат само лица, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, т.е. по отношение на оспорената заповед не е налице нито едно от отменителните основания по чл.146 от АПК. Така, по изложените по-горе съображени я, съдът в настоящия състав намира подадената от Б.Н.А., с постоянен адрес - •••, жалба против Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год. на директора на Дирекция „ Социално подпомагане ” - гр ад Кърджали, потвърдена с Решение №09-РД04-0 600 от 1 5.1 2.20 22 год. директора на Регионална дирекция „ Социално подпомагане ” - гр ад Кърджали, за неоснователна и недоказана, поради което и същата като такава, на основание чл.172, ал.2, предл.ІV, във връзка с ал.1 от АПК, следва да бъде отхвърлена с решението по делото. При този изход на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, т.к. такива не са претендирани от ответника по жалбата, а реално, такива не са и сторени от него. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали