Решение № 3067 от 19.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2355/2024 г.

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена жалба от „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0436-000278 по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП от 12.09.2024г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, упълномощен със Заповед №366з-8226/30.12.2021г. В жалбата се сочи, че жалбоподателката е неправомерно обвинена, че на 12.09.24г. е предоставила управлението на собственият й лек автомобил на В. Н. Х., който на същата дата в 12.45ч. в гр. Варна е бил задържан след преследване от органите на ОДМВР. Установено било, че СУМПС му е отнето. В жалбата е посочено, че заради това обвинение на управителя на дружеството са връчени две заповеди, с които МПС е спряно от движение за срок от 3 месеца и регистрацията му е прекратена за срок от 6 месеца. Посочено е, че никой от полицията не е снел обяснения от управителя на дружеството. В жалбата е посочено, че управителят на дружеството не е виновна нито от субективна, нито от обективна страна. Сочи, че е самотна майка с две деца, едното от които е на 13 години и е в аутистичния спектър, като се нуждае от ежедневни грижи, което било невъзможно без автомобил. В жалбата е посочена следната фактическа обстановка: на 08.09.24г. пред дома си г-жа К. установила, че автомобила не може да запали; извикала пътна помощ; автомобила бил откаран в най-близкия автосервиз, където го приели; след преглед на автомобила й е казано, че акумулатора е паднал и, че ще го заредят и освен това установили, че накладките са за смяна; на 12.09.24г. по телефон е уведомена от органите на ОДМВР Варна, че автомобилът се намира на ул. К. и е със свалени номера; опитала се да обясни, че няма нищо общо с това, но й казали да чака обаждане; на 24.09.2024г. била извикана и й били връчени заповедите за налагане на ПАМ. В жалбата е посочено, че едва след връчването на заповедите разбрала, че я обвиняват, че е предоставила управлението на МПС на В. Н. Х. и, че той е управлявал МПС извън сервиза. Посочено е, че г-жа А. нямала никакво отношение към това, не била разрешила да ползва автомобила й и освен това МПС нямало акумулатор. В жалбата е посочено, че от В. разбрала, че след като заредил акумулатора, решил да направи няколко обиколки в квартала, за да го дозареди. Иска отмяната на оспорения административен акт. Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка в производството пред Административен съд Варна е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0436-000278 по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП от 12.09.2024г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, упълномощен със Заповед №366з-8226/30.12.2021г. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 59, ал.2 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е годен за съдебна проверка. За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал следното: като собственик на лек автомобил „Мерцедес“ Е 350 ЦДИ с рег. № [рег. номер] „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. е предоставила управлението на МПС на В. Н. Х., който го управлява на 12.09.2024г. в 12.45ч. в гр. Варна по [улица] в посока бл.18, като при извършената проверка, след извършена справка в автоматизираните информационни системи „Административна дейност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР е установено, че СУМПС му е отнето със ЗППАМ от 29.07.2024г. на Второ РУ Варна. На констатираните факти е наложена на „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца считано от датата на установеното деяние 12.09.2024г.. Заповедта е издадена в деня на констатираното нарушение. Част от констатираните в заповедта факти относно извършването на проверката са оспорени от жалбоподателя. Във връзка с оспорването на заповедта са събрани свидетелските показания на В. Н. Х. и на Г. Й. В.. В. Н. Х. сочи, че няма родствена връзка с жалбоподателката, че са съседи и живеят блок до блок в Цветния квартал. Познава се с нея от квартала. Свидетелят сочи, че на 09.09.2024г. след като отивал към магазини, видял, че тя има проблем с автомобила си, който не искал да запали. Свидетелят знаел, че автомобила е необходим на жалбоподателката, защото тя имала дете, което е със специален режим на гледане, страдало от аутизъм. Свидетелят й казал, че може да репатрира колата до сервиз, т.к. имал познати в сервиз, който е близо и да прегледат акумулатора и, ако не е за смяна да го заредят или да го сменят. След като повикал своят приятел Г. В., качили МПС на пътната помощ репатрак и го транспортирали до сервиз, който се намира на [улица]. Преценили, че акумулаторът не е за смяна, защото нямал мъртви клетки, заредили го, но се установило и, че колата няма и спирачки. След което забавил колата, 2 или 3 дни докато сменят накладките, докато ги поръча, докато ги донесат, докато майстора има време да ги смени. След това решил да пробва, да види дали спирачките работят и дали акумулатора е зареден. Тогава го сезирали от патрулка на ІІ РУ на МВР да спре. Той не спрял, защото книжката му била отнета и решил да избегне полицията и след като те го подгонили и той реално погледнато си спрял и било извършено това от тяхна страна. Сочи, че г-жа А. не е знаела, че е неправоспособен, тя не му е дала колата да я шофира, тя му я е дала да я ремонтира, но той решил да я пробва. Всичко това било по негово усмотрение. Свидетелят сочи, че имал, вземане даване в един сервиз, представляващ гараж. Имал си отношения с майстора, който държал един гараж за собствени нужди и там му правел колата евтино. В случая правел нейната кола, иначе си правил свои коли, на родители, на познати. Сочи, че майстора ремонтирал колите, свидетелят уреждал частите. В случая не се наложило да се смени акумулатора, заредили го, в случая уредил само накладки. Те са за спирачките на автомобила. Сочи, че автомобила е репатриран от г-н В.. Сочи, че г-жа А. не му е казвала, че може да управлява автомобила, че книжката му е отнета около 20 дни преди нарушението и, че г-жа А. не е знаела, че му е отнета книжката. Свидетелят сочи, че той е предложил да качат колата на пътна помощ, защото знаел, че има болно дете и аз, че тя си шофирала автомобила всеки ден и, че другия автомобил се управлява от дъщеря й. Сочи, че г-жа А. имала две деца – болното и дъщеря, която има автомобил. А. си има този автомобил, който управлява, на който са отнети номерата. Сочи, че искал само да помогне и, че друг път не е управлявал автомобила. Свидетелят Г. Й. В. сочи, че няма родствена връзка с г-жа Н. А. и не работя в МВР Варна или във фирмата на г-жа А.. Свидетелят сочи, че на 09.09.2024г. г-н Х. му се обадил. Взел го от автомивката и го закарал горе на [улица], взел автомобил „Мерцедес CL“ - бял. Сочи, че той е издал касова бележка - квитанция с дата 09.09.2024г. за транспортни услуги и репатриране на лек автомобил марка „Мерцедес В •• ТК от маршрут [улица], вх.А, до [улица], автосервиз. Сочи, че с г-н Х. са приятели. За транспортната дейност имал направена обява в сайта на ОLX. Сочи, че друг път не е репатрирал този автомобил. Свидетелят А. И. И. е служител към ІІ РУ на МВР Варна и сочи, че е установил нарушението. Спомня си, че извършвал проверка на 12.09.2024г. на автомобил [Марка] Е 350 дизел, двуврат- купе. Сочи, че с колегата му били назначени в наряд, като автопатрул и, че колегата му е командир на отделение. Видели въпросния мерцедес и решили да му извършат проверка. Подали звуков и светлинен сигнал. Автомобилът потеглил. Свидетелят сочи, че подробности е описал в докладната. Свидетелят сочи, че решили да спрат автомобила, защото им се сторил съмнителен. Съмнителен им се сторил, защото поведението му е било крайно - с поведение на каране, агресивно, бързо, газ, спирачка. Свидетелят сочи, че около този автомобил са виждали и лицето, което го управлявало, то към този момент било В. Х.. Били го виждали паркиран този автомобил преди това и около него да се върти това лице В. Н. Х. и си помислили, че той го управлява. Свидетелят сочи, че и в друг ден го е виждал, около този автомобил по [улица]и [улица], където г-н Х. и други се събирали постоянно. Свидетелят пояснява, че г-н Х. е бил до автомобила, с отворени врати, около него. Сочи, че в движение този автомобил не го бил виждал. Знае, че г-н Х. няма книжка. Свидетелят сочи, че на 12.09.2024г., г-н Х. е управлявал МПС- то. След като го спрели автомобила, като разговаряли с г-н Х., последният казал, че автомобила не е негов, а на някаква жена, която му го е дала. Когато го попитали тя знае ли, че той няма книжка, г-н Х. казал, че тя знае, обаче нямало проблеми, защото като го спрели, той щял да й даде друг автомобил. Свидетелят сочи, че г-н Х. казал, че със собственичката на автомобила са в добри взаимоотношения, близки и, че той й споделил, че той няма книжка. Свидетелят сочи, че не е виждал собственичката на автомобила. Свидетелят Г. Г. Г. служител в ІІ РУ на ОД на МВР- Варна, сочи че на 12.09.2024г. подали звуков и светлинен сигнал, след като знаели, че Мерцедеса се управлява от В. Х.. Това било на [улица]. Мисли, че било до бл.16. Подали звуков и светлинен сигнал. Водачът не се подчинил на тези им действия. Продължил да управлява автомобила и след 15 минути преследване, го спрели. Свидетелят сочи, че преди това един, два пъти минали покрай автомобила. Бил паркиран на ул. К. срещу [улица]. Сочи, че преди два дни същия господин е ходил до РУ със същия този мерцедес, но не го е управлявал той. Возел се е. Слязъл от вратата на пътника. Свидетелят сочи, че е бил на работа. Отвънка бил. В. В.. Свидетелят сочи, че го познават. Знаят, че същият е лишен от право да управлява МПС. Видял колата на [улица], след като правили няколко обхода. Бил отсреща на магазинчето. Сочи, че тъй като знаели, че във въпросния автомобил могат да засекат В., продължили да обхождат района. В. стоял отсреща на магазинчето. Обхождайки 20- 30 минути, след като са го видели, видели вече автомобила в движение, за това решили да му извършат полицейска проверка. След като подали сигнал, същият не спрял. След преследвания 15 минути по улиците на Варна, автомобила след като видял, че няма на къде да отиде, спрял в автомивката. Установили, че е В.. Свидетелят сочи, че те и преди това с колата се изравнили с него. След като казали, да спре, той се обърнал и им казал - „няма да спра“, и после установили, че В. е неправоспособен. Свидетелят сочи, че след като свършили всичката документация, качили В. Х. да го водят към ВМА. Същият по пътя обяснил, че автомобила е на негова приятелка, която му го е дала. Казал, че ще й даде неговата лична кола да кара, защото й свалили номерата. Той имал някакво пежо. Жалбоподателят, за установяване на твърдението, че МПС е било в сервиз, чрез процесуален представител представя оправдателен документ за разход за закупуване на накладки и датчици за накладки Стокова разписка от 10.09.2024 г. издадена от „Елит кар“. Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0436-000278 по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП от 12.09.2024г. от Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, упълномощен със Заповед №366з-8226/30.12.2021г., с която е наложена на „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца считано от датата на установеното деяние - 12.09.2024г.. За да отговори на този спорен въпрос съдът съобрази разпоредбата на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП, съгласно която принудителна административна мярка " прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство " се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. От анализа на цитираната разпоредба се констатира, че тя съдържа няколко хипотези, предвидени алтернативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях задължава органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Една от предвидените в разпоредбата на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП хипотези за налагане на ПАМ е на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице следните обстоятелства - управлява моторното превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Не е предвидено, като условие за прилагането на ПАМ знанието на собственика на МПС за наличието на посочените обстоятелства по отношение водача, на който е предоставил своя автомобил. Съдът кредитира свидетелските показания, както на органите на ОДМВР Варна, така и на свидетелите на г-жа А., като безпротиворечиви в частта, в която се установяват релевантните за спора факти, а именно: кое лице на коя дата управлява МПС и предизвиква преследване от патрул на ОДМВР Варна и, че лицето е с отнето по административен ред СУМПС, както и в частта им относно датата, на която е установено, че МПС не може да запали и е репатрирано до сервиз. Последната дата е 9.09.2024г., както сочат свидетелите, а не 08.09.2024г., както е посочено в жалбата. Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и В. относно това кое е лицето позвънило на пътна помощ и придружило МПС до сервиза. От тези показания се установява, че това лице е г-н Х., а не както е посочено в жалбата - г-жа Анастасова. От изложеното следва, че г-жа А. е позволила на г-н Х. да придружи МПС до сервиза, а предвид факта, че същата не е обявила, че г-н Х. е откраднал от нея ключовете за МПС или, че е привел последното в режим на движение чрез ползване на кабелите му, то се налага и извод, че му е предоставила ключовете от автомобила. Съдът констатира, че в жалбата се съдържа отричане на предоставянето на МПС на г-н Х., но липсва обяснение за това, как последния е привел МПС в движение (напр. но не изчерпателно – твърдение, че ключовете за МПС са у представляващия дружеството, собственик на МПС и не е ясно как МПС е приведено в движение). Освен посочените факти въз основа на събраните по делото гласни доказателства, се установява, че на 12.09.2024г. в 12.45ч. В. Х. в гр. Варна по [улица] в посока бл.18, като водач на МПС, собственост на „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. е управлявал МПС след като му е била издадена заповед за отнемането на СУМПС. Фактите относно това: кое е лицето управлявало МПС собственост на „Нели Анастасова“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. на 12.09.2024г. в 12.45ч., както и относно отнемането на СУМПС на г-н Х. с нарочно издадена за целта заповед не са спорни между страните, установяват се както от свидетелските показания на служителите на ОДМВР Варна, ІІ РУ, така и от показанията на г-н Х., а също и от писмените доказателства по делото. Спорен по делото е въпроса: Имала ли е информация г-жа А. относно това, че г-н Х. е неправоспособен водач? Този факт е ирелевантен за конкретния спор, т.к. приложимата норма не поставя изискване за знание на собственика на МПС, че лицето, на което предоставя за управление МПС е с отнето СУМПС. В случая са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП. Доводите, в жалбата, че никой от полицията не е снел обяснения от управителя на дружеството преди прилагането на ПАМ са неоснователни. Управителят на дружеството собственик на МПС е уведомен за започналото административно производство чрез обаждане по телефон. Това е достатъчно, за да може, ако иска лицето срещу което е започнало административното производство да прояви активност и да даде обяснения, включително и да представи доказателства. Производството по налагане на ПАМ не е наказателно, поради това административния орган има задължение само да уведоми лицето за започването му, но не е задължен да снема обяснения от същото. Доводите в жалбата, че управителят на дружеството не е виновна нито от субективна, нито от обективна страна са неоснователни. Приложимата към настоящия спор разпоредба не поставя изискване за наличие на вина у собственика на МПС при предоставянето му на другото лице, което извършва нарушението. Достатъчно е само да бъдат установени фактът на предоставянето на автомобила от собственика му на друго лице и фактът на отнемане от водача на МПС на СУМПС. Тези факти са установени от събраните доказателства. Предвид липсата на поставено условие в закона за знанието на собственика на МПС, че водачът, на който го предоставя за управление е лишен от СУМПС, неоснователни се явяват доводите в жалбата, че г-жа А. едва след връчването на заповедите разбрала, че я обвиняват, че е предоставила управлението на МПС на В. Н. Х. и, че той е управлявал МПС извън сервиза, както и, че не била разрешила да ползва автомобила й, т.к. видно от данните по делото г-н Х. е имал ключовете от автомобила и го е управлявал, защото е можел да го запали. Неоснователни са доводите в жалбата относно причината, по която г-н Х. е решил да направи няколко обиколки в квартала. В разпоредбата на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП не е поставено условие относно целите на управлението на МПС. Хипотезата е свързана с факт, който може да бъде обективно възприет от контролния орган – МПС е управлявано от водач с отнето СУМПС. Доводите относно самотното майчинство изложени в жалбата са неоснователни. От показанията на свидетеля Х. се констатира, че едното от децата е навършило пълнолетие и, че това дете има собствено МПС. Доводите относно грижата за дете в аутистичния спектър са неоснователни. Тези доводи са относими към наличието на предпоставките за спирането на действието на заповедта, но не и към законосъобразността на последната. Срокът, за който е приложена процесната ПАМ е шест месеца. Видно от разпоредбата на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП, предвиденият срок за прилагане на ПАМ е за срок от 6 месеца до една година, поради което се обосновава извод, че административния орган е приложил ПАМ в най-малкия предвиден от закона срок. При спазване на чл.70, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които предполагат налагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП. От горното следва, че са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП. Наложената мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидените от правната норма условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при изяснени факти и при правилно прилагане на принудата, съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора неоснователно се явява направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100лв. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът